П.С.Каст Кристин Каст – Училище за вампири – Скрит – книга 10- част 36

Неферет

– И така, старице, какво според теб е това, че кръвта ти е толкова кисела, че децата ми не могат да се хранят с нея?
Силвия Редбърд бавно извърна глава. Очите ѝ бяха блестящи езерца в клетката на Мрака.
– Твоите марионетки не могат да се хранят от мен, защото имах време да се подготвя за теб.
Гласът на старата жена беше дрезгав, но в него се таеше сила, която изненада Неферет почти толкова, колкото и я раздразни.
– Точно така. Ти си о, толкова специална и обичана от своята богиня. Но почакай – изрече Неферет с присмехулен шок.- Ако наистина си толкова специална и обичана, защо си тук, измъчвана от децата ми? Защо твоята богиня не те спасява?
– Ти ме наричаш специална. Аз не бих се нарекла така, Тси Сгили. Ако ме беше попитала, щях да се нарека ценена от Великата земна майка. Не повече. Не по-малко.
– Ако така Великата майка на Земята се отнася към едно ценено дете, което вика за помощ, тогава мога ли да ти предложа да помислиш за смяна на богинята?- Неферет отпи от виното си, напоено с кръв. Не беше сигурна защо изпитваше нужда да подлудява старата жена. Болката ѝ и предстоящата ѝ смърт би трябвало да са достатъчни, за да задоволят безсмъртната, но не бяха. Неферет мразеше това, че Силвия не крещеше. Тя не молеше. Откакто Калона избяга, Силвия дори бе спряла да стене от болка. Сега, ако не мълчеше, старата жена пееше.
Неферет ненавиждаше проклетото ѝ пеене.
– Не съм помолила Великата земна майка за помощ. Помолих я само за благословия, с която тя ме дари десетократно.
– Нейната благословия! Ти си в клетката на Мрака, която те убива бавно и мъчително. Какво си ти, католически светец? Да те разпъна ли на кръст с главата надолу и да ти отрежа главата?- Неферет се засмя на собствената си шега, но дори за нея звукът беше кух. Имам нужда от преклонение и почитание! Как мога да царувам като богиня без поклонници!
– Ти уби професора.
Силвия не беше задала въпрос, но Неферет почувства нужда да ѝ отговори.
– Разбира се, че аз го направих.
– Защо?
– За да създам хаос между хората и вампирите, разбира се.
– Но каква полза имаш от това?
– Хаосът изгаря – хората, вампирите, обществото. Победителят, който излезе от тази пепел, контролира света. Аз ще бъда този победител.- Чувствайки се самодоволна и овластена, Неферет се усмихна.
– Но ти вече имаше власт. Ти беше върховна жрица на Дома на нощта. Беше обичана от своята богиня. Защо да отхвърляш това?
Неферет присви очи към Силвия.
– Властта е равнозначна на контрол. Каква власт притежава твоята Велика богиня на Земята, щом не може да направи нещо толкова просто като да контролира дали да отнема живота ти? Отдавна съм научила, че контролът е истинската сила.
Силвия поклати глава, като най-сетне изглеждаше и звучеше толкова уморена, колкото би трябвало да бъде.
– Не можеш да контролираш никого, освен себе си, Тси Сгили. Може и да изглежда другояче, но всички ние правим собствените си избори.
– Наистина? Нека да проверим тази теория. Предполагам, че предпочиташ да живееш.- Неферет направи пауза, очаквайки с нетърпение отговора на Силвия.
– Бих искала.- Думите на Силвия бяха шепот.
– Е, аз вярвам, че мога да контролирам дали ще живееш, или ще умреш. А сега да видим кой има повече власт.- Неферет вдигна китката си. С бързо, тренирано движение тя прокара един заострен нокът през вената, която пулсираше близо до повърхността там.- Този разговор ми омръзна.- Тонът на Неферет се промени в певчески, докато кръвта ѝ течеше.
– Елате, деца, опитайте яростта ми. Използвайте силата ми, за да затворите клетката и!
Верните ѝ пипала на Мрака се плъзнаха към нея, като жадно се хранеха от китката ѝ. Укрепени, те се върнаха обратно към Силвия. Старицата вдигна защитно ръце, но при това няколко от гривните ѝ се счупиха, като дъжд от тюркоаз и сребро премина през затварящите се решетки на клетката ѝ и паднаха безвредно в нарастващата локва с кръвта ѝ.
Когато старата жена се опита да започне отново песента си, думите ѝ бяха прекъснати, когато пулсиращи пипала изпълниха оголената и незащитена кожа на ръцете.
Силвия Редбърд се задъха от подновена болка. Неферет се засмя.

Назад към част 35                                                 Напред към част 37

 

LudatA

Автор: LudatA

25.05.1971 Пловдив Испания- Алберик

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *