П.С.Каст Кристин Каст – Училище за вампири – Скрит – книга 10- част 26

Ерик

– Мисля, че съм съгласен с теб за нещата с плана на урока. Сигурно е супер скучно да трябва да измисляш какво ще преподаваш – да го записваш – да го предаваш – и след това да го преподаваш. Говорим за престараване – каза Шейлин.
– Говори ми за това – сухо каза Ерик.- Ще се занимаваме с Шекспир. Обичам пиесите, но беше много по-яко, когато просто трябваше да играя и не ми се налагаше да бъда проклет робот за Висшия съвет на училището. Да, плановете на уроците са скучни. Писането им е гадно.
Трябваше постоянно да си напомням да спре да гледа циците на Шейлин. Добре, но в негова защита, тя носеше бяла тениска, която беше достатъчно прозрачна, за да е очевидно, че под нея е сложила горещо розов сутиен. А този сутиен имаше малки черни панделки в средната част и на презрамките.
– И така, коя пиеса ще преподаваш в класа по Шекспир?- Попита го тя.
Погледни лицето ѝ и се концентрирай!
– Шекспиров клас?
Тя го погледна с поглед, който казваше, че го смята за идиот – и той трябваше да се съгласи с нея, защото когато се насили да не поглежда към циците ѝ с розови сутиени, се разсея от гъстата ѝ тъмна коса, която се къдреше и вълнообразно се развяваше и изглеждаше така, сякаш щеше да бъде мека като коприна, ако просто…
– О, да, час по Шекспир. Определено комедия. Днес в света има прекалено много трагедия.
– Коя?
Тя изглеждаше искрено заинтересувана, така че той се заслуша в призванието си:
– Раздвоен съм. Любимата ми е „Укротяване на опърничавата“, но като се замисля и наистина се вгледам в последната реч на Кейт, тя не върви с матриархалната система от вярвания на Дома на нощта, а последното нещо, от което имам нужда, е да ядосам Танатос. Затова мисля да направя „Както ви харесва“. Розалинда е една от най-силните героини на Барда. Това не би трябвало да ми създаде проблеми с администрацията.
– Но не е ли това нещо като измама?
– Вероятно, но преподаването не е толкова лесно, колкото си мислиш. Има един куп глупости, които се случват зад кулисите, и то без да броим битката с Мрака, която сякаш никога не свършва, и досадния факт, че професорите продължават да бъдат убивани, а все повече новаци се маркират, така че имаме недостиг на персонал.
Настъпи дълго, неудобно мълчание, след което Шейлин каза: – Да, сигурно ви е много неудобно, че професорите са изкормени, обезглавени и прегазени. Да не говорим за всички нови червени новаци, които трябва да обучавате, защото ние не сме умрели наистина. Все още.
Ерик се намръщи. Той не го беше имал предвид така. Не и в действителност.
– Мисля, че се изразих погрешно – каза той.
– И мисля, че трябва да запомня, че грахът не се превръща в красива тюркоазена морска пяна и недокоснат плаж.
– Какво трябва да означава това?- Тя беше наистина секси, но Шейлин тотално разбърка главата му и го обърка.
– Означава, че имах нужда от проверка на реалността. Благодаря ти, че ми я даде.- Шейлин ускори темпото и Ерик все още се опитваше да разбере коментара за граховия и тюркоазения цвят, когато изведнъж пристъпиха от зимната трева на училищната територия към тротоара, който минаваше пред входа на момичешкото общежитие.
– Хм, добре дошла?- Предложи той, когато стигнаха до широките циментови стълби, които водеха към верандата на общежитието.
Шейлин все още беше малко по-напред от него, затова стигна до първото стъпало преди него. Заставайки на него, тя беше почти на нивото на очите му, което беше странно, защото беше толкова малка.
– Не, не е нужно да ме „приветстваш“ – каза тя и въздъхна. – Наистина не съм ти благодарила. Просто си припомнях нещо.
– За какво?- Попита той, искрено заинтересуван.
Тя отново въздъхна.
– За това, че това, което очите виждат, всъщност не е най-важното нещо за един човек. Най-важното е това, което се крие вътре в него.
– Само че при теб то изобщо не е скрито, нали?
– Точно така.- Тя заговори тихо.
– Наистина не исках да кажа това, което казах преди. Просто се изпуснах. Знаеш ли, момичетата го правят през цялото време – каза Ерик.
– Ерик, ти не подобряваш положението, като си женомразец.
– Женомразец … това е лошо, нали? Нищо готино, като гинеколог?
– Ерик, може би трябва да се опиташ да не говориш.- Шейлин звучеше раздразнено, но той виждаше, че се мъчи да не се разсмее. И тогава едно малко кикотене все пак се изтръгна от красивите ѝ розови устни.- Гинеколог? Наистина ли каза това?
– Казах и се гордея с това.- Ерик заложи на най-добрия си акцент на доброто старо момче от Оки.- Наистина ми харесва кариера, която е свързана с женските части.
– Добре, това ми стига – каза тя, като все още се кикотеше.- Трябва да тръгвам преди…
Шейлин се отдръпна и напълно пропусна следващото стъпало. Абсолютно сигурно щеше да падне направо върху сладкото си, закръглено дупе, но Ерик беше по-бърз от гравитацията и почти като супергерой я хвана около кръста, предпазвайки я от това да се нарани.
И тогава те бяха там. Тя стоеше на едно стъпало над него, а той беше обгърнал с ръце кръста ѝ. Когато падаше, ръцете ѝ се бяха размахали и когато той я хвана, те автоматично се бяха увили около раменете му. Така тя се беше притиснала към него толкова силно, че той можеше да усети черните панделки на розовия сутиен.
– Внимавай – заговори той тихо, нежно, сякаш тя беше уплашена птичка.- Не бих искал нищо да ти се случи.
– Благодаря. Почти паднах.
Шейлин го погледна и той се изгуби в големите ѝ кафяви очи. Миришеше също толкова невероятно, колкото и в нощта, когато я бе белязал – сладко, като праскови и ягоди, смесени заедно. Никога не беше искал нещо толкова силно, колкото да я целуне. Само веднъж. Само за секунда. Той се наведе. Изглеждаше, че тя накланя устните си към неговите. Той се наведе още малко, като я придърпа по-близо.
И точно тогава тя го блъсна в гърдите.
– Сега се опитваш да ме целунеш? Наистина?- Шейлин поклати глава и се бутна, избутвайки го от себеси.
Ерик се спъна назад. Опитваше се да разбере какво точно се е объркало, когато чу подигравателния смях. Чувствайки се гадно, той погледна нагоре и видя Ерин и Далас, които стояха в горната част на стълбите на общежитието точно пред широката врата.
– По дяволите, говорим за смесени послания – каза Далас. – Първо е цялата по теб, а после те отблъсква. Това просто не е правилно.
– Да, когато едно момиче казва „да“, то трябва да има предвид „да“, а не „ей, мисля да те дразня, а после да те отхвърля.- Цитира Ерин.
– Вие двамата не знаете за какво говорите.- Шейлин беше сложила едната си ръка на хълбока и беше вдигнала брадичката си, но лицето ѝ беше зачервено. Ерик си помисли, че изглежда симпатична, но съвсем не и твърда.
Далас плъзна ръката си около кръста на Ерин и тя се облегна на него, докато слизаха по стълбите към Ерик, като през целия път се смееше на Шейлин.
– Здравей, човече.- Ухили се Далас.- Не се притеснявай. Аз и моята русалка ще съобщим на всички каква е дразнителка на пичове.- Ерик се опита да го прекъсне, но Далас просто продължи да говори.- Не, не е нужно да ми благодариш. Просто го считай за услуга от един вампир към друг.
Ерик погледна към Шейлин. Лицето ѝ беше станало от розово до бяло. Той се замисли – само за секунда, все пак. Щеше да е по-лесно да се засмее и да си тръгне с Далас и Ерин. Може би дори щеше да се почувства толкова готин, колкото се чувстваше, когато беше най-горещият младеж в училището – когато можеше да има всяко момиче, което пожелае. После осъзна какво си мисли и се почувства зле в стомаха си.
– Не.- Ерик срещна погледа на Далас.- Шейлин беше права – ти не знаеш за какво говориш. Това, което си видял, беше, че се опитвах да направя нещо глупаво. Шейлин не е искала това.
– А, хайде. Ти си Ерик Найт.- Гласът на Далас все още беше приятелски, но погледът му беше станал твърд.
– Да, аз съм. И ти казвам, че грешиш. Шейлин не е дразнител. Аз се държах като гадняр. Ако вие двамата трябва да говорите за нея, точно това трябва да кажете.
– Очакваш хората да повярват, че малка изродка като нея ти е отказала?- Ерин дори не се опита да прикрие злобата в гласа си.
– А аз мечтаех да бъда в центъра на сандвич с близнаци. Богиньо, аз съм пич.
– Това, което очаквам, е вие двамата или да кажете истината, или да замълчите – каза Ерик.
– Е, това изобщо не беше забавно.- Шейлин слезе бързо по стълбите. Когато мина покрай Ерик, тя се спря.- Промених мнението си относно вземането на нещата от общежитието. Афродита може сама да си върши поръчките.- Шейлин погледна от него към Ерин.- Предполагам, че това означава, че тази вечер няма да хванеш отново автобуса до депото.
– За последен път се возих на този автобус, но ти продължавай. Той все пак ти пасва повече от на мен.
– Ти им кажи, русалке – каза Далас и потърка с ръка дупето на Ерин.- Водата трябва да е свободна да ходи, където си поиска.
– Да, и за нас е време да тръгваме. Скучно ми е – каза Ерин.
– Имам нещо за това!- Далас я захапа за врата. Писъкът на Ерин се превърна в гърлен смях.
– И няма да казвам „да-не“, „да-не“. Просто ще казвам „да-да“!- Ерин се ухили на Шейлин, хвана Далас за ръка и те си тръгнаха, смеейки се саркастично.
Ерик се взираше след тях.
– Кога се случи това с тях?
– Веднага след като Ерин и Шоуни не се случиха – каза Шейлин.- И е толкова зле, колкото Шоуни си мислеше, че може да бъде.
Очите на Ерик се разшириха.
– Не си дошла тук, за да вземеш нещата на Афродита, нали?
– Не.
Порази го разбиране.
– Ах, дявол да го вземе! Ерин си е сменила страната, нали? А това означава, че Далас и неговата група ще знаят всичко, което знае групата на Зоуи.
– Така изглежда. Трябва да отида да кажа на Зи и Стиви Рей, че Ерин и Далас наистина са заедно.- Шейлин се поколеба, после добави:- Благодаря, че се застъпи за мен. Знам, че не ти беше лесно да го направиш.
– Ти наистина ме смяташ за глупак, нали?
Шейлин не отговори веднага. Вместо това го изучаваше, сякаш разбираше колко важен ще бъде отговорът ѝ за него. Накрая каза:
– Мисля, че имаш потенциала да станеш по-скоро тюркоазено, отколкото грахово зелен.
– И това е нещо хубаво?
Тя се усмихна.
– Дори по-добре, отколкото да си женомразец-гинеколог.
Той се засмя.
– Добре, добре. Хей, мога ли да те заведа до автобуса?
– Не, не този път. Но ме попитай пак някой път. За протокола, когато казвам „не“, имам предвид „не“, а когато казвам „да“, имам предвид „да“.
– Това вече го знаех за теб – каза той.
– Добре, тогава следващия път можеш да изчакаш да кажа „да“, за да ме целунеш. До скоро, Ерик.
Докато Шейлин си тръгваше, усмивката на Ерик ставаше все по-голяма и по-голяма. Това не беше неговата сто ватова усмивка – тази се усещаше истинска. Тази усмивка беше по-добра – тя се чувстваше щастлива. И за пръв път от много време насам Ерик осъзна, че да чувстваш е много по-добре, отколкото да действаш….

Назад към част 25                                                          Напред към част 27

 

 

 

LudatA

Автор: LudatA

25.05.1971 Пловдив Испания- Алберик

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *