П.С.Каст Кристин Каст-Училище за вампири-Изкупена-книга 12-част 33

Калона

По дяволите, той беше уморен! Сега, когато най-накрая остана сам, Калона можеше да покаже степента на умората си. Крилете му се отпуснаха и се забиха в земята. Раменете го боляха. Всъщност го болеше цялото тяло!
Крилатият безсмъртен погледна към покрива на храма на Никс и издиша дълго, изтощено. Просто го направи. Не го мисли. Старк трябва да бъде освободен преди разсъмване, така че трябва да намеря начин да се отърся от продължителната болка от раните си. Той сведе глава, направи няколко дълги крачки и със стон скочи, като накара крилете си да се блъскат във въздуха и да го издигнат достатъчно високо над земята, за да успее да се хване за ръба на скосения покрив на Храма. Издигна се и легна по корем, като се опитваше да си поеме дъх.
Когато взривът от слънчева светлина го удари, Калона не можа да контролира автоматичната реакция на отслабналото си тяло да се обърне и да се сгърчи. Грубо каза:
– Приглуши светлината си, Еребус! Ще привлечеш вниманието на целия кампус.
Крещящата слънчева светлина избледня до мекото сияние на сумрака.
– Братко, не изглеждаш добре.
Калона използва върха на покрива на храма, за да се изтегли в седнало положение, като се облегна на каменния комин с нещо, което се надяваше да е безгрижие.
– А ти изглеждаш точно така, както изглеждаш всеки път, когато се появиш близо до мен – нежелан.
Вместо да отговори гневно, Еребус изучи брат си и после каза:
– Нещо ти се е случило.
– Да. Промених страната си. Макар че не съм променил нивото на търпението си. Днес за втори път ми се налага да се обяснявам, а това е твърде много. Защо си тук, Еребус?
– Никс ме изпрати да те проверя. Изглежда, че е била права да се тревожи.
Сърцебиенето на Калона се засили. Никс е загрижена за мен! Но той внимаваше да запази изражението си безизразно. Еребус можеше да се възползва от всяка негова слабост – емоционална или физическа.
– Кажи на богинята, че оценявам загрижеността ѝ, но просто изпълнявам нейния указ. Никс ми заповяда да защитя нуждаещите се от Неферет и точно това правя. Никс ми заповяда да поема отговорност за ролята си в изпадането на Неферет в лудост и точно това правя. Както би казал моят човешки приятел, детектив Маркс: „Тук няма нищо за гледане – движете се.“
– Добре си спомням заповедта на Никс – каза Еребус. – Аз ти я донесох. Помня също така, че богинята провъзгласи – той направи мащабен жест и нощното небе се озари от думи, нажежени от слънчева светлина – „АКО СЪРЦЕТО МУ СЕ ОТВОРИ, ЗАБРАВЕНО НАВСЯКЪДЕ, ПРОШКАТА МОЖЕ ДА ПОБЕДИ ОМРАЗАТА И ЛЮБОВТА ДА ПОБЕДИ… ПОБЕДИ…“
За пореден път наредбата на богинята пламна в очите и сърцето на Калона. Той отвърна поглед от светещите думи и те изчезнаха.
– Подобно на теб и аз помня добре думите на Никс – каза Калона.
– И?
– И моето сърце, както и прошката на Никс, не са твоя работа, Еребус!
Еребус вдигна рамене.
– Аз просто съм тук на мястото на една загрижена богиня.
– Кажи на Богинята, че ако наистина е толкова загрижена, следващия път трябва сама да ме провери – не можа да се сдържи да не каже Калона.
Еребус се засмя.
– Както би казал, това е между теб и Никс и не е моя работа. Кажи и го сам – ако смяташ, че ще те чуе.
– Ще го направя, след като спечеля битката срещу Неферет – каза Калона. Със сигурност Никс ще ме чуе тогава. Със сигурност тогава ще ми прости.
– Звучиш доста уверен в себе си, но не изглеждаш така, сякаш си готов да се биеш с Мрака – подразни го Еребус.
Калона се изправи и погледна брат си.
– Изглеждам така, сякаш току-що съм се сражавал с Мрака и съм победил! Малко е чудно, че не разпознаваш Воин след битка. Никога не си участвал в битка, нали?
Шеговитият тон на Еребус стана сериозен.
– Ти падна, но аз останах до нея. Кой според теб я е пазил през всичките тези дълги, самотни години?
Калона едва не отвърна с обида и реплика, но думите умряха, преди да им бъде даден глас. Вместо това крилатият безсмъртен кимна уморено с глава.
– Да, знам кой е пазил богинята. Трудно ли е било да се бориш с Мрака?
Еребус беше видимо изненадан, дотолкова, че му отне няколко мига да се събере, за да отговори.
– Беше. Аз не съм истински воин. Това беше твоята роля, не моята. Мисля, че бях лош твой заместител.
Калона срещна златния поглед на брат си.
– И все пак Никс е в безопасност.
– Тя е.
– Тогава ти си бил истински воин.
Еребус примигна няколко пъти.
– Оставяш ме без думи с комплимента си.
Усмивката на Калона беше крива.
– Значи съм постигнал целта си. Затворих ти устата. А сега…, се върни в другия свят и продължи да се опитваш да задържиш мястото, което по погрешка освободих.
– Винаги си толкова арогантен. Едва имаш сили да се задържиш на покрива на този храм и въпреки това продължаваш да ми заповядваш, сякаш това е твое право. Внимавай, Калона! Един ден високомерието ти ще ти струва скъпо.
– Братко, това вече се случи. Заради него загубих богинята си – каза Калона.
– Тогава защо не си се научил да обуздаваш арогантността си? Какво правиш тук, Калона? Защо трябва да показваш властта си над тези смъртни?
– Наричаш ме високомерен? Аз пък те наричам сляп глупак! Това, което правя тук, не се дължи на високомерие или на желание да властвам над смъртните. Това, което правя тук, е мой дълг! А за някои от нас това е нещо повече от това да се разхождаме под слънчевите лъчи, без да мислим за нищо друго освен за любов и пеперуди. За мен това означава, че ще се бия с Неферет, и то не само защото моята богиня ми заповядва, а защото клетвата ми го изисква от мен.
Еребус го погледна с изражение, което Калона не можа да разчете.
– Очевидно, братко, ти си се променил повече от колкото мислех. Все пак съм длъжен да ти напомня, че Никс вярва, че ти ще бъдеш средството, с което Неферет ще бъде победена, така че внимавай. Действията ти засягат не само теб, но и други.
– Да, да, знам. Аз съм Воинът. Вечно ще бъда Воинът. Напусни, Слънчице. От теб ме боли главата. – Калона събираше отслабващите си сили, за да зашлеви Еребус с плясък на луната, когато брат му скочи от покрива. Показвайки непринудената си сила и ловкост, той увисна във въздуха за миг, преди да изчезне в изблик на блестящо злато.
Калона поклати глава и използва комина като ръкохватка, за да се издърпа на крака, като промълви:
– Как може да сме близнаци? Той е като джафкащо куче, което вечно вдига толкова много шум, за да защити костта си, че никой не забелязва липсата на зъби. – Най-накрая се изправи, а Калона отправи извинителен поглед нагоре. – Не че исках да те сравнявам с кост, богиньо.
Докато Калона разтваряше ръце и отмяташе глава назад, прегръщайки безсмъртната магия, която бръмчеше в етера на нощното небе, призовавайки изцеление и сила към тялото му, той беше почти сигурен, че чува смеха ѝ във вятъра.

 

Еребус

Невидим за Калона, Еребус наблюдаваше как брат му призовава божествената енергия, от която и двамата бяха създадени. Изглежда уморен. Изглежда самотен. Но изглежда и решителен. Калона се е променил – наистина се е променил.
Да, Калона все още беше непоносимо арогантен, за какъвто и го мислеше брат му, но също така му беше направил комплимент, беше изразил уважение към Еребус за ролята, която той изпълняваше в отсъствието на Калона от много, много години.
Еребус се усмихна. Винаги бе вярвал, че под тази неприятна и бодлива външност се крие герой. Той не можеше, не искаше да промени събитията, които се разиграваха в царството на смъртните. Никс никога нямаше да позволи това и Еребус твърде добре разбираше защо, но можеше да пожелае на брат си:

Братска благословия от мен за теб.
Позволи на скрития герой да бъде свободен.
Приеми това, което трябваше да бъде твоя съдба.
Заклетият никога повече няма да бъдеш.

Еребус изрече пожеланието на вятъра, така че то бе отнесено далеч от ушите на брат му. Калона не се беше променил толкова много, че да приветства благословията на брат си – миналото им беше твърде изпълнено с неразбирателство, ревност и конфликти. Не, Калона не трябва да чуе благословията, но Никс трябва да я чуе. И Мракът трябва да го чуе. Никс трябва да знае, че Калона, нейният паднал воин, е направил още една крачка към Светлината. А Мракът – Еребус се усмихна мрачно – Мракът трябва да знае, че трябва да се пази от силата на крилатия герой.

Назад към част 32                                                              Напред към част 34

 

 

 

 

LudatA

Автор: LudatA

25.05.1971 Пловдив Испания- Алберик

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!