Глава 48
Половин час по-късно Елена отиде да провери Монтгомъри.
– Това е най-странното коктейлно парти в историята на коктейлните партита.
Камериерът беше твърде възпитан и обучен, за да си позволи да помръдне, но отговори с глас.
– Винаги съм казвал, че архангелите са хищници, но Мардук ми напомня на голям звяр, който наблюдава овцете, докато мърда опашката си, решавайки кой да изяде.
Елена се радваше, че не е пила нищо в този момент, защото със сигурност щеше да го изплюе.
– Монтгомъри, ти умееш да говориш с думи. – Защото той беше абсолютно прав; Мардук беше просто… Различен.
Като че ли нейния Легион е бил различен.
Чудеше се дали Мардук ще се адаптира така, както те се бяха адаптирали. Някак си не ѝ се вярваше – защото той беше създателя, шаблона, по който беше създаден Легиона.
Сега тя наблюдаваше как той слушаше Александър с такова внимание, че някои можеха да го възприемат като агресия. Както обаче всеки архангел в тази стая вече беше научил, реакциите на Мардук не можеха да бъдат разчетени по същия начин като тези на останалите от Кръга.
Дори Егион, който най-лесно се разгневяваше, скоро се успокои.
– Той не е като нас – бе казал той на Тит пред Елена, докато гледаше Мардук отстрани. – Това ли е, от което сме дошли?
– Великолепен е, нали? – Тит потупа своя колега архангел по рамото. – Бих искал да имам кожа, която да отблъсква ударите на меча, сякаш те са нищо.
Това накара Елена да погледне още веднъж люспите, които се издигаха от едната страна на тялото на Мардук. Тя разбра, че Тит е бил прав. Не мислеше, че меча би преминал през тази многоцветна твърдост на кожата.
– Моите колеги от Кръга. – Гласът на Рафаел прозвуча над разговорите в стаята.
Всички спряха и го погледнаха.
– Трябваше ни това време, за да се запознаем с архангел Мардук – каза той – но по необходимост това време трябваше да бъде кратко. Сега Кръга трябва да изпълни своя дълг.
Тържествени лица, никакво несъгласие.
Архангелите взеха питиетата си и се отправиха към кръга от столове.
След като докосна ръката си до тази на Елижа, Хана отиде при Елена.
– Оставаш ли?
Елена поклати глава.
– Ти? – Всеки съпруг трябваше да вземе собствено решение.
– Не. – Очите на Хана се спряха на Мардук. – Той е… Разсеян от нас. Ти, аз и лейди Шарин. Мисля, че не защото сме жени, а защото му липсва собствената му любов.
Елена не беше видяла това, което Хана беше видяла, но те бяха две много различни жени, с различни умения – Хана без съмнение беше права.
– Лейди Шарин. – Тя се усмихна, когато майката на Илиум дойде да се присъедини към тях. Шарин вече беше целунала Елена по бузата с майчинска топлота и ѝ каза, че изглежда прекрасно. Колкото и да остаряваше, Елена не мислеше, че някога нямаше да ѝ омекне сърцето при вида на одобрението в тези толкова прекрасни и мили очи.
– Заминаваме, ли? – Промълви Шарин. – Мардук го боли, когато сме наблизо.
– Да. – В изражението на Хана се долавяше любезна нежност.
Тяхната проницателност и съпричастност накараха Елена да осъзнае колко млада е в сравнение с тях двете. Толкова много има да учи.
– Монтгомъри е приготвил библиотеката за нас – каза тя, като ги изведе от стаята, от която Монтгомъри и Луз вече бяха излезли.
Сега всички членове на персонала ще напуснат помещенията, докато Рафаел не ги повика обратно. Никой от тях не живееше в къщата – повечето живееха наблизо, а Сивия и Монтгомъри имаха собствена вила в малка частна горичка в далечния край на имота.
– Или, ако и двете искате, можем да отлетим да видим стенописите на Аодхан – предложи тя. – Вече попитах и той каза, че ще бъдете добре дошли. – Това не беше негов свръхсекретен проект, а мащабна картина, върху която работеше в един склад, далеч от любопитни очи.
– Това много би ми харесало. – Очите на Шарин светнаха. – Не бива да говоря за любими протежета, но той наистина ми е любимец.
Хана, която беше прокарала ръка през тази на Шарин, се засмя, когато Елена затвори вратата на ядрото зад тях. Монтгомъри вече беше затворил вратите на отсрещния край.
– Досега не съм имала протеже – казваше Хана. – Не се чувствам достатъчно възрастна, но мисля, че ако имах толкова гениален човек като Аодхан, аз също щях да го предпочета.
„Успех, Архангеле“ – каза Елена, като се присъедини към другите две жени. – „Надявам се, че Мардук има някакви отговори за нас.“
Прилив на океански вълни в съзнанието ѝ, солено море по езика ѝ, преди Рафаел да се оттегли.
Кръга вече беше на заседание.
* * *
Мардук седеше точно срещу Рафаел, Калиане – от едната му страна, а Александър – от другата. До Александър седеше Заная, а до нея – Суин. Царицата на Нил и Архангела на Китай бяха двама много различни ангели по личност и стил на управление, но в този момент бяха навели глави заедно и си шушукаха една на друга.
Тит седеше до Суин, което го поставяше отдясно на Рафаел. Вляво от него беше Елижа, а до него – Егион. Рафаел се беше постарал да не се окаже до бащата на Илиум, а другия архангел беше постигнал същата цел. Въпреки това този Кръг имаше много повече приятели за Рафаел, отколкото врагове.
Елижа никога не е бил враг, макар че на Рафаел му беше нужно време, за да разбере това. Някога той е бил генерал на Калиане, защитавал е това, което е било най-ценно за нея. Това беше лоялност, която той бе пренесъл и след възнесението.
Разбира се, Калиане щеше да се бори до смърт, за да защити Рафаел – факт, с който Рафаел все още понякога се бореше. Да ѝ се довери след ужасите на нейната лудост… Тези белези щяха да избледнеят за дълго.
Тит също беше приятел, добродушен архангел, който харесваше Елена много повече от Рафаел. Това накара Рафаел да се усмихне.
Суин беше открит съюзник. Рафаел ѝ беше помогнал, когато беше най-слаба, и Суин беше категорична, че при всички положения никога няма да забрави помощта му. Нещо повече, един от неговите хора беше част от двойката, която я беше спасила от лапите на Леуан. Наазир и Андромеда си оставаха сред любимите ѝ хора в целия свят.
Заная не беше нито съюзник, нито враг. Беше излязла твърде скоро от Съня, за да бъде и двете. Това, което знаеше, беше, че тя се интересуваше много повече от изграждането на собствената си територия, отколкото от воденето на война с другите.
Александър попадна в същата лодка, беше войнствен, но в наши дни беше… По-възрастен, както в добро, така и в лошо. Загубата на сина му бе разбила сърцето му и то никога повече нямаше да бъде същото. Но внука му бе смекчил тази мъка, накарал го бе да се съсредоточи върху семейството, а не върху завоеванията.
И, разбира се, сега той беше съпруг на Заная, както и тя на него. Каквото и да се бе случило между двамата архангели, то сякаш му бе донесло мир, какъвто Рафаел никога преди не бе виждал в Древния.
Оставаше само Егион, когото той можеше да нарече истински враг. Рафаел беше напълно доволен да остави това положение завинаги – защото никога нямаше да забрави как Илиум, толкова ярък, бърз и щастлив като момче, се разплака, след като баща му го изостави.
Човек, който причинява такава болка на детето, което го обожава, не е човек, който Рафаел иска да бъде в неговия ъгъл.
След това се появи Мардук.
Кръвта на моя род.
Тогава нямаше враг, но мотивите му оставаха неясни.
– Срещаме се поради най-неотложни обстоятелства. – Калиане седеше с ръце, свободно свити върху краищата на подлакътниците на стола. – Мантията пада, а с нея и нашия свят. Мисля, че всички сме съгласни, че тази връзка е вярна.
Никой не се възмути, че е поела ръководството на заседанието. Беше станало някак естествено Калиане да открива и закрива срещите им. Каквато и лудост да беше заразила някога майка му, тя отдавна беше отминала, оставяйки я с мъдрост, раздирана от безкрайна скръб.
„Кръвта им някога ще покрие ръцете ми.“
Думите, които му бе казала, докато стояха на земята, където някога е имало процъфтяващ град, а по-късно – само гробове на разбитите в душите си деца на онези, които бе изпяла в морето. Днес това беше открито поле, гробовете отдавна бяха изгубени от времето, но то си оставаше място, тъжно и призрачно, земя, на която никой не искаше да живее.
– Мардук – каза тя сега с онзи безупречен глас, който можеше да бъде страшно оръжие. – Ти си по-възрастен от всеки друг архангел в тази стая. Знаеш ли отговора на въпроса защо Мантията се проваля, след като е издържала цяла вечност?
– Рафаел ми разказа за събития, които са се случили по време на неговия живот. – Скърцащият глас на Мардук изпълни стаята. – Лудостта на двама архангели, загубата на единия и почти пълната загуба на другия.
Калиане не помръдна, но Рафаел знаеше, че вътре в нея майка му скърби. Винаги щеше да го направи. Беше се влюбила само веднъж в безсмъртния си живот и никога повече нямаше да се влюби.
Някои любови не могат да бъдат преработени, не могат да бъдат намерени отново.
Ако Елена умре, Рафаел ще изпълни дълга си и след това ще премине отвъд завесата с надеждата да я намери отново.
– Той също така – продължи Мардук – ми разказа за безмилостна поредица от малки войни през първите няколкостотин години от царуването му и за една по-голяма война, която донесла болест, поразяваща ангелския род.
– Харизмон, този гнойник на земята. – Тит стисна ръка на бедрото си.
Мардук кимна в знак на твърдо съгласие.
– Научих и за Архангела на смъртта, който превърна собствения си народ в разбъркани полумъртви черупки.
Това не беше съвсем точното описание на преродените, но никой не спореше.
– Чувал съм за Антоник. И за Астаад, Фаваши и Михаела. Четирима архангели, може би завинаги изгубени – продължи Мардук. – Не за първи път в близкото минало се случва такава огромна загуба.
– Доскоро дори не знаех за Нарцис и Буми – промълви Суин. – Толкова малко време имаха като архангели и приятели, преди да се обърнат един срещу друг.
Сто години. Толкова време беше управлявал Нарцис, Архангела на Слънцето. А Буми – още по-малко. Нейното управление като Архангел на Персия бе продължило едва седемдесет и пет години. Смъртта им беше глупава загуба.
– Загубихме и Джариел. – Лицето на Тит пламна от ярост, както и в деня, когато им беше разказал за отвратителното убийство на Джариел. – Той щеше да се издигне – и щеше да бъде добър, силен и спокоен архангел. Но беше хладнокръвно убит, мозъка и тялото му бяха превърнати в пепел, но главата му остана недокосната.
Лицето на Мардук беше толкова гневно, колкото и това на Тит, макар че той не познаваше Джариел.
– Никога не съм чувал за подобно злодеяние. Само няколко редки възнесения могат да бъдат предсказани, но тези ангели са защитени от Кръга. Ние разбираме какво означава това, разбираме, че няма обещание за друго възнесение, ако някое се провали.
– Не забравяй Юръм – каза Елижа, а гласа му беше звучен. – Първият архангел, роден от кръв, откакто го помним.
– Да, той е най-лошия предвестник от всички, по-лош дори от вашия Архангел на смъртта. Бих казал, че е равен на Архангела на болестите.
Заинтригуван, Рафаел се наведе напред.
– Защо? Леуан нанесе най-много щети.
Пронизващите очи на Мардук държаха неговите, а зениците им в момента бяха кръгли.
– Защото Юръм и Харизмон счупиха основите на нашето общество. Мегаломански архангели могат да се очакват в раса от безсмъртни. Но само веднъж досега сме се разболявали. И никога през цялото съществуване архангел не се е раждал от кръв. Ангели, да, но никога архангел.
Няколко души вдишаха въздух.
Елижа се намръщи.
– Не, това не може да е така. Леуан каза, че е чувала за други в далечното минало.
– И аз съм чувала за такива – промърмори Калиане, а останалите Древни кимнаха. – Тя не е излъгала за това.
Усмивката на Мардук беше мрачна.
– Вие носите сред себе си векове история. Кой от вас всъщност знае за такъв случай? Не от клюки или от приказки, разказвани около огъня, а от истинско знание.
„Аз убих последния, знаеш ли?“
Леуан се беше похвалила с това на Рафаел, но този, за когото говореше, беше ангел, а не архангел. Колкото и да ровеше в спомените си и да познаваше историята им, Рафаел не можеше да открие нито един конкретен пример за друг член на Кръга, който да е кръвнороден.
– Искаш да кажеш, че това са просто истории? – Мрачката гримаса на Заная не помрачи наситената ѝ красота. – Как може да е така, след като всички сме чували едно и също?
– Да си кръвнороден е първичен ужас, който носим в кръвта си. – Самият глас на Мардук беше нещо първично, гърлено. – Това е най-големия страх на ангелския род. И затова разказваме истории за него, както всички народи разказват истории за онова, което ги ужасява най-много.
Кожата на Рафаел се смрази, а в съзнанието му изплуваха спомени за изкормени тела, изложени като трофеи.
– Юръм беше единствения.
Мардук кимна.
– Като прибавим и това, ще видим, че в рамките на кратък период от време са се случили твърде много дестабилизиращи събития.
Само безсмъртен на възрастта на Мардук би определил период от над хилядолетие като кратък.
– През последния четвърт век тя се разрасна до краен предел – продължи Мардук – но дори и тази концентрация на събития нямаше да е достатъчна, за да наклони везните, ако не бяха предишните инциденти, свързани със смъртта на множество архангели в рамките на толкова кратък живот като този на Рафаел.
– Искаш да кажеш, че мантията се проваля, защото нашия вид е претърпял шок след шок? – Намръщи се Александър. – Ако беше така, със сигурност щеше да падне и преди. Не може този период да е най-нестабилния от всички.
– Така е – отвърна Мардук направо. – Ако не вземем предвид периода, довел до евентуалното раждане на смъртните. Това беше по-лошо. Но това… Това е още една смъртоносна вълна в хронологията на ангелската история.
Рафаел седна, а главата му се завъртя. Беше смятал този хаос на съществуване за нещо нормално. Последното десетилетие беше едно от най-стабилните, които някога беше преживявал – и дори тогава,трябваше да се справят с продължителни прераждания и вампирски въстания.
– Искаш да кажеш, че архангелите могат да изживеят цели хилядолетия в мир, без лудост, без войни?
Всички Древни се взираха в него.
И той знаеше отговора, преди Тит да каже.
– Срамота! – И да разтрие лицето си с ръце. – Фактът, че най-младите от нас не могат да разберат дори идеята за време на продължителен мир, е потвърждение на думите на Мардук.
Ако изключим Суин, която управляваше едва след войната, Тит беше втория най-млад в настоящия Кръг по продължителност на управлението си. Въпреки това от думите му ставаше ясно, че е преживял време на мир и спокойствие.
– Има ли решение? – Тихият глас на Суин бе смекчен от стоманата в гръбнака ѝ.
Рафаел знаеше, че не само той е затаил дъх.
Назад към част 48 Напред към част 50
