Глава 4
Интерлюдия
Падането на един архангел
Ларик щеше да има проблеми.
Отново.
Не че се опитваше да закъснява. Просто така се случи. Като днес, когато се беше разсеял от медените питки, които майка му беше приготвила, и сега щеше да закъснее за уроците си в Медиката. Но, о, тези медени сладкиши бяха чист декаданс за езика.
Усмихвайки се, той се наклони наляво и долови отблясък в небето.
Предположи, че това е друг ангел, вероятно някой от воините с ръкавици или други брони… Докато не се приближи. Блясъкът не беше броня, а светкавица от ангелска сила.
Ларик завъртя очи.
– Типично.
Всеки път, когато някой от новопоявилите се ангели изпадаше в ярост, той започваше да хвърля изстрели. Беше утежняващо; ако не беше стажант-лечител, който е дал определени клетви, щеше да се изкуши да капне малко „успокояващ балсам“ в медовината им. Да приспи цялата тази досадна група от мускулести тъпанари.
Още един удар, достатъчно силен, че костите му да вибрират, въпреки че все още се намираше на известно разстояние от тях.
Плътта му се смрази.
Примигвайки, той се вгледа по-внимателно. И преглътна. Това не бяха двама ангели, които се държаха твърдо. Не, това, което гледаше, беше сериозна битка между двама архангели.
От това разстояние не можеше да види лицата им.
Бели крила, дълга черна коса, жена.
Крила от бледо злато, тъмна коса, мъж.
Калиане и Надиел.
Битка със смъртоносна жестокост, която не беше любовна кавга.
Обзе го паника и той падна. Не го интересуваше колко ще закъснее – не искаше да е в небето, докато двама архангели се бият.
Беше толкова устремен към земята, че не видя смъртоносния удар, а само усети как пламъците изпепеляват перата му и разтопяват кожата му, докато небето се разтопява – катаклизъм, породен от ада на насилствената смърт на един архангел.
Ларик изкрещя и падна.
Назад към част 4 Напред към част 6
