Детектив Маркс
Човекът беше огромен. И имаше крила. Шибани гигантски крила. Маркс се радваше, че вече е седнал, защото само при вида на… каквото и да е било… коленете му станаха като гумени.
Първо лудият вампир/богинята и кървавата черна завеса на Майо. Сега крилат великан, който казваше, че е воинът на смъртта.
Дали беше сънувал?
Е, ако беше така, сънят продължаваше да се развива, защото Танатос говореше на крилатия гигант и Маркс със сигурност не се събуждаше.
– Да вървиш с мен? В центъра на Тулса пред погледа на…
– Какво ще направиш, ако нишките на мрака на Неферет те нападнат? Аз разбирам това проявление на Мрака. Сражавах се с него отново и отново в другия свят. – Мощният глас на гиганта се изстреля: – От кое ще се страхуват повече хората – от въплъщението на злото или от присъствието на бог, който се бори с него по улиците на Тулса?
– Хората вече не вярват, че боговете ходят по земята – каза Танатос.
– Точно това искам да кажа! – Каза крилатият гигант.- Действията на Неферет отричат нормата. Крайно време е хората да извадят главите си от пясъка и да осъзнаят, че този свят е изпълнен с магии, мистерии и опасности. Време е и аз да направя това, за което съм създаден – да бъда Воин и да се боря с Мрака.
Върховната жрица наведе леко глава в знак на съгласие с крилатия мъж. После се обърна към Маркс.
– Детектив, бих искала да ви запозная с моя обвързан с клетва воин, Калона. Той е мой защитник, както и майстор на меча на Дома на нощта. Той ще ни придружи до Майо.
Маркс се поколеба за миг и след това направи единственото нещо, което му хрумна – протегна ръка на големия човек.
– Радвам се да се запознаем, Калона.
Калона хвана предмишницата му в традиционния вампирски поздрав.
– И аз също, детектив.
– Вие не сте вампир, нали? – Не можеше да не попита Маркс.
Усмивката на Калона беше сардонична.
– Не, не съм.
Маркс погледна крилата на момчето, които сега бяха прибрани на гърба му. Проклетите неща бяха толкова дълги, че всъщност докосваха пода.
– Какъв си ти?
Усмивката на Калона се разшири и сякаш стана истинска.
– На този въпрос има сложен отговор, който обещавам да ти дам, след като се справим с Неферет.
– Ще държа да спазиш това обещание – каза Маркс, като се опитваше да не гледа директно в очите на мъжа, защото от това главата му ставаше мъглива и гъста, сякаш беше пълна с памучни топчета.
– Няма да ви се наложи, детектив. Научих по трудния начин, че е най-добре да се придържам към обещанията си.
– Значи всъщност всички ще отидем в Майо? – Попита Афродита.
– Не. – Калона и аз отиваме, както и Зоуи, Старк и нейният кръг. Дарий, Аурокс и Афродита – вие ще останете тук с Ленобия. Двамата ще свикате училищно събрание. Попълнете списъка с професорите, Воините и учениците. Дайте им основните неща и не повече. И поставете училището в повишена готовност. Нямаме представа какъв може да е следващият ход на Неферет.
– Наистина ли мислиш, че всички трябва да знаят какво се случва? – Повтори мислите на Маркс, Стиви Рей.
Зоуи се изказа, преди Танатос да успее.
– Мисля си, че Мракът мрази да му се хвърля светлина, така че нека хвърлим голям прожектор върху това, което Неферет замисля.
– Това е дяволски сигурно един от начините да разберем кой иска да се плъзне обратно под скалите с Неферет и кой иска да се изправи и да се бори с нея заедно с нас – каза Старк.
– Вие двамата точно повторихте мислите ми – каза Танатос.
– Добре, тогава добре. Но аз викам Крамиша да ми помогне. Тя винаги знае кой какво е замислил – каза Афродита.
– Тя е мъдра пророчица, която събира при себе си други, надарени от нейната богиня – каза Танатос, давайки и одобрение.
– Мъдра пророчица е и тази, която държи мобилния си телефон наблизо. Обажда се, ако целият ад се разрази – буквално или преносно – каза Афродита.
– Ще го направя – каза ѝ Зоуи.
– Ще ви последваме, детектив Маркс – каза Танатос.
Маркс си пое дълбоко дъх и напълно изключи превключвателя на здравия си разум.
– Добре. Да го направим.
Назад към част 14 Напред към част 16