П.С.Каст Кристин Каст-Училище за вампири-Изкупена-книга 12-част 51

Линет

– Линет, скъпа моя, изглеждаш прекрасно! – Усмихна се Неферет и я обходи в кръг. – Знаех, че роклята ми ще ти отива. Ти си много по-слаба, отколкото изглеждаш в старите си дрехи.
– Е, напоследък отслабнах – каза тя и изглади копринената рокля. Линет зърна себе си в дългото огледало на Неферет. Наистина изглеждам добре, въпреки че единственият начин да се вместя в тази рокля беше събраната талия да бъде напълно разкопчана. – И ти беше права. Добре е за морала да се обличаме и да изглеждаме по най-добрия начин.
– Разбира се, че съм права. Аз съм Богиня!
Линет наблюдаваше как Неферет прави грациозно завъртане из стаята. Дългата ѝ златна рокля се въртеше около нея, а змиите ѝ се извиваха ентусиазирано около глезените ѝ, сякаш бяха извратен вариант на кученца.
Кайли влезе в пентхауса.
– Богиньо, твоите поклонници са се събрали в балната зала и очакват дара на твоето присъствие.
Линет кимаше одобрително на Кайли – момичето се беше обърнало към Неферет точно както тя я беше инструктирала – когато Неферет се завъртя, взе смаяната рецепционистка на ръце и заповяда:
– Валс с мен!
Тя е такава, откакто е разбрала как да развали защитната магия. Сякаш има маниакален епизод. Ликуването на Неферет разтревожи Линет. Тя твърде добре знаеше, че това, което се издига нагоре, трябва да се срине. Няма да съм на пътя ѝ, когато се срине – обеща си Линет. Инстинктът ми за оцеляване е едно от нещата, които Неферет оценява в мен – тя ми го е казвала.
– Линет, престани да мислиш за себе си и обърни внимание.
Веднага Линет се съсредоточи върху Неферет, очаквайки, че ще трябва да се справи с един от нейните изблици на гняв. Но Неферет изобщо не беше неприятна. Тя за последен път завъртя Кайли, а след това, усмихвайки се и веейки зачервеното си лице, Неферет просто беше себе си – без да проявява никакъв гняв или раздразнение към Линет.
– Попитах дали си се уверила, че Тони е направил това, което съм му заповядала. Знаеш, че той е малко повече от детска играчка за навиване.
– О, да, богиньо. Разбира се, че го направих. – Увери я Линет. – Проверих всичко два пъти, преди да дойда при теб. Тони направи точно каквото му заповядахте. Той подготви пиршество, като използва последната храна и сервира последното вино и алкохол на всички твои поклонници.
– Дори и моите служители? – Неферет изпрати на Кайли нежна усмивка.
Линет кимна.
– Да, дори на твоите служители.
– Хареса ли ти празникът, Кайли? – Попита я Неферет, сякаш наистина се интересуваше от отговора ѝ.
– Да, богиньо, хареса ми.
– Отлично! – Тя се засмя щастливо и направи движение с ръка към Кайли. – Върви напред и ни предвождай към балната зала, Кайли. Нека квартетът започне да свири музиката, която избрах от последната сцена на балета „Жизел“.
– Да, богиньо.
Когато останаха сами, Неферет каза:
– Ела, Линет. Би ли ми помогнала да се уверя, че прическата ми е перфектна?
– Ще се радвам, макар че трябва да призная, че не съм много добра с косата.
– О, само бъди сигурна, че нито едно от цветята, които стилистката вплете отзад, не е паднало, докато танцувах. Как се казваше тази стилистка? Беше много сръчна.
– Алисън – каза Линет и прибра заблуден кичур коса в тъмно кестенявата грива на Неферет.
– Да, точно така – Алисън. Толкова хубаво име. Радвам се, че е успяла да стигне за празника.
– Както и аз – съгласи се Линет. Само един стилист от четиримата, които бяха наети за сватбата, довела всички тях в Майо, беше все още жив. Линет си помисли, че онази нощ сякаш се е случила преди цяла вечност.
– Линет, съжалявам, че си пропуснала празненството, но ми е приятно, че двете с теб успяхме да вечеряме заедно по-рано. Надявам се, че нямаш нищо против, че яхнията беше проста, а виното не беше най-доброто от мен.
– Храната ни беше прекрасна. Насладих се на всичко, дори и на виното – каза Линет, като се учуди колко искрена изглеждаше Неферет. Сякаш в богинята беше включен ключ. Цялото ѝ отношение се беше променило.
Линет се страхуваше да се надява, че това ще продължи дълго.
– А сега е почти полунощ. Всички са облечени по най-добрия начин и са се заситили с храна и напитки. Сцената е подготвена за перфектното събитие за излизане – каза Неферет.
– Това е най-съкровеното ми желание – каза Линет. След това рискува и попита: – Богиньо, сигурна ли си, че не мога да направя нищо, за да ти помогна за истинското ни излизане?
– Ах, скъпа моя Линет, не. Вече ти обясних, че твое задължение е да подготвиш всички за нашето грандиозно излизане. Останалата част от това събитие е мое задължение, тъй като изисква магията на една богиня.
– Както желаеш, Богиньо – след теб. – Линет направи реверанс, докато Неферет и нейният рой от Мрак преминаха покрай нея. Послушно я последва в асансьора, като не обръщаше внимание на студенокръвните змии, които се плъзгаха по краката ѝ в стремежа си да останат близо до Неферет. Всъщност Линет се гордееше със себе си. Ставаше все по-лесно да потиска отвращението, което съществата на Неферет я караха да изпитва. И Неферет оценяваше това. Всичко, което Неферет оценяваше, беше нещо добро.
Линет се притесняваше как Неферет ще ги освободи от Майо. Тя нямаше представа какво е планирала богинята. Знаеше само, че Неферет се държи така, сякаш нямаше никакво съмнение, че ще успее да развали заклинанието и да ги изведе от Майо, и това много я радваше. Както и при признателността на Неферет, щастието ѝ определено беше нещо добро.
– Линет, скъпа моя, била ли си някога в Италия?
Линет примижа от изненада при неочаквания въпрос.
– Да, всъщност съм била. Била съм в Рим и Венеция, в Соренто и Капри.
– Хареса ли ти Италия?
– Много – увери тя богинята. – Искате ли да започна да проучвам възможностите за пътуване за вас?
– О, да видим как ще мине тази вечер, нали? Както винаги казваш, трябва ти време и средства, за да планираш перфектното събитие.
Малко объркана, Линет кимна в знак на съгласие. Предполагайки, че това е добър знак, че Неферет я цитира, тя изглади прекрасната рокля, която богинята ѝ беше подарила, и прибра косата си на мястото ѝ. Това беше събитие, за което Линет искаше непременно да изглежда по най-добрия начин.

Назад към част 50                                                         Напред към част 52

LudatA

Автор: LudatA

25.05.1971 Пловдив Испания- Алберик

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *