П.С.Каст Кристин Каст-Училище за вампири-Изкупена-книга 12-част 26

Линет

– Костюмите липсват! – Поклати глава Неферет и се вгледа в групата треперещи хора, които Линет беше избрала да носят дрехи, които трябваше да са от епохата на 20-те години на миналия век.
Ако всичко или дори нещо беше нормално, Линет щеше да каже, че последното ѝ събитие изпитва няколко пречки. В лудостта, в която се бе превърнал нейният свят, Линет бе решила, че последното ѝ събитие е жилетка на атентатор самоубиец, пълна с експлозиви и подготвена за взривяване – и тя носеше това проклето нещо.
– Богиньо, помниш ли двете неща, които ми трябват? Време и средства?
– Помня всичко.
Линет сключи ръце пред себе си, за да не види Неферет колко силно треперят. Тя прочисти съзнанието си и се съсредоточи върху това, което умееше най-добре – да се справи с клиента, така че събитието да бъде успешно.
– И това е само една от причините, поради които е толкова освежаващо да планирам събития за богиня, а не за човек или вампир – каза Линет.
Погледът на Неферет с присвити очи се смекчи от ласкателството.
– От какво се нуждаеш, а аз не съм ти го осигурила? Снощи взехме решение за следващото ми поклонение. Почти се смрачава и единственото, което поисках, беше да прегледам костюмите на поклонниците си, докато те практикуват чарлстон. Напълно съм сигурена, че в Тулса има много магазини за костюми, а вие имате неограничен достъп до средствата ми. Така че ми обяснете защо нито един от тези костюми не напомня отдалеч епохата на 20-те години на миналия век.
– В Тулса има два прилични магазина за костюми – „Ерле“ и „Топ Хат“ – започна Линет.
– Само два? – Въздъхна Неферет. – Трябваше да направя храма си в Чикаго. Чикаго е пълен с изискани магазини. Кайли! Чашата ми е празна!
Киборкът, така Линет тихомълком бе преименувала роботизираната рецепционистка, се заизкачва по стълбите до мястото, където Неферет се бе излегнала на трона си, и веднага напълни аленочервената течност, от която богинята сякаш никога не можеше да се насити.
– Но аз те прекъснах, скъпа Линет. Моля те, продължи да обясняваш тази пародия. – Тя размаха дългите си пръсти с червени връхчета към балната зала под тях и групата несъответстващи хора, които чакаха там.
– Свързах се със собствениците на двата магазина. Те отказаха да ни доставят дрехи. – Линет предаде бързо новината на Неферет, а после се приготви за лудост.
Вместо да избухне, Неферет стана много неподвижна. С глас, който беше мек и съзерцателен, тя попита:
– А защо ми отказаха?
– Казаха, че полицията е отцепила квартала около „Майо“ и че не позволява на никого да се приближи до нас.
Неферет почука по чашата си с върха на един остър нокът. Тя поклати замислено глава. После изражението ѝ се проясни и тя се усмихна.
– Решението е просто. Полицията не позволява на хората да влизат. Вниманието им е насочено навън. Те няма да очакват някой да се измъкне навън.
– Да се измъкне?
– Да, ама няма да е просто някой, който ще се промъква. Това ще бъдеш ти.
Линет се облегна на парапета от ковано желязо.
– Аз?
– Скъпа моя, имаш ли проблем със слуха?
– Н-не – побърза да я увери Линет.
– Кайли, налей на Линет чаша вино. Тя изглежда бледа. – С благодарност Линет отпи от виното, докато Неферет започна налудничавото обяснение. – За теб ще бъде съвсем лесно. Ще излезеш по задния път, около мястото, където трупат ужасните отпадъци. Катеренето по оградата не би трябвало да представлява проблем за теб – изглежда, че се поддържаш в прилична физическа форма. И, разбира се, Джъдсън ще бъде с теб, за да ти помогне при всякакви проблеми. Джъдсън, ще се погрижиш скъпата Линет да се върне благополучно и ще ти носи торбите с покупки, нали?
Джъдсън кимна автоматично и с празно лице каза:
– Да, богиньо.
– Отлично! Ще помоля Кайли да извика такси, за да се срещнем на, хм, да речем, пред Централната библиотека на Четвърта и Денвър. Това е достатъчно далеч, за да не е в рамките на полицейската барикада, и достатъчно близо, за да не се натоварваш прекалено, когато те откарат обратно. Джъдсън ще свърши цялата тежка работа вместо теб.
Умът на Линет се забърза. Тя кара Джъдсън да дойде с мен, за да ме принуди да се върна. Но той наистина не е нищо повече от робот, когато Неферет не му дърпа конците. Може би ще успея да му се изплъзна, особено когато стигнем до библиотеката. Някой там ще може да…
– Нека се изясним, Линет. Джъдсън и ти няма да сте сами. Не бих си и помислил да ти позволя да бъдеш толкова уязвима. Няколко от моите деца ще ви придружават. – Богинята посегна и погали черната змия, която се беше увила около крака ѝ. – Те също ще се стремят да се приближат до теб, ако се поколебаеш. Тогава ти и Джъдсън ще имате повече общи неща, отколкото сега – много повече.
Линет подреди мислите си. Работата! Ще се концентрирам върху работата!
– Има ли нещо нередно, скъпа моя? Сигурно нямате проблем с моето решение.
– Честно казано, съгласна съм с теб за измъкването. – Линет се съсредоточи върху единственото нормално нещо, което ѝ беше останало в света – да се занимава със завършването на работата си. – Полицията няма да очаква някой да направи това. Но аз се притеснявам за това, как ще се върна обратно. Дори ти каза, че са се съсредоточили върху това – да държат хората навън.
– Много си права да се притесняваш. Забравям, че не можеш да четеш мислите ми, защото аз толкова лесно мога да чета твоите. Отговорът на този проблем също е прост. Ще изчакаме, докато слънцето залезе, за да започнете похода си. Нощта и невниманието на полицията ще ви скрият по пътя ви навън. На връщане децата ми ще призоват мъгла и магии, сенки и мъгла, така че Мракът да ви скрие.
Линет се втренчи в нея, като пазеше мислите си старателно празни, без да знае какво да каже.
– Не е нужно да изглеждаш толкова загрижена. Да бъдеш скрита от Мрака изобщо няма да ти навреди. Е, по-правилно е да кажа, че изобщо няма да те нарани. Децата ми ще трябва да бъдат нахранени. Тази вечер един таксиметров шофьор ще получи доста повече, отколкото е очаквал, като бакшиш! – Смехът на Неферет беше жесток и напълно безумен.
Линет надигна чашата си и отпи бързо.
– А сега изпратете тези бедно облечени поклонници в стаите им. Следващия път, когато ги видя, искам да бъда заслепена. – Неферет плесна с ръце при заповедта си, сякаш беше фараон, който уволнява роби. – Линет, вероятно трябва да смениш тази рокля с панталон и тъмен топ. Не бих искала случайно да се изложиш прекалено много. Освобождавам те до залез слънце.
– Да, богиньо – Линет направи реверанс и се отдръпна разтреперана, насочвайки се към асансьора, който щеше да я отведе до таванското помещение на четвъртия етаж, което Неферет ѝ беше предоставила. Когато вратите се затвориха, тя покри устата си с две ръце, за да заглуши писъка, който не можеше да спре. За първи път Линет разбра, че наистина няма начин да оцелее в лудостта на Неферет, че въпросът не е дали ще умре, а как и кога.

Назад към част 25

 

 

 

LudatA

Автор: LudatA

25.05.1971 Пловдив Испания- Алберик

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *