Аурокс
– Това може да ми хареса – каза Старк, остави лъка и стрелите си настрана и изпука кокалчетата на пръстите си.
– Както и на мен – каза Калона и започна да обикаля около Аурокс.- Дължа ти удари за сина ми.
– И аз ти дължа за Дракона – каза му Дарий и извади от примката на колана си малък, смъртоносен на вид нож.
– Не трябва да го убиваш – каза Зоуи. Гласът ѝ прозвуча студено, безчувствено.
Това отсъствие на емоции изплаши Аурокс повече от всеки един от тримата воини.
– Обзалагам се, че е доста труден за убиване – каза Афродита, скръсти ръце и намигна на Дарий.- Така че продължавай да се забавляваш с ножовете си, красавецо.
– Звярът се храни с гняв. Бъдете сериозни. Разгневете се – заповяда Танатос на воините и те замлъкнаха и се затвориха пред него.
Аурокс веднага усети промяната в енергията им. Там, където преди тримата очевидно не го харесваха и не му вярваха, те бяха гневни. Сега от тях се излъчваше напрежение, което набираше сила. Звярът в него се раздвижи в очакване.
Аурокс стисна зъби и напрегна тялото си. Не, няма да изпусна контрола. Това е цу-ка-нв-с-ди-на, а не звяр. Ще укротя бика!
Калона удари пръв. С нечовешки бързо движение той се завъртя и удари със задната част на ръката Аурокс по лицето, като го повали на колене. Преди да успее да се изправи, Дарий се стрелна. Той усети електрическа линия на болка по горната част на рамото си, а след това почувства топлина, когато тънкият, плитък разрез започна да кърви. Миг по-късно Старк го удари в стомаха.
Аурокс се приви на две. Воините бяха ядосани. Мирисът на кръвта му подейства на двамата вампири. Усещаше как насилието в тях се засилва, особено това, което се криеше в Старк. Мрак – усещам го. Старк е познал злото, макар че е избрал друг път. Аурокс успя да се изправи на крака, където зае отбранителна позиция точно навреме, за да може Калона да нанесе още един парещ удар в другата част на лицето му. Аурокс се обърна, отбивайки удара, и вдигна ръката си навреме, за да блокира юмрука на Старк.
Докато се движеше, въртеше се и блокираше, съществото в него трепереше, опитвайки се да се освободи от волята на Аурокс. Макар че кожата му потрепваше и усещаше как костите му започват да се топят, което превръщаше момчето в рогат звяр, той все пак оставаше себе си. Все още имаше контрол.
– Трябва да се бориш!- Призова го Зоуи.
Аурокс блокира още един от ударите на Старк.
– Не мога!- Изкрещя той.- Ако се бия, ще се променя.
– Тогава за какво ти е, по дяволите, да си добър?- Афродита вдигна ръце в знак на неудовлетвореност.- Неферет няма да те остави да влезеш там, да кажеш на Мрака да се изгуби, а после да излезеш, държейки се за ръка с баба.
– Прави са – каза Танатос.- Трябва да отвърнеш на удара. И трябва да контролираш звяра, докато го правиш.
Аурокс кимна и, изпитвайки ужасен страх, се измъкна под ръката с нож на Дарий и замахна, изпращайки удар под брадичката на Воина.
Аурокс усети как болката и гневът експлодират в Дарий. Звярът също го усети. Емоциите се вляха в тялото му и изпълниха със сила съществото в него. Аурокс се опита да го спре, опита се да го контролира. Но когато се завъртя и ритна Старк, свързвайки се със стомаха на Воина и избивайки дъха му, усети как краката му започват да се втвърдяват и да се превръщат в копита.
– Мисли за лунна светлина!- Изкрещя му първенецът на Истинското зрение.- Ти я имаш в себе си. Опитай се да я намериш.
Той си помисли за лунна светлина и лавандула, за сребро и тюркоаз и за земята около него.
Калона удари отново – още една жална задна ръка. Този път Аурокс го хвана за китката и, използвайки собствената си нечовешка сила, отхвърли безсмъртния от себе си.
Звярът изръмжа.
– Той губи!- Каза Афродита.
– Момичета, върнете се в тунела – обади се Старк.- Не знам докога ще можем да го контролираме.
– По-добре да го контролираш, защото ние няма да отидем никъде! Аурокс, дръж се!- Изкрещя Зоуи.
– Опитвам се!- Извика Аурокс, отдръпвайки се от тримата воини, които дишаха тежко, но не го атакуваха отново.- Да го контролирам!
– Ако не го направиш. Ако нараниш някой от тях, ще те унищожа.- Гласът на Калона беше спокоен. Той не крещеше. Не заемаше поза. Но Аурокс усети истинността на изявлението му. Безсмъртният може да е в състояние да ме унищожи. Тази мисъл накара звяра да се отдръпне, освобождавайки част от гнева си.
Аурокс остана на мястото си.
– Контрол! Аз го контролирам.
– На това разчитам – каза Зоуи.- Момчета, спрете за секунда. Имам идея.- Тримата воини кимнаха, но продължиха да наблюдават Аурокс войнствено. Зоуи продължи:- Деймиън, Шоуни, Стиви Рей – заемете местата си. Образувайте кръг около Аурокс.- Тримата се разпръснаха.- Афродита, вземи свещта на Ерин и замени водата.
– Имам по-добра идея.- Афродита подаде синята свещ на новачката с „Истинско зрение“.- Върви на запад и мисли за вода.
– Вода? Аз?- Момичето взе свещта, но поклати глава и изглеждаше объркано.
Афродита извади от джоба си малък сребърен предмет, който държеше в ръка, и го отвори. Аурокс видя как светлината танцува по огледалната му повърхност. Тя го поднесе към лицето на момичето.
– Прочети собствената си аура.
Младото момиче въздъхна и се вгледа в огледалото. После веждите ѝ се вдигнаха и очите ѝ сякаш се удвоиха.
– Страхотно! Уау! Никога не съм си и помисляла да чета себе си. Аз съм в различни цветове на синьото!
Афродита щракна огледалцето и го прибра в джоба си, изглеждайки самодоволна.
– Да, точно както си мислех. И така, тръгни на запад.
Усмихвайки се, Шейлин зае мястото си в кръга.
– Това беше мъдро, пророчице – каза Танатос.
– И аз имам своите моменти – каза Афродита. След това извика на Зоуи, която гледаше с широко отворени очи заедно с другите новаци:- Добре готови сте.
– Добре, ама да видим дали ще мога да бъда толкова мъдра – каза Зоуи.
– С какво мога да помогна?- Попита Танатос.
– Направете кръга. Този път не искам да бъда нищо друго освен дух. – дойде бързият отговор на Зоуи.
– Съгласна съм – каза Танатос.
– Аурокс, справяш ли се със себе си?- Попита го Зоуи.
Той все още дишаше тежко, а звярът витаеше точно под повърхността на кожата му, но откакто Войните спряха атаката си, Аурокс отново бе придобил известен контрол.
– Имам го. Засега.
– Добре, ето какво ще направим.- Докато Зоуи говореше, тя се приближи до него.- Танатос, хвърля кръга. Ще проявим нашите елементи и ще ги държим тук, готови. Воини, щом и петте елемента са налице, атакувайте Аурокс. Аурокс – тя се спря само на няколко метра от него и тримата воини – искам да отвърнеш на удара и да направиш всичко възможно да контролираш звяра, но когато контролът започне да се изплъзва, защото всички виждаме, че не можеш да спреш това, което ти се случва, ще дойде нашият ред да се опитаме да ти помогнем.
– Как?- Попита я той.
– Направих го малко преди. Изпратих дух, който да те укрепи. Представи си, че това е умножено по пет – обясни тя.- Казваш, че звярът се храни с насилие, гняв и болка, така ли?
– Точно така – каза той и кимна.
– Е, въпреки че стихиите не са добри или лоши, това, което карат всеки от петимата да чувства, определено е добро. Така че реших, че ако петимата ти предадем не само нашите елементи, но и добрия начин, по който ни карат да се чувстваме, тогава може би ще можеш да се хванеш за тях и да получиш достатъчно положителна сила, за да изключиш звяра.
– Аурокс, ако това се получи – Танатос се присъедини към Зоуи в средата на кръга – тогава ще докажеш, че си нещо повече от Мрака, от който си създаден.
– Тогава ще проработи, защото аз не съм Тъмнина. Не мога да бъда – каза той твърдо.
– Докажи го – каза Старк.
– Ще го направя – отвърна Аурокс. Той срещна погледа на Зоуи.- Готов съм.
– Тогава ще започнем с въздуха.- Танатос взе запалката, която Зоуи и предложи, и отиде при Деймиън. Танатос просто извика:- Въздух, ти си първият от елементите и аз те призовавам в този кръг.- След като запали жълтата свещ на Деймиън, тя се премести при Шоуни, призовавайки огъня по същия начин. Когато застана пред момичето с Истинското зрение, тя отдели повече време и каза:- Вода, ти си вечно променлива, винаги се приспособяваш. Ти си била призовавана в този кръг и си се проявявала много пъти за своя новак Ерин Бейтс. Но и това момиче, подобно на водата, се е променило и адаптирало към друга среда. Тази нова дъщеря на Никс стои тук, отворена и развълнувана да приеме твоите дарове. Като върховна жрица те каня в този кръг. Ела, вода, и покажи на Шейлин, че може да бъде благословена!- Аурокс наблюдаваше как Танатос запалва синята свещ на новачката, а след това изтръпна от удоволствие.
– Усещам я! Водата е тук, навсякъде около мен!
Танатос се усмихна.
– И за този дар ние благодарим на Никс най-дълбоко.- Върховната жрица се премести при Стиви Рей, призова земята и запали зелената свещ. Аурокс усети мириса на трева и земя. Той дишаше дълбоко, тъй като това му напомняше за сутринта, в която се беше събудил от пеенето на баба Редбърд.
Трябва да направя това. Тя вярваше в мен и аз няма да я изоставя.
Тогава Танатос застана пред Зоуи.
– Дух, ти си последният елемент, който се присъединява към кръга. Ти отваряш и затваряш нашия съюз. Викам те тук с гръмкото: Весела среща! Ела, дух!
Когато тя докосна запалката до лилавата свещ, се чу изсвистяващ звук и свещта на Зоуи пламна в чист, сребрист цвят. Тя се разрастваше и проблясваше и изведнъж сребърният пламък се превърна в светещо въже, свързващо всеки от тях около кръга. Аурокс усети как силата раздвижва въздуха около него. Той си пое дълбоко дъх и се подготви.
– Да го направим – каза Зоуи.- Воини, донесете му болка!
Този път пръв го нападна Старк. Аурокс се смяташе за подготвен, но вампирът го изненада. Вместо да го удари, той изрита краката му изпод него. Аурокс падна тежко. Опитваше се да се съвземе и да се изправи, когато Калона го ритна в корема, докато Дарий прокарваше острието на ножа през другото му рамо.
Аурокс реагира автоматично. Той хвана краката на безсмъртния и се усука, докато той се обръщаше и удряше с ръката си, която вече се втвърдяваше в копита, и удари Дарий в гърба. И двамата воини изхриптяха от болка и тази болка се запали в Аурокс като запалка върху суха дървесина. Звярът в него избухна на повърхността. Той изрева и нападна Старк.
– Време е!- Каза Танатос.
– Заповядайте на стихиите си да изпълнят Аурокс! Покажете му какво е да усещаш радостта от въздуха, огъня, водата, земята и духа!- Изкрещя Зоуи.
Аурокс слабо чуваше Зоуи. Главата му се завъртя в нейна посока. Сребърният пламък, който тя държеше пред себе си, привлече вниманието на звяра. Той изръмжа, искаше да промени посоката, искаше да атакува пламъка.
– Гледай го, Зи!- Крещеше Старк.- Тук, гад! Не я поглеждай, дяволе!- Воинът блъсна Аурокс с рамото си, като го повали назад. Аурокс се престори, че се препъва, но вместо това финтира надясно и левият му юмрук, вече напълно оформено копито, улучи Старк в средата на корема, като го приви. Аурокс беше навел глава, готов да изкорми Воина, когато стихията го удари.
Този път зашеметяването му не беше престорено. Той първо усети духа. Усети го дълбоко в себе си. Нещо се раздвижи. Нещо, което беше противоположно на звяра на Мрака, който споделяше кожата му. Радостта подскочи към живот. Беше странно познато усещане и заедно с него Аурокс извърна глава, а погледът му автоматично потърси и после намери Зоуи. Очите им се срещнаха. В нейните имаше сълзи. В едната си ръка тя държеше пламтящата в сребро свещ. Другата ѝ ръка беше притисната към средата на гърдите ѝ.
– Не плачи, Зи. Ще си навлечеш сополи навсякъде – чу се да казва със съвсем нормален, съвсем човешки глас.
След това въздухът нахлу в него и той се задъха – и се засмя. Чувстваше се като мини торнадо. Огънят беше изпепеляващ прилив, който водата охлаждаше. Земята беше ароматно поле от лавандула, което успокояваше и укрепваше.
Аурокс се засмя. Той погледна надолу към това, което беше копита, кокалести и смъртоносни. Той отново имаше ръце и крака!
– Не прави още победна обиколка. Това не означава нищо, ако не можеш да се биеш.- И Старк го удари. Силно. От носа му заваля болезнен дъжд от кръв.
Аурокс изхърка и нанесе своя удар, който улучи Старк отстрани на брадичката му.
– Мога да се бия!- Изкрещя той. Старк падна на земята.
Звярът трепереше в него, но Аурокс мислеше за стихиите и присъствието им го подсилваше, а с това усещаше как съществото се свива и се гърчи.
Аурокс се усмихна, когато Дарий го удари. Аурокс отклони удара, като блъсна китката на воина толкова силно, че хватката му върху ножа се разхлаби. Острието се плъзна по пода на мазето. Аурокс все още се усмихваше, когато подкоси краката на Дарий и Воинът падна по гръб.
С Калона не беше толкова лесно. Скоростта му беше неземна и сега, когато Аурокс нямаше рефлексите на звяра, той успяваше да блокира само една трета от ударите му. Но това нямаше значение. Важното беше, че Аурокс все още се биеше, а той все още беше човек.
– Добре! Това е достатъчно!- Командата на Танатос дойде, когато Старк и Дарий се присъединиха към Калона и се приближиха към Аурокс. Воините спряха, макар Аурокс да си помисли, че го правят с неохота.
– Дух, земя, вода, огън, въздух – благодаря на всеки от вас за мощното ви присъствие. Сега можете да си тръгнете, до следващия път – весела среща, весела раздяла и пак весела среща!- Танатос затвори кръга. Всички свещи като една пламнаха високо и после угаснаха.
– Хах, сработи – заговори Зоуи в тишината.
Използвайки ризата си, Аурокс избърса кръвта от носа и устата си. Всъщност не мислеше за това, което прави – просто следваше краката си, които се запътиха към Зоуи. После ръцете му я вдигнаха и тялото му я завъртя около себе си, докато гласът му крещеше:
– Ти го направи! Получи се!
Тя се разсмя, но веднага щом я сложи на земята, се отдръпна от него, за да застане до Старк.
– Не само аз го направих. Това бяхме всички ние.- Тя хвана ръката на Старк и, пренебрегвайки Аурокс, се усмихна на всички останали.- Всички вие бяхте страхотни.
– Добре, да, кръгът проработи – каза Старк.- Но как това се отразява на това да му помогнем да изведе баба от пентхауса на Неферет? Неферет няма да ти позволи да хвърлиш кръг там.
– Е, не съм мислила толкова напред – каза Зоуи.
– Трябва ли да виждаш Аурокс, за да го подсилиш със стихиите?- Попита Калона.
– Всъщност не – каза Зоуи.- По-трудно е и не знам колко дълго бихме могли да го задържим, но не е нужно да виждаме някого, за да му изпратим нашата стихия.
– Вярвам, че заклинанието за защита е отговорът.- Заговори бавно Танатос, разсъждавайки на глас.- Обградете сградата на Майо. Аз ще отворя кръга и ще произнеса заклинанието, като го обвържа със сол. Зоуи, докато духът е в центъра на кръга, в сърцето на сградата, кръгът трябва да издържи.
– Фоайето на „Майо“ е голямо. В него има бар и ресторант – каза Афродита.- Храната е доста добра и всъщност имат прилична листа с шампанско, а и е тъмно и романтично.
– Интересува ме, защото?- Попита Зоуи.
– Защото ние с теб можем да седнем там, в една ъглова кабина. Мога да пия хубаво шампанско. Ти можеш да четеш скучния огромен учебник, докато всъщност запалваш по-малка, по-малко очевидна версия на онази лилава свещ и заливаш момчето-бик с всички елементи.
– Ние къде ще бъдем?- Попита Старк, като изобщо не изглеждаше щастлив.
– Отвън, ще бдите над групата новаци, за да не би някой уличен луд да се втренчи, да речем, в кралица Деймиън и да го накара да изкрещи, да изпусне свещта и да прецака всичко – каза Афродита.
– Не бих си изпуснал свещта – каза Деймиън.
– Ами ако миришеше много, много лошо и си мислиш, че има въшки?- Попита Афродита.
– Ергх, ех – каза Деймиън и потръпна.
– Казвах ти – каза Афродита.
– Аурокс, можеш ли да го направиш?- Попита Зоуи.
Той срещна погледа ѝ и не се поколеба.
– Да. Мога да го направя. Ще го направя. Стига стихиите да могат да ме укрепят.- Аурокс направи пауза и не можа да спре усмивката си от чиста радост.- Аз! Аз съм нещо повече от звяр. Аз съм повече от Мрака.- Той се обърна от Зоуи към Танатос.- Ти каза, че имам избор. Аз избирам Светлината и пътя на Богинята.
Танатос отвърна на усмивката му.
– Да, дете. Да, вярвам, че си избрал. Вярвам също, че Никс те е чула.
– Е, той определено говори достатъчно силно, за да го чуе Богинята – каза Стиви Рей, но също му се усмихна.
Зоуи обаче не се усмихваше. Беше се обърнала към Калона. – Наистина ли можеш да хванеш баба? Звучи нелепо и супер страшно. Имам предвид, че Аурокс ще я хвърли от покрива на Майо.
Калона разпери криле. Те заобиколиха групата и се допряха до тавана на мазето. Раните на безсмъртния се бяха отворили по време на битката и кръвта се стичаше свободно по тялото му. Аурокс си помисли, че прилича на бог отмъстител.
– Ще я хвана и щом я имам, Силвия Редбърд ще бъде в пълна безопасност.
Зоуи кимна.
– Разчитам на това. Добре, тогава това е нашият план.
Назад към част 30 Напред към част 32