П.С.Каст Кристин Каст-Училище за вампири-Изкупена-книга 12-част 49

Зоуи

Погребението на Калона беше едновременно тъжно и щастливо и се случи изключително бързо. Травис и Шоуни работеха заедно толкова добре, че понякога изглеждаше, че си четат мислите. Дарий и Аурокс поставиха навес, за да я предпазят от слънчевата светлина, и оттам тя даде указания на Аурокс, Травис и екипа от хора, в който влизаха детектив Маркс и офицерите, които се бяха поставили на отговорно място за тялото на Калона, както и група мъже, които някак си бяха уговорили да помогнат.
През цялото време един голям гарван, очевидно Репхайм, седеше на ръба на покрива на навеса, точно над Шоуни, клатеше глава с активен интерес и мълчаливо наблюдаваше всичко.
Беше средата на следобеда, когато Шоуни каза, че дървените трупи и дъски са перфектни, и се обади за тялото на Калона. Детектив Маркс и Дарий носеха предната част на носилката. Служителите на полицията на САЩ, в прясно изгладени униформи, и Аурокс, облечен изцяло в черно, се разпределиха около останалата част от носилката, вдигнаха я и бавно, в перфектна стъпка, се отправиха към кладата. Аз чаках до огнището заедно с Шоуни, Деймиън, Ленобия и Ерик. В последния момент, носейки кръгли, силно затъмнени слънчеви очила „Шанел“, към нас се присъедини Афродита.
– Добре ли си? – Попитах я тихо.
– Не, но твърде много от стадото на елементарите липсват. Някой трябва да ги представлява.
Усмихнах ѝ се и я прегърнах бързо.
– Благодаря от тяхно име.
– Спри. Сериозно. Немога да понасям толкова много пригрътки, когато съм с махмурлук. Или дори когато нямам махмурлук.
След това вниманието на всички се съсредоточи върху тялото на Калона, докато го пренасяха през централната зелена площ. Той беше покрит с огромен сребърен правоъгълник от плат. Следобедната слънчева светлина сякаш се проясняваше, когато той се приближаваше все повече и повече до кладата, а материалът блестеше и трептеше, сякаш беше направен от течен живак.
– Това е невероятно – казах аз. – Никога не съм виждала нещо подобно на този плат.
– Намерих го в драматичната зала и го дадох на Деймиън за плащаницата на Калона – каза Ерик. – Но вътре не блестеше така.
– Това е Еребус – каза Деймиън. – Той е вложил магия в слънчевата светлина за брат си.
Примигнах бързо и бях толкова съсредоточена да не плача, че не забелязах хората, докато Шоуни не ги посочи.
– Уау, вижте всички хора!
Предвождана от Травис, дългата опашка от мрачни хора се проточваше от полевата къща.
– Те го харесаха – каза Ленобия. Когато я погледнах с въпросителен поглед, тя обясни: – Калона очарова хората, но изглежда и те наистина го харесваха. Той беше търпелив към въпросите им и не се ядосваше, когато децата го дърпаха за перата.
– Значи децата наистина са го хващали за перата – каза Афродита. – Искаше ми се да бях видяла това.
– И също така не трябва да забравяш, че интервюто го накара да изглежда като герой – каза Ленобия. – А това в YouTube се разпространи като вирус.
– Калона беше герой – каза твърдо Шоуни. – Той спаси Репхайм. Опита се да направи всичко възможно, за да спаси баба Редбърд. Спаси купчина от нас пред Майо. Той дори умря, опитвайки се да спаси някого, когото никога не беше виждал. Направи ужасни грешки в живота си, но в края на краищата беше на правилната страна – постъпи правилно.
– И Никс му прости – казах аз, съгласявайки се с нея.
Гарванът, който кръжеше ниско над главите ни, изкряка, сякаш също беше съгласен с Шоуни. А после кацна на дъба, който беше най-близо до огнището, кацнал на един дебел клон, който се простираше към него.
– Зоуи, аз ще помогна на Травис да наглежда хората. Ти можеш да започнеш, когато си готова. Кимнах и след това се обърнах към Шоуни.
– Мисля, че ти трябва да говориш. Двамата с него имаме твърде много история. – Тя започна да протестира, но аз я прекъснах. – Не искам да кажа, че сега изпитвам някакви лоши чувства към Калона. Всъщност от известно време нямам такива. Но това е различно от това да съм му приятел. Негов приятел трябва да говори на погребението му, а аз мисля, че ти беше негов приятел.
– Съгласна съм със Зи – каза Афродита.
– Както и аз – каза Деймиън.
– Но не знам какво да кажа – каза Шоуни.
– Да, знаеш. – Хвана ръката ѝ Ерик и ѝ се усмихна интимно. – Добре умееш да изказваш това, което чувстваш. Просто направи това за Калона още веднъж.
Хах! Те имат нещо помежду си! Честно казано, бях щастлива за тях.
– Добре, ще го направя – каза Шоуни.
– Ще те следвам с факлата. Кажи ми кога искаш да ти я дам – казах аз.
Шоуни кимна, вдигна брадичката си и целенасочено премина през кръга от хора, за да застане пред огнището на Калона.
И без това притихналата тълпа замлъкна напълно. Чух как Шоуни си пое дълбоко дъх, а после започна:
– Калона беше воин на нашата върховна жрица и защитник на този Дом на нощта. Той беше мой приятел. Беше баща на сина си Репхайм. Тези неща са важни – Воин, приятел и баща, но Калона беше нещо повече. Той беше древен човек, който се разхождаше по тази земя сред нас, за добро или за зло, постоянно напомняне, че нашият свят е изпълнен с магически сили. Калона беше осезаемо доказателство, че тези сили могат да бъдат вдъхновяващи и страхотни, плашещи и хипнотизиращи, прекрасни и ужасни – всичко това наведнъж.Той беше нашият супергерой, а дори супергероят понякога прави грешки. Нашият ги правеше, но в крайна сметка спази клетвата си и се пожертва, за да ни защити. Когато си спомням за Калона, ще си спомням за него с уважение и любов, винаги с любов.
Шоуни ми направи знак и аз пристъпих напред, подавайки ѝ горящата факла, която носех.
– Сега всички трябва да се отдръпнете с три големи крачки назад. Аз ще запаля огнището на Калона и то ще бъде ярко и горещо. Но не е нужно да се страхувате. Огънят ме слуша и аз ви давам клетва, че ще го използвам само за да защитавам и да служа на доброто и Светлината. – Видях я да разменя усмивки с детектив Маркс и униформените служители. Когато всички се отдалечиха достатъчно назад, Шоуни каза: – Огън, викам те при мен. Запали пламък, който Калона ще види чак от другия свят!
Тя докосна факлата до огнището и от нея изригна огън, сякаш току-що беше включила огнехвъргачка. В същия миг от запад се появи лъч светлина, който засили и без това страхотния пламък на Шоуни. Всички се отдръпнахме по-назад, макар че никой не изглеждаше уплашен или паникьосан. Над нас синът на Калона, под формата на гарван, се обаждаше траурно отново и отново. Докато тъмните фигури кръжаха далеч над нас, хвърляйки странни сенки върху кладата, виковете на Репхайм отекнаха във вятъра и аз осъзнах, че не чувам само един гарван, а стотици.

Назад към част 48                                                     Напред към част 50

 

LudatA

Автор: LudatA

25.05.1971 Пловдив Испания- Алберик

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *