Джанин Фрост – И не заживели щастливо ЧАСТ 5

Глава 4

Иза стоеше срещу баба си и я гледаше как приготвяше чай. Беше събота следобяд и имаха ритуал, който Иза и сама можеше да изпълни, но баба ѝ беше все още достатъчно самостоятелна, за да настоява. Единствената отстъпка, която направи заради притесненията на Иза, беше да носи онзи ЛайфКол, който ѝ беше взела. Иза забеляза колко е слаба и колко е прозрачна старческата ѝ кожа и трябваше да примигне няколко пъти, за да прогони сълзите.
Скоро ще си отиде, помисли си Иза със следа от тъга. Беше двойно по-трудно откакто баба ѝ беше станала и майка и баща за Иза още от тринадесетгодишна възраст, а Фрайзиър беше дори по-малък – на девет. А едва пет години след смъртта им, дядо им почина също.
Някои хора биха били смазани от скръб, но Грета Спага изтри сълзите след погребението на мъжа си и каза, че смъртта е просто част от живота. Това продължително оплакване само ограбва хубавите спомени за човека, който си е отишъл. Иза се съмняваше, че тя би била толкова силна.
Сега, след повече от десет години, Фрайзиър беше изчезнал, а Иза би се съгласила на почти всичко, за да не позволи баба ѝ да преживее още една семейна загуба. Възрастната жена може и да беше емоционално силна колкото желязо, но колко повече можеше да поеме човек.
Иза определено не можеше да преживее още много. Робърт така и не беше казал директно думите, но Иза знаеше, че брат ѝ не е единствения застрашен от него. Беше виждала Пол и Ричи да шофират покрай къщата на баба ѝ няколко пъти, когато знаеха, че Иза е там и може да ги види. Действията им показваха, че не само Фрайзиър ще плати, ако Иза откаже да направи каквото Робърт иска.
– Заповядай – каза баба ѝ като ѝ подаде чашата с чай.
– Е, разкажи ми за Шанс. – Каза, за да се разсее, но и отчаяно искаше да разбере повече за секси особняка.
Баба ѝ се усмихна и остави чашата си с подрънкване.
– Изглежда доста апетитно, нали? – Попита Грета закачливо.
Иза едва не се задави. Нямаше грешка, имаше палава нотка в гласа на баба ѝ.
– Имах предвид, къде го срещна? Какво прави, за да преживява? И от кога знаеш за Фрайзиър, докато сме на темата?
– Хммм, къде съм срещнала Шанс? Преди много време в Луизиана. Какво прави, за да преживява? – Грета спря и се изкикоти. – Не върши нищо, за да живее, скъпа. От кога знам за Фрайзиър? От както не ми се обади в четвъртък преди три седмици, за да ме провери как съм. Фрайзиър винаги ми звъни в четвъртък. През последните пет години не е пропуснал нито веднъж.
Иза зяпна. Брат ѝ Фрайзиър, който не можеше да запомни ничий рожден ден и който нямаше сериозна работа от както Мелроуз Плейс беше хит, звънеше всеки четвъртък на баба им?
Грета изцъка.
– Недей да бъдеш толкова шокирана. Фрайзиър е малко чувствителен, но аз бях същата на неговата възраст. Доста е улегнал, Иза. Не го съди толкова строго.
Сега вече Иза се задави с чая си и се заля. След като започна отново да диша беше доволна, че го е направила. Иначе можеше да извика: “Чувствителен? Обвързването с мафиотски шефове е малко повече от чувствктелност.”
Но баба ѝ нямаше нужда да се притеснява от факта как Фрайзиър се е сприятелил с Робърт през последните няколко месеца. По дяволите, Иза трябваше да благодари на Фрайзиър за факта, че Робърт е прекрачил прага на ресторанта ѝ. Разбира се, той се опита да разубеди Робърт, след като видя интереса, който той прояви веднага към нея, но беше прекалено късно.
– Разкажи ми повече за Шанс. – Иза се опита да смени темата. Всичко друго, но не и как Фрайзиър е неразбран ревльо.
Баба ѝ се взира в нея без да проговори, така, че Иза реши да повтори въпроса си като смяташе, че най-накрая слуха на баба ѝ и е изневерил.
– О, чух те и първия път – каза Грета докато още я изучаваше. – Винаги си била толкова сериозно дете. Защо, ти спря да вярваш в дядо Коледа доста преди останалите ти приятели. А когато починаха родителите ти спря да вярваш и в много други работи, нали?
– Какво общо има това с Шанс? – Попита Иза като се сви под този твърде знаещ бледокафяв поглед.
– Доста. – Остро отвърна баба ѝ. – След като родителите ти починаха ти спря да вярваш на хората. Точно затова се отдалечи от приятелите си. Ето защо никога не допусна любовниците си по-близо, и ето защо не съм ти разказала някои неща, които при други обстоятелства отдавна щеше да знаеш.
Иза се изправи, погледна с фалшиво съжаление часовника си. Да, тя искаше да разбере повече за Шанс, но не и на цената на отварянето на стари рани, които се опитваше да забрави, че са там.
– Съжалявам, не мога да остана, предполага се да отворя ресторанта днес. Точно така, Франк… Франк каза, че имал някаква среща. Трябва да тръгвам.
Баба ѝ изсумтя красноречиво.
– Добре, тръгвай. Но преди това ще ти кажа едно нещо за Шанс: Не мисли, че светът се състои само от нещата, които си учила в училище. О, не, скъпа. Това е само първия слой от него.
Иза я целуна и тръгна колкото може по-бързо. Щеше да е по-лесно, ако баба ѝ грешеше и не обстрелваше Иза с наблюдения, които тя не би признала.

Същата вечер Шанс беше отвън и я чакаше, когато тя излезе да заключва. Видя как тя се изненада, когато го забеляза подпрян на далечната страна на стената на ресторанта ѝ, а след това напрежението я напусна.
– Изплаши ме. – Каза тя обвинително.
Той хвърли разбиращ поглед по почти празния паркинг и към тъмнината отвъд, където уличните светлини не можеха да проникнат.
– Трябва да си предпазлива. Ти си красива млада жена, която излиза без придружител в един сутринта. Защо някой от персонала не те изпрати поне до колата?
– Защото не са сексистки прасета, които смятат, че една жена не може сама да се защити.
– Няма общо с феминизма, – каза Шанс като завъртя очи. – Аз съм за равенството между половете, но все пак жените продължават да са мишени за по-специфични нападения от мъжете, а нападателите търсят подобни обстоятелства, за да нападнат.
– Това виждаш ли го? – Иза извади нещо тъмно и продълговато от чантата си. Устата на Шанс се разпъна в усмивка.
– Турбо Вагизил?
– Не, Фрайзиър. – Възмутено каза Иза. – Мога да се грижа за себе си, Шанс. Справявала съм се добре през последните двадесет и девет години и половина, преди да се появиш, помниш ли?
Беше забравил как се започва връзка. Случайна среща, случаен секс или случайно взимане на кръв беше едно, но това? Шанс установи, че е добре, че не остарява.
– Разбира се. – Каза, като си напомни, че това, което преди се смяташе за вежливо притеснение, сега се възприемаше като обида. – Но ако нямаш нищо против, бих искал да те изпратя до колата ти. По никакъв начин не е неуважително и съм напълно наясно, че можеш да се грижиш за себе си. Може ли?
– Да – каза Иза след кратко колебание.
Шанс я хвана за ръка, когато се изравни с него. Изглеждаше сякаш иска да я дръпне обратно, но след това се отпусна и я обви около неговата. Сега можеше да усети ускоряването на пулса ѝ както го и чуваше, и осъзна, че зяпа профила ѝ. В началото на вечерта косата ѝ беше вдигната на стегнат кок, но сега се беше отпуснал и дълги кичури се спускаха по раменете ѝ. Тя отново дъвчеше долната си устна докато вървяха. Докато я гледаше прокара език по долната си устна, представяйки си, че вместо това е нейната и чудейки се какъв ли е аромата ѝ.
Иза спря до колата си. Вместо да я пусне, Шанс я задържа и я обърна към него.
Тя срещна погледа му и веднага отмести своя.
– Нямаше ли късмет с, хммм, говоренето с Робърт?
– Не. Срещна се с някакви гости, които дойдоха тази сутрин. Ще отседнат в къщата му, а и имат собствени бодигарди, така че не е най-подходящото време.
– Най-вероятно братята Салучи. – измърмори Иза. – Още едно прекрасно криминално семейство, което се бори за този толкова желан статус “Престъпна мрежа”. Ако е вярно това, което съм чувала, са съперници с Робърт. Не разбирам защо биха останали в дома му. Не се харесват едни други.
– Може би, защото да откажеш е все едно да признаеш страха си, а това би било в полза на Робърт. Не се притеснявай. Подслушах ги, ще си тръгват утре. Това означава, че утре вечер ще си поговоря с Робърт.
– Толкова много неща могат да се объркат… – пророни Иза.
– Няма. – беше отговорът на Шанс.
– Разбира се – каза Иза, като го погледна с изтощен поглед. – Накара ме да кацна в скута ти, сякаш съм дете, което отива при дядо Коледа, но да направиш това на гангстер и да го накараш да изпее всичките си тайни е доста по-сложно. Да не говорим, че ти си най-заплашен от последствията, ако не успееш. Ако не успееш с твоя фокус-мокус, на мен и на Фрайзиър може и да ни причини гадни неща, но теб ще те убие. Наясно си, нали? Честно, не разбирам защо на първо време се замесваш в това.
– Казах ти, че е въпрос на чест. – Отвърна Шанс.
– Чест. – Остър смях се измъкна от устните на Иза. – Кой да знае, че в днешно време някой се интересува от това.
Шанс не отговори. Вярно беше, че в съвременното човешко общество честта не се зачиташе, но що се отнасяше до вампирското все още беше от изключително значение. Боунс го беше помолил за услуга, а Шанс беше обещал да приключи задачата. Без значение от риска.
Разбира се, след като се беше запознал с Иза, му беше станало ясно, че ще го извърши и без молбата на господаря си. Беше привлечен от нея по начин, по който не е бил от доста време. За да види до къде би довело това би бил съгласен да се подложи на доста по-опасни рискове от един разглезен мафиот.
– Исках да ти благодаря. – Каза най-накрая Иза като срещна погледа му. – Предполагам, че никога не съм го правила. Поемаш огромен риск и каквито и да са подбудите ти, съм ти благодарна.
– Повече от добре дошла си, Изабела. – Каза той с усмивка.
Шанс чу, че ритъмът на сърцето ѝ стана неравномерен и забързан. Погледът му се спусна към устните ѝ и остана там.
Ръката му продължаваше да стои върху нейната. Бяха на по-малко от крачка разстояние един от друг. Иза потръпна, но не от студ. Не, разкошният нов аромат, който се носеше от нея подсказваше, че в момента чувства всичко друго, но не и студ.
Шанс затегна хватката си като се приближи по-близо. Вече го деляха само няколко сантиметра. Пулсът ѝ се ускори дори повече, когато той се наведе.
Точно преди устните му да докоснат нейните, та завъртя глава. Шанс не последва движението ѝ, а вместо това я целуна по бузата. Толкова мека и топла. Едва се въздържа да не прокара език по нея, за да я вкуси.
Иза се опита да се засмее.
– Трябва, наистина да съм изморена. Стоя тук, сгодена за Робърт Мини – Моб Бертини, на крачка от това да се натискам на публично място с някакъв непознат. Може би направо трябва да се обадя на Робърт и да го предизвикам да убие Фрайзиър.
Пръстите на Шанс барабаняха по ръцете ѝ.
– Възражението ти е само, че сме на публично място? Защото това може да се поправи.
Още една вълна от сладък аромат я обгърна докато се отдръпваше от него.
– Аааз трябва да тръгвам. – Иза изпелтечи като пропусна да отговори на въпроса. – Ще ми се обадиш след като говориш с Робърт, нали?
Шанс не направи нищо, за да я спре. Той просто я наблюдава докато влезе в колата си и затвори вратата малко по-силно от необходимото.
– Да, ще говорим веднага след като приключа с него.
– Добре. – Иза замълча сякаш искаше да добави нещо, но след това запали колата си. Шанс. Я чу да си мърмори под носа точно като тръгваше: “Сигурно полудявам”.
Шанс се подсмихна. Не скъпа, не си луда. Просто се бориш със емоциите си – нещо, което винаги печели, както съм разбрал с времето.

Назад към част 4                                                                 Напред към част 6

LiglatA

Автор: LiglatA

Обичам хубавите книги <3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!