РОДЕНА ОТ ГРЕХА – Se7en sinners #1 Част 30

Глава 29

– Не ме докосвай по дяволите! Никога повече не искам да ме докоснеш. Разбираш ли?
Легион изтръгна ръката си от хватката на Лилит, ноктите й остъргаха вече изранената му кожа и рязко отвори входната врата, като почти я откъсна от пантите. Не усеща жиленето. Не е почувствал нищо, откакто се събуди и намери Идън, вързана за стол със сребро на китките, голата й сестра, трепереща пред нея, а той – Луцифер – се усмихва самодоволно. Проклет садистичен мръсник. Щеше да му разкъса шибаното гърло в момента, в който имаше шанс.
– Какво стана? – Феникс скочи от мястото си на дивана и се приближи до входната врата за секунди, а останалите са по петите му.
– Тя се случи – изръмжава Легион, сочейки окървавен пръст към Лилит, която стои отстрани на вратата, в очите й блестят сълзи. – Тя е шибан предател и е предала Седемте.
– Моля те, Ел. Просто ме изслушай. Беше за наше доброто. За по-голямото благо – самото нещо, за което се борим.
– Къде е Идън? – пита Феникс. И все пак сцената пред него е достатъчен отговор.
– Тя ни подреди така. – Легион минава покрай братята си, всеки от тях изобразява различен нюанс на шок. – Тя му даде точно това, от което се нуждаеше, за да осъществи плана си. Той я има сега. Мамка му! Този безгръбначен дявол я има. – Той задърпа окървавената си коса и тръгва по дългия коридор, спирайки до първата врата вляво. Останалите от Седемте – включително Лилит – са точно зад него.
– Шегуваш ли се? – Каин крещи. – Лил, моля те, кажи ми, че това е грешка и не си достатъчно глупава, за да ни предадеш.
Блондинката с насълзени очи ридае безмълвно, неспособна да опровергае твърденията.
– По дяволите – отбелязва демонът с белези, поклащайки глава. Поглежда брат си, своя лидер. – Какво ще правим?
Групата от демони влизат в стаята, наблюдавайки как Легион се приближава до колоната, показвайки свещената им кама, Изкупителят. Той го вдига и го подава на Феникс.
– Използвай го.
– Какво? – Феникс поклаща глава и я пъха обратно в дланите на Легион. – Това е нелепо Ел – братко, моля те, бъди разумен.
– Не бъди шибан страхливец. – Отказвайки да чуе думите му, той предлага кинжала на Каин. – Направи го, убий ме. Това е единственият начин да стигна до нея.
– Ел, разбирам те, но това не е начинът. Ако те няма, Седемте ще се разпаднем. Тогава какво?
– Тогава ти ще ги водиш, или Феникс, не ми пука. Трябва да стигна до нея СЕГА!
– Моля те, Легион. Толкова съжалявам – плаче Лилит в ъгъла. – Не прави това! Моля те!
– Някой да я махне оттук, по дяволите! Никога повече не искам да видя предателското й лице. Махни се, преди да те разкъсам с шибаните си голи ръце! – Отчаяна ярост покрива отровния му език, карайки Лилит да ридае по-силно.
– Хайде, Лил – прошепва Андраш, извеждайки я от стаята. Той хвърля скръбен поглед към Легион, преди да изчезне в съседната стая.
– Може би има друг начин… някаква вратичка, която не виждаме – предлага Тойол. Той поглежда към Джин, който носи същата мрачна маска като всички останали. – Трябва да има нещо, което ни убягва, нали? Друг начин да го закотвим към земята и да го върнем обратно.
Джин пое тежко дъх и поклаща глава, хвърляйки поглед към ритуалния кръг, гравиран в пода.
– По дяволите. Съжалявам, Ел. – Тойол търка задната част на врата си, точно когато паниката обзема чертите му. Той грабва малко, черно устройство, прикрепено към талията му, и проклина. – По дяволите. Задейства се аларма, но… – Той поглежда към малкия монитор, превключвайки екран след екран за наблюдение. – Няма никой… чакай, какво е това…? Сега ще се върна.
Тойол се измъква от стаята, за да грабне своите катани с Джин по следите му. Честно казано, те са благодарни за нахлуването; нито един от тях не може да направи това, което Легион иска, и не могат да понесат изражението на безсилие в очите му. Брат им беше наранен и те усещаха това. Неговата болка беше тяхната болка и те никога не бяха чувствали нещо подобно като интензивността на страданието му. Загубата на Идън беше достатъчно лоша, но и Легион? След векове на гуляйство и другарство? Те не биха участвали в смъртното желание на приятеля си.
– Ел, нека се успокоим за секунда и да помислим за това – предлага Феникс с вдигнати длани. – Да кажем, че се върнеш, намериш я. Тогава какво? Как ще я върнеш тук, когато вече не можеш да влезеш в това царство? Тогава от каква полза ще й бъдеш? Нуждаем се от план. Такъв, който гарантира, че и двамата ще се върнете безопасно.
– А ако тя е там, то тя е избрала да отиде – добавя Каин, обикаляйки кръга. – Тя го избра, Ел. Може би трябва да приемеш това.
Примитивни ръмжене се изтръгва от гърлото на Легион, докато той насочва убийствения си поглед върху най-близкия си приятел.
– Тя не го е избрала. Трябваше да избере или аз и сестра ѝ, или тя. И по дяволите… тя му се подчини в замяна на нашето освобождаване. И да съм проклет, ако седя и я оставя да се жертва за нищо. Това трябваше да съм аз. Не виждате ли всички това? Аз трябваше да бъда този, който ще се жертва за нея. – Отново подава кинжала на Феникс. Той е логичният избор, уравновесеният. Той ще разбере колко важна е Идън за него. Само той знае за любовта, която някога е имал и е загубил. И намирането на Идън – не Адриел – отново му вдъхна надежда. Най-накрая разбра какво е да си жив.
– И си абсолютно сигурен? – Неохотно, Феникс поема Изкупителя в ръцете си, прокарвайки палец по рубините, вградени в дръжката. – Ти си безвъзвратно сигурен, че това е, което искаш да направиш?
– Не, не е – намесва се Каин зад двамата си братя, псувайки яростно. – Той се държи като шибан глупак.
Пренебрегвайки брат си, Легион изтръгва окървавения си, опърпан пуловер, разкривайки тъмното мастило, гравирано в загорялата му кожа. Порязванията и натъртванията му вече са зараснали, въпреки че раните около китките му все още са червени и дразнят, няма значение. В секундата, когато стъпи обратно в Ада, той ще може да ходи във всяка форма по свой избор.
– Дадох обет, Феникс, на нея… на всички вас. Дадох живота си за тази кауза, защото бях изгубен и търсех изкупление. Но в действителност аз търсех нея. Така е от деня, в който бях изгонен от Рая, не Адриел, а тя – Идън. Казах ви всичко преди… ще я защитя или ще умра, опитвайки се. – Той повдига брадичката си, предлагайки голото си гърлото. Гърдите му се надигат от последното му накъсано дишане на Земята. – Е, не съм мъртъв още.

Искам ли още, да живея без нея?

 

Назад към част 29

LiglatA

Автор: LiglatA

Обичам хубавите книги <3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!