Глава 22
– Да, Меле – каза той на тази жена, която беше огромна част от живота на Астаад. – Как са твоите сърдечни сестри? – Попита той, използвайки термина, който Елена му беше казала, че Меле използва за своите колежки от харема.
Неговата твърда, независима и властна любовница отказва да се откаже от неочакваното си приятелство с любимата наложница на Астаад, дори след като целия харем напуска дома на Астаад и се отправя към малкия остров, който Цин им е прехвърлил.
Никой не би могъл да каже, че Цин е бил недоброжелателен към харема; факт е, че той не можеше да ги допусне на своя територия. Всеки член на Кръга би постъпил по същия начин, тъй като те бяха физическо напомняне за друг архангел и за минали лоялности.
– Сестрите ми още скърбят – каза Меле с мек глас. – Всеки ден, когато се събуждаме, и всяка нощ, преди да заспим, наблюдаваме хоризонта за нашия архангел. Той беше центъра, около който се въртяхме, любовта, която ни стопляше. – Тъжна усмивка. – От какво имаш нужда от мен, архангел Рафаел. Ще направя всичко, което е по силите ми.
– Искам само информация. – Тогава той я попита за Минджара.
– Той говори истината – каза тя веднага и очите ѝ пламнаха. – Наруших правилата, според които близките на бивш архангел не бива да се намесват в делата на новия архангел, но толкова се притеснявах за животните си.
– Не съм тук, за да те кастрирам – успокои я Рафаел. – Времето след войната беше хаотично. Лесно беше да се пренебрегнат нещата.
– Да, притеснявах се, че никой няма да си спомни за моите зверове, а и не можех да ги доведа тук, защото пътя щеше да е труден, а и те нямаше да се развиват добре в този климат. Затова помолих Минджара – добър съсед и вярна част от по-широкия двор на моя архангел – да се погрижи за тях за кратко време.
– Вярвах, че след като нещата се успокоят, ще бъдат назначени нови пазители, както и той. Те така и не бяха назначени, така че Минджара продължи да се занимава с тази задача през цялото това време, въпреки че това беше опасно за него. Моля те, не го наказвай. Вината е моя.
Единственият виновен, мислеше си Рафаел, беше Цин. Но не можеше да каже това на Меле – защото Цин все още беше архангел.
– Минджара не е в беда. – Свидетелството на Меле потвърждаваше това, в което той вече вярваше, което означаваше, че сега може да постави Минджара там, където Цин трябваше да го постави: В позиция на доверие, където има публичната подкрепа на архангел. – Все пак се нуждая от допълнителни подробности за настоящата ситуация на тази територия. Какво можеш да ми кажеш?
Меле се поколеба.
– Познавам те, Меле – каза той, гласа му беше нежен, защото това не беше неговия ловец, който можеше да се изправи с него очи в очи.
Силата на Меле беше по-тиха, но затова пък дарбите ѝ не бяха по-малко ценни.
Елена беше тази, която го беше посочила.
– Всички я пренебрегвате, сякаш е красива, но глупава бонбонка за ръце. – Ножът заигра между пъргавите ѝ пръсти. – Никога не гледате никога не виждате, че тя гледа, слуша и се учи. Меле никога няма да бъде бляскава или в лицето ти – но и Аодхан не е такава. А той е един от най-ценните ти активи. Тя е същото за Астаад.
Сравнението с Аодхан беше изненадващо – и точно. То го накара да обърне внимание и на този член на харема на Астаад, а това, което научи, само засили недоумението му защо Астаад не нарича Меле просто своя съпруга. Беше ясно, че архангела разчита на съветите ѝ, че обсъжда нещата с нея – и че я обича.
– Ти ще пазиш тази земя за Астаад – добави той. – Няма да можеш да му помогнеш.
Въздъхна, преглътна, преди да му направи кратка разбивка.
Към края тя каза:
– Не съм съпруга, нямам право да говоря така, но архангел Цин не се грижеше за хората си. Моят архангел се грижеше. Архангел Цин изпълняваше само своя дълг, нищо повече.
Това беше най-суровото изказване, което някога беше чувал от устата на Меле.
Тя продължи, преди той да успее да отговори.
– Но нека завършим по-щастливо. Как е Ели? Бях лоша приятелка, като не приех предложението ѝ да приеме мен и сестрите ми в Ню Йорк, но това, че тя се грижи да ни обича дори в безкрайната ни скръб… Тя е приятелка, която ценя.
Да, помисли си той, неговия ловец знаеше как да обича – и как да държи хората си близо до себе си.
– Тя ме пази, докато се справям със ситуацията тук. – Съзнателно не спомена за ситуацията с Джефри – Елена щеше да сподели това, когато беше готова. – Ще ѝ кажа, че сме говорили.
– Бих била благодарна за това, архангел Рафаел. – Когато заговори, в гласа ѝ се чуваше задръжка. – Имаш моята вечна благодарност за това, че се грижиш за земите, които моя собствен любим архангел толкова ценеше.
След приключване на разговора Рафаел се опитва да открие Егион. По-възрастният архангел отказа да носи телефон, така че това отне три часа. Когато най-сетне разговаряха, това стана по телефона, който принадлежеше на крилатия водач, открил архангела на Дълбините.
– Откривам, че ситуацията е по-лоша, отколкото ни се струваше – каза Рафаел на другия архангел, след като прекара последвалото време в проверка на множество други ситуации. – Възможно е Ату да е допуснал лоялността му да го заслепи за суровата действителност.
Тази безпрекословна лоялност беше отрицателен, а не положителен фактор. Всяко властно същество се нуждаеше от човек на своя страна, който да казва откровената истина. Дмитрий беше правил това с Рафаел дори когато Рафаел беше най-студения и най-лошия – неговия втори го беше извикал, беше го накарал да се изправи срещу арогантността си.
– И аз намирам същото – каза Егион, което за него беше мърморене. – Цин изглежда е изчезнал от активното управление преди две години. Мрежата на Астаад от висши вампири и ангели е успяла да задържи нещата, но броя им е бил съкратен от войната и без архангелска помощ…
– Да, имаме проблем. – Фактът е, че просто имаше по-малко силни и обучени хора.
Мегаломанията на Леуан е отнела живота на безброй хора.
Трябваше да минат поне два века, преди числеността да се стабилизира, тъй като по-младите ангели и вампири се превръщаха в опитни воини, които можеха да помогнат да се задържи една територия.
– Имаш ли някой, който може да бъде командирован от твоята територия?
Егион си пое дъх.
– Не, но ще трябва да намеря някого. Както и ти. Ако и осемте го направим, ще можем да закърпим дупките междувременно.
– Каква шибана бъркотия. – Той потърка челото си, а съчувствието, което изпитваше към Цин, отдавна беше изчезнало.
– Ами сина ми? – Попита Егион. – Кога ще се възнесе?
Рафаел не е говорил за Илиум на Егеон. Така че той го остави:
– Знаеш, че няма отговор на този въпрос. – Ако Рафаел беше постъпил по свой начин, Илиум нямаше да се издигне поне още едно хилядолетие.
Рафаел се беше възнесъл на хиляда години и едва беше оцелял след катаклизмите. Той не би пожелал това на младия ангел. А Илиум не беше готов, дори света да се нуждаеше от него, за да бъде готов.
Ранното изкачване би унищожило яркия им, красив Блубел.
– Ще поговорим отново утре, след като се срещна с най-могъщите ангели и вампири в тази част на територията – каза той на Егион.
– И аз ще направя същото.
Те приключиха разговора.
Рафаел вече знаеше кого ще командирова тук: Андреас. Той възнамеряваше ангела воин да поеме един от собствените му градове, който беше загубил управляващия си ангел, но тази част от земята му беше заобиколена от множество други градове със силни ръце начело. Той щеше да оцелее и без своя старши водач. Освен това Андреас беше точно такъв ангел, от какъвто се нуждаеше тази територия: интелигентен, спокоен и не се страхуваше да бъде твърд, когато се налагаше.
Елена винаги бе смятала суровата ръка на Андреас за жестокост, но дори неговия ловец бе разбрал, че за някои безсмъртни престъпления жестокото наказание е единственото, което оставя следа. Обещанието за вечен живот правеше много безсмъртни и почти безсмъртни изморени до степен да не се интересуват от болката, затвора или други „нормални“ упреци.
Рафаел не изпитваше никакво удоволствие да бъде жесток – и, което е изключително важно, Андреас също не изпитваше такова удоволствие. Воинът не беше от тези, които намират удовлетворение в подобни действия. За него те бяха просто инструмент.
Рафаел можеше да му се довери в тази ранена от пренебрежение земя.
Назад към част 22 Напред към част 24
