Джанин Фрост – И не заживели щастливо ЧАСТ 7

Глава 6

Шанс наблюдаваше мъжете под него. Изглежда братята Салучи се имаха за Джо Пеши в казиното. Въпреки всичките им приказки гледаха само как да обиждат. Изненадващо Робърт се държеше с повече финес, макар че изглеждаше като лош актьор. Шанс беше сигурен, че във всеки момент Робърт ще се наведе към тях и ще им отправи предложение, на което няма да могат да устоят. Шанс се беше навъртал около достатъчно плашещи хора, за да знае, че всичката тази шумотевица и демонстрация бяха за камуфлаж. Когато някой беше наистина смъртоносен, човек или не, той или тя не губеха време да уверяват хората в това. Не, той или тя просто убиваха всички около тях, които бяха на различно мнение. Точно затова винаги ще бъдеш шаферката, а не булката, помисли си Шанс докато гледаше Робърт. Мислиш си, че ако убиеш няколко човека, подкупиш няколко ченгета, облечеш се в костюм на Армани, и имаш италианка за жена, която да е домакиня, истинската мафия ще те приветства в редиците си. Но грешиш. Те могат да надушат позьора почти толкова добре колкото аз следващата си вечеря.
Поне това грандиозно състезание за мерене на пишки между братята Салучи и Робърт предостави на Шанс по-лесен начин да го грабне. Робърт дори беше избрал доковете на гара Пен по поречието на река Делауеър в полунощ за срещата им. Клишетата бяха толкова плътни, че Шанс почти се задавяше с тях.
– Правиш грешка. – Каза по-големия брат Салучи на Робърт, след което се обърна с драматично завъртане на палтото си. Той дебнеше, поведе по-малкия си брат и бодигарда. Влязоха в черно Бентли, което не беше спирало да работи през цялото време, а шофьорът потегли с изсвистяване на гумите.
– Най-накрая – измърмори Шанс. Той погледна с нежен поглед югуларната вена на Пол. Преди срещата Пол беше изял поне дузина понички, а Шанс го знаеше, понеже тежката сладка миризма на пържени вкусотии достигаше и до него, макар да беше доста нависоко. Шанс се облиза. Мммм, вечеря и десерт наведнъж.
Шанс се спусна от счупената улична лампа, на която стоеше. Никога нямаше да спре да се учудва как някои хора неглижираха околната стреда, особено онези, които се гордеят с това, че са хитри. Ако Пол, Робърт или Ричи бяха погледнали поне веднъж нагоре, щяха да забележат, че сенките на лампите от южната част на улицата са по-дълги от тези около тях. Може и да не можеха да разберат какво или кой стои отгоре в тъмнината, но можеха да осъзнаят, че има нещо там.
Така че те просто зяпнаха, когато той се появи зад тях само с леко прошумоляване на вятъра.
– Приятна вечер, нали? – Отбеляза Шанс.
Робърт първи се отърси. Пъхна ръка в палтото си и извади пистолет.
– Така е. Пол, Ричи? Така ли ще стоите или ще извадите оръжия и ще ги насочите срещу този задник?
Шанс гледаше развеселено как те се опитваха да се подчинят като замениха изненаданите си физиономии с груби.
– Ти просто шибано не разбираш – издиша Пол. – Обаче, ние да. Ричи, претърси този шегаджия и се увери, че не носи бронежилетката. Или пък жица.
Шанс разпери услужливо ръце, когато Ричи се приближи. Другият мъж беше предпазлив, очевидно помнеше как Шанс лесно се беше измъквал от предишните му опити да го удари. Няма страшно, си помисли хладно Шанс, когато Ричи го потупа бързо няколко пъти. Ако те исках мъртъв, вече кръвта ти щеше да топли стомаха ми.
– Чист е. – Отбеляза Ричи.
Шанс сбръчка нос с погнуса.
– Не мога да кажа същото за теб. Сериозно, човече, няма нищо страшно в сапуна.
Ричи се засили сякаш, за да го удари, но Робърт го хвана за ръката.
– Казах ли ти да го удряш? – Изръмжа страховито той.
– Не. Съжалявам. – Отвърна на шефа си Ричи след като хвърли поглед, пълен с омраза към Шанс.
– Добре. – Каза Робърт като го потупа по рамото. След това насочи вниманието си към Шанс. – Казаха ми, че си многознайко. Добре, многознайко, да се поразходим. А след това ще се повозим. Имаш ли проблем с това?
– Ако имам, предполагам, че Боулинг топката и Смръдливко ще ме прострелят отново. – С провлачен глас каза Шанс.
– Не те. – Поклати глава Робърт. – Знаеш приказката: ако искаш една работа свършена, свърши си я сам.
– Точно това мисля и аз. – Излая развеселено Шанс.
Те го отведоха под прицел до далечния край на един от кейовете, където имаше акустирала лодка. Робърт махна, а един мъж на борда му отвърна и я запали.
