Глава 18
Пронизващо мълчание.
– Джейсън ми съобщи за това преди зазоряване тази сутрин.
– Как? – Харизмон седна на мястото си. – Понастоящем технологиите на смъртните не могат да проникнат в Лумия, а границите на крепостта са силно патрулирани.
Той можеше и да нарече Рафаел лъжец.
Задушавайки ледения гняв, който щеше да прекъсне срещата и да даде победа на Харизмон, той сви рамене и заговори на цялата стая, вместо да благоволи да отговори на архангела, когото планираше да убие веднага щом това стане възможно. Що се отнася до него, Харизмон беше хлебарка, бич за земята.
– Джейсън не напразно е известен като най-добрия шпионин в света. – Това беше преднамерено подмятане – Харизмон веднъж се беше опитал да отвлече Джейсън, като му беше обещал да управлява собствени земи.
Другият архангел така и не бе разбрал, че за Джейсън подобно предложение не е свобода – то е клетка.
– Не ме интересува как тази твоя чернокрила сянка е стигнала до теб, Рафаел – каза Тит. – Искам да знам какво е казал.
Няколко от останалите кимнаха, макар че лицето на Харизмон беше твърдо, с цвета на презрял домат и също толкова привлекателно.
– Момент. – Посягайки към ботуша си, Рафаел извади тънко навитата карта, която беше подхвърлена под вратата на неговия и на Елена апартамент в ранните часове на тази сутрин. Рафаел щеше да се усъмни в истинността ѝ, освен ако Джейсън не бе посегнал с ума си да потвърди присъствието му, преди шпионина да изчезне обратно по пътя, по който бе дошъл, като сянка сред сенките.
Той вече не беше близо до Лумия, тъй като беше отлетял обратно в посока Китай веднага след като предаде картата и информацията. Прощалните му думи обаче не бяха такива, каквито Рафаел очакваше от дълго мълчаливия си шпионин.
„Надявам се да разрешите този въпрос бързо, сир. Искам да се върна у дома при Махия.“
Принцесата на Джейсън разбираше кой и какво е той, приемаше, че трябва да пътува до далечни земи, но той отчаяно ѝ липсваше. Дотолкова, че когато Джейсън отсъстваше, Елена, Онър и онези от Седемте, които се намираха в Ню Йорк, както и всички останали приятели, които беше намерила, работеха заедно, за да ѝ правят компания колкото се може по-често.
Последният път, когато Махия посети Анклава, тя беше казала на Елена и Рафаел, че се обучава, за да може да придружава Джейсън в мисии, които не изискват скритост, с която Джейсън може да се справи сам.
– „Твоята принцеса мисли да се присъедини към теб“ – беше казал той на другия мъж. – „Не и на това пътуване. Но на други.“
Отговорът на Джейсън беше толкова агресивен, че Рафаел се разсмя – неговият шпионин не беше звучал толкова „истински“ от цял еон.
– „Да, обсъждаме плановете ѝ. Тя отказва да се вслуша в разума, така че изглежда трябва да я науча как да бъде шпионин.“
Споменът за това неочаквано общуване избледня, докато разгръщаше картата, после се изправи и използва само прашинка от силата си, за да стопи краищата в камъка на стената зад креслото си. Картата показваше подробно територията на Леуан. Тънката червена вълна, която облизваше североизточната граница на Китай, не се нуждаеше от обяснение – линията беше почти непрекъсната.
Задъхан звук, изригнал от повече от едно гърло.
– Със сигурност това не е вярно. – Тонът на Михаела за първи път беше чисто архангелски, без подтекст на съблазън или гадост. – Твоят шпионин е забелязал случаи на кръвожадност в целия този регион? Щяхме да чуем, ако беше така.
– Епидемиите са се засилили едва през последните четиридесет и осем часа – каза им Рафаел, потупвайки една червена точка на картата. – Точка с този размер означава един или двама смъртни случая. – По-голямата част от точките бяха с такъв размер.
– Спорадични прекъсвания – промърмори Елижа с две дълбоки бразди между веждите си. – Такива се случват навсякъде по света. Притеснителното е колко близо са огнищата едно до друго.
Изправяйки се на крака с шумолене на коприна, Нейха се приближи, за да разгледа картата по-отблизо, а гънките в предната част на сарито ѝ се отваряха и затваряха с тиха грация, докато вървеше.
– Рафаел, сигурен ли си?
Той пренебрегна хапещия, назъбен ръб на нейната уста.
– Ти познаваш Джейсън, Нейха.
Въздишка, кимване.
– Да, познавам Джейсън. Той не би съобщил за това, ако не го е потвърдил два пъти.
Сребърните крила на Александър уловиха светлината, когато той се наведе напред, а изражението му беше мрачно.
– Имаме още време, но не толкова дълго, колкото се надявахме.
– Отказвам да повярвам в това, докато не го видя със собствените си очи – контрира Харизмон и скочи на крака. – Леуан заслужава това от нас. Тя беше най-възрастната сред нас до възхода на Калиане.
– Съгласен съм – каза Тит, а Астаад кимна. – Това е титанично решение и не можем да разчитаме само на думата дори на най-добрия шпионин в света. – Тъмните му очи срещнаха тези на Рафаел. – Ти разбираш.
– Да. – Не просто заради честта и традицията. – Ако направим грешка и поставим двама активни архангели на една и съща територия, рискуваме да разпалим катастрофална война. – Кръгът трябваше да е смъртно сигурен, че Леуан е изпаднала в Сън.
Фаваши заговори за първи път.
– Приливът на кръв е обезпокоителен, но все още е спорадичен. Предлагам да стигнем до решение какъв би бил най-добрия начин на действие, ако Леуан наистина е в Сън, след което да направим инспекция. По този начин, ако се окаже, че Леуан е изчезнала, архангела или архангелите, отговарящи за бившата ѝ територия, ще могат да поемат управлението веднага.
Михаела почука с пръст по подлакътника на стола си.
– Защо да си губим времето да обсъждаме сценарий „какво ще стане, ако“? Казвам, че трябва да отидем в Китай сега, да изплашим вампирите, за да се държат добре, да проведем разследване и тогава да вземем решение.
Рафаел нямаше навика да се съгласява с Михаела, но тя беше права: защо да губим време и енергия, ако няма причина за това?
– Няма решение – каза Фаваши и показа стоманата си. – Всички танцуваме около много големия слон в стаята. – Очите ѝ се насочиха към Александър. – Двамата с теб се опитваме да си поделим територия, която би трябвало да принадлежи само на един. Ако Леуан е мъртва, аз поемам нейните земи, а ти запазваш Персия. Това е единствения възможен вариант.
След като Нейха зае своето място, Рафаел зачака някой от по-жадните за земя архангели да оспори мнението на Фаваши. Но никой не го направи.
„Не очаквах толкова бързо съгласие“ – каза той наум на Елижа.
„Мисля, че възможността за война е в мислите на всички, а точно сега Фаваши и Александър са узрели за нея – не можеш да поставиш две толкова агресивни сили една до друга и да очакваш мир.“
„И все пак“ – отвърна Рафаел – „Харизмон изглежда е от онези, които биха насърчили война, която би унищожила враговете му.“
„Разбирам какво искаш да кажеш.“ – Очите на Елижа се спряха върху архангела на Северна Африка. – „Не бива да забравяме, Рафаел, че при всичките си недостатъци Харизмон е управлявал в продължение на около две хиляди години. Може би в него има повече разум, отколкото предполагаме.“
Михаела махна вяло с ръка.
– Решението ти е просто, Фаваши – каза тя с усмивка, която беше чудо на физическата красота. – Има обаче причина Леуан да е Архангел на Китай – и тя не е, че това е страната, в която се е родила. Нейната територия включва и значителна част от това, което някога е било на Юръм.
Астаад кимна.
– Михаела е права. Територията на Леуан е една от най-големите във физическо отношение.
– Територията на Михаела е също толкова голяма и сега – контрира Фаваши. – Тя също контролира значителен процент от това, което някога е владеел Юръм.
– Но тези земи съдържат райони, които са до голяма степен необитаеми, а общото население в земите на Михаела е в същата близост като това на Астаад – каза Нейха с ярък прагматизъм. – За сравнение, в Китай има най-голям брой вампири сред населението, а Леуан дълго време беше най-могъщата сред нас.
Това беше много, много добра забележка.
– Искаш да кажеш, че не мога да контролирам вампирите под мое командване? – Въпросът на Фаваши беше насочен не към Астаад, а към Михаела.
Тит изръкопляска в отговор, гласа му отекна от камъка, преди да го смекчи – след като привлече вниманието на всички.
– Всички ние сме архангели – каза той. – Но аз съм напълно готов да приема, че някои от нас имат повече власт от други – и Леуан го доказа многократно. Ти си най-новия член на Кадъра, Фаваши. Би било безотговорно да ти предадем Китай и свързаните с него земи на Леуан.
Лицето на Фаваши се напрегна, костите ѝ изпъкваха срещу кремавата кожа, но следващата дума бе на Михаела – и много странно за нея, тя не поиска парче от пая за себе си, нито предложи да преначертаят границите на всички територии на Кръга.
– Лейди Калиане – каза тя с уважителен тон. – Най-лесният отговор е вие да поемете по-голяма част от територията на Леуан, а Фаваши да надзирава останалата част.
Ядосаното изражение на Фаваши избледня в замисленост.
– Работещо решение – каза тя накрая. – А вашите земи, лейди Калиане, в момента са най-малките в Кръга. Това не е уважително към статута ви на Древна.
Истината беше, че Калиане не искаше нищо повече. Единствената причина, поради която беше завладяла Япония, беше, че тя и хората ѝ имаха нужда от дом.
– Изпълних решението си, дете – каза Калиане, а от нейна страна израза „дете“ не беше обида. В този кръг само Александър беше неин връстник. – За разлика от някои от моите приятели – хвърли поглед към Александър, в който се долавяше сухо забавление – нямам желание да стъпвам отново на тази арена. Искам да живея в мир с моя народ. Япония ми е достатъчна.
– Мисля, че нямаш избор, стара приятелко. – Александър отново се наведе напред, подпрял мускулестите си предмишници на бедрата си. – Има причина и двамата да сме будни – и мисля, че отчасти е заради това. Светът не се нуждае от единадесет архангели. Нужни са му десет, за да има оптимално равновесие.
Крилете на Калиане засияха от сила. Както и тези на Александър.
Ако който и да е друг архангел от кръга беше направил това по време на среща, щеше да е знак за агресия. При Древните бе станало ясно, че подобни неща често са случайни. Във вените им течеше толкова много сила, че тя се изливаше от тях, без те да знаят.
– Алекс – тихо каза Калиане – не мислиш ли, че трябва да оставим света на младите?
– Кали, знаеш, че не можем. Те го объркаха.
Всички останали в кръга седяха в зашеметено мълчание. Дори Рафаел беше изненадан. Както понякога забравяше възрастта на майка си, така и никога не бе мислил за нея като за млада. Но някога сигурно е била такава. Някога е била просто Кали, а не лейди Калиане.
Сега тя се смееше, звука беше натрапчива музика, която накара няколко архангели да затворят очи и просто да слушат.
– Такава арогантност – каза тя на Александър. – Ние сами си създадохме бъркотии и ги изчистихме. Трябва да ги оставим да почистят своите.
Усмивката на Александър беше открита, не съдържаше нищо от дистанцията, която толкова често се срещаше в нея, когато говореше на по-младите архангели.
– Сега е времето на Каскадата – отвърна той. – Обичайните правила не важат.
Въздъхвайки, Калиане кимна неохотно.
– Може би си прав. – За дълъг миг изражението ѝ беше тихо, тишината на отдавна отминали векове. – Ще помагам на младата Фаваши да поддържа реда – а когато порасне достатъчно, ще ѝ отпусна земите. Това ще задоволи ли Кръга?
Изражението на Фаваши беше откровено изненадано – архангелите не бяха известни с това, че се отказват от територии, за които са претендирали. Бързо се съвзе и каза:
– Благодаря ви, лейди Калиане.
„Наистина ли ще можеш да работиш с нея, Фаваши?“ – Попита Рафаел. – „Ти си свикнала на пълен контрол.“ – Като него. Като всеки друг архангел в Кръга.
Фаваши не го погледна, докато отговаряше.
„Да. Тя не е една от нас – тя е Древна. И за разлика от Александър, тя изглежда наистина иска да бъде оставена на мира. Вярваш ли, че изведнъж ще пожелае да управлява отново?“
Рафаел си помисли за скръбта, която тегнеше върху сърцето на Калиане, за загубите, които все още я белязваха, за умората, която твърде често съзираше в очите ѝ, и каза:
„Не. Докато не посягаш на малката територия, която тя е обявила за своя, майка ми ще ти помага, както е заявила, а през останалото време ще те оставя на мира.“
– Е – каза Елижа – това го решава. Заедно Фаваши и Калиане са повече от достатъчно силни, за да контролират територията на Леуан. – Докато говореше, Рафаел осъзна, че другия мъж е един от архангелите, които не възприемат Калиане като Древна; за него тя винаги щеше да бъде воина, на когото някога е служил. – Единственият въпрос е дали имаме право да се разпореждаме с тази територия или не.
– Има и друг въпрос – каза Астаад, като изглеждаше малко неудобно. – Ако Леуан все още е будна и жива, значи имаме сериозен проблем в Персия.
Напрежението стисна всички в здрав юмрук, защото думите му бяха подценяване от най-висш порядък.
– Единадесет архангели – промърмори Калиане. – Това не е естествено. Няма как с единадесет да се поддържат необходимите разстояния в дългосрочен план.
Александър погледна към Фаваши.
– Нямам спор с теб, но съм буден и искам своята територия, територия, която съм управлявал в продължение на еони преди ти да се родиш. Няма да се откажа от нея.
Отговорът на Фаваши беше рязък.
– Ти го изясни, но аз също съм архангел. – Напомняне, че тя няма да си отиде лесно. – Това все още няма значение. Първо трябва да разрешим въпроса с Леуан. В този момент може вече да няма проблем – но ако има, тогава ще намерим решение, тъй като Кръга вече ще е на едно място, без да има нужда от отделна среща.
– Логиката на Фаваши е разумна – каза Астаад.
Нейха кимна, Тит също, а после бавно и всички останали.
– Остава само един въпрос – промърмори Нейха. – Как да определим дали Леуан просто се възстановява от нараняване, или е изпаднала в Сън, или може би… в смърт?
Назад към част 19 Напред към част 21
