П.С.Каст Кристин Каст-Училище за вампири-Изкупена-книга 12-част 40

Калона

– Винаги ли очите ѝ кървят така, когато има видение? – Попита го Маркс.
Преди той да успее да отговори, синът му отговори вместо него.
– Да. Виденията и причиняват много болка. Стиви Рей и Зоуи се тревожат за нея, особено защото интензивността им сякаш се влошава.
Калона и Маркс не бяха напуснали Храма на Никс, но се бяха преместили в една от осветените със свещи ниши за медитация, заедно с Репхайм, като направиха път на Стиви Рей и Деймиън, които Зоуи беше повикала да донесат мокри кърпи, свежи дрехи и след дълги обсъждания – бутилка червено вино. Афродита се беше разкрещяла, когато Дарий се беше опитал да я премести, затова Дарий беше обявил, че именно в храма на богинята ще остане жрицата му, докато се възстанови.
В интерес на истината Калона се зарадва на извинението да остане в храма на Никс. След толкова дълго отсъствие той сякаш не можеше да се насити на присъствието на богинята, дори и само чрез благословената енергия, която също толкова сигурно, колкото ванилията и лавандулата, проникваше във въздуха.
– Татко, видението и ме притеснява. – Притеснението в гласа на Репхайм насочи вниманието на Калона от неземното към осезаемото.
Той се усмихна на сина си, наслаждавайки се на топлото чувство, което му даваше приемането на обичта на момчето. – Това не е нищо повече от символика. Знаеш колко много Афродита не обича символизма. Ето защо тя предпочита буквалното тълкуване.
– Но тя те видя да падаш и да умираш.
– И каза, че това е била истинска смърт, а не символ – добави Маркс.
Калона сви рамене.
– И все пак аз съм тук, с два крака здраво стъпил на земята, много жив.
– Но не си напълно безсмъртен. – Репхайм изрече думите толкова тихо, че Маркс каза: – Какво беше това, Репхайм? Баща ти какво не е?
– Синът ми се тревожи твърде много. – Прекъсна Калона Репхайм и го погледна така, че спря всичко, което можеше да каже. – Истината е, че Афродита е видяла два пъти смъртта на Зоуи, както и смъртта на баба и. – Там стои Зоуи. А ти знаеш, че Силвия Редбърд е жива и здрава. Калона сложи ръка на рамото на сина си, доволен от загрижеността му, но и с желание да я облекчи. – До разсъмване остава по-малко от час. Ако не си…
Телефонът на детектива иззвъня. Маркс го погледна и се извини, за да приеме обаждането.
– Няма да си замълча за това, татко – каза Репхайм.
– За какво? – Измъкна се той.
Репхайм се намръщи към него.
– За предстоящата ти смърт.
Калона се ухили.
– Безсмъртните не умират. Или си забравил защо Неферет ни създава такива проблеми? Ако беше иначе, Старк можеше просто да насочи една стрела, за да я убие, и щяхме да сме приключили с това.
– Променил си се в другия свят, достатъчно, че клетвата, която си положил за безсмъртието си, вече да не е обвързваща.
– Сине, оттогава съм се борил с Мрака и съм оцелял след това, което със сигурност би убило всеки смъртен. Оценявам загрижеността ти, но тя е излишна.
Маркс се втурна в храма.
– Неферет хвърля живи заложници от балкона на Майо – по един на всеки пет минути. Двама вече са мъртви. Имаме четири минути, докато към тази бройка се прибави трети.
В Калона настъпи спокойствие.
– Сигурно се опитва да развали защитното заклинание. – Той се обърна към Зоуи. – Заведи кръга си до дъбовото дърво на Съвета. Засилете Танатос и защитното заклинание. Без значение какво ще се случи, не позволявайте заклинанието да се провали.
– Аз ще карам – каза Старк. Всички вече тичаха към вратата.
– Върви с тях! – Каза Афродита, като отблъсна Дарий от себе си. – Ако Неферет се измъкне, всички сме мъртви.
– Репхайм, иди със Стиви Рей. Бъди сигурен, че жрицата ти е в безопасност – каза Калона на сина си.
– Ще пътуваш ли с мен? – Попита го Маркс, докато тичаха към паркинга.
– Не – каза Калона. – Аз ще летя. Така е по-бързо. Ще те посрещна там.
– Бъди внимателен там горе – каза Маркс и подаде ръката си.
Калона я хвана.
– Ти също бъди в безопасност, приятелю.
После се обърна към Репхайм и грубо придърпа сина си в прегръдка.
– Ти си часта от моя живот, с която се гордея най-много. – Той пусна Репхайм, но преди да се изстреля в небето, Калона усети мека ръка да докосва ръката му. Той погледна надолу и видя Зоуи Редбърд, която го гледаше с широки, знаещи очи.
– Радвам се, че получи втория си шанс при нас – каза тя. – Радвам се, че си на наша страна.
Той ѝ се усмихна, изненадан от това колко много означават думите ѝ за него. Той докосна бузата ѝ.
– Както и аз. – След това се издигна в небето, като разтърсваше мощно въздуха с махове на могъщите си криле.
Калона прелетя през раздуващите се гръмотевични облаци почти в такт с мълниите. Ветровете на бурята го блъскаха, но Калона не им обръщаше внимание. Имаше един дълг, една отговорност, една заповед на своята богиня. Той трябваше да защити хората в нужда. Без значение от цената, той избра да застане между Неферет и онези, които ценеше, дори обичаше.
Изведнъж облаците пред него започнаха да кипят и да променят формата си, докато Калона не се загледа в светещите очи на Белия бик. Тялото му представляваше огромен облак, а от рогата му капеше дъжд от кръв.
„Макар да са минали векове от последната ни среща, сега си също толкова предсказуем, колкото и тогава. – Гласът прозвуча в съзнанието на Калона. Каква взаимноизгодна сделка ще сключим този път, Калона?“
– Никаква, бик. Последния път, когато се срещнахме, те отхвърлих на думи, но не и в сърцето си, нито в делата си. Последния път, когато се срещнахме, позволих на Тъмнината ти да подхрани слабото в мен и да отрови живота ми. Този път съм различен. Този път те отхвърлям с думи, със сърце и с дела.
„Наистина, Сине на Луната? Щеше ли да продължиш да ме отхвърляш, ако ти кажех, че имам силата да ти върна всичко, което си загубил през епохите, в които си бродил из царството на смъртните?“
– Няма нищо, което можеш да ми дадеш и което да си заслужава цената.
„Но ти дори не си чул моята цена. Тя би била толкова много малка в сравнение с онова, което си изгубил.“
– Чуй ме и ме чуй добре, бик, макар че никога няма да разбереш истински какво ти казвам, защото духът ти е болен. Дори и да не получа всичко, което желая – дори и да не мога да контролирам всичко около себе си – целта не оправдава средствата. Невъзможно е да уловиш любовта със зло. Веднъж завинаги аз избирам Светлината! – Калона вдигна ръка и се появи ониксовото му копие. – А сега си тръгни и ме остави на последствията от моя избор! – Той хвърли копието в гръмотевичния облак с форма на бик. С рев на болка и гняв съществото изчезна.
Калона стисна ръце, за да овладее треперенето, което се разнесе по тялото му.
– Нямам време за страх. Трябва да изпълня дълга си.- Решително той полетя напред.
Калона се приземи на покрива на по-високата сграда на ONEOK навреме, за да види как двама мъже влачат борещо се момиче през балкона на „Майо“. Неферет беше седнала на малка масичка в средата на балкона и отпиваше от кристална чаша.
Какво прави тя? Защо хвърля хора от балкона? Калона се опитваше да си го обясни, докато мъжете, които държаха момичето, гледаха Неферет с очакване, очевидно в очакване на нейния знак. Калона не виждаше нищо друго освен лудост зад действията на Неферет. Не е нещо различно от това да измъчва хора. А смъртта ѝ дава сила. Може би това е забавление и печелене на енергия за нея. Може би просто и е скучно и играе своята мрачна версия на игра.
Неферет кимна. Единият мъж взе ръцете на момичето. Друг взе краката ѝ и започнаха да люлеят момичето, за да го хвърлят през ръба. Дори над виещия вятър и гърмящите гръмотевици Калона чу писъците ѝ.
Калона се изправи, разпери криле и се приготви да скочи, за да хване момичето.
Чашата на Неферет се разби на каменния под, когато го видя. Тя вдигна пистолета и го насочи към него.
Тогава Калона разбра играта ѝ.
Разбра също и визията на Афродита. Пророчицата е била права. То е било по-скоро буквално, отколкото символично.
Благодаря ти, Никс, че ми даде възможност да избирам. Този път избирам Светлината, независимо от цената.
Калона скочи от покрива на сградата на ONEOK, разпери ръце и криле, с ясна цел, като се хвърли напред, за да спаси още един човек от последиците от лудостта на Неферет.
Но мъжете не хвърлиха момичето. Вместо това се снишиха, като предоставиха на Неферет свободна видимост. Червеният лазер освети центъра на гърдите на Калона миг преди Неферет да започне да натиска спусъка отново и отново, изпразвайки оръжието в тялото му.
Покритите с тъмнина куршуми се забиваха в Калона, пронизваха го и изпращаха отрова, която изгаряше сърцето му. Той се опита да остане изправен, но тялото му, отблъснато от силата на куршумите, се преобърна с главата надолу, дезориентирайки го. Той заповяда на крилете си да уловят небето и да го задържат във въздуха, но целият контрол над тялото му и неговата предвечна сила беше прекъснат.
За втори път през вековете на своето съществуване Калона падна.

Назад към част 39                                                    Напред към част 41

 

 

LudatA

Автор: LudatA

25.05.1971 Пловдив Испания- Алберик

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *