Глава 61
Илиум се събуди по гръб на земята – с усещане за лекота, което не беше изпитвал отпреди Каскадата.
– Мисля, Искра, че отново съм нормален.
Аодхан продължаваше трескаво да го опипва в търсене на наранявания, а красотата му се превръщаше в дъжд от светлина, която беше вечността на Илиум.
– Какво?
Илиум прокара пръсти през косата на Аодхан, чиито кичури бяха толкова меки и фини, че изглеждаха покрити с натрошени диаманти.
– Каквото и да е вкарала Каскадата в мен, то си е отишло.
Най-накрая се увери, че Илиум е невредим, и като взе лицето му в ръце, каза:
– Обясни.
– Няма опасност да се възнеса. – Облекчението беше наркотик, който се вливаше във вените му, а цялата му същност беше в еуфория. – Каквото и да е било извън строя в мен, е оправено. Уравновесено.
– Сигурен ли си?
– Извън всякакво съмнение. Мога… Да усетя на хоризонта сила, преди беше твърде голяма за мен. Днес не мога да видя дори отблясък от нея.
Ръцете на Аодхан трепереха.
– Сега ще спя много по-леко, след като знам, че няма опасност да се разкъсаш от преждевременно възнесение, но как се чувстваш от загубата?
Илиум сключи пръсти върху бляскавата красота на косата на Аодхан.
– Щастлив съм, че сега имам време да порасна с теб, време да извървя собствения си път, време да бъда част от Седемте на Рафаел. Защото все още не съм приключил там и няма да го направя още известно време. Планирам да бъда първия му генерал – той има нужда от такъв, както всички уважавани архангели.
Усмивката на Аодхан беше любяща и на човека, който го познаваше най-добре на целия свят.
– Разбира се, че трябва да бъдеш първи. – Смях, който завърши с целувка, а крилата и краката им се преплетоха.
– Знаеш ли, че все пак ще се случи някой ден? – Промърмори Аодхан нежно срещу устните му, а синьото на крилете на Илиум се отрази в кристалните отломки на очите му. – Ти си син на архангел и лейди Шарин. Има причина Каскадата да избере теб.
– Да. Но това ще бъде по моята естествена времева линия. – Имаше стотици години, за да бъде любовник, приятел, верен воин на своя сир, преди да му се наложи да се тревожи за Кръга и политиката.
Благодаря. Ебати. Рай.
Назад към част 60 Напред към част 62
