Краят на рая – Se7en sinners #2 Част 1

Краят на рая

(Se7en sinners #2)

С. Л. Дженингс

 

 

 

 

 

***

„И не ни въвеждай в изкушението,
Но избави ни от злото.”

– Сигурен ли си, че това ще свърши работа?
Легион поглежда надолу към камата в дланта му, кървавите рубини се нагряват срещу кожата му. Това е естествената реакция към тези от неговият вид. Изкупителят е една от най-свещените им реликви. Много малко оръжия имат силата действително да убиват демони. Това е единственото, което притежават Седемте и са го крили стотици години.
– Нямам друг избор – отговаря той, а грубият му глас се разтреперва под тежестта на напрежението и безпокойството му. Минаха минути, откакто Идън му беше отнета. Не, не е отнета, тя напусна, хвана ръката на Луцифер и го изостави. Направи своя избор и не погледна назад… дори не се сбогува.
Мамка му.
Минаха минути. И той се чувстваше сякаш губи ума си.
Не се страхуваше от доброволната си смърт. Не му пукаше да се върне обратно в Ада, за да я прибере. Той би убил всеки, който се изпречи на пътя му, и никой не можеше да го спре. По дяволите, дори не биха се опитали. Имаше причина да го почитат като един от най-смъртоносните демони в историята, и днес той беше благодарен за това грозно черно петно върху репутацията му.
Легион наблюдаваше как неговите приятели – братята му – се борят, за да заглушат протестите си. Знаеха, че съпротивата им е напразна. И сега, когато Дориан, Тъмният крал, се появи, задействайки алармите им и почти се обезглави в процеса, те знаеха, че Легион ще използва всички усилия и ресурс, за да се втурне на помощ на Идън. Дори за сметка на собствената му душа, за сметка на собствения му живот дори.
Той вдига поглед от кинжала в дланта си, сребърните му очи са замъглени от ярост и гняв. Връщането в ада потенциално би означавало война. И когато огънят угасне до жарава и димът се разсее, ще се сведе само до двама: той и Луцифер. И само един ще се пребори за правото да възкръсне от пепелта.
Той падна от небето и оцеля.
Възкръсна от ада и оцеля.
Той се бори с Призованите, Алианса и мъченията на всяка изгубена душа, която е взел, и оцеля в това лайняно място с високо вдигната глава.
Но загубата на Идън…взета от Дявола, от върховното зло… това е нещо, което той няма да може да преглътне. Защото отказва да живее и един ден – и една шибана минута – на Земята без нея.
Легион се обърна към Дориан, приковавайки скептичния си бледосив поглед с цвят на разтопена гореща стомана, и кимна веднъж.
– Сигурен съм, магьоснико. Изпрати ме обратно в ада.

 

Напред към част 2

LiglatA

Автор: LiglatA

Обичам хубавите книги <3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *