Глава 30
Пет седмици по-късно…
– Написах две нови песни – казва Виктория, докато настройва китарата си на масата. – Ще ми кажеш ли дали са ужасни?
– Ще го направим – казва Люк с окуражителна усмивка. – Сигурен съм, че са страхотни.
Картър и Талия кимат в знак на съгласие. Виктория гледа право към мен.
– Зоуи?
Поглеждам я в очите.
– Ще ти кажа.
Тя си отдъхва с облекчение.
– Благодаря ти.
Усмихвам се, докато я гледам как се надига от мястото си, когато мениджъра ѝ маха към сцената. Намираме се в кръчмата, където тя свири в петък вечер, а аз съм тук и гледам с приятелите си.
– Люк, ти подписа ли договора? – Пита Картър от другата страна на масата.
Челюстта на Люк се стяга и той го поглежда.
– Какъв договор? – Питам, докато сърцето ми бие учестено.
Люк въздъхва, като свежда очи към бирата си.
– Щях да те изненадам по-късно – казва той и хвърля още един поглед към Картър. – Но аз подписах договор за наем на сервиз.
– Направил си го?! – Изправям се на стола си и хващам голямата му ръка. – Къде? – Той се смее.
– До Ба.
– Къде? – Пита объркано Талия.
– Това е бар в близост до мястото на сватбата – казвам и бързо. – Избягахме там за малко по време на приема.
– А Зоуи ме победи на билярд – добавя Люк с лукава усмивка, докато гледа към мен.
– И така, случва се? – Питам невярващо. – Наистина се случва?
Люк кимва.
– Подписано, запечатано, доставено. Надявам се, че мога да приготвя сервиза да отвори до Коледа.
– Точно навреме, когато всички мотоциклети трябва да бъдат прибрани на склад за зимата – казва Картър със смях.
Талия го удря по ръката.
– Мисля, че е страхотно, Люк. Мога да дойда тази седмица, за да ти помогна с изискванията за зониране и да ти дам някои идеи за оформлението.
– Би било невероятно – кимва Люк с нетърпение.
Не мога да спра да се взирам в него. Възхитена съм. Това наистина се случва.
Преди две седмици се премести на една улица от мен и сега отваря бизнес, за да е близо до мен. Не мога да се наситя с този човек.
Прекалено много е.
– Ето ги – казва Талия и поглежда към вратата.
Обръщам се и се усмихвам, когато виждам Ая и Райън да се втурват. Те заемат местата си на нашата маса, докато Виктория се подготвя.
– Пропуснахме ли го? – Пита Ая Райън, който се обръща към сервитьорката.
– Тя едва сега започва – казва Люк, като се приближава малко до мен.
Навеждам се и целувам рамото му, просто защото мога. Той ме поглежда и се ухилва.
Последните няколко седмици бяха неописуеми. Чиста мечта. Не знаех, че живота може да бъде толкова забавен.
Всички се забавлявахме в Ангила.
Талия е невероятна и ние се свързахме веднага. Тя е невероятна с всички неща, които е направила. Преместила се е тук от Турция, когато е била на деветнайсет години, с нищо повече от две хиляди долара, а сега управлява тази невероятна империя за недвижими имоти. Тя е невероятна и имам какво да науча от нея.
Дори Ая и Райън се вписват идеално. По цял ден висяхме край басейна или на плажа и имахме дълги забавни вечери, на които просто си говорехме и се смеехме през цялата нощ. Седейки там с Люк до мен, смеейки се до болка в ребрата и сближавайки се с тези прекрасни хора, аз просто имах най-блаженото и щастливо чувство, което вибрираше в тялото ми. Искаше ми се да живея в тези моменти завинаги или поне да ги запазя в бутилка, за да ги занеса у дома.
Винаги, когато се чувствах самотна, можех да отворя бутилката и да бъда погълната от цялата тази надежда, любов и приятелство.
Беше рай, докато Кейтлин и Уолтър не се появиха в средата на седмицата и не предизвикаха хаос, но това е друга история.
Нещата с Люк вървят толкова добре. Дните и вечерите във вилата бяха забавни, но нощите с този необикновен мъж… незабравими.
Когато се върнахме у дома, брака ни беше анулиран. Беше доста лесно, след като показахме на съдията видеозаписа на отец Клиф, който използва имената на Картър и Талия по време на церемонията вместо нашите.
Бях малко разочарована, че вече не наричам Люк свой съпруг, но съм сигурна, че това няма да е последния път, когато той слага пръстен на пръста ми. Поне така продължава да твърди.
– За какво се усмихваш? – Прошепва Люк закачливо, когато ме хваща да го гледам.
– Просто съм щастлива – казвам с нещо като постоянна усмивка на лицето си.
Той ми се усмихва в отговор, навежда се и ме целува по челото.
Диджеят изключва музиката, а Виктория застава пред микрофона с китара, преметната през рамо. Ая се разкрещява толкова силно, че целия бар я поглежда.
– Благодаря за това, Ая – казва Виктория в микрофона и се смее.
– Тази вечер ще ви изсвиря няколко песни. Тази се казва „В дълбокия край“.
Вкопчвам се в ръката на Люк, докато тя започва да дрънка на китарата и да пее тихо в микрофона. Тя е толкова талантлива. Обичам да я гледам как свири. Откакто се запознахме, съм пропуснала само едно представление и то беше, защото имах резервация.
Клубът по бридж на Елинор държи Кетъринг от Зоуи много зает.
Телефонът ни звъни с резервации и почти сме натоварени до Коледа.
Трябваше да наема още шестима служители.
Бяхме по-натоварени от всякога, но дните, в които поставях работата пред всичко останало, отминаха. Повиших Джеймс в мениджър и той се справя добре с работата ми, когато имам по-важни неща за вършене, като например миналата седмица, когато отидохме с Уолтър в Капитолия за семейна фотосесия.
Трябваше да видиш лицето на Кейтлин, когато се появих на ръката на Люк.
Съжалявам, че нямам снимка на това.
Виктория изпява още няколко песни, включително двете нови, за които с удоволствие ще и кажа, че са невероятни.
– Благодаря ви – казва тя, докато нашата маса се радва най-силно.
– А сега, ако нямате нищо против, моят много талантлив по-голям брат би искал да се качи тук и да изпее една песен.
Люк отдръпва стола си и се изправя.
– Ти ще пееш? – Питам, докато го гледам шокирано. Не съм имала представа.
– За теб – прошепва той, докато ме гледа с онзи поглед, който толкова много обичам. Гледа ме така, сякаш съм най-ценното нещо на света.
– Върви, Люк! – Крещи Ая. Тя пляска с ръце, докато всички в бара отново я поглеждат. Е, не всички. Люк е красив сините му очи се впиват в мен, когато се навежда и прошепва в ухото ми.
– Обичам те.
Той си тръгва, преди да успея да отговоря. Преди да успея да обработя думите, които умирах да чуя. Той ги казва за първи път – за първи път някой от нас ги казва – и аз седя тук зашеметена, докато го гледам как небрежно отива на сцената, сякаш не е променил всичко.
Разплаках се, докато го гледах как взема китарата от сестра си, а по тялото ми се разля успокояваща топлина.
Може ли живота да е толкова съвършен? Какво направих, за да заслужа всичко това?
Облегнах се назад на стола си, когато Люк застана пред микрофона, изглеждайки уверен, спокоен и толкова секси.
Очите му се спряха на моите и сърцето ми се преобърна в гърдите.
– Това е за момичето, за което ще се оженя. Отново.
Бузите ме болят от усмивка, докато всички около масата се смеят.
Люк ми пее „Зли игри“ и съм готова да изритам всички от кръчмата и да му скоча на костите там, на сцената, докато свърши секси еротичната песен.
„Трябва да си тръгна. Трябва да се разбера с този човек. Трябва да му направя зли неща.
Но първо трябва да му кажа нещо. Нещо важно. Нещо, което чакам да му кажа още от първата омагьосваща нощ заедно.“
Той сяда до мен и аз се навеждам към ухото му. С цялото си тяло, преливащо от радост, щастие и удовлетворение, казвам онези вълшебни думи, които мислех, че никога няма да мога да изрека.
– Обичам те повече.
Край
