П.С.Каст Кристин Каст – Училище за вампири – Скрит – книга 10- част 20

Неферет

Неферет нямаше да види пресконференцията, ако не беше повикала рум сървис в апартамента си. Приятно покорното русо момче беше почти достатъчно младо, за да я заинтересува. Последният камериер, който имаше щастието да се отзове на повикването ѝ, щеше да се разболее през следващите няколко дни. Слаб и посинял, той нямаше да си спомни нищо, освен очарованието си от красотата ѝ и поредица от мрачни, еротични сънища. Трескави сънища, както несъмнено щеше да ги нарече лекарят му. Хората бяха толкова крехки същества. Толкова жалко, че тя постоянно трябваше да си намира нова играчка.
Неферет изучаваше този пиколо. Беше висок и изглеждаше изключително нервен. Кожата му беше лоша. От прекалено големите му пори на практика течеше девственик. Като си помисли, че девствената кръв ще се смеси добре с охладената бутилка шампанско, която той носеше покрай нея, тя направи знак към дневната си.
– Моля те, занеси бутилката в апартамента ми – мърмореше Неферет.
Девствената кръв беше толкова сладка, че лошият тен и потните длани можеха лесно да бъдат пренебрегнати. В края на краищата тя нямаше да го докосва. Или поне не много…
– Тук добре ли е, госпожо?- Очите му продължаваха да се стрелкат от гърдите към устата ѝ и после обратно към бутилката, която отваряше, като през цялото време от него лъхаше на сексуално желание, страх и очарование.
– Точно тук е идеално.- Неферет прокара дълъг, заострен нокът по ниския корсаж на копринената си роба.
– Уау – преглътна той и с неопитни, треперещи ръце обработи златното фолио от горната част на шампанското.- Надявам се, че нямаш нищо против да го кажа, но ти си много по-красива от другите вампири по новините.
– Други вампири? Новините?
– Да, госпожо. В момента ги дават по Fox 23 късно вечер.
– Включи го заради мен!- Избухна тя.
– Но шампанското не е…
– Остави го! Напълно способна съм да го отворя сама. Пусни новините и си тръгвай.
Момчето направи каквото му беше казано, а после се измъкна, като все още хвърляше копнеещи погледи към нея. Неферет не му обърна внимание. Беше напълно погълната от сцената, която се разиграваше пред нея на големия плосък телевизор. На нея бяха Танатос, Зоуи и няколко души от нейната група. Бяха отвън в Дома на нощта, събрани накуп и разговаряха лесно с репортера. Неферет се намръщи. Всички те изглеждаха толкова нормални.
Устните ѝ се свиха, когато чу Танатос да обяснява смъртта на Дракон Ланкфорд като трагичен инцидент с бизон.
– Този нещастен Аурокс – промълви Неферет.- Несъвършен, неумел съд! Всичко това е по негова вина.
Тя продължаваше да гледа интервюто, мръщейки се на Старк и Зоуи, като се съсредоточаваше само когато чуеше да се споменава името ѝ. Неферет натисна бутона за увеличаване на звука и гласът на Танатос прозвуча: „… Неферет е недоволен бивш служител, който няма как да промени нещата…
Тялото на Неферет стана много студено.
– Тя се осмелява да ме нарече служител!- Неферет продължаваше да гледа. Гневът ѝ нарасна до такава степен, че стъклената врата към балкона на пентхауса се пръсна, като посипа с дъжд кристални парчета по мраморния под.
– Ние споделяме Тулса и ни харесва. Така че нека просто всички да се разбираме!- Нелепо веселият глас на Зоуи се разнасяше нагоре-надолу по гръбнака на Неферет.
– Няма да ти позволя да развалиш това, което съм започнала, ти, противно дете!- Неферет изригна. Когато Танатос обяви, че Тулската нощна къща ще приема кандидатури за човешки професори, устата ѝ зяпна заедно с репортерите. След добронамереното, весело посрещане, весела раздяла и отново весело посрещане на новата върховна жрица Неферет гледаше невярващо как водещите на новините бъбрят безсмислено колко интересно е цялото вампирско общуване и колко чудесни ще бъдат за града денят на отворените врати и панаирът на труда, докато неподвижен кадър в близък план на усмихнатото лице на Зоуи украсяваше екрана. Тя натисна бутона за изключване, без да може да понесе още един миг на Зоуи Редбърд.
От малката ниша, която беше сгушена между дневната и трапезарията, компютърът на Неферет започна да звъни. На екрана проблесна силуетът на вдигнатите ръце на Никс, а до иконата се появиха думите: ВЪРХОВЕН СЪВЕТ НА ВАМПИРИТЕ.
Неферет бавно отиде до компютъра и щракна с мишката, за да отговори, като автоматично активира видеокамерата. Тя се усмихна хладнокръвно на шестте мрачни върховни жрици, седнали на издълбаните си мраморни тронове.
– Очаквах вашето пристигане.- Дуантия, старшият член на Висшия съвет на вампирите, заговори първа. На Неферет ѝ се стори, че звучи много, много старо. В дългата ѝ гъста коса със сигурност имаше повече сребро, отколкото кафяво, а Неферет беше сигурна, че вижда торбички под тъмните ѝ очи.- Вие бяхте призовани да се явите пред нас, но все пак сте там, в Тулса, а ние тук, във Венеция. Какво ви е забавило?
– Заета съм.- Неферет се постара гласът ѝ да звучи по-скоро забавно, отколкото раздразнено. Или уплашена. Никога не биваше да им позволи да повярват, че се страхува от тях или от когото и да било.- Не е удобно да пътувам до Италия по това време.
– Тогава ни принуждавате да ви съдим задочно.
Неферет се подигра.
– Запази латинския си език за вампири, които са твърде стари, за да живеят в настоящето.
Дуантия продължи, сякаш не беше говорила.
– Нашата сестра Върховна жрица и седми член на този Съвет, Танатос, представи неопровержими доказателства, въпреки че ритуалът за разкриване, на който свидетел е Върховната жрица Зоуи Редбърд, я…
– Това нахално дете не е Върховна жрица!
– Няма да ме прекъсвате!- Дори през интернет, на хиляди километри разстояние, силата на Дуантия беше осезаема. Само с върховно усилие Неферет не се разкрещя от компютърния екран.
– Кажи каквото трябва. Няма да те прекъсвам повече – каза Неферет безчувствено.
– Ритуалът по разкриването, който Танатос ръководеше, беше наблюдаван от младата върховна жрица Зоуи Редбърд; нейния кръг, всеки член на който е надарен от Никс с елементарна прилика; както и от няколко воини на Синовете на Еребус. По време на този ритуал Земята даде сведения, че сте убили човек, принасяйки го в жертва на белия бик на Мрака, който изглежда е вашият „Консулт“.
Неферет наблюдаваше как членовете на Върховния съвет се преместват нервно, сякаш самото чуване на думата „Консулт“, свързана с белия бик, им беше трудно да понесат. Това я зарадва. Съвсем скоро Висшият съвет щеше да трябва да понесе нещо повече от обикновени думи.
– Неферет, какво ще кажеш в своя защита?- Заключи Дуантия.
Неферет се изправи в цял ръст. Усещаше как нишките на Мрака шумолят около нея, притискат глезените ѝ и се плъзгат по прасците ѝ.
– Нямам нужда от защита. Убийството на човека не беше акт на убийство. То беше свещено жертвоприношение.
– Смееш да наречеш Мрака свещен?- Изкрещя членът на Съвета на име Алитея.
– Алитея, или Истината, както бихме казали на език, който не е мъртъв, ще ти предам малко от твоята собствена. Истината е, че аз съм безсмъртна. За малко повече от сто години придобих повече власт, отколкото всички вие през всичките си векове сте успели да придобиете. Истината е, че след още сто години повечето от вас ще се превърнат в прах, а аз все още ще бъда млада, могъща, красива и богиня. Ако реша да пожертвам човек, без значение с каква цел, това е свещено и не е грях!
– Неферет, Тъмнината ли е твоя съпруг?- Въпросът на Дуантия прониза тишината, настъпила след вика на Неферет.
– Извикай белия бик и сама попитай Мрака. Но само ако се осмелиш – изсмя се Неферет.
– Върховен съвет, какво е вашето решение?- Попита Дуантия. Тя задържа погледа на Неферет, докато всеки от членовете на Върховния съвет се изправяше и един по един произнасяше една и съща дума, отново и отново: „Отлъчена!“
Дуантия се изправи последна.
– Отлъчена!- Каза тя твърдо.- От този ден нататък вече няма да бъдеш признавана за Върховна жрица на Никс. Вече няма да бъдеш разпознавана като вампир изобщо. Отсега нататък ти си мъртва за нас.- Членовете на Върховния съвет като един обърнаха гръб на Неферет, след което на екрана се чу звукът CALL ENDED и картината се разми.
Неферет се взираше в черния екран. Тя дишаше тежко, опитвайки се да овладее вълнението в себе си. Върховният съвет я беше отхвърлил!
– Ужасни стари бабички!- Изрева тя. Твърде рано! Неферет, разбира се, възнамеряваше да скъса с Висшия съвет, но не и преди да ги раздели и да ги насъска един на друг, така че да бъдат прекалено заети с разрушенията, които се случваха вътре в тях, за да се намесват в света, който тя създаваше извън техния малък уютен остров.- Почти го постигнах преди – когато Калона се представяше за Еребус на моя страна. Но Зоуи разруши това, като ме принуди да го разкрия като измамник.- Неспособна да потисне разочарованието си, Неферет се изниза от стаята, а токчетата ѝ хрущяха по счупеното стъкло. Излезе на балкона и притисна ръце към студената каменна балюстрада.- Зоуи накара Танатос да бъде изпратена в Тулса, за да ме шпионира. И именно майката на Зоуи беше твърде слаба, твърде несъвършена жертва. Ако Аурокс не беше пропукан съд, ритуалът по разкриването щеше да бъде спрян от смъртта на Репхайм. А сега аз съм отлъчена от Върховния съвет и разглеждана като опитомен съюзник от хората в Тулса.- Неферет вдигна ръце към небето и изкрещя от гняв.- Зоуи Редбърд ще плати за това, което е причинила!
Неферет посегна надолу и разкъса копринената роба от себе си, оголвайки тялото си пред нощта. Гола, тя разпери ръце и отметна глава назад, така че дългата ѝ коса я забули като тъмна завеса.
– Ела при мен, Мрак!- Тя се подготви за болезненото удоволствие от леденото докосване на белия бик.
Нищо.
Единственото движение в нощта бяха неспокойните, тъмни пипала, които се бяха превърнали в нейни постоянни спътници.
– Господарю мой! Ела при мен! Имам нужда от теб!- Извика Неферет.
– Твоят зов не е изненада, безсърдечна моя.
Неферет чу гласа му в главата си, както винаги, но не усети вдъхващото му страхопочитание присъствие. Тя пусна ръцете си, обърна се, търсейки го.
– Господарю мой, не те виждам.
– Имаш нужда от нещо.
Все още не разбирайки защо той не се е появил при нея, Неферет не позволи на объркването си да се прояви. Вместо това отговори съблазнително.
– Това, от което се нуждая, сте вие, господарю мой.-
Най-дебелият от змиевидните слуги на Мрака се отдели от останалите, които се плъзнаха по глезените ѝ. Той се уви около кръста ѝ, проряза гладката ѝ кожа и очерта съвършен ален кръг. Другите пипала пропълзяха нагоре по краката ѝ, за да се нахранят от топлата струйка на кръвта ѝ.
Неферет много внимаваше да не извика.
– Не е разумно да ме лъжеш, безсърдечна.
– Имам нужда от повече сила – призна Неферет.- Искам да убия Зоуи Редбърд, а тя е добре защитена.
– Добре защитена и любима на една богиня. Дори ти не си готова открито да унищожиш такава като нея.
– Тогава ми помогни. Моля те за това, господарю мой. Неферет се молеше, като не обръщаше внимание на бръснача, който продължаваше да се врязва в кожата ѝ, и на другите пипала, които се хранеха от нея.
– Ти ме разочарова. Очаквах да ме повикаш и да ме молиш за помощ. Виждаш ли, бездушна моя, не би трябвало да мога да предвиждам действията ти. Това ме отегчава, а аз нямам желание да хабя силите си за предвидимост и досада.
Гласът се блъскаше безмилостно в съзнанието ѝ.
Неферет не помръдна.
– Няма да те моля да ми простиш – каза тя студено.- Ти знаеше каква съм, когато за пръв път се събрахме. Аз не съм се променила. Няма да се променя.
– Наистина, и затова винаги съм те наричал моята безсърдечна.- Гласът не беше толкова насилствен. Сега беше оцветен от забавление.- Ти ми напомняш колко добре започнахме. Ти беше такава вкусна изненада. Изненадай ме отново и ще се замисля дали да не ти се притека на помощ. Дотогава ти предоставям контрол над частиците Мрак, които решат да останат с теб. Не се отчайвай. Много от тях ще те изберат. Ти ги храниш толкова добре. Ще се видим отново, бездушна моя, когато… ако… предизвикаш интереса ми достатъчно, за да се върна…- Гласът му утихна, когато дебелото пипало, обгръщащо кръста ѝ, се отдели и изчезна в нощта.
Неферет се срина. Тя лежеше на студения каменен балкон и гледаше как нишките на Мрака обливат кръвта ѝ. Тя не ги спря. Остави ги да се хранят от нея, като ги галеше, насърчаваше ги и отчиташе колко от тях са и останали верни.
Ако бикът не ѝ помогнеше, Неферет щеше да си помогне сама. Зоуи Редбърд беше проблем от твърде дълго време. Твърде дълго бе позволявала на това дете да пречи на плановете ѝ. Тя обаче нямаше да я убие. Това би довело до гнева на Никс твърде скоро. За разлика от Висшия съвет на вампирите, богинята не можеше да бъде пренебрегната. Не, помисли си Неферет, не е нужно да убивам Зоуи. Всичко, което трябва да направя, е да създам същество, което да свърши тази работа вместо мен. Съдът се провали веднъж заради несъвършена жертва. Със съвършената жертва аз няма да се проваля.
– Аз съм безсмъртна. Не се нуждая от бика, за да създавам. Всичко, от което се нуждая, е свещено жертвоприношение и сила. Научих заклинанието. Аурокс беше само началото…- Неферет погали нишките на Мрака и им позволи да продължат да се хранят от нея.
Достатъчно, уверяваше се тя, останали са достатъчно.

Назад към част 19                                                         Напред към част 21

 

LudatA

Автор: LudatA

25.05.1971 Пловдив Испания- Алберик

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *