РОДЕНА ОТ ГРЕХА – Se7en sinners #1 Част 26

Глава 25

– И какво, по дяволите, казваш?
Набразденото с белези лице на Каин е намръщено, черните му като смола очи се стрелкат от мен към водача му. Едва имахме време да се почистим, преди Легион да свика задължителен брифинг, макар и късния час.
– Казвам, че когато му дойде времето, ще трябва да изпълня своята част от сделката и да намеря магьосника.
– Казваш, че си решил да легнеш и да умреш, по дяволите! – Столът зад него изскърца и падна със силен трясък, когато Каин скочи на крака. – За нея! Тя не си струва. По дяволите, Ел, та тя е просто един човек. – От последната му дума капе жлъч.
– Човек, на когото сме се заклели да помагаме. Човек, който ще продължите да защитавате, освен ако не искате да оспорите авторитета ми! – отвръща Легион, изправяйки се на крака. Двата демона се взират един в друг доста дълго време, преди Каин най-накрая да погледне настрани и да насочи злобния си поглед към мен.
– Това не е свършило. – Затръшването на тежката стоманена входна врата е доказателство за заплахата в думите му.
– Той е прав, нали знаеш – казва Андраш тихо, седнал до Лилит.
– Андраш – укорява го Лилит.
– Съжалявам. Ел, ти си наш водач… наш брат, ти си наш приятел. Какво говори за нас, ако просто седим безучастни и те оставим да дадеш живота си за момиче, което почти не познаваш?
Трябва да има друг начин. Ще се бием с магьосниците. Тяхното сборище не може да се равнява на Седемте, независимо от тяхната магия.
– Няма да предизвикаме Мрака. – Легион се отпуска обратно в стола си, лицето му е уморено. Кара цял ден, без да спира за храна или вода. И след срещата с Алианса трябва да е изтощен.
– Ел е прав – добавя Феникс. – Войната срещу тях би разделила подземния свят. Това също би означавало повече жертви – потенциални човешки жертви. Хората не могат да бъдат съпътстваща жертва.
– И какво ще правим без лидер? – пита Тойол. Той поглежда към Легион, изражението му е умолително. – Заедно сме силни. Но без Ел, какво ще ни държи заедно? Кой ще се оправя с Каин, когато започне с една от своите тиради?
– Феникс – отговаря Легион.
– Какво? – останалата част от масата – с изключение на Джин – крещи.
– Той е учен, дипломат, ще може да разубеди Каин и да ви поведе всички по праведния път. Освен това той е паднал, знае значението на действията. Може би дори по-добре от мен.
– Но аз никога не съм бил един от Серафимите, Ел. – Феникс поклаща глава. – Отношенията ми с тях са крехки и то в най-добрия случай.
– Но те познават и знаят, че ти вярвам.
– И като говорим за Серафима… – започва Лилит. – Трябва да има някаква специална причина да са решили да се съберат тук. Сякаш знаят, че Идън е тук, под наша закрила. Знам, че обичат да правят посещения от време на време, но има нещо в това, нещо различно.
– Ирин? – пита Тойол въпросително.
– Серафимите презират начините на Наблюдателя. – Легион отговаря с поклащане на глава. – Никога не биха били толкова смирени, че да питат. И определено не се сътрудничат с Мрака, в очите им това би било богохулство.
– Тогава кой или какво?
– Не знам. – В гласа на Легион има нотка на поражение, сякаш го боли да признае този факт. – Но каквото и да е, участието на Серафима не е за добро.
– Може би аз… – Всички очи се обръщат към мен при звука на гласа ми, кротък шепот в сравнение с техните. Преглъщам треперенето си. Канена съм на срещите им само от любезност, но трябва да говоря. Трябва да направя нещо – всичко възможно, освен да седя и да бъда жертва.
– Може би мога да говоря с него – Серафима. Може би, ако видят, че съм в безопасност и че се грижите за мен, ще отстъпят, може би дори ще помогнат.
– Не! – Легион изръмжава, лицето му се превръща в нещо свирепо и плътско. Достатъчно е да ме накара да трепна, но не се страхувам, не и от него, вече не.
– А какво ще кажете за Алианса? Един враг по-малко по следите ни би помогнал. Може би те са били тези, които са предупредили Серафима. Мога да отида при тях – да им кажа, че не съм била наранена и че животът ми ще бъде пощаден.
– Казах не! – Резкият тон на гласа му разтърсва земята под краката ми.
– Но не е правилно! – Контрирам, пренебрегвайки заповедта му. – Трябва да направя нещо!
Отказвам да се свия и да се крия до края на живота си!
– Няма да имаш живот, ако отидеш някъде близо до Серафима или Алианса!
– И какво, по дяволите, трябва да направя? – Скачам на крака, удряйки с длани мраморния плот.
– Трябва да ме послушаш поне веднъж в проклетия си живот! – Легион също е изправен, закривайки моето тяло с неговото. Силата блести от очите му като пламъци. – Трябва да останеш с мен!
Поглеждам нагоре към него, устата ми е спряла в зашеметено О. Мълчанието около масата е оглушително, зловещо. Дори звукът от задъханото ми дишане не може да изпълни пространството.
Неспособна да поема тежестта на думите му и интензивността на погледа му, аз се отдръпвам от масата, далеч от него. Да остана с него? Нищо никога не е изглеждало толкова примамливо, но в същото време толкова безумно невъзможно.
Като страхливка, се затичах към стаята, спалнята, където бях негов затворник и негов враг, негов довереник. Знам, че не мога да му избягам и нещо в мен – нещо ирационално и управлявано от чиста емоция – не иска. Не го разбирам достатъчно, за да се боря. А дори и да го направя, не мога да съм сигурна, че ще успея.
Стоя с гръб към него, докато чувам приближаващите му стъпки. Дори не дишам, докато не чувам затварянето на вратата, неговата непреодолима топлина обгръща гърба ми, тялото ми се поддава на инстинкта и се завъртам притискайки гърдите си към неговите, придърпвам лицето му надолу, за да срещне моето и го целувам.
Целувам го с всички емоции борещи се в мен, целия страх, цялата ярост, цялата безнадеждност. Целувам го, сякаш може да ги отнеме всички, отдавайки се на устните му и усещането за бушуващия огън в гърдите му. Целувам го и се моля той да ме спаси още веднъж и да ми отвърне на целувката.
Опънатите мускули на гърба ми треперят, когато той ме поема в прегръдките си, давайки ми достъп до повече от устата му – гореща, сладка и властна като останалата част от него. Езикът му, толкова дебел и неподатлив, се рови между треперещите ми устни и се сблъсква с моя, в луд танц, за да се опитаме повече, обвивам ръце около врата му, стискайки дългите кичури коса, които падат по тила му. Дърпам достатъчно силно, за да не го нараня, без да обръщам внимание на щипещата болка от порязванията по ръцете ми. Той отговаря на моята яростна целувка, като ме хваща за задника, забивайки пръсти в меката ми плът, докато задържа цялата ми тежест.
Сключвам краката си около кръста му, впитите му в задните ми части пръсти изобщо не ме вълнуват.
Никога не съм била такова момиче.
Тази, която е достатъчно уверена, за да вземе това, което иска. Тази, която може да накара мъжете да въздишат по нейните прелести. Тази, която не би позволила на страха да и попречи да задоволи желанията на тялото си.
Но сега, когато съм в ръцете му, поглъщайки задушаващата му топлина с тялото си, не мога да си спомня момент, в който да съм се чувствала по-красива, по-безгрижна. Защото докато той ме поставя да легна на леглото и покрива тялото ми със своето, нищо от това вече няма значение.
Никога няма да бъда това момиче, но само за няколко минути или може би деня, в който ме доведе тук, аз станах негова, точно както каза Лилит. Точно толкова сигурно, колкото мастилото по кожата ни, точно толкова сигурно, колкото кръвта, която изпомпва сърцето във вените ми.
Той се отдръпва, само леко, но аз все още стискам краката си около кръста му, по дяволите, одраните колене. Тези сребърни очи оглеждат лицето ми, търсейки някакви признаци на съмнение. Когато не намира, той се мръщи.
– Какво има? – прошепвам, държейки бузата му.
– Идън… – през погледът му преминава проблясък на мъчение и той затваря очи. – Караш ме да искам да съгреша.
– Тогава го направи. – Притискам другата му буза, надявайки се, че той ще усети всяка капчица от моето убеждение.
Тези изпъстрени със звезди очи намират моите само за секунда, преди устните му отново да се сблъскат с моите. Той ме целува настойчиво, сякаш дъхът ми го поддържа жив. Езикът ми се среща с неговия, в щрих на изкуство, имитирайки всички начини, по които имам нужда от него.
Боли ме в пространството между краката ми, докато се огъвам срещу твърдостта под дънките му.
Ерекцията му е толкова пълна и изразена, че пулсира под грубата тъкан надолу по бедрото му, изгаряйки, молейки се да бъде обожавана от устата, ръцете и тялото ми.
Той е нужда, страст, огън и може да бъде угасен само вътре в мен.
Разкъсвам панталоните му в същото време, когато той разкъсва ризата ми на парчета.
Върховете на натежалите ми гърди усещат студения въздух само за секунда, преди да се покрият с топлината на устата му. Той ги избутва нагоре, освобождавайки ги от дантелата на сутиена ми, за да разкрие заострените ми зърна. Влажните устни обикалят зърната едно по едно, преди той да привлече едно от тях в устата си, смучейки жадно, алчно. Пъшкам силно, докато хапе и облизва, преди да опита другото ми зърно, предизвиквайки още по-еротични звуци.
Мога да се разпадна само от това. Мамка му, вече съм близо до края. Но трябва да го усетя. Искам яростта му, искам неговата агресия, искам да ме изпълни с огъня, който бушува под златната му кожа.
Свалям бельото му и жадно искам да оближа огромната дължина на члена му, която пулсира между ръцете ми. Твърде дълъг и голям е, за да маневрирам, така че отпускам краката си и използвам коленете си, за да избутам и дънките му. Устата ми се пълни със слюнка от очакването да го държа в дланите си и да проследя всяка вена. Представям си как ги белязвам с езика си, тези хребети пълни с живот, между устните ми. Всъщност никога не съм била достатъчно интимна с мъж, за да изследвам тази плътска страна от мен, но по някаква причина нямам търпение да го вкуся. Сякаш вече сме го правили и споменът за вкуса му е заложен в устата ми.
Легион освобождава чувствителните ми зърна и сяда на колене. С този проницателен поглед, насочен върху гърчещата ми се плът, той хваща с пръстите си дънките и бавно, мъчително бавно ги сваля. Острата ве-образна форма на мускулите на корема му слиза чак до твърдия му член, изпъстрен с фини, тъмни косъмчета, облизвам устните си. Той е по-дебел, отколкото съм си представяла, но мисълта как ме пронизва с еротична ярост само кара струйката влага между бедрата ми да попие в бикините ми още повече.
Той бута дънките до бедрата си и аз потръпвам. Още не съм му видяла върха, но знам, че всеки дълъг сантиметър от него е красив. Протягам ръка към него с надеждата да усетя копринената кожа под пръстите си. Топлината, която се излъчва от него, обещава да разтопи стените ми и да превърне вътрешностите ми в течност. Огромният му размер вероятно би проникнал във всяка част от мен, докато не се задавя от стоновете си.
Малко по-надолу и виждам началото на щедро подута глава, която ще оближе треперещата ми утроба. Малко по-надолу и…
На вратата се чука.
– Ел – вика Тойол. – Каин се върна. Трябва да изпълним Кървавата клетва.
– По дяволите – ругае той, дърпайки дънките нагоре по бедрата си. – По дяволите!
Магията на момента се разсейва като прахови частици във въздуха. Поемам накъсан дъх. Изтръпването в крайниците ми започва да отслабва, заменяйки огъня с лед. Отдръпвам поглед от Легион, засрамена от голотата си, и изтеглям парчетата от ризата си върху гърдите си.
– Хей. – Гласът му е мек, извинителен. – Трябва да…
– Знам – кимвам, все още неспособна да срещна погледа му. Само преди секунди лежах пред него, оголих се, молейки се да го вкуся, да го усетя. Сега дори не мога да го погледна в очите.
Слушам шумоленето на дрехите му, докато се оправя. Когато чувам стъпките му към вратата, най-накрая се изправям.
– Трябва да присъстваш. – казва ми той.
– Не. – Поклащам глава, давам му изглед към голия ми гръб, все още не мога да срещна погледа му. – Отивай, чакат те.
– Искам да дойдеш. Кървавата клетва е свещена, но… аз просто те искам там.
– Не мисля, че това е добра идея. – осмелявам се да надникна през рамо.
– От теб зависи. Но, ако искаш… ако ми позволиш да споделя тази част от мен с теб, това би означавало много за мен. Искам да ме видиш.
И разбирам точно какво има предвид.
Той носи тежестта на хиляди изгубени души в продължение на векове, надявайки се да изкупи греховете им. Това виждат хората, когато гледат тези сребърни очи. Това си мислят, когато чуят името му, но той не е такъв, това не е целия той. Просто никога не е позволявал на никого да го види.
– Аз съм адът на земята, Идън, но това не означава, че искам да бъда.
Може би това е неговият начин да се отвори и да ми покаже точно кой и какъв иска да бъде.
Може би това е първата стъпка.
– Добре.
– Добре. – Той кимва веднъж, поставяйки ръка върху дръжката на вратата. – Ще те изчакам в коридора.
Нямам представа какво е Кървава клетва, но звучи ужасно. Вероятно трябваше да попитам в какво ще се забъркам, но бях твърде разтърсена от почти секса, който току-що бяхме правили, преди да ни прекъснат. Все още съм, ако трябва да бъда честна. В една минута се борим за живота си, а в следващата си късаме дрехите, не го разбирам. През повечето дни той се държи така, сякаш дори не ме харесва, но има моменти, когато е нежен и мил. Както когато ме държи по време на кошмарите ми. И след партито на Наблюдателя… как се притисна към дупето ми и ми каза, че е мислил за някой друг, докато е целувал Ирин. И как сподели историята на своите татуировки, по-специално тази в знак на почит към изгубените му крила.
Малко по малко той ми показваше кой всъщност е и аз бях твърде заета да се боря с него, за да го видя. Така че каквото и да представлява тази Кървава клетва за него, аз ще застана до него. Това е най-малкото, което мога да направя, като се има предвид всичко, което той направи за мен.
Като се има предвид всичко, което той означава за мен.
Обличам се бързо и излизам в коридора. Легион се опира до вратата срещу лазарета – вратата, която Феникс каза, че е склад.
– Готова ли си?
– Толкова, колкото някога ще бъда – дарявам го с нервна усмивка и свивам рамене.
Той отваря вратата и първото нещо, което ме удря, е миризмата – изгорена земя, горящи дърва и някакъв вид тамян. Единствените неща, които осветяват огромното пространство, са множество високи свещи, хвърлящи златисто сияние от различни точки в стаята. В центъра на стаята останалите членове на Седемте застават в полукръг, където очакват своя лидер. Легион ми кимва, оставяйки ме близо до входа, преди да пристъпи, за да завърши цикъла около голяма звезда, гравирана на пода. Пентаграм. По дяволите, това е сатанински ритуал.
– Не е това, което си мислиш – казва Легион, четейки изражението на лицето ми.
Кимам, но не смея да направя и крачка по-близо. Сега, след като очите ми имаха възможност да се приспособят към слабата светлина, бързо мога да огледам стаята. Високотехнологичното оборудване за тренировка стои от едната страна, в комплект с тежки торби, окачени на тавана. От другата страна има нещо, което изглежда като мишени, някои с дупки, сигурно от хвърляните по тях остриета на оръжия или от стрелба с пистолети. Те имат собствено оръжейно поле тук.
Как? Искам да попитам, стаята е огромна, поне два пъти по-голяма от общите спални. Но как хората може да не чуят стрелбата от улицата? Същата причина, поради която крещенето беше безполезно, когато пристигнах за първи път. Всичко е звукоизолирано. По дяволите, не бих се изненадала, ако има някакъв вид заклинание, което изолира шума.
– Да започваме – приканва Легион. Усещам погледите на другите върху мен, поставяйки под съмнение присъствието ми. Не се съмнявам, че Каин кипи от гняв, но Легион ги игнорира, вместо това отива до малък стълб отстрани. Върху него лежи червена, богато украсена възглавница, а отгоре – кама.
Легион вдига камата, притискайки я внимателно в дланите си с чувство на благоговение.
Дръжката й е украсена с блестящи червени камъни, които сякаш светят от докосването му. Той отива на мястото си между Феникс и Каин.
– Кървавата клетва означава единството на Седемте – казва Легион, а гласът му приема древен тон. – В това ние сме едно цяло, защото нашата цел е единствена. Нашата кръвна жертва представлява живота, който трябва да вземем, за да спасим онези, които не могат да се спасят от беззаконието. Това укрепва връзката ни и нашата решимост. В този кръг ние сме едно цяло.
С това той взема острието в едната си ръка и разрязва дланта си, карайки гъста кръв да капне на пода. Той подава кинжала на Феникс, който прави същото, след което двамата се хващат за кървавите си ръце. До Феникс стои Лилит. Тя взема ножа и не само прорязва ръката си, но и тази на Феникс, преди да постави срязаните им длани заедно.
Продължават така, докато кинжалът си проправя път в кръга. Когато отново стига до Легион, Каин има честта да среже дланите и на двамата, преди да го върне на възглавницата. Той се връща, за да хване ръката на своя лидер, а в краката му тече кръв.
И тогава глупостите стават наистина странни.
Кръвта им… тя се движи. До центъра на звездата. Тя буквално се плъзга заедно, създавайки голям басейн от наситено червено. Седемте започват да пеят – на език, различен от всеки, който някога съм познавала, и мислила че съществува – всички в унисон. Първоначално започва като тих шум, преди тембърът им да се увеличи по силата на звука и скоростта. Изкрещените думи на митове и магия предизвикват бурен, студен вятър, който раздвижва косата ми и настръхвам, сякаш пробожда кожата ми дори. Отстъпвам, доколкото мога, докато не опирам гръб в тухлената стена. Пеенето достига своя връх и с див животински писък – може би от мен или друг неизвестен източник – свещите угасват.
Тихо е. Тишината, която съществува само в смъртта.
Изведнъж огън избухва из стаята, свещите избухват със злобни пламъци. И това, което тяхната светлина разкрива, ме ужасява, по дяволите. Вече не виждам Седемте, виждам злото. На местата им стоят главите на зверове, чудовища. Рогати същества с червена кожа със светещи очи, които си пробиват път в кошмарите ми и после ме преследват в будните ми часове. Те примигват, сякаш телата им са просто проблясъци на призраци, опитващи се да се укрепят в това измерение. И все пак нищо, което някога съм виждала, не е по-ужасяващо, изтръгващи писъци от дробовете ми, които са чужди дори за ушите ми.
Виковете ми остават нечути, когато песнопенията започват отново, този път със сериозни, нечовешки гласове. Главите на чудовищата продължават да трептят, давайки ми проблясъци на ужасяващото зло. Не мога да приема всичко, дори не мога да мигна, така че приклекнах свита на топка, криейки лице между коленете си. Дънките ми са мокри от сълзи, тялото ми е обзето от страх. Не мога да бягам, дори и да се опитам.
Мислех, че съм познавала страха преди като бедно, проблемно дете, родено и израснало в грешната част на Чикаго.
Грешала съм.
Минути, може би часове, по-късно, мисля, че спират, но не мога да съм сигурна. Твърде много ме е страх да вдигна глава. Ами ако те все още са там, стоят здраво в истинските си форми и търсят човек, с когото да се насладят?
Топла ръка докосва рамото ми и аз крещя и диво размахвам ръцете си. Той лесно хваща ръцете ми и ме дърпа в прегръдката си.
– Ш-ш-ш. Аз съм, нестинарко. Аз съм.
Не спирам да се боря с него, защото знам, че е той. И това, което е той… наистина е адът на земята. Но той не спира да ме държи, не спира да ме успокоява с думите си. Той ми показа кой е наистина и аз не мога да се справя. Вече не виждам този силен, стоичен, красив воин в него. Мога да приема убиеца, обвит в легенда и тайна. Но не знам дали съм достатъчно силна, за да приема това. И това е истинската причина за сълзите ми.
Той ме придържа към гърдите си, докато виковете ми не се превръщат в хленчене и аз увисвам на тялото му, вече не го отблъсквам, а го придърпвам към себе си.
– Много съжалявам – шепне той в косата ми, целувайки разбърканите от вятъра кичури. – Не исках да те плаша.
– Тогава защо? – Гласът ми е дрезгав от писъците.
Легион повдига брадичката ми, за да срещна погледа му. Очите му изразяват сдържана сила, каквато не мога да си представя и в най-мрачните си кошмари. Насилвам се да не гледам настрани.
– Исках да видиш мен и всичките ми демони. Точно както аз виждам твоя. Искаш мъжа, но можеш ли да искаш и чудовището вътре?
Не му отговарям, защото просто нямам отговор.

Назад към част 25                                                                 Напред към част 27

LiglatA

Автор: LiglatA

Обичам хубавите книги <3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *