Танатос
– Зоуибърд?
Танатос чу тревогата в гласа на Силвия Редбърд. Тя отвори очи. Шоуни вече надничаше през капака на палатката. Вятърът се беше усилил и в далечината се чуваха гърмежи. Жените работеха, за да подсигурят импровизирания си подслон срещу предстоящата буря, докато тя и Шоуни си почиваха вътре.
– Какво става? – Попита уморено Танатос.
Ерик, който през цялата нощ не беше далеч от Шоуни, се обади точно откъм палатката:
– Зоуи е тук. Както и останалите от нейния кръг плюс Старк, Дарий и Репхайм. По-добре да…
– Бързо! – Изкрещя над вятъра Зоуи. – Неферет се опитва да развали заклинанието. Трябва да направим кръг и да насочим повече енергия към теб.
Танатос седна и се хвана за масата, за да се закрепи. Беше замаяна и слаба, но не усещаше ново изтощение срещу заклинанието.
– Зоуи, направи кръг, ако смяташ, че трябва, но не усещам никакви смущения в бариерата.
– Аз също – каза Шоуни. – Всъщност стана по-добре, тъй като е толкова късно и очевидно се задава лоша буря. Хората най-накрая се прибират вкъщи.
– Заобикаляме – решително каза Зоуи на Танатос. – Не е нужно да го хвърляш. Аз ще взема духовната свещ и ще насоча стихиите към теб. – Когато Деймиън, Шейлин и Стиви Рей заеха местата си, Зоуи влезе в палатката за духовната свещ. – Съжалявам за това, Шоуни. Знам, че си уморена, затова седни точно пред палатката. Ще направя всичко възможно да насоча колкото се може повече огън за теб.
– Хайде, ще ти помогна. – Ерик подаде ръка на Шоуни. Тя се облегна на него за няколко крачки, а след това се свлече на земята, обърната с лице към палатката.
– Зоуи, обясни ми какво се е случило. Защо си толкова бясна? – Попита Танатос.
– Неферет хвърля заложници от покрива на Майо. Опитва се да пробие бариерата – обясни бързо Зоуи, докато кръгът ѝ заемаше местата си, а тя прибираше дългите дървени запалки от масата на олтара.
Борейки се да прочисти мислите си, Танатос се изправи, като се облегна тежко на масата.
– Не, както каза Шоуни, бариерата е сигурна. В нея няма смущения. Неферет трябва да има други мотиви. Тя… – Танатос изтръпна от шок и падна на колене.
– Дарий! Старк! Помогни ми! Нещо не е наред с Танатос. Тя изгуби съзнание.
– Не – Танатос се бореше да говори. – Не аз – Калона!
– Какво каза тя? – Попита Старк, докато двамата с Дарий се опитваха да я настанят удобно.
– Тя каза името на Калона. – Гласът на Зоуи беше тих, сякаш вече се беше досетила какво знае Танатос.
Писъкът на сирената на линейката се приближаваха все повече и повече.
– Помогнете ми да се изправя. Помогнете ми да се изправя! – Каза Танатос. – Зоуи, приготви кръга си. Ще имам нужда от неговата сила, макар и не за бариерата.
– Наистина съжалявам – каза Зоуи и хвана ръцете ѝ, стисна ги за кратко, преди да вземе ритуалните запалки и да се премести, за да застане пред Деймиън на изток.
Танатос се заземи и се приготви. Зоуи се върна в центъра, за да се изправи пред нея, призова духа и призова:
– Въздух, огън, вода, земя и дух! Моля, изпълнете нашата върховна жрица Танатос и ѝ дайте сили за това, което предстои.
Танатос се изправи, пое си дълбоко дъх и усети как силата на петте елемента се влива във вените ѝ, сякаш замества кръвта ѝ. Тя се освободи от Старк и Дарий и техните помощни ръце. Линейката спря по средата на авеню „Шайен“.
– Репхайм, ела тук при мен, моля те. – Момчето беше застанало близо до Стиви Рей, точно извън кръга.
– Искаш да вляза в кръга?
– Трябва да го направиш. И то бързо.
С притеснен поглед към Стиви Рей Репхайм се приближи до светещата сребърна нишка, която свързваше елементите, и очерта обиколката на кръга. Светлинната нишка затрептя и се отдръпна назад, като се отвори достатъчно широко, за да може Репхайм да влезе вътре, след което отново се затвори.
– Нещо много не е наред – каза и Репхайм.
Танатос задържа погледа на момчето.
– Това е баща ти. Бъди силен за него.
Лицето на Репхайм изгуби цвят, когато широката задна врата на линейката се отвори и полицаите, водени от детектив Маркс, изнесоха Калона отвътре.
– Татко!
Танатос сложи възпираща ръка на ръката му.
– Той трябва да дойде при нас. Кръгът ще го посрещне така, както теб. – Танатос повиши глас и извика: – Детектив Маркс, доведете моя воин при мен.
Чу се страшен трясък на гръм и по небето блеснаха светкавици, от които факлите, които Силвия беше запалила из целия парк, изглеждаха незначителни като светулки.
– Не мога да го нося сам – каза Маркс отвъд светещата периферия на кръга.
– Всички, които носят Калона, са добре дошли вътре – каза Танатос.
Маркс не се поколеба. Той пристъпи напред. Хората му се придвижиха заедно с него, донесоха Калона до нея и го положиха нежно на земята в краката ѝ.
Репхайм се разплака. Танатос погледна от разбитите крила на Калона към напоените с алено превръзки, които малко спираха кръвта, която се стичаше отстрани на гърдите му. Накрая погледът ѝ се спря върху безцветното му лице. Все още не откъсвайки поглед от Воина, тя каза:
– Детектив Маркс, благодаря ви, че ми го доведохте.
– Тя го застреля, докато беше във въздуха! Изпразни Глок в него. Той се опитваше да спаси хората, които тя хвърляше от балкона. Не можех да направя нищо.
– Ти направи това, от което той се нуждаеше. Беше добър приятел за него.
– Искаше ми се да можех да бъда такъв по-дълго – каза детективът и избърса сълзите от лицето си.
– Той умира ли? – Очите на Репхайм бяха оцветени от шок и скръб.
– Да – каза Калона и отвори очи. – Ела тук, сине. – Ръката му се вдигна слабо.
Репхайм падна на колене до баща си и стисна ръката му.
– Не! Не можеш да умреш! Ти си безсмъртен!
Калона се изкашля и от устните му излезе пяна, напластена с кръв. Гласът му отслабна, докато говореше.
– Знаех, че това може да се случи. Моят избор, Репхайм. Запомни, това е моят избор. – Погледът на Калона остави за миг сина му, за да се насочи към Старк, който стоеше мълчаливо до Танатос. – Използвай парчето безсмъртие, което ти дадох за Светлината. Защити жрицата си. – Очите му сякаш губеха фокус. Той примигна, мъчейки се да се огледа, после откри Зоуи. – Прости ми болката, която ти причиних.
– С цялото си сърце ти прощавам – каза Зоуи.
Калона изкашля още кръв и се намръщи, после докосна лицето на сина си.
– Ти си най-доброто от мен. Намери братята си. Погрижи се за тях. И бди над Стиви Рей. Ако я загубиш, ще загубиш и себе си.
– Ще направя каквото ми кажеш, отче – каза Репхайм и се просълзи. – Обичам те.
– Винаги ще те обичам. Винаги – каза Калона. Накрая угасващият му поглед срещна този на Танатос. – Благодаря ти, че ми се довери.
Гърдите на Танатос натежаха от скръб, но тя му се усмихна. – Никога преди теб не съм приемала клетва на воин и няма да има такава след теб. Ти беше прекрасен и достоен Пазител.
Червеникавите устни на Калона се повдигнаха в доволна усмивка.
– Не съм нарушил клетвата си… – Той пое задъхано половин дъх, а после окървавените му гърди не се надигнаха отново, кехлибарените му очи загубиха светлината си и Калона умря.
Назад към част 42 Напред към част 44