Джанин Фрост – Възмездие (Новела 0,5) Част 13

Глава 12

Под гробището въздухът беше хладен и влажен, с тежка миризма на плесен. По земята имаше почти инч вода. Независимо от това колко време работеха помпите, тези тунели никога не бяха напълно сухи. Една единствена свещ разкъсваше тъмнината като осветяваше лицето на жената, която стоеше в единствения стол в стаята.
Джелани беше коленичил пред нея, което, като се има предвид протезите му, беше трудна задача. Но сега огромното му тяло беше в поза на съжаление и разкаяние. Току що беше признал престъпленията си и очакваше присъдата си.
А след това беше ред на Боунс. Гледайки надолу към него, изражението на Мари Лаво беше неутрално, прикривайки каквито и мисли да прелитаха през главата ѝ. След няколко напрегнати минути тя стана.
– Предаде ме.
Гласът ѝ беше гладък като кожата ѝ, което правеше трудно разпознаването на точната ѝ възраст.
– Да, Ваше Величество. – измърмори Джелани.
Сила изригна от тялото ѝ, когато настроението ѝ се понижи. Боунс не реагира, но почувства сякаш въздухът се изпълни с хиляди остриета, които прорязваха кожата му.
– Не съжаляваш.
Въпреки гнева ѝ, който наелектризираше въздуха, когато Джелани вдигна глава се усмихваше.
– Не, кралице. Не съжалявам.
Боже, помисли си Боунс, възнамеряваш да си отидеш с гръм и трясък.
Някаква емоция мина през лицето на Мари, но беше прекалено бързо, за да може Боунс да определи дали беше ярост или съжаление.
– Добре. Ако ще умираш за нещо, не трябва да съжаляваш за това.
Ръката ѝ проблесна, толкова бързо, че усмивката от лицето на Джелани нямаше шанс да слезе. Той още се усмихваше, когато главата му се търкулна от раменете, а тялото му се плъзна напред.
Мари не се помръдна бавно кървящия врат на Джелани се беше опрял в ръба на полата ѝ. Когато срещна погледа на Боунс все още държеше в ръка дългото, извито острие.
– Ами ти? Съжаляваш ли?
Боунс обмисли въпроса ѝ не просто, защото животът му до някаква степен зависеше от отговора му.
– Съжалявам, че не убих семейство ЛаЛори по-рано, – отговори най-накрая като срещна погледа на Мари без да трепне. – Съжалявам, че едно невинно момиче свърши по ужасяващ начин, защото я замесих в това. Съжалявам за човека в краката ти, чието отмъщение му беше по-ценно от живота му. Но ако ме питаш дали бих сторил всичко това отново, за да спра Делфин и Луис… тогава отговорът е да. И не съжалявам за това.
Мари почукваше с ножа по крака си. Погледът на Боунс се спусна към него и след това се върна обратно на тъмния ѝ поглед. Ако искаш главата ми, няма да коленича пред теб, за да я вземеш, помисли си студено. Не си ми господар и не съм те предал, тогава ще трябва да се пребориш.
С разбиращ поглед Мари размърда ножа.
– Мислиш ли, че ми трябва това, за да те убия? Мислиш ли, че ми трябва изобщо някакво оръжие?
Хвърли ножа и заобиколи тялото на Джелани. Въздухът покрай нея се промени. Пращеше от сила, стана леден, обезверен и ядосан. Слаб остър шум сякаш идваше от нищото и от всякъде едновременно.
– Знаеш ли какво се случва, когато вуду кралица се превърне в немъртва. – Мари попита. Гласът ѝ беше като ехо, сякаш много хора едновременно, по някакъв начин, говореха през устата ѝ. – Връзките ми с отвъдния свят се задълбочиха. Предадените в гроба ме изпълват със сила. Чуй ги как реват.
Мари отвори уста и се разнесе рев, изпълнен с ярост и достатъчно зловещ, че да накара Боунс да потръпне. Тъмни завихряния се появиха покрай нея, сякаш тъмнината се умножаваше. Тези завихряния се извиха около Боунс като го галеха със смразяващи, злобни и гладни ръце. Силата му сякаш се стопи от докосването им, докато споменът за смъртта му, преди толкова много време, проблясна в паметта му. Почувства се по същия начин като тогава, беше му студено, беше слаб и се поддаваше на това неизбежно плъзгане към нищото.
И тогава силата около Мари повяхна. Онзи неземен шум спря, вихъра влезе отново в нея, а силата му се завърна грубо.
Мари го гледаше с малка злобна усмивка:
– Искаше ми се да ме излъжиш. Тогава щях да имам основание да те убия.
– Вече знаеше истината. – Боунс се беше възстановил достатъчно, за да свие рамене. – Да излъжа, означава да обидя и двама ни.
Тя се загледа в него, а изражението ѝ не издаваше нищо:
– Забранено ти е да идваш в Ню Орлеанс за следващите пет години. – отсече най-накрая. – Ако нарушиш забраната, ще те убия. Ако говориш за случилото се тук с някого, ще те убия. Това, което всички ще знаят, е че съм те наела да се погрижиш за семейство ЛаЛори, докато съм извън града, а Джелани е бил убит от тях, докато се е опитвал да защити града. В допълнение, ще ми изплатиш сума, равна на цената на живота ти, тъй като ти подарявам твоя.
Боунс не оспори изказването на Мари, че може да го убие. Демонстарцията ѝ на сила от преди минута му показваше, че има неща, които малко хора, и живи и неживи, знаеха за кралицата на Ню Орлеанс. Като се имаше предвид всичко, Боунс получаваше удар през ръцете. Но въпреки всичко, беше в интерес на Мари да остави Боунс жив, за да подкрепи думите ѝ.
Мари поне отдаваше дължимото на Джелани. Имаше по-лоши неща от това да умреш уреждайки дълго чакано отмъщение. Рано или късно всички умират. Просто на смъртта ѝ трябваше повече време да настигне онези, които вече веднъж е навестила, вампири и гули.
– Разбрано. – каза Боунс.
Мари сведе очи, за да погледне мъртвия мъж в краката ѝ.
– Разкарай се.
Гласът ѝ звучеше накъсано. Тя коленичи до изсъхналото тяло на Джелани и го погали по рамото. Макар че го беше убила, скръбта ѝ беше очевидна. Тази непреклонност комбинирана със силата ѝ я правеха ужасяваща. Ако убийството на Джелани не значеше нищо за нея, Боунс нямаше да я сметне за смразяваща. Но това, че щеше да я заболи да убие Джелани, не я спря да го извърши.
Да. Най-добре да си тръгва бързо.
Боунс си тръгна без да се обръща. Вече беше резервирал полета си. До довечера вече щеше да е на път за Охайо, където щеше да търси немъртвия счетоводител, когото преследваше преди да се замеси в тази каша.
Тук всичко свърши, но беше време за нов лов.

Назад към част 12

LiglatA

Автор: LiglatA

Обичам хубавите книги <3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!