Шанс беше впечатлен, че Робърт имаше уговорен друг изход от доковете. Братята Салучи нямаха тази предвидливост. Изглеждаха по-скоро като груби мускули, отколкото оперативен ум. Може би щяха да спечелят в директен физически сблъсък, но ако се отнасяше до стратегическо планиране, Робърт би надвил. Не че Шанс го вълнуваше. Доста от тях можеха да паднат мъртви, а обществото само щеше да е по-добре. Всъщност, той може би щеше да помогне на обществото за това много скоро. Но не преди да има отговори на въпросите си.
Шанс се качи на борда на лодката, отбелязвайки си, че това е страхотна възможност да се докопа до Робърт и да се отърве от тялото на Пол, ако реши да се поглези и да го изяде. Когато четиримата се скупчиха в задната част на лодката, шофьорът потегли без да се съобразява със знака “не събуждай”.
Ричи и Пол посочиха с пистолетите си на Шанс да седне на пейката по протежение на лодката, което той направи като първо се протегна и след това седна удобно.
След като двадесет минути, през които лодката се движеше по канала, само го наблюдаваше, Робърт проговори.
– Как се казваш?
– Шанс.
– Глупости. – Изръмжа Робърт. – Истинското ти име?
– Попитай хората си. Не намериха ли нещо, когато ровеха из джобовете ми онази вечер?
– Знаеш, по дяволите, че въпросната вечер в теб нямаше шибана лична карта. Още повече, Пол и Ричи ми казаха, че сигурно си носел бронежилетка, тъй като стоиш тук вместо да почиваш в чувал на шест метра под мръсотията. Това, което аз искам да разбера е, кой е този мъж, който носи бронежилетка, но не и лични документи. Доста параноично ми звучи.
– Щом казваш. – Шанс сви рамене.
Пол се наведе и изкрещя:
– Отговори на въпроса, задник.
– Спри да ме ядосваш. – Каза Робърт с по-мек глас. – В сегашното си настроение нямам намерение да те пусна да си тръгнеш от лодката жив, така че ще трябва да се потрудиш да си променя решението.
Това трябваше да стресне Шанс, но вместо това той го намери за иронично.
– Лично мога да ти гарантирам, че няма да напусна лодката жив. – Отвърна.
– Тоя е луд. – Каза изненадано и Ричи. – Погледни го. Мисли че може да се измъкне от тук този многознайко.
Пол държеше в ръце дълга верига.
– Виждаш ли това? – Попита, разклащайки я за по-добър ефект преди да започне да я увива около Шанс. – Купихме я в случай, че нещата с братята Салучи се проточат. Това са петдесет килограма стомана. Сега ще те увия с нея и след това ще я заключа.
Шанс погледна към веригите, когато Пол започна да изпълнява заканата си. Щом това ги караше да се чувстват по-сигурни… а и колкото повече време прекарваха в опаковането му, толкова по-навътре в реката щяха да отидат. Колко примамливо. Нямаше да трябва да се притеснява, че някой може да чуе писъците.
– Изпробваш търпението ми. Изръмжа Робърт. – Сега, ще те попитам отново и е най-добре да си отвориш шибаната уста. Как се казваш? Истинското ти име?
Разбира се, Шанс имаше друго име. Онова, дадено му при раждането му преди повече от сто години, но то също нямаше да свърши работа на Робърт, така че отказа да го каже.
– Шанс е единственото име, което ще получиш.
Робърт кимна на Ричи, който напусна позицията си до Шанс и заобиколи борда на лодката. Върна се няколко минути по-късно като буташе количка, натоварена с кофи, пълни с нещо сиво и зърнесто.
Шанс затвори очи, но само за да не го видят как ги върти от отегчение. Не можеха ли да направят нещо оригинално?
– Цимент. – поясни Робърт, макар Шанс вече да знаеше това. Продължавай да остроумничиш и тези кофи ще са новият ти чифт обувки. Няма начин да се измъкнеш от тях. Говори, иначе ще изхвърля овързания ти циментиран задник от лодката. По дяволите, дори ще оставя Пол да те простреля в главата първо, защото знам, че го иска толкова много.
Шанс потрепери. Със сребро или без, изстрел в главата болеше адски. Знаеше, че ще има ужасяващо главоболие за около десет минути докато всичко се намести обратно на мястото си. Проклети мелодраматични мафиоти, помисли си раздразнено. Ще изяде всеки един от тях преди цялата тази бъркотия да е приключила!
Но всяко нещо с времето си.
Робърт го гледаше с неразгадаемо изражение.
– Има само едно нещо, което би спряло всички тези неприятности да станат реалност. – Той се наклони толкова близко, че почти допря носа си до този на Шанс. – Кажи ми къде е Фрайзиър и ще те оставя да живееш.
Веждите на Шанс подскочиха нагоре. Е… Не беше очаквал това.
– Ти си този, който изнудва Изабела с Фрайзиър, за да се омъжи за теб и все пак ми казваш, че не знаеш къде е?
Робърт опря върха на пистолета си в главата му. Кучешките зъби на Шанс почти изкочиха по собствена воля от желанието да ги забие в толкова изкушаващата югуларна вена на Робърт, но успя да се възспре. Веднага щом напусне тази лодка ще си намери вкусен човек, от който да отпие. По дяволите, може би дори двама. Ще се нуждае от малко лекарство след като им пренареди умовете.
– Не ме баламосвай . – Каза със заплашителен тон Робърт. – Появи се в града като сянка на Иза веднага щом Фрайзиър изчезна. Никой не те познава, без досие, без документи, без нищо. Сякаш си шибан дух. Но аз не вярвам в духове и знаеш ли какво си мисля? Мисля, че си някакъв наемник, нает от братята Салучи, за да пречупят Фрайзиър. Иза е малко срамежлива, така че ѝ трябваше леко побутване да се съгласи да се омъжи за мен. Но ако брат ѝ е на свобода, това е потенциален проблем за мен. Кара ме да изглеждам слаб, което означава, че братята Салучи ще имат подкрепата на синдиката, а аз не.
– Интересна теория. – Кимна със съгласие Шанс. – Продължавай. Ще ти кажа ако си се приближил до истината.
Робърт го зяпна, но продължи.
– Предполагам, че си много лаком. Играеш на двете страни, и така ако братята Салучи държаха Фрайзиър щяха да ме направят на глупак докато бяха покрай мен. Предполагам си си мислил, че можеш да увеличиш цената, която те са ти платили, защото си мислиш, че държиш всички карти. Е, знаеш ли какво? Видях ръката ти и нямаш нищо. Всъщност си на около пет секунди разстояние от ужасна смърт и единственото нещо, което може да те спаси е да ми кажеш къде е Фрайзиър. В противен случай, ще позволя на Пол да те застреля в главата и ще изхвърлим мъртвия ти задник от лодката. Ще прекараш остатъка от вечността заровен на дъното на реката, разбра ли? Е, какво ще бъде? Живот или смърт?
Шанс го погледна с поглед, изпълнен със студенина.
– Дори и да знаех къде е Фрайзиър Спага, нямаше да ти кажа, така че би ли му казал да ме застреля и да спрете да ми губите времето.
Робърт го изгледа.
– Шибан глупак. Това бяха последните ти думи.
Шанс остави миризливия Пол да приключи с оковаването му и да го заключи, както обеща, със здрав катинар. След това ги остави да потопят краката му в цимента до прасците. Остави ги да го отведат до края на борда на лодката като тримата го придържаха, тъй като не можеше да върви много добре с крака, приковани в кофа.
-Последен шанс. – Каза Робърт като посочи бушуващата черна вода пред тях. – Говориш или?
– Ще говоря следващия път като ме видиш – каза Шанс с ледена усмивка – а това ще е по-скоро от колкото предполагаш.
– Глупак. – Измърмори Робърт. След това кимна на Пол, който изсумтя като насочваше пистолета си към челото на Шанс.
-Майната ти – каза Пол и дръпна спусъка.
Експлозията, която последва накара Шанс да не осъзнае точния момент, в който го бутнаха през борда. Той дойде на себе си с крака, все още в тези кофи, разбира се, на дъното на реката с главоболие точно толкова непоносимо, колкото знаеше, че ще бъде.
О, да. Щеше да изяде всеки един от тях и щеше да използва вените им като конец за зъби.
Но всяко нещо с времето си…
Шанс се освободи с ритник от кофите, а после със силно дръпване строши и катинара на веригите. След това премахна последните части от цимента по краката си и започна да плува към повърхността на водата.
Ако имаше избор, щеше да доплува до лодката на Робърт и да пие от тях докато стомахът му не се препълни, но имаше по-неотложни неща за вършене. Някой друг държеше Фрайзиър Спага. Дали Робърт беше познал правилно? Дали не беше при братята Салучи, а те не се бяха изфукали, защото бяха по-дисциплинирани, отколкото ги мислеше Робърт?
Имаше само един начин да разбере. Лодката на Робърт се движеше с добро темпо. Никой от тях не беше от тази ѝ страна, и затова не видяха как главата на Шанс се показа над водата и започна да плува обратно към града.

Назад към част 6                                                                 Напред към част 8

LiglatA

Автор: LiglatA

Обичам хубавите книги <3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *