Глава 49
– Да.
Отговорът на Мардук предизвика какофония от въпроси във въздуха. Но архангела, който не разполагаше с време, изчака те да утихнат, за да говори.
– Това знание трябва да бъде част от вашата история. – Очите му вече не бяха ангелски, а на другата част от природата му. – То никога не биваше да бъде загубено, не и когато старите въведоха процеси, които да гарантират, че то ще се предава от един архангел на друг.
Веждите на Калиане се смръщиха.
– От твоето време е минала цяла вечност, а от тяхното – още повече. За нас предците са легенди, призраци от отдавна забравено минало.
Но Мардук махна с ръка.
– Това е поставено на място за вечни времена. Но това е проблем, който ще решим, след като поправим мантията. – Той се наведе напред, поставил двата си лакътя върху бедрата си. – Трябва да нулирате #?**!!!
Рафаел изсумтя, а останалите изсвириха с болка или стиснаха зъби. Защото това, което Мардук изрече, нямаше никакво значение за тях, освен че беше низ от гърлени звуци, които боляха в ухото.
Мардук погледна от единия на другия, а лицето му се намръщи.
– На новия език това би означавало… Компаса.
– Компас? – Егион вдигна ръце. – Каква е ползата от компаса?
– Това не е истински компас – изръмжа Мардук с първия намек за темперамент. – Това е просто най-близката дума на сегашния език. Ти, изглежда, не можеш да произнесеш истинското му име.
– Какво е това? – Попита Александър и това беше практичния въпрос на генерала, който беше преди възкачването си. – Предмет?
– Компасът е създаден от обединената сила на старите – отговори Мардук. – Сила, каквато не можеш да си представиш. Подкомпонентите никога няма да се износят, колкото и еони да минат, а основата също е безкрайна и се самовъзстановява.
Косъмчетата по ръцете на Рафаел се изправиха при мисълта за предмет на такава възраст, в главата му се появиха хиляди въпроси.
– Подкомпонентите са свързани с архангелската кръв. Никой, освен член на Кръга, не може да притежава такава. Друго същество може да го вземе, но за миг ще бъде победено от желанието да го остави и да си тръгне.
– Как? – Попита Тит, а златото на нагръдника му блестеше под полилея, създаден от любовта му. – Говориш за сила, която подчинява времето на собствената си воля.
– Има причина старите да спят вечно. – Тонът на Мардук беше зловещ. – Техният свят си е отишъл, тяхното време е отминало, тяхната сила е твърде вредна за този свят.
– Искаш да кажеш, че дори ако тези подкомпоненти, тези части от Компаса, са били погрешно поставени – намръщи се Елижа – те ще бъдат погрешно поставени на територията на един архангел?
– По-близо. Домът на архангел или друго надеждно място, което те посещават. – Мардук се облегна назад в стола си, пляскайки с ръце по разтворените си бедра. – Връзката е абсолютна. Всяко парче винаги ще се прикрепя към един архангел. Никой архангел не може да държи две.
– А какво да кажем за времена като сега? – Попита Заная. – Когато вече не разполагаме с пълен състав?
– Няма значение. Един подкомпонент е „жив“ само когато има архангел, с когото да резонира. Така че за вас… Трябва да намерите осем. Спящите части не са част от уравнението.
– Да не би да имаш предвид девет? – Изръмжа Егион. – Забравяш се.
– Аз не се броя. – В гласа на Мардук нямаше място за спорове. – Аз дойдох в това време, когато разплитането вече беше започнало. То трябва да е онова осем, което е съществувало при първия трус.
– Цин – каза Александър, а единствената дума беше трудна. – Нямаме представа кога точно е заспал.
– Това беше преди земетресението – каза Рафаел. – Ату го е видял за последен път преди повече от седмица, така че мисля, че е безопасно да предположим това.
– Осем парчета – промърмори Суин. – Ще трябва да претърся най-личния дворец на Леуан, за да намеря моето. Вероятно е да е там.
– Ще бъде близо до теб – настоя Мардук, а люспите му сякаш променяха цвета си в каскадата от светлина, която се изливаше от полилея. – Подкомпонентите са създадени така, че да намерят пътя към своя архангел. Основата обаче може да бъде намерена само чрез триангулация на всички останали осем части.
– Но защо? – Заная се завъртя с лице към Мардук, а темперамента ѝ се разпалваше в сиянието, което пулсираше от крилата ѝ. – Защо тази игра!
Мардук я гледаше с немигащ поглед.
– Това не е игра. Това е рестартиране, точно както казах.
– За мантията?
– За света. – Усмивката на Мардук беше студена. – От това, което знам за тази последна каскада, тя добре показа, че силата, която носим в костите и кръвта си, може да тече и да се разлива, да се издига и да пада.
– Каскадите се създават от нас, защото ние сме най-големите резервоари на сила в този свят. Нашата енергия захранва самата планета, на която стоим. Ние имаме в себе си способността да я унищожим от съществуване, да я разбием на пух и прах.
Рафаел изведнъж видя къде отива Мардук. Онова забравено поле. Мъчителна болка. Птиците. Тревата, която растеше около него. По-късно, когато трябваше да се сглоби отново.
Сърце, ум, крайници, кожа, кръв и всяка малка клетка.
– Това е безопасност – каза той в момент на мълчание сред разразилата се яростна дискусия. – За да докажем, че Кръга може да работи заедно. Ключ за пренастройване на силата, която изпепелява света, преди да е унищожила същия този свят. Провала на Мантията е първоначалния индикатор за необходимостта от рестартиране.
Усмивката на Мардук беше дива.
– Кръвта на моя род – каза той с нескрита гордост. – Виждаш го. Когато старите решиха да заспят, това беше след време на ужасна война и загуби. Мъдростта им струваше скъпо, но с нея те създадоха системата на Кръга. Нещо като проби и грешки, докато не стана ясно, че оптималния брой е десет. Също така се разбра, че е изключително важно Кръга да функционират като едно цяло.
Тит се намръщи.
– Искаш да кажеш, че света се разпада, защото силовите течения, които протичат през него – нашата сила – са станали твърде нестабилни.
Мардук стовари юмрук върху бедрото си.
– Да, Титус! Така е!
– Прекалено много промени. – Лицето на Калиане беше тържествено, но уморено. – Твърде много вълни в реката на властта. Ако Предците не бяха установили тази сигурност, която принуждава Кръга да работят заедно…
– … света щеше да изгори, когато се обърнем един срещу друг – допълни Суин.
– Каква е алтернативата? – Настоя Александър. – Ако някой от Кръг не успее да инициира безопасността и мантията падне?
– Кръга умира, света се превръща в безкраен хаос за едно завъртане около слънцето, а след това цивилизацията се рестартира с малцината оцелели. – Плоски думи, които донесоха със себе си зловеща тишина, когато всички архангели освен Мардук спряха да дишат.
– Като не работите заедно, доказвате, че не сте способни да продължите – каза той в тази абсолютна тишина. – Вие приключвате в момента, в който мантията падне. Също както и консортите ви, секундантите, придворните и всички от вашата кръвна линия, независимо от възрастта.
– Всички вампири, които си създал или които са били създадени от хора от твоя двор, умират заедно с теб. Тази обединена сила се връща в системата и една година след това системата се нулира.
– Нашите предци не са играли игри. – Рафаел задържа погледа на мъжа, който беше част от собствения му род, а мислите му бяха смесица от ярост и възхищение. Това, че някой е заплашвал Елена, заплашвал е децата си – това е било основание за унищожение; но той виждаше и мъдростта в това, което бяха направили Предците.
Техният брутален режим завърши с възможността за рестарт, за разлика от архангелската война, която можеше да унищожи самата планета и да сложи край на техния вид и на всички останали видове на планетата.
Мардук сви рамене.
– Архангелите са високомерни. Това ви дава достатъчна мотивация – независимо дали се грижите за собствената си кожа, или за кожата на тези, които обичате.
Егион сгъна ръце на гърдите си.
– Трябва ни описание на тези предмети, които трябва да търсим като шутове, които се препъват в тъмното. Или и това е тайна?
Очите на Мардук се присвиха като тези на голямата крилата змия, за която шепнеше кожата му.
– Нищо от това не е тайна. Това е знание, предназначено да се предава от архангел на архангел в непрекъсната верига. Това не е изпитание. Компасът съществува, защото трябва да съществува.
– Старите са виждали, че в тяхното време – с такава мощ – ще има периоди на фатално ехо, опасни вълни. Нашият вид трябва да намери начин да успокои тази буря или в най-добрия случай цялата ни цивилизация ще падне… Както се е случило някога. В най-лошия случай ще падне самия ни свят.
„Легионът се появи по време на войната, която разруши нашата цивилизация… Когато спечелихме победата, ангелския род беше почти унищожен, а дома ни – пуст и мъртъв.“
Думите на Легиона. Историята на един свят, който е толкова разрушен, че вече не може да поддържа живота. Причинена от войната. Причинен от архангели.
– Що се отнася до външния вид на подкомпонентите. – Гласът на Мардук нахлу в съзнанието му, като го изтръгна от спомена. – Те имат формата на острие. Това улеснява вмъкването на всяка част в основата, за да се завърши компаса.
– Ами базата? – Лицето на Калиане беше напрегнато, а сините ѝ очи бяха ярки на фона на кожата ѝ. – Как изглежда тя? Може би сме я виждали?
– Основата е без значение, докато нямате останалите части. – Мардук отхвърли въпроса. – Тя не може да бъде видяна или позната до този момент. Тя няма определен външен вид.
– Знам къде е моята част – каза Тит без предупреждение. – Вградена е в герба ми – или поне във физическото ѝ представяне в главния ми двор. – Той се намръщи. – Намерих го в деня след възкачването ми. Беше в прашен стар сандък в двора, който трябваше да поема – бях очарован от него, тъй като никога не бях виждал подобен метал. И все още не съм виждал.
– Така се получава. – Нечовешкият тон на Мардук. – Намира пътя към човека, за когото е предназначен.
– Имам смътен спомен, че Ша-и ми говореше за кинжал, който бил реликва от изключителна важност… – Калиане притисна два пръста към слепоочието си. – Аз…
Внезапна пауза.
– Да, виждала съм го. Но не в Аманат. Някога беше, но вече не е. Мисля, че… се намира в крепостта Архангел. Част от златния трон на Неха, който бях прибрала на съхранение… И особено забелязах острието. Исках да се върна при него, да разгледам странния метал, от който е направено.
– Доколкото си спомням, никога не съм виждала нещо подобно – каза Суин.
– Не мога да кажа, че и аз съм го направил – промърмори Елижа. – Но от стотици години съм на моята територия. Ако това, което казваш, е вярно, Мардук, то ще е наблизо.
– Ще претърся както избрания от мен дом, така и предпочитания от предшественика ми дворец. – Намръщеният Егион изрита обутите си в ботуши крака и ги кръстоса в глезените.
– Смятам, че съм виждала такова острие. – Заная погледна в далечината. – Това, което не мога да си спомня, е дали го видях по време на първото си управление или по време на сегашното.
Александър, който дотогава мълчеше, бръкна в ботуша си, за да извади острие и го протегна.
Металът не приличаше на никой друг, който Рафаел беше виждал досега. Не беше многоцветен или по някакъв начин блестящ, но изглеждаше странно флуиден. Сякаш беше жив, докато лежеше спокойно в ръката на Александър. И…
– Чуваш ли бръмченето? – Попита той и вдигна ръка, за да натисне разсеяно знака на Легиона, който бе започнал да пулсира с нова сила.
– Какво бръмчене? – Прозвуча в отговор от всички, освен от Мардук.
Другият мъж го погледна замислено, но запази мълчание.
Остави разговора да продължи и Рафаел слушаше как Александър обяснява защо има острието – подкомпонент на Компаса.
– Намерих го в пясъците близо до двора ми скоро след като се събудих.
– Въпреки че острието не е толкова остро, колкото другите ми, почувствах, че е предназначено за мен, щом го взех в ръце. – Сега той сключи пръсти върху него и в този момент всички видяха как зловещото острие проблясва в пръстите му, а светлосиньо-черното се измъква през здравата му хватка.
– И така – Мардюк огледа кръга – остава само останалите да намерят своите части от компаса.
– Никой архангел не е управлявал тази земя, докато не я превзех – посочи Рафаел. – Тук нямаше достатъчно смъртна или вампирска цивилизация за архангелска база. Никой друг архангел не би могъл да остави острие за мен.
– Ще бъде тук – настоя Мардук. – Това е цялото му предназначение – да намери архангел и да остане в спящо състояние, докато не се наложи.
Архангелите – дори ангелите – се променят в своя Сън, спомни си Рафаел. Възможно ли е тези така наречени подкомпоненти да са имали достъп до същата сила?
– Можем ли да изпратим нашите хора на лов? – Попита Калиане.
– Не. В техните очи тя ще бъде само тъпо острие. Само един архангел може да помогне на друг.
След това, колкото и да говореха, нямаше повече отговори.
– Аз не съм Прародител! – В един момент Мардук изкрещя, а баса на гласа му изпълни залата и се отрази от стените с рев. – Аз бях дете в техните очи, когато те избраха да Спят. Знам само онова, което научих като архангел в моето време – и сега вие имате това знание.
В крайна сметка те – всички – решиха да се върнат набързо в своите територии, за да потърсят или върнат своята част от Компаса.
Докато архангелите се издигаха в обсипаното със звезди нощно небе и се разпръскваха във всички посоки, Рафаел стоеше на ръба на скалата на дома си в Анклава заедно с Мардук и ги наблюдаваше как летят.
– За последен път имах толкова много архангели на територията си по време на войната.
Мардук, обърнал глава към небето, каза:
– Славно е да видя небето отново изпълнено с криле.
Рафаел погледна другия мъж, чудейки се дали просто говори за събуждането си от сън, за да види гледката… Или говори за времето, когато небето се е изпразнило. Но още преди Мардук да отвърне поглед от небето и да погледне към водите на Хъдсън, той знаеше, че стария архангел няма да му отговори.
Затова той зададе друг въпрос.
– Защо Предците са взели решението да скрият ранната ни история?
Назад към част 49 Напред към част 51
