Джанин Фрост – И не заживели щастливо ЧАСТ 12

Глава 11

Три седмици по-късно баба ѝ спусна булото пред лицето на Иза. Тя се усмихна на отражението си. Ето, булката идва.
Сестрата на Робърт, Агнес се намръщи.
– Не трябваше да променяш роклята на майка ми. На брат ми няма да му хареса.
– Изненадана съм, че майка ви е можела да диша с всички тези копчета закопчани чак до брадичката. – Язвително отвърна Иза. – Още повече, че това е моята сватба, не нейната.
Агнес измърмори нещо за това, че скоро Иза ще се научи на уважение, което само я накара да се ухили още повече. Не, помисли си. Робърт ще се научи.
Баба ѝ подаде букета на Иза. Беше красива аранжировка от бели и розови цветя, които се спускаха като водопад надолу до земята.
– Скъпа, изглеждаш ослепително. Готова ли си?
– О, да. – Кимна Иза.
– Ще се видим отпред. – Потупа я по ръката Грета.
Иза гледаше как баба ѝ и бъдещата ѝ зълва излизат след това се обърна отново към огледалото.
– Е, как изглеждам?
То изкочи от стената и беше изместено настрани от Шанс, който излезе от наскоро направената ниша зад него. Той хвана една от покритите с ръкавици ръце на Иза и я целуна.
– Спиращо дъха.
– Лесно ти е да го кажеш – усмихна се тя – ти не дишаш.
– Понякога го правя. – Той се наклони към Иза и пое дълбоко дъх, което беше по- интимно дори от целувка. През последните няколко седмици Шанс често ѝ беше казвал колко обича да вдишва аромата ѝ, макар че в някои от случаите я караше да се изчервява.
– Не трябва да го правиш. – Прошепна той, докосвайки леко булото до ухото ѝ.
– Заслужих си го.
Така си беше. Да продължи да се прави на послушната годеница докато Робърт я информираше какъв щеше да бъде живота ѝ сега, когато беше постигнал целта си и беше станал уважаван гангстер? Да, Иза си го беше заслужила.
Иронично, но Шанс беше този, който осигури приемането на Робърт сред редиците на големите мафиоти. След ужасното изкореняване на братята Салучи и тримата им привърженици от Шанс, Робърт беше добре дошъл в редиците на синдиката. Никой друг не претендира, че ги беше убил, така че бяха предположили, че Робърт го е направил в отговор на техния опит да го убият. Този вид действие на безмилостен човек беше точно това, от което големите момчета на престъпността бяха впечатлени. Всъщност двама от най-опасните престъпници на Източното крайбрежие бяха сред гостите на сватбата ѝ. Изглежда, че гангстерска сватба не е нещо, което човек пропуска. Тук имаше малко повече гости от колкото Робърт знаеше.
Шанс спусна погледа си към букета ѝ.
– Щом настояваш.
Пръстите на Иза го стиснаха, макар да се усмихна мрачно.
– Да.
Това беше единствения път, когато имаше намерение да каже тази дума.

***

Всички в църквата се изправиха, когато Иза се появи на вратата и започна да върви към олтара сама. Един от приятелите на Робърт беше предложил да я придружи, но тя отказа и тук Робърт не беше настоял. Обаче не отстъпваше за други неща. Всеки детайл от сватбата го бяха планирали той и Агнес. Искаха да бъде впечатляващо събитие, което отговаря на новия му статут, а желанията на Иза не бяха нещо, с което да се съобразят. Единственото друго нещо, за което Робърт не възрази беше в седмиците преди сватбата Иза да остане в дома на баба си. Робърт си мислеше, че е защото Грета се чувства самотна. Беше, защото тя имаше къща с мазе, което улесняваше Шанс да идва и да си отива без да бъде забелязан от шпионите на Робърт. Той все още не разбираше как Шанс е бил в ресторанта на Иза онзи ден. Последното, което Иза чу е, че смята че Шанс има брат близнак.
Е, ако не вярваш в призраци и вампири, предполагаше Иза, това би било следващото разумно обяснение.
Тя се усмихна на Робърт докато вървеше към олтара. Не защото беше щастлива да го види, а заради това как лицето му потъмня като видя какви промени беше направила на роклята на майка му. Някогашната висока яка, скриваща деколтето, беше изрязана, за да го покаже щедро, а дългите ръкави бяха изрязани от рамото. Това даваше на Иза много по-голям обхват на движението с ръцете и също така придаваше на роклята сексуалност, което беше в противоречие с католическата девствена булка, която се предполагаше да бъде. Сериозно, Робърт сам си беше виновен, че вярваше в това. Кой смята, че една модерна жена все още може да е девствена на почти тридесет?
Тя стигна до подиума и Робърт ѝ подаде ръка като я гледаше ядосано. До нея Агнес, като наложена шаферка се протегна да вземе букета, така че Иза да може да хване ръката на Робърт. Възрастният свещеник погледна подканящо Иза, защото тя просто стоеше там без да се движи. Намръщеното изражение на Робърт стана заплашително.
– Иза… – каза той тихо и опасно.
Тя му се усмихна. Красива усмивка, пълна с радост от това, което щеше да направи. И тогава измъкна цветята от горната част на букета си, за да разкрие Магнум 357.
– Робърт, скъпи, не. – Ясно каза Иза, като насочи оръжието към него.
В този момент вратите на църквата се разтвориха и вътре нахлуха множество членове на Специалните части. Брат ѝ Фрайзиър изкочи зад тях и извика “Министерство на Правосъдието. Никой да не мърда”, макар че някои от гостите се опитаха да се разпръснат.
Иза видя всичко това с периферното си зрение, защото не изпускаше от поглед Робърт. Погледът му се изпълни с ярост, когато погледна от Фрайзиър към Иза.
– Брат ти е шибано ченге.
– Да – усмихна се Иза – полицай под прикритие. Кой да знае? С цялото това местене насам и натам си мислех, че просто не може да се задържи на работа. Между другото, благодаря, че покани твоите мафиотски приятели на сватбата. Знаеш ли колко е трудно да ги събереш под един покрив?
Робърт замахна с юмрук към нея, но Иза не трепна. С кръвта, която беше изпила снощи като предпазна мярка от Шанс, изглеждаше сякаш Робърт се движи на забавен кадър. Иза стреля като го уцели в бедрото. Той падна на колене, а Агнес изкрещя.
– Не стреляйте. – Извика Фрайзиър, но членовете на Специалния отряд вече бяха предупредени, че Иза е една от добрите. Беше лесно да я забележиш, беше единствената с булчинска рокля.
– Шибана кучка…ще те убия за това. – Изръмжа Робърт.
– Госпожо, свалете оръжието. – Един от приближаващите членове на Специалния отряд каза на Иза докато бързо заобикаляха Робърт.
– Няма да ме видиш повече. – Каза Иза като свали пистолета чак когато Робърт беше окован с белезници. – Всъщност никога няма да видиш и Пол и Ричи.
Това беше нещо, за което Шанс отказа да преговаря. Иза беше прекарала дяволски много време, убеждавайки го, че Робърт трябва да остане жив и да бъде съден за многото убийства, рекети, незаконни присвоявания и обири, за които Фрайзиър беше изровил доказателства през последните три години. Ричи и Пол? Бяха незначителни.
Или вечеря, както предполагаше сега Иза. Бяха изпратени да наглеждат църквата отвън, за да предотвратят да не се случи нещо неочаквано. Като, хъм, например няколко дузини от Специалните части да се изсипят отпред. Но мистериозно изчезнаха точно преди Иза да влезе в катедралата. Шанс не искаше да изпуска Иза от поглед докато върви по олтара към Робърт, но Иза твърдо настоя. Прекалено дълго Робърт беше притискал Иза, така че, накрая, трябваше да разбере точно кой го изпраща в затвора.
Чудеше се дали Ричи и Пол са разбрали в последните си мигове, че са утешителната награда на Шанс. И все пак мъртъв си е мъртъв, както Шанс беше заключил един път. Предполагаше, че крайния резултат наистина е по-важен от мотивацията зад него.
Няколко от мъжете от страната на младоженеца, които бяха задържани я изгледаха студено. Въздъхна умствено. Фрайзиър ѝ беше казал, че ще е необходимо да влязат в Защита на свидетели с баба им, докато траят всички съдебни процеси, но Иза имаше други идеи. Такива, които включваха един невероятно красив вампир с много приятели в гробищата. Шанс щеше да ги опази скрити по-добре от която и да е правителствена организация, а и щеше да е доста по-забавно. Иза се съмняваше, че Агенцията за защита на свидетели можеше да осигури същите извънкласни забавления, които Шанс можеше.
Той изникна от задната част на църквата като разбутваше хората от пътя си и размахваше специалната карта, коята Фрайзиър му беше дал. Лицето му изглеждаше по-зачервено от нормално, а когато дойде до Иза и я целуна устните му бяха почти топли.
О, да. Чао, чао Ричи и Пол.
– Готова ли си да тръгваме? – Попита я нежно.
– Големите и пищни сватби никога не са ми били по вкуса – каза Иза като кимна.
– Ще трябва да го запомня – отвърна Шанс и се засмя.
– Иза, трябва да дойдеш с нас и да дадеш показания – каза Фрайзиър като се приближи до тях. – Също така, ъ, ще трябва да те впишем, че си простреляла Робърт, макар, сигурен съм, че нищо няма да се случи, защото беше самозащита.
– Точно така. – Измърмори Шанс. – Ела тук за малко…
Обви приятелски ръка около Фрайзиър, игнорирайки обясненията на брат ѝ за процедурите. След това, когато бяха почти до кръста зад олтара, Иза видя как очите му станаха зелени. Миг по-късно се върнаха обратно, а Фрайзиър беше спрял да говори.
– Имаме пет минути преди да се опомни. – Каза Шанс на Иза с извинителна усмивка. – Не мисля, че трябва да оставям брат ти умствено заспал за по-дълго като се има предвид ситуацията.
– Как се предполага да заобиколим всички? – Попита Иза като посочи множеството агенти на Специалните части и на ФБР.
– Никога не подценявай находчивостта на вампир, скъпа. – Измърмори ѝ Шанс. След това я поведе към най-близката изповедалня като ги натика и двамата вътре.
Панелът от страна на свещеника се отвори и една руса глава се показа през преградата.
– Какви са греховете ти, дете мое? – Попита глас с английски акцент.
– Прекалено много, за да ги изброя, Боунс – засмя се Шанс – както и твоите. Ако не възразяваш, искам да добавя.
– Несъмнено. Оскверняване на изповедалня, предстои веднага.
Чу се откъсване на метал, а след това решетката, която ги разделяше изчезна. Боунс, това ли беше вампира, за когото говореше баба ѝ, удари силно стената зад него и тя падна, разкривайки изход, който беше направен наскоро и прикрит с мокра мазилка.
– Жилището на свещеника. – Каза Боунс, плъзгайки се през нея. – Нека не се бавим.
Шанс и Иза прескочиха също. При цялата тази суматоха имаше достатъчно шум, който да прикрие бягството им, но скоро хората щяха да забележат, че булката, размахваща пистолет липсва.
След като влязоха в жилището, Боунс посочи прозореца.
– Колата ти е на отсрещната страна на улицата. Ще остана тук, за да отклонявам всеки, който реши да ви последва. По-добре побързайте, или Грета ще замине без вас.
– Дал си на сто двадесет и шест годишна жена да кара Камарото ми? – Невярващо попита Шанс.
– Ти си по-възтастен от нея – отвърна Боунс и се засмя – защо се оплакваш?
– На колко години си? – Попита Иза. Е, не беше питала някои работи.
– Сто четиридесет и три – въздъхна Шанс и я целуна леко. – Но не се притеснявай, скъпа. Не се чувствам и ден над века.
– Беше ми приятно да се запознаем, любов. – Извика Боунс, когато Шанс я прегърна. Прелетя през отворения прозорец на пълна скорост, така че, ако някой гледаше бяха размазано петно светлина.
На отсрещната страна на улицата Грета запали двигателя на Камарото. Шанс влезе през отворената пасажерска врата, а Грета не го изчака дори да затвори преди да потегли с изсвирване на колелата.
– Къде отиваме? – Попита Иза с глава притисната към гърдите на Шанс. Седалката беше спусната назад, за да не ги видят, предполагаше тя.
– Където поискаш. – Отговори ѝ. – Имаме време.
Иза погледна към баба си, която караше мощната кола и се усмихваше. Да последваш сърцето си е винаги правилното решение, беше казала Грета, а Иза беше съгласна. Това и правеше, така че нямаше голямо значение къде отиват. Освен това, Шанс беше прав. Разполагаха с време. Всичкото време на света, ако искаше.
– Изненадай ме. – Каза Иза и го целуна.

Назад към част 11

LiglatA

Автор: LiglatA

Обичам хубавите книги <3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!