Питър В. Брет – Ядрото ЧАСТ 37

Глава 36
ДИМ И МЪГЛА
334 СЗ

Лийша погледна назад от върха на Пестъл и видя майка си, която държеше Олив, да се отдалечава в далечината. Не за първи път се запита дали не прави най-голямата грешка в живота си.
Уонда забеляза движението, докато Лийша поклащаше глава, за да прогони мисълта.
– Всичко наред ли е, госпожо?
– Добре съм – каза Лийша. – Просто си губя мислите за смъртта и провала.
– Такива мисли не се пилеят, госпожо – каза Миха. Лийша погледна към момичето, което обикновено беше толкова мълчаливо, че беше лесно да забравиш, че е там. Дори и сега тя отказваше да свали маскировката си, облечена в обикновени дал’тински дрехи. Тя яздеше странично зад Кендал, а копията и щитът ѝ бяха скрити в багажа им.
– Какво ще спечелим, ако се занимаваме с провали? – Попита Лийша.
– Моят учител научи сестрите ми и мен да визуализираме смъртта си всеки ден в медитация – каза Миха. – Слава на алагайски нокти, убити през нощта, отровени от съперник. Хвърлени от скала. Избутани под водата, за да ни удавят от воден демон. Всяка възможна смърт, която можем да си представим.
– Това е ужасно – каза Лийша. – Защо бихте направили такова нещо?
– Един Шарум винаги трябва да е готов да умре, госпожо – каза Миха. – Държим мислите за това близо до себе си, за да помним, че винаги трябва да сме подготвени, за да запазим духа си чист. За да знаем, че животът е мимолетен дар от Еверам и че смъртта идва за всички нас. Иневера, когато ми се отвори самотният път, ще го извървя, без да се обръщам назад.
– В това, което казваш, има мъдрост – внимателно подбра думите си Лийша – но аз предпочитам да си представям успеха и да се стремя да го превърна в реалност.
Миха се поклони.
– Разбира се, госпожо. Ние сме вашите инструменти. Острието не пита резбаря.
Лийша примигна. В това ли се беше превърнала? Резач на съдбата? Тя се върна към предсказанията си и плановете, които беше съставила въз основа на тях. Планове, които излагаха на опасност хиляди животи заради нищожен шанс за успех.
– Това ли е всичко, което искаш да бъдеш? Нож в чужди ръце?
– По-добре ножът, отколкото дървото. – Младият Паул яздеше до Кендъл и Миша на пъргаво пони. – Баща ми винаги е казвал, че истинската сила идва от това да работиш в единство като част от нещо по-голямо.
Гаред ги чакаше, когато слязоха от крепостта на Лийша до самата Хралупа, заедно с директорката Дарси, капитан Гамон и инквизитора Хейс.
– Има ли вести от Стела или Франк? – Лийша знаеше отговора, но трябваше да попита.
– От няколко дни не е имало следа от никое от Децата на стражата – каза Гаред. – Лагерът е изоставен.
Уонда се изплю.
– Знаехме, че не можем да разчитаме на тях.
– Нямаме нужда от тях – каза Гаред. – Имам двеста копиеносци, петстотин катерачи и близо десет хиляди кухи войници. Също и защитници и билкари. Няма нещо, което демоните да не могат да хвърлят срещу нас, с което да не се справим.
– О, Гар – каза Уонда. – Защо трябваше да отидеш и да кажеш такова нещо?

***

Анжие се намираше на близо седмица път с Вестоносец, но войниците от Хралупата бяха пеша и можеха да вървят само толкова бързо, колкото влаковете за доставки. Те пееха Keep the Hearthfire Burning (Поддържай горящото огнище), за да заключат стъпките си през деня и да пазят лагера през нощта.
Но демоните не нападнаха през първата нощ. Нито пък през втората.
– Прекалено много се бавим – каза Лийша по време на вечерята след една седмица на път. – До угасването остават само четири нощи.
– Добре си прекарваме времето – каза Гаред. – Трип е тих. Твърде тих, ако искаш честна дума. Демоните се събират на ръба на Хралупата от месеци, но след това ние излизаме от Великия свят и те просто ни оставят на мира?
– Може би не са очаквали да отговорим толкова агресивно – каза Дарси.
Умовете са егоистични – спомни си Лийша думите на Арлен. Никога и за милион години не им е хрумвало, че можеш да рискуваш собствения си врат заради някой друг.
– Гар има право, госпожо – каза Уонда. – Знаеш ли някога демоните да не нападат нещо точно пред тях? На новолуние, ама те така са от седмица.
– С тях има един имитатор – каза Лийша.
– И какво чакат? – Попита Уонда.
– По-скоро да се бият, отколкото да го чакат – каза Гаред.
– Ами аз не искам да се оплаквам – каза Кендъл. – Всеки ден ще приема чакането пред борбата.
– Очаквам, че скоро всички ще се наситим на битки. – Лийша подуши въздуха, остър и гъст от огньовете на десет хиляди мъже и жени.
Дарси също го забеляза. Тя отиде до капака на палатката и очите ѝ се разшириха точно когато из лагера започнаха да се разнасят викове за тревога.
– Нощи.
– Какво е? – Лийша се втурна към капака, виждайки гъст дим във въздуха, зловещо оранжево сияние, идващо от гората. – Създателю. Гаред! Те са подпалили гората! Дай заповед да извадим коловете и да се преместим, преди да е минало през лагера!
Гаред за миг излезе от палатката, лаейки заповеди, но Лийша знаеше, че това няма да е достатъчно. Продължаваха да подценяват хитростта на демоните. Защо да хабят търтеи, за да атакуват силите им, когато шепа огнени демони можеха да свършат работа с дим и огън?
– Дарси, събери колкото се може повече хора и побързай.

***

Половината нощ хралуптяни се клатушкаха по пътя.
Лийша се почувства замаяна и дробовете ѝ горяха, но не от дима. Тя и останалите ползватели на хора изчерпаха голяма част от запасите си от демонични кости, създавайки огнени прегради и вятър, за да задържат най-лошия дим и жарава надалеч.
Натоварването беше показателно. Повече от един от тях припадна, а други бяха принудени да спрат да насочват, когато болката стана твърде силна. Само Лийша и Дарси успяха да продължат, а до изгрева на слънцето оставаха часове.
Мазната пепел размазваше всичко, отслабвайки защитите нагоре и надолу по линията. Лийша мина покрай разкъсан отряд от кухи войници, които не бяха в крак с ротата си. Някои войници все още пееха „Поддържай огнището“, но задушени от дим и пепел, трудно успяваха да удържат ритъма.
Вместо това Кендъл работеше с цигулката на Роджър, като използваше вградената в подбрадника хора, за да усили звука стократно. Тя все още носеше шалчето, което Аманвах ѝ беше дала, и държеше копринения воал, придърпан над устата ѝ, за да филтрира димния въздух.
– Въздушен демон! – Уонда вдигна лъка си и изпусна стрела. След миг тя вече беше забила и извади друга.
Лийша вдигна очи и видя как демоните се спускат към тях. Водещият демон се наклони, избягвайки първата стрела на Уонда и втората. Третата удари и демонът се отклони, падайки на земята до коня на Кендъл.
Вдигнала хорската си пръчка, Лийша нарисува мощна ветрилообразна защита, която пламна във въздуха, когато другите въздушни демони я удариха.
Но тогава Кендал изкрещя и Лийша се обърна, за да види, че въздушният демон се е превърнал в скала и се издига пред коня ѝ. Преди тя или Миша да успеят да реагират, ядрона се завъртя и замахна с тежката си опашка, като премаза краката на коня им изпод тях. Цигулката и лъкът изпаднаха от ръцете на Кендал, докато се свличаха на земята.
Мимикът нададе характерен вик и отвсякъде демони се втурнаха от димната мъгла, за да нападнат пътя. Някои от защитите пламнаха и ги отхвърлиха, но много от тях бяха компрометирани и демоните проникнаха в изтощените редици на кухите войници.
Разкъсаният отряд наблизо се втурна на помощ на Лийша и останалите, но тя не харесваше шансовете им срещу мимик.
– Стой назад! – Извика тя, докато Гаред атакуваше демона.
Мимикът се нахвърли с ръка, която се удължи до камшично пипало, но Гаред беше готов и отряза крайника с мачетето си, без да губи скорост в атаката си. Над рамото му Уонда продължаваше да стреля, а тежките дървени стрели се забиваха в демона.
Демонът удари Гаред, но бронята му беше здрава и отклони удара, докато той се приближи и заби брадвата си в страната на мимика.
– Госпожо, внимавайте! – Паул посочи през рамо.
Лийша беше толкова заета да наблюдава битката, че не забеляза отряда войници, докато не се озоваха почти при нея, нападайки я с копия, насочени към гърдите ѝ. Когато видя лицата им, разбра, че нещо не е наред. Тя замахна с пръчката си, разпръсквайки мъжете с ударна магия.
Копията и щитовете им се сгромолясаха, докато падаха, а униформите им се разтопиха в люспести доспехи, докато им израснаха нокти и големи остри зъби.
Мимици. Близо дузина от тях. Как бяха стигнали толкова близо?
– Мимиците са на пътя! – Дарси вдигна собствената си хорска пръчка. – Защитете графинята! – Нямаше разкош в защитите ѝ. Защитите на мимиците бяха плътни и блокирани, но бяха силни и демоните бяха задържани.
Личната гвардия на Гаред беше първата, която се отзова на призива. Резачите, които Лийша познаваше през целия си живот. Сам Соу и Том Уедж, Линдър Катър, Евин и големият му вълкодав Шадоу. Още десетина души, включително Тихия Джон. Твърди мъже в бронирани доспехи, които бяха убивали стотици ядрони.
Но това не бяха обикновени ядрони. Сянката скочи върху един от имитаторите, петстотин килограма зъби и нокти, силен като нощен вълк. Демонът хвана кучето за главата и го хвърли на земята. Сянката изкрещя и остана неподвижна.
Евин и Линдър използваха отвличането на вниманието, за да се приближат, но плътта на демона се превърна в плътна и лепкава, хвана брадвите им и ги задържа здраво, докато отблъскваше Евин с рогато пипало и вдигаше гигантския Линдър като кукла, хвърляйки го към Лийша.
Бронираният мъж профуча през мимическите защити и се блъсна в краката на Пестъл. Лийша чу как се чупят кости, докато я изхвърляха от седлото. Дарси изкрещя, когато и тя загуби мястото си на върха на Мортар. Демоните се втурнаха около защитите на Дарси, но останалите резачи ги посрещнаха челно.
Сам можеше да отреже главата на дървесен демон с няколко удара на големия си двуръчен трион, но това беше бавно оръжие срещу мимик. В бронята му имаше процеш на лакътя и ноктите на демона го намериха, като отрязаха крайника, докато го поваляха на пътя. Том Уедж замахна с тежкия си ковашки чук, но демонът заобиколи оръжието, грабна един от собствените си шипове и го заби в очната част на шлема му. Синовете му изкрещяха и нападнаха съществото.
Лийша използва енергията от пръчката си и възвръща силите си, докато се изправя на крака. Тя бръкна в торбичката на кръста си и разпръсна защитни клатушки, които проблясваха и искряха, поразявайки всеки демон, който се доближаваше до тях. Направи ударни и имитационни заграждения, за да държи демоните в равновесие, но те бяха твърде много, а пръчката ѝ вече беше изтощена.
Един мимик забеляза пролука във висящите във въздуха сребърни защити, пораснаха му крила, които избиха два мощни удара, издигайки го над защитата, за да се спусне върху Лийша отгоре.
Тя падна назад, но не успя да приведе пръчката си в действие навреме. Демонът щеше да я стигне, но се чу дисонантен вик и един голям маточник отхвърли мимиката настрани. Лийша гледаше безмълвно как Тихият Джон се втурва покрай нея, забивайки отново и отново чука си в земята.
Мимикът изпищя, формата му изгуби сплотеност, но после уви пипала около гигантския мъж и го издърпа от краката му. Лийша удари демона с мимически защити, но други двама забелязаха пролуката и вече бяха над нея.
Появиха се Кендъл и Миха, цигулка и песен като едно цяло. Пръстите на Миха бяха на гърлото ѝ, манипулирайки защитите на задушаващото устройство, за да усилят гласа ѝ, така че да съответства на силата на свиренето на Кендъл.
Демоните се разпръснаха за кратко, но бяха разбрали за трика и приеха форми без уши, които можеха да издържат на силата на музиката.
Лийша се огледа за Уонда, но момичето работеше в тандем с Гаред, а вниманието ѝ беше насочено към имитиращия демон. И тя, и Гаред бяха изгубили оръжията си – Уонда удряше с кокалчета, боядисани с черни стебла, а Гаред – с тежките си ръкавици със защити. Когато демонът удари единия, другият го нападна. Лийша лично защити доспехите им и ударите на съществото не можаха да намерят пролука. Бавно, невъзможно, те блъскаха ядрона до смърт.
Не че това щеше да я спаси, тъй като три мимика се втурнаха към Лийша, размахвайки нокти, за да разкъсат пътя, удряйки я с големи буци набита пръст и задушаваща почва. Тя не беше ранена, но, за момент ослепяла, не успя да вдигне пръчката си навреме, когато едно пипало се уви около нея. На демона веднага му пораснаха криле и той нададе силен ритъм, опитвайки се да я отнесе.
Настъпи размазване на мъгла и нещо удари демона, като го свали от небето. Пипалото, което я държеше, стана бяло и един брадясал юмрук го разби.
– Ай, съжалявам, че закъсняхме. – Стела издърпа все още мърдащото пипало около Лийша и го захвърли настрани. Демонът се опита да се прегрупира, но отново се разнесе мъгла и се появи брат Франк, който се блъсна в мимика и го отхвърли назад. Той нарисува предпазен знак във въздуха и мълния прониза съществото.
Наоколо се появиха децата с нейната защита. Калън Катър. Кийт Ин. Джарит и нейният Шарум. Мимиците не бяха подготвени за новата атака и се опитаха да избягат, но Децата не им дадоха никаква възможност за бягство, обграждайки демоните с мимически защити, докато се придвижваха за убийство.
Стела подаде ръка и Лийша я пое, като позволи на момичето да я издърпа на крака.
– Отдръпнах се, както каза, но изглеждаше, че имаш проблеми.
– Постъпила си правилно, скъпа – каза Лийша. – Точно затова те помолих да ни последваш.
– Не забелязах огнените, докато не започнаха пожара. Съжалявам за това.
– Ти попречи да се влоши положението – каза Лийша. – Благодаря ти.
По целия път хралуптяните отново взеха надмощие. Изтощените войници вече имаха нощни сили от убиването на демони, а без мимиците другите демони изпаднаха в безпорядък и бяха разпръснати.

***

Разузнавачите ги откриха на следващата сутрин.
– Фермерският пън го няма – каза Гаред. – Изглежда, че някои от хората са се измъкнали, но градът е разрушен. Демоните се струпват при река Анжие. Няма да се справим лесно или бързо. Разрушили са моста. Ще трябва да намерим място за преминаване, а те ще чакат да дойде залезът.
– Продължавай да се движиш – каза Лийша. – Нека ви видят, че идвате.
Гаред я погледна.
– Няма да се разделяме. Аз отивам с теб.
– Вече обсъдихме това – каза Лийша.
Гаред поклати глава.
– Ти го обсъди. Аз не съм казал нищо.
– Не питам, генерале – каза Лийша. – Това е заповед.
– Не ме интересува това. – Гаред сви гигантския си юмрук. – Изпълних заповедта и те оставих в Анжие и сега Роджър е мъртъв. Давай колкото си искаш заповеди, но аз ще бъда съзаклят, преди да те оставя да маршируваш в гнездо на умствени демони без брадвата ми зад гърба ти.
Лийша усети как гърлото ѝ се свива при прочувствените думи. Откакто се помнеше, Гаред Катър винаги беше до нея, за да я защити. Въпреки че я дразнеше, светът се чувстваше малко по-сигурен, когато той беше близо до нея.
Но сега не беше моментът за това.
– Ти не си подходящ за това, Гаред. Фава и аз хвърляме върху това. Ако има мъже, мисията ще се провали.
– Ти взимаш Паул! – Извика Гаред.
– Той е просто едно момче – каза Лийша – и то с контакти в съпротивата. Имаме нужда от него, за да ни промъкне, но един седемфутов Катър в дървена броня ще бъде забелязан. Трябва да си тук и да водиш атаката. Разчитам на теб да разбиеш портите, преди да си навлечеш твърде много неприятности.
Уонда сложи ръка на рамото на Гаред.
– Няма да се случи нищо на госпожа Лийша, докато аз съм наоколо, Гар.
Лийша чу как зъбите на Гаред скърцат.
– По-добре да не е така, защото ще има да плащаш.

Назад към част 36                                                                 Напред към част 38

LiglatA

Автор: LiglatA

Обичам хубавите книги <3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *