П.С.Каст Кристин Каст-Училище за вампири-Изкупена-книга 12-част 38

Калона

– Калона! Трябва да дойдеш с мен. Афродита се нуждае от теб точно сега! – Викайки, Старк се затича към Калона, докато двамата с детектив Маркс правеха обход на периметъра и обсъждаха варианти за настаняване на нарастващия брой хора, които търсеха убежище в Дома на нощта. Калона се радваше на компанията на Маркс и на чувството му за хумор, а след времето, прекарано на покрива на Храма на Никс, се чувстваше обновен и отпочинал. Появата на Старк промени всичко.
– Има ли пробив в сигурността на кампуса? – Изстреля въпроса Маркс.
– Не, Афродита е имала видение. Тя казва, че трябва да говори с Калона.
– Ще отида при нея. – Спринтира Калона.
– Чакай! – Извика след него Старк. – Тя не е в общежитието си. Тя е в храма на Никс.
Тази новина не послужи за разсейване на предчувствието, което Калона започна да изпитва, макар че той промени посоката и се втурна към Храма на Никс, а Старк и детективът направиха всичко възможно да го последват.
Опита се да не се поколебае пред вратата на Храма на богинята. Искаше да влезе, уверен, че Никс ще му позволи, но ръката му трепереше, когато докосна дръжката на сводестата дървена врата. Той спря.
Старк едва не се свлече отгоре му.
– Какво чакаш? – Момчето отвори широко вратата и се втурна вътре. Калона затаи дъх и го последва.
Отворът не се превърна в камък, нито пък вратата се затвори срещу него. Никс му позволи да влезе.
Вече по петите на Старк, Калона премина през фоайето и влезе в сърцето на храма на богинята. Сладостта на ваниловите и лавандуловите свещи се смеси с металния аромат на прясна кръв. Афродита лежеше на древната маса, на която се намираше изящната статуя на Никс. Дарий седна на масата и притисна главата ѝ в скута си. Зоуи беше подредила мокра тениска върху очите на Афродита, които все още плачеха с кръв.
– О, Боже мой! – Втурна се в стаята Маркс. – Тя плаче с кървави сълзи.
– Аз не плача. Аз виждам. Голяма разлика. – Сляпата Афродита извърна глава, сякаш слушаше. – Калона? Ти тук ли си?
Афродита имаше склонност да забавлява и дразни Калона. Той така и не разбра защо Никс толерираше отношението ѝ, което винаги граничеше с богохулство. Но когато се приближи до нея, го обзе дълбоко чувство на благоговение. Това момиче е истинска пророчица на Никс и затова заслужава моето уважение.
– Да, пророчице, тук съм в отговор на твоята покана – каза той и коленичи до масата.
– Добре. Видението ми беше за теб. Всъщност в моето видение аз бях ти. И ти умря – каза тя, като се преви и оправи мократа риза, която покриваше окървавените ѝ очи.
– Калона е безсмъртен. Той не може да умре – каза Дарий.
– Знам, че мразиш такива неща, но може ли това видение да е едно от твоите символични видения? – Попита Зоуи.
– Не ми се стори символично. Чувствах го мъртъв. Истинска смърт – каза Афродита.
– Как бях убит? – Попита Калона.
– Ти падна от небето и имаше голяма кървава дупка на мястото, където трябваше да е сърцето ти. Не съм сигурна кое те е убило – дупката или падането. Крилата ти също бяха счупени. Така или иначе, ти беше напълно, а не символично мъртъв.
– Човече, това звучи зле – каза Маркс. – Винаги ли се сбъдват виденията ѝ?
– Тя е тук и не, не се сбъдват – каза Афродита. – Което ме води към останалата част от видението. Никс ми каза да ти кажа – тя направи пауза – че ти Калона, а не ти, Маркс, че трябваше да те предупредя за това, което видях, за да можеш да избереш свободно.
Погледът на Калона се премести от Афродита към статуята на Никс.
– Сигурна ли си, че именно богинята ти е говорила за мен?
– Точно това казах.
– И ти си сигурна, че Никс е казала, че ти е дала видението, за да мога да избирам свободно?
– На сто процента. Не е като да се случва за първи път. Наистина знам нещо за Никс – каза Афродита с обичайния си сарказъм.
– Знаеш ли защо в храмовете на Никс винаги горят свещи от ванилия и лавандула? – Попита Калона пророчицата.
Афродита сви рамене.
– Не незнам. Предполагам, че защото миришат добре.
– Защото носят същия аромат като нейната кожа – каза и Калона. – Виждаш ли, пророчице, аз също знам нещо за Никс.
– Добре, ти ме превъзхождаш. Но аз познавам гласа ѝ и съм сигурна, че именно Никс каза да ти кажа за моето видение, за да можеш да избираш свободно.
Калона се взираше в статуята, докато най-болезнените му спомени преминаваха през съзнанието му. За първи път от неизброими векове той прегърна спомена и го преживя искрено.
Беше коленичил пред Никс и плачеше. Богинята му го гледаше не с каменно изражение, в което липсваше състрадание, а с еднаква доза тъга и примирение.
– Не прави това! Ти си моя!
– Аз не правя нищо, Калона. Ти имаш избор в това. Дала съм дори на воините си свободна воля, макар да не изисквам от тях да я използват разумно.
Вместо да обрисува Никс като злодея, както бе правил в паметта си през толкова много самозаблуждаващи се векове, Калона се принуди да изживее сцената истински. Този път той призна сълзите, които започнаха да се разливат по лицето на Никс – и факта, че именно неговото изражение се бе втвърдило, неговият глас бе станал злобен, а не нейният.
– Не мога да си помогна. Създаден съм да чувствам това. Това не е свободна воля. Това е предопределеност.
– И все пак като твоя богиня ти казвам, че това, което си, не е предопределено. Твоята воля те е оформила.
– Не мога да си помогна за това, което чувствам! Не мога да помогна на това, което съм! – Спомняйки си честно сцената, Калона се разплака от това, че звучеше като раздразнително дете.
Беше престанал да плаче, но тъгата на Никс не можеше да бъде овладяна. Сълзите се изляха от очите ѝ, за да се размият по бузите ѝ. Със задушен глас богинята му бе казала:
– Ти, мой Войнико, сгреши, затова трябва да понесеш последствията от грешката си. Тогава не с безразсъдно движение на пръстите си го отхвърли от себе си; със съжаление, сълзи и отчаяние събра божествената си енергия и хвърли върху него последствията от собствения му избор.
Споменът избледня, оставяйки го в настоящето, гледайки красивата статуя на Никс.
– Вярвам ти, Афродита. Това не е първият път, в който Никс ме кара да направя избор – каза той, когато окончателността на видението ѝ се настани в него.
– Имаше ли нещо друго във видението ти, което може да ни помогне да разберем как ще бъде нападнат Калона? – Попита я Дарий.
Афродита се поколеба, после каза:
– Винаги е по-трудно, когато съм вътре в човека, на когото се случва ужасното нещо. Всичко се обърква, защото времето минава толкова бързо и се случват ужасни неща. Знам, че е бил в Тулса. Мисля, че в центъра на града, защото си спомням, че видях хоризонта под мен. А и към града се беше запътила голяма буря.
В далечината гръмнаха гръмотевици и витражите на храма на Никс се разтресоха, когато вятърът се смени и усили.
– Ах, по дяволите! – Каза Зоуи.
Новосъбудената памет на Калона прехвърли през съзнанието му още няколко сцени: навлизането му в Другия свят… битката му със Старк… смъртта на Старк в ямата… намесата на Никс и това, че цената на нейната намеса беше част от неговото безсмъртие.
Калона мълчаливо се съгласи със Зоуи.

Назад към част 37                                                                 Напред към част 39

 

 

LudatA

Автор: LudatA

25.05.1971 Пловдив Испания- Алберик

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *