П.С.Каст Кристин Каст-Училище за вампири-Изкупена-книга 12-част 41

Детектив Маркс

– Той падна! Крилатият човек падна! Нужна ни е линейка до Майо – веднага! – Радиото в необозначения автомобил на Маркс съобщи новината и той натисна педала на газта, завивайки наляво по Седма улица. Вдигна микрофона и извика:
– Тук е детектив Маркс, освободете блокадата на Седма и Боулдър – минавам през нея. – Докато колата му се движеше в ритъм, той се молеше тихо: – Нека твоето предупреждение го спаси, Никс… Нека твоето предупреждение го спаси…
Докато преминаваше през блокадата и улицата пред „Майо“ се виждаше, Маркс затегна хватката си върху волана. Стомахът му се сви. Калона лежеше смачкан на купчина по средата на улицата. Без да обръща внимание на собствената си безопасност, Маркс маневрира с колата си между „Майо“ и Калона, образувайки щит. Той изтича до Калона и коленичи. Големият човек все още дишаше, но беше зле. По-лошо от лошо. Не изглеждаше да има счупени кости и главата му не се беше разцепила. Но в центъра на гърдите му имаше назъбена обгорена и кървава рана, очевидно направена от множество изстрели. Основната тежест на падането бе поета от огромните крила на Калона. Те лежаха около него на парчета, натрошени, сякаш бяха направени от черен порцелан. От счупените кости, които стърчаха през перата с цвят на гарван, се стичаше кръв. Маркс направи единственото нещо, което знаеше – притисна и двете си длани към раната на гърдите и упражни натиск.
– Дръж се, Калона. Идва линейка.
Кехлибарените му очи се отвориха и той се съсредоточи върху Маркс.
– Кажи на Афродита, че е била права. – Трябваше да форсира думите, а усилието го накара да се закашля и да изстене.
– Запази го. Кажи и го сам. Просто остани с мен. Ще те закарам до болницата.
– Не в болница. Заведи ме при Танатос. – После затвори очи и не проговори повече.
Маркс обаче продължаваше да му говори и да натиска раната, дори когато кръвта на Калона се стичаше около тях във все по-широка вълна.
Най-накрая линейката пристигна. Излезлите от нея санитари изглеждаха объркани и уплашени, колебаеха се дали да се приближат.
– Какъв е проблемът ти, по дяволите? Поставете го на носилка! – Избухна върху тях Маркс.
– Детектив, той е твърде голям. Няма да се побере на носилката – каза един от медиците.
– Ще го вдигнем заедно с вас, детектив. – Маркс вдигна поглед и видя младия офицер Картър и около десетина униформени.
Маркс кимна мрачно в знак на благодарност.
– Извадете носилката от задната част. Ще го сложим там, а после ще вземем микробуса. Без да дава избор на санитарите, той каза на Картър: – Да го вкараме там. На три, вдигнете го.
Полицаите заобиколиха Калона и го вдигнаха, като оставиха счупени парчета от крилата му в локвата с кръв. Калона не издаде нито звук, докато го вкарваха в задната част на линейката. Маркс щеше да си помисли, че е мъртъв, ако не се беше качил до него и не беше видял, че сърцето му все още изпомпва прясна кръв от ужасната рана. Маркс разкъса опаковките с марли и ги притисна към гърдите на Калона, докато крещеше през отворения прозорец на Картър, който беше заел мястото на шофьора.
– Заведи ни до Дъбовото дърво на Съвета, бързо!

Назад към част 40                                                      Напред към част 42

 

 

 

 

LudatA

Автор: LudatA

25.05.1971 Пловдив Испания- Алберик

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!