Глава 43
Да се каже, че следващата среща на Кръга беше интересна, беше подценяване от огромна величина. Мардук не се беше появил на екрана; той настояваше за лична среща, въпреки че Рафаел даде да се разбере, че могат да използват съвременни системи за много по-бърза комуникация.
– Не – каза архангела – защото той беше архангел, макар и различен от всички останали. – Това трябва да бъде лична среща.
Той не искаше да разяснява това, но Рафаел имаше чувството, че човека, който не беше родоначалник, но можеше и да бъде, искаше да премери всички. Никой от останалите не се противопостави на искането на Рафаел за лична среща – вероятно по същата причина. Нажеженото бяло небе при пробуждането на Мардук също така бе заличило всички камери в околността, така че никой, който не бе видял физически Мардук, не знаеше нищо за неговото съществуване.
Дори архангелите можеха да станат жертва на неизлечимо любопитство и тъй като всички бяха наясно, че никой от тях няма енергия за война, нямаше какво да ги задържи у дома. Особено сега, когато назначените старши ангели и вампири бяха взели в ръцете си бившата територия на Цин
За да имат всички време да се подготвят, срещата беше определена за третата вечер оттук нататък.
* * *
Рафаел имаше много варианти къде да се проведе срещата на Кръга и беше против тя да се състои в дома на него и Елена в Анклава – тяхното убежище – докато не получи мъдър съвет от Сивия.
Готвачката му рядко издигаше глава над парапета, не защото беше по-малко смела и компетентна, а защото беше доволна от работата си в кухнята, най-щастлива далеч от политиката на архангелския свят.
Фактът, че е чула края на разговора му с Елена за срещата на Кръга, е показателен за доверието, с което се е отнасял както към нея, така и към нейния другар, камериера Монтгомъри. Знаеше, че и двамата биха дали живота си, вместо да предадат него или Елена.
Затова, когато стройния ангел с крила от най-бледо злато постави на масата в кабинета току-що изпечения поднос със сладкиши, но се поколеба, след като те ѝ благодариха, той погледна към него от креслото, в което се беше разположил, с разкопчана до гърлото туника и крила, които можеха да падат, както си искат.
Беше сутринта след събуждането на Мардук.
Двамата с Елена се бяха върнали у дома едва тогава, след като бяха прекарали нощта в помощ на хората в друга част на територията им, които бяха пострадали от ветрова буря, достатъчно силна, за да срине къщи. Тя бе тръгнала напред, а той се бе присъединил към нея след срещата на Кръга, като му бе ясно, че Мардук няма агресивни намерения към неговия град.
Трудно е да се обясни откъде знаеше, но знаеше.
Знание, породено от кръвната им връзка? Може би. Но то му даде достатъчно увереност, за да остави Мардук в града, докато той отиде да помогне на хората си. По този начин неговите земи за сега бяха избегнали големите катастрофични събития, които бяха сполетели останалите, но само за сега.
– Сивия? – Попита той, когато ангела остана безмълвен.
По бузите ѝ се появи руменина, но тя сведе очи, докато казваше:
– Господарю, ако мога да говоря? – Деликатното венче, в което бе сплела бледо русата си коса, блестеше на слънчевата светлина, която проникваше през прозорците на библиотеката.
– В този дом не е нужно да искаш разрешение за това. Това е даденост. – Сивия бе дошла при него от архаичен съд, в който един майордом, опиянен от собствената си власт, бе наложил йерархията на съда с жестоки намерения. Рафаел отдавна я беше научил, че предпочита резиденцията му да е удобен дом, а не задушен двор; но уроците на младостта, мислеше си той, траят дълго.
Когато Сивия хвърли бърз поглед към Елена, той побутна с мисълта си своя ловец.
„Елена, тя също се нуждае от твоето разрешение.“
Изморената Елена, но елегантна в своите ловджийски нрави, го погледна за секунда от креслото, където почистваше ножовете си – това действие я успокояваше. Когато се обърна към готвачката им, тя каза:
– Сиви, ако някога се превърна в един от онези задушни стари ангели, които искат всички да се кланят и да драскат, моля те, прободи ме с остър кухненски инструмент, за да се опомня.
От устните на Сивия се изтръгна хъркане, а ръката ѝ се насочи към устата ѝ в резултат на изненадата. Очите ѝ обаче бяха озарени от смях, когато срещнаха тези на Елена, и тя се усмихна на Рафаел, след като пусна ръката си.
– Не бих повредила един от моите готварски ножове, като го използвам по такъв начин.
Рафаел беше толкова изненадан от шегата на меко говорещата готвачка, че му трябваше секунда, за да я разбере – именно Елена беше подарила на Сивия комплекта престижни готварски ножове, ръчно изработени в Япония. Тогава Елена вече се смееше, а ръцете ѝ се събираха в благодарствено ръкопляскане.
Усмихвайки се, той повдигна вежди към готвачката им.
– Какво искаше да кажеш?
– Господарю, ако не греша, тази среща на Кръга не е за война или някакъв вид агресия? По-скоро става дума за представяне на архангел Мардук и дори повече – за опит да се намери начин да се защити света от опустошенията, от които всички страдаме.
– Правилно.
– Да бъдеш приет в дома на друг човек и да му предложиш прехрана е скъпоценен дар – казва Сивия. – Символ на приятелство и доверие. Той поставя началото на срещата така, както желаете да продължи.
Рафаел се замисли за това и се намръщи. Никога не би се чувствал приятелски настроен към Егион, но разбираше какво казва Сивия. Ако някога Кръга трябваше да работи като единица, то това беше сега. Войната беше едно, а сътрудничеството в мирно време – съвсем друго.
– Къщата е построена така, че да побира по-големи събирания – добави русокосия ангел – макар че знам, че по онова време ти мислеше само за приятели, а не за Кръга.
– Да – промърмори той с бавно кимване, после погледна Елена.
Която направи физиономия, но каза:
– Трудно е да бъдеш нелюбезен и враждебен, когато те посрещат в нечий частен дом. Няма ли нещо за това в правилата ви за гостуване?
– Елена – той разшири очи – това ти ли си, Хбеебти? Мога да се закълна, че току-що се позова на Правилата за гостоприемство.
Докато Сивия полагаше героични усилия да не избухне в смях, Елена насочи кинжала си към него.
– Ха-ха, Ваше Архангелство. Ще ви кажа, че помня всякакви неща от уроците си по политика с Джесами. Тя ми даде отличен, така че ето!
Смеейки се на този момент на радост, откраднат от сериозността на това, с което всички се занимаваха в момента, той обмисли предложението на Сивия докрай.
– Това наистина означава, че срещата ще започне на основата на доброто поведение.
Така беше решено.
Кръга щяха да дойдат в Анклава и в техния дом.
Назад към част 43 Напред към част 45
