Джанин Фрост – И не заживели щастливо ЧАСТ 10

Глава 9

След всичко случило се, Иза не очакваше, че ще може да заспи. Но след като беше стояла будна цялата предна вечер, изпиването на доста шотове уиски, докато чакаше Шанс да се върне и лежането на канапето на баба ѝ, трябва да се беше отнесла. Събуди я леко докосване по бузата. Шанс беше коленичил до нея, а стаята беше потънала в сенки. Беше привечер. Бяха минали часове.
– Братята Салучи? – Тихо попита тя.
– Не трябва да се притесняваш повече за тях. – Каза той като свали ръка от бузата ѝ.
Долови в гласа му удовлетворение, което я накара да помисли, че не само тя не трябва да се тревожи повече. Никой друг на планетата. Предположи, че трябва да се възпротиви, че Шанс ги е убил толкова лесно, но не можеше да се отърве от чувството на… облекчение.
– Ами полицията? Изненадана съм как не са дошли все още. С всички тези дупки по ресторанта ми и персонала, който твърди, че съм била там бях сигурна, че ще дойдат при баба и ще ме разпитват.
– Няма. Погрижих се за това. – Отвърна Шанс.
– Ъъъ по постоянния начин? – Попита Иза несигурно.
– Не. – Усмихна се Шанс. – По контрол-на-ума начина. Когато приключих с братята Салучи се върнах до ресторанта ти и дръпнах на една страна главния детектив. Сега вярва, че е говорил с теб, а ти не си видяла стрелците. Не мога да си представя, че Робърт ще се противопостави на това, когато се покаже отново.
– Значи Робърт също го нямаше? Той добре ли е?
– За сега.
В гласа му отново се усещаше хладина. Иза потръпна. Мъжът, не, вампирът, който беше коленичил на крачка от нея беше убил двама души днес и съдейки по тона му искаше да увеличи бройката.
– Робърт те удари – каза Шанс сякаш прочел мислите ѝ. – Мислиш ли, че след това ще го оставя жив?
– Причинил е по-лоши неща на доста хора – подчерта Иза. – Ако ще го убиваш, направи го заради тях, не заради мен.
– Щом си мъртъв си мъртъв, скъпа. – Сви рамене Шанс. – Предполагам, че за тези хора ще е по-важен резултата отколкото мотивацията ми.
– Мен ме интересува каква е мотивацията ти. – Остро каза Иза.
– Така ли? – Попита Шанс като зелен блясък започна да се забелязва в синьо-сивите му очи.
Гласът му погали последните думи сякаш се наслаждаваше на това. Иза отново потрепери, но този път по друга причина.
– Защо не се появи снощи? – Попита тя като повече се тревожеше за Фрайзиър, но и за да прекъсне привличането, което чувстваше към Шанс. – Заради това, което Пол ти е причинил ли е? Отнело е време да …ъм… се излекуваш?
Шанс трябва да беше видял отдръпването ѝ, защото се изправи и отиде в другия край на стаята.
– Не, главата ми се лекува изключително бързо. Така е с всички вампири. Не се появих, защото Робърт призна, че не знае къде е Фрайзиър. Мислеше, че съм го отвлякъл, че братята Салучи са ме наели, за да го накарат да изглежда некомпетентен. Така че снощи ги посетих. Прекалено мил вид посещение, както се оказа, защото просто трябваше да ги убия след като извлякох необходимата информация. Въпреки всичко – Шанс махна вяло с ръка – премахнах ги.
Не беше убил братята Салучи предната вечер, макар че е трябвало. Не беше разстроена от това, макар че беше завършило като почти я беше убило. Всъщност, беше облекчена, защото това подкрепяше думите на баба ѝ, че вампирите не бяха убийци, макар всички лоши легенди. Днес Шанс беше убил братята Салучи по необходимост. Нямаше нужда той да ѝ казва колко жестока можеше да бъде борбата за власт между двама конкуриращи се престъпни босове. Всъщност доказателството се виждаше по все още изцапаната ѝ и скъсана блуза. Ако бяха живи, братята Салучи щяха да станат само по-опасни. Знаеха, че Робърт щеше да отвърне на удара и всеки, който бъде уловен на прицел щеше да свърши като съпътстваща жертва. Каквато почти беше станала тя.
– Знаеха ли нещо за Фрайзиър?
– Не, съжалявам. Наистина вярваха, че Робърт го е отвлякъл. В гангстерския свят, това че Робърт държи за заложник брат ти, за да се омъжиш за него не е срамен акт на страх както трябва да бъде, а е умен начин да задържиш жена.
Гневът, просмукващ се в думите на Шанс беше отражение на чувствата на Иза. Добре, вече не чувстваше и най-малкото угризение, че са мъртви. Всъщност, надяваше се да ги е боляло.
– Обаче това усложнява нещата, тъй като двамата основни заподозрени за изчезването на Фрайзиър са невинни. – Продължи Шанс. – Имали нещо за брат ти, което си пропуснала да ми кажеш? Нещо, което би дало светлина върху това къде е?
Иза също се изправи и започна да обикаля стаята.
– Нямам представа къде е. Когато преди две седмици ми се обади, просто ми каза да продължавам да се преструвам на годеница на Робърт и че ще се свърже оново с мен. Но не се.
– Не ми каза това. – Тих звук се откъсна от Шанс.
Иза се завъртя и го погледна обвинително.
– О, да не си посмял! Ако започнем с това кой крие информация, бих казала, че ти, господин Вампир, си по-виновен от мен.
– Туше – Шанс кимна с глава. – Обаче, аз възнамерявах да ти кажа. Спомняш ли си, че вчера ти казах, че трябва да говорим? Не беше да обсъждаме ново ястие в менюто ти, скъпа.
– Да, не мисля че артерия d’jour ще върви много сред месните. – Измърмори си Иза.
– Може да се изненадаш. Има повече от нас от колкото предполагаш. Без съмнение вече си сервирала на няколко вампира в ресторанта си.
– Ти си единствения, който е стоял два часа без да хапне нищо. – Отвърна Иза, разтърсена от мисълта, че немъртвите са смесени с нейните клиенти без дори да го осъзнава.
– Можем да ядем твърда храна и да пием други течности освен кръв. Просто не ни нахранва, но ако сме навън с хора и се опитваме да се прикрием… – Шанс повдигна рамене. – Когато си в Рим… както казват.
Все още ѝ изглеждаше невероятно, че не беше човек, макар че изглеждаше толкова нормално. Е, освен това, че изглеждаше блед. Макар че във Фили по това време на годината всички изглеждаха така.
– Сърцето ти бие ли? – Осъзна тя, че пита.
– Ела и провери – предизвика я Шанс.
Тя се приближи до него като собственото ѝ сърце препускаше все по-бързо с всяка крачка. Толкова силно биеше, че Иза беше сигурна, че и Шанс го чува. Караше ли го да огладнява? Затова ли когато се приблежеше до него очите му започваха да проблясват в зелено?
– Трябва ли да се притеснявам, че ще ме изядеш? – Пошегува се тя, когато не ги делеше повече от стъпка. Имаше нов проблясък на смарагдовозелено в погледа му.
– Не и по начина, за който си мислиш.
Ръката ѝ замръзна на половината път към гърдите му. Шанс я хвана, притисна дланта ѝ от вътрешната страна на ризата си, където трябваше да бъде сърцето. Студена, твърда плът срещна нейната, но отдолу нямаше признаци на живот. Само тишина.
– Виждаш ли? – Почти прошепна Шанс. – Сърцето ми не бие, не дишам, никога няма да остарея, да имам деца, да прихвана някоя болест или да умра по естествен път. Аз съм вампир. Нищо няма да го промени.
Ръката на Иза все още лежеше на гърдите му. Той я пусна и се отдръпна, така че нейната се плъзна, когато излезе от обсега ѝ.
– Защо ми казваш това? – Попита тя почти толкова тихо.
– Защото искам да знаеш всичко за мен… – лека, отчаяна усмивка обагри устните му – и да ме приемеш въпреки това. Чувствата ми към теб доста преминаха приятелските. Всъщност не съм изпитвал подобни от доста дълго време. Искам те в живота си, Изабела, затова ти разказвам съдържанието му. Каквото и да решиш ще зависи от теб.
Тя погледна надолу към ръката си. Беше почувствала рязка промяна когато докосваше кожата на Шанс. Да, беше по-студена от нея, всъщност колко важна беше температурата? Толкова важна ли беше, че да пренебрегне първия истински трепет на сърцето си? Е, Шанс беше вампир, а това беше доста сериозна преграда за една връзка. Но означаваше ли, че изобщо не трябваше да опитва? Трябваше ли да бяга от хората, заради болката, която беше изпитала когато най-близките ѝ, родителите ѝ, ѝ бяха отнети? Не беше ли време да рискува отново да я наранят, вместо просто да приема безкрайността от това да не допуска никого? Ако продължаваше да действа така, тогава истински мъртвия човек в стаята беше тя, а не Шанс.
Е, вече не, – помисли си тя и се приближи към него.

Назад към част 9                                                                 Напред към част 11

LiglatA

Автор: LiglatA

Обичам хубавите книги <3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *