Глава 25
Елена напусна сестра си едва когато Бет вече не се разплакваше, а последните звуци, които чу от стаята, бяха как Бет разказва на Джефри за първото истинско гадже на Маги.
– Разбира се, че Харисън си губи ума. Трябваше да му напомня, че тя вече не е малкото момиченце на татко, а приятеля ѝ е добро момче. Макар че съм сигурна, че сигурно ще му направиш проверка в момента, в който се събудиш.
Елена сви устни и реши да се върне в Кулата на крила. Нараненото ѝ сухожилие беше заздравяло, но тя не рискуваше да се издигне вертикално, а се изкачи до покрива на болницата. Макар да беше украсен с кръг за кацане на медицински хеликоптер, той беше празен, когато тя стигна до него.
Елена си пое дълбоко дъх.
Студеният утринен въздух, примесен с хаотичната смесица от миризми на града, беше добре дошъл за разлика от лекарствения аромат на болницата и тя вдишваше с благодарност глътки от него, докато се спускаше от покрива, преди да се изкачи с криле на по-голяма височина.
Нейният град, мек в утринната светлина, въпреки това пулсираше от живот. Когато забеляза група деца на баскетболното игрище в квартала, които скачаха нагоре-надолу и ѝ махаха, тя се спусна надолу, за да натопи крилата си – достатъчно близо, за да чуе възгласите и бурната им радост.
Взаимодействието направи нейния ден толкова хубав, колкото и техния.
Само няколко минути по-късно тя тъкмо беше влязла в апартамента на Рафаел, когато телефона ѝ светна с входящо обаждане от архангела. Емоцията я връхлетя.
– Рафаел.
– Хбеебти, искам да те видя.
– Изчакай, нека проследим обаждането на големия екран. Къде си? – Сигналът беше по-ясен, отколкото по време на предишния им разговор.
– Малък комуникационен център в далечния западен край на Австралия.
Благодарение на уроците на Вивек ѝ бяха необходими само няколко секунди, за да качи информацията на екрана. Архангелът ѝ носеше избледнели кожи в тъмнокафяво, а церемониалния му меч се виждаше през едното рамо, на фона на дъгите на крилата, държани с воински контрол. Двамата вдигнаха ръце в неизказана хармония, докосвайки с пръсти личните си екрани.
– Липсваш ми – каза тя, но гласа ѝ се пречупваше при изричането на думите.
Синият пламък на очите му пламна, както и знака на Легиона на слепоочието му. Толкова много див огън имаше в линиите на дракона, че дъха ѝ застина в болезнена надежда. До това необяснимо възраждане тя не беше виждала сияйното бяло злато, чиито краища преливат от полунощ и зора, от войната насам… Когато Легиона бе положил живота си, за да спаси света.
„Ти си в паметта ни“ – казаха те в едни от последните си думи, които някога са изричали. – „Аекларите от Каскадата на смъртта. Аекларите, които… Ни обичаха.“
– Сънувам те. – Гласът на Рафаел беше дрезгав, а челюстта му – твърда. – Спя само по един час тук и там, но когато спя, сънувам само теб.
Кожата ѝ беше прекалено стегната, а емоциите ѝ – твърде големи, за да могат да я поберат.
– Чу ли за земетресенията?
– Да. – Той прокара ръка през косата си. – Джесами се присъедини към нас на срещата на Кръга, която се проведе преди час, както и няколко други учени, но никой от тях не откри нищо полезно.
Отстрани на екрана се появи балон със съобщение. Беше от Вивек: Намерих едно странно нещо, което може да е важно.
Сбърчила чело, тя съобщи на Рафаел съобщението.
– Мога да го включа в разговора с нас.
Рафаел кимна бързо.
Изненаданият Вивек се появи на разделен екран с Рафаел половин минута по-късно.
– Архангел Рафаел – успя да измъкне той, като се закашля, за да прочисти гърлото си.
– Какво намери, Вивек? – Попита Рафаел.
– Търсих във всякаква литература, която можех да намеря, дори в тази, която е наречена митове и легенди. Смятам, че когато историята остарее достатъчно, тя започва да се превръща в мит. – Той продължи, когато никой от тях не го прекъсна. – Това се появи в една книга с митове, за които се твърди, че произхождат от Древен Египет. Става дума за боговете, на които са се кланяли.
Елена не се стресна от споменаването на боговете. Независимо от безсмъртните, сред които живееха, всички човешки цивилизации имаха богове, а нуждата от тях бе продиктувана от убеждението, че във Вселената трябва да има нещо повече от това, което можеха да видят и изпитат.
Елена разбираше това, вярваше в същото. Идеята, че майка ѝ и сестрите ѝ просто са си отишли, когато са спрели да дишат, никога нямаше да приеме. Ръката ѝ се сви в юмрук, ума ѝ бе залят от спомени за сънищата, в които майка ѝ ѝ говореше; искаше ѝ се да повярва, че това е душата на Маргарите, която се протяга към нея отвъд завесата.
– Какво казва твоя мит? – Попита тя Вивек.
– В него се говори за „голямо разтваряне“, дължащо се на действията на определен бог – малкото, което успях да открия за това същество, ясно показва, че то е смятано за тъмен бог.
Лицето на Вивек изчезна, за да бъде заменено от набор от египетски йероглифи. Около един от тях се появи светещ кръг: Око с червен център. То нямаше нищо общо със защитното око на Хор, освен че и двете изобразяваха един и същ орган. Това око имаше звездна зеница от черно в червения ирис, а от нея навън пълзяха фини червени жилки. Нямаше вежди, нищо, което да смекчи пулсиращия поглед.
– Драматично – промълви Елена. – Кърваво зло око.
Лицето на Вивек се появи отново.
– Точно така. Както и да е, мита гласи, че злото деяние или същество – не мога да кажа точно кое – е било толкова ужасно, че е накарало земята да се разтърси и разцепи, докато империите паднали и цивилизациите били загубени и света трябвало да започне отначало. Тя завършва с проповед за това как да внимаваме за злото, за да не изгубим вечността. Това не е много.
– Но земята се тресе – Рафаел разпери криле, а очите му се присвиха – и наскоро преживяхме голямо зло. Продължавай да копаеш.
– Сир – каза Вивек и излезе от системата, оставяйки ги отново сами.
– Леуан? – Елена направи физиономия и сгъна ръце. – Искам да кажа, че е била зла, но достатъчно силна, за да причини всичко това? Не мога да го видя, не и когато я победихме.
– Ами ако това не е по-голямото зло, а по-коварното? – От крилата на Рафаел се разнесе сияние. – Харизмон създаде болест, която може да наранява ангелите. Тя доведе до първата в историята смърт на някой от нашия вид от болест.
– Но това – поклати глава Рафаел – не е толкова важно, колкото факта, че ако находката на Вивек не е просто приказка, тогава…
– … става дума не само за падането на Убежището – допълни Елена и се почувства зле – но и за унищожаването на целия свят.
Назад към част 25 Напред към част 27
