П.С.Каст Кристин Каст – Училище за вампири – Скрит – книга 10- част 37

Калона

Хората не гледат нагоре. Това беше единственото нещо, което не се беше променило с остаряването на света. Човекът беше завладял небето, но въпреки това, ако нямаше блестящ залез или пълна, блестяща луна, хората рядко поглеждаха над главите си. Калона не го разбираше, но беше благодарен за това. Той обиколи Майо, като видя Деймиън, Стиви Рей, Шейлин и Шоуни. След това се върна към сградата на „Онеок Плаза“ и кацна до Танатос.
– Четиримата са на място.
Танатос кимна.
– Добре. Зоуи е влязла вътре. Време е да започнем.- Тя посегна към обемната си кадифена роба и извади голяма тъмна чанта и дълга кутия с дървени запалки.
Калона направи жест към чантата.
– Сол за връзване?
– Наистина, това е голяма сграда. Трябва ми много сол.
Безсмъртният кимна, като си помисли, че всъщност е започнал да оценява сухото чувство за хумор на Танатос.
– Да се надяваме, че в тази торба има и малко късмет.
– Късмет? Не мислех, че безсмъртните вярват в него.-
– Спасяваме човек, а не безсмъртен. Хората кръстосват пръсти на ръцете и краката си и си пожелават късмет. Аз просто следвам примера им – каза той.- Освен това вярвам, че можем да използваме всяка помощ, която можем да получим. Ако това означава малко късмет, ще се възползвам от него.
– И аз.- Танатос му подаде ръка.- Без значение какъв ще е изходът от тази вечер, знам, че ще спазиш клетвата си към мен, а чрез мен и към Никс. Пожелавам ти да бъдеш благословен, Калона.
Той я хвана за предмишницата и почтително склони глава пред нея.
– Весела среща, весела раздяла и отново весела среща, върховна жрице.
Калона се издигна в небето, докато Танатос прекоси Пета улица и влезе в тъмната уличка, където го чакаше Деймиън, охраняван от Старк. Приседнал на една от каменните подпори на източната стена, Калона наблюдаваше отгоре. Той се изненада, че гласът на Танатос се носи толкова ясно до него – и после изненадата му се превърна в бдителност. Силата в заклинанието на върховната жрица беше осезаема и ако той можеше да я чуе, то и човек би могъл.

– Ела, въздух, в кръга на тази нощ, който призовавам
Защитавай, наблюдавай, присъствай – чуй всичко.

Танатос удари запалката и жълтата свещ оживя, осветявайки мрачното лице на Деймиън. Старк застана пред него с лък и стрела в ръка. Калона се надвеси над главата му, докато върховната жрица се връщаше по стъпките си, като бързо излизаше от алеята и се придвижваше към предната част на Майо. С ръка, заровена в одеждите ѝ, Танатос разсипваше следа от сол. Светлините на декоративното входно фоайе улавяха малките кристалчета и отгоре изглеждаше така, сякаш оставя след себе си пътека от диаманти.
Танатос отиде до малката кръгла масичка, на която седяха Дарий и Шоуни. Младата новачка беше поставила голямата си чанта пред себе си, така че да закрива гледката на червената свещ от минувачите.

– Ела, огън, в кръга на тази нощ, моля те бъди
бдителна и силна, за да изпълниш нуждата ни.

Запалката избухна в пламък, преди Танатос да успее да я удари, и запали червената свещ със звучно свистене!
Калона се намръщи. Хубаво беше, че стихиите се проявяват, но му се искаше да не са толкова шумни.
Със сол подир нея Танатос заобиколи бързо сградата до тротоара, който минаваше покрай улицата, наречена Шайен. Както и откъм алеята, на половината от деветте етажа на сградата имаше подпори и точно там Калона седна, загледан в малкия новак, който седеше с кръстосани крака в средата на живия плет. Шейлин се беше скрила толкова добре, че Танатос почти мина покрай нея. Калона кимна на себе си в знак на одобрение на детето.
– Млада – промълви той, – но хитра. Никс не е сгрешила, като я е дарила.

– Ела, вода, в кръга на тази нощ, за което те моля.
Течи, мий, пълни, давай сила – това е твоята задача.

Синята свещ не избухна в живот, както огънят на Шоуни, но гореше стабилно и Калона усети хладния аромат на пролетни дъждове, който се носеше към него.
Той се издигна в небето и отново последва върховната жрица.
Стиви Рей чакаше с Репхайм в задната част на сградата. Танатос трябваше да се спусне по стръмно, тъмно стълбище и да си проправи път около микробусите, които чакаха, за да направят доставки. Калона се надвеси, наблюдавайки внимателно. Репхайм защитава своята Стиви Рей, а аз защитавам сина си. Но изглеждаше, че такава бдителност не е необходима. Нощта беше мълчалива като самата смърт, когато Танатос пристъпи пред Стиви Рей.

– Ела, земя, в кръга на тази нощ, моля те.
Подкрепяй, приземявай, дръж увереността на една ръка разстояние.

Зелената свещ се разпали. В трептящата ѝ светлина Калона зърна обърнатото лице на Репхайм. Момчето изглеждаше стабилно и уверено, сякаш не вярваше, че има вероятност резултатът от нощта да не е положителен.
Калона пожела да има вярата на сина си.
Той полетя нагоре, като държеше Танатос под око, докато върховната жрица завърши кръга около Майо, пресече алеята отзад и се движеше бързо и безшумно покрай Деймиън и Старк, като напълно обгърна сградата в следа от сол. Когато отново стигна до предната част на сградата, Танатос се поколеба само за да погледне нагоре. Калона срещна погледа ѝ, преди да се издигне до върха на „Онеок Плаза“ и да кацне там. От тази гледна точка безсмъртният наблюдаваше как маскираната върховна жрица влиза в Майо. Тя изчезна за няколко мига, а след това той забеляза тъмното ѝ наметало, когато се присъедини към Зоуи и Афродита в кабинката им до големия прозорец на ресторанта.
Калона не можа да чуе думите ѝ, но прошепна завършването на елементарния призив.

– Ела, дух, в кръга на тази нощ те викам.
Дари, напълни, на твоята сила разчитаме.

Зоуи носеше в джоба си малка лилава свещ до ресторанта. Тя и Афродита бяха говорили, че ще я скрият зад учебника, който бяха използвали като реквизит. Погледът на Калона не беше достатъчно добър, за да види светлината на свещта, но че кръгът е хвърлен и защитното заклинание е поставено, беше абсолютно сигурен. Той усети прилива на елементарна сила. Тя изтръпна по кожата му като електрическа искра.
Не! Крилатият безсмъртен искаше да извика в нощта. Ако аз мога да усетя заклинанието, тогава и Неферет може да го направи! С ужасен страх Калона се взираше в пространството, което разделяше покрива на неговата сграда и балкона на пентхауса на Неферет. Той не можеше да види през дебелите каменни балюстради. Трябваше ли да лети високо и да рискува Неферет да го забележи? Какво се случваше там?
– Бързай, момче. Изкачи се там и разсей Неферет, за да не разбере, че те кръжат долу, и отмъщението, което ще извърши, да се стовари само върху теб. Аз ще се погрижа всички да се измъкнат. Открадни старата жена, преди Тси Сгили да те убие!- Това беше неизречената истина. Калона я знаеше и вярваше, че Аурокс също я знае. Нямаше да има спасение за Аурокс. Тази нощ Неферет щеше да убие предателя си Съд.
Калона усети топлината и знаеше, че Еребус се е материализирал, преди да проговори, но не се обърна. Не откъсна поглед от балкона на Неферет.
– Готов ли си да приемеш помощта ми, братко?
– Защо да се нуждая от помощта ти? Аз винаги съм бил по-добрият воин – каза Калона.
– Може би по-добър воин, но не и по-добър консул.
– Това е твоята титла, не моята.- Калона отказа да се поддаде на примамката му.- Върни се при своята богиня. Нямам нито време, нито търпение да споря с теб тази вечер.
– Мракът не може да се храни и от двама ни.- Гласът на Еребус беше безчувствен.- Ако отлетя там с теб, ще можем да освободим старицата и да я върнем при близките ѝ. Неферет няма да може да ни спре.
Калона се премести така, че да може да погледне брат си и да пази балкона.
– Защо би го направил?
– За да получа това, което искам, разбира се – каза Еребус.
– А то е?
– Да си отидеш от Дома на нощта – от всеки Дом на нощта. Вампирите не са твоят народ. Направи вечност другаде и остави тези деца на Нощта и нейното Слънце.
– Дадох клетва да бъда воин на Смъртта и няма да се отрека от нея.
– Вече веднъж си се отрекъл. Какво значение има още един път?
– Няма да се отрека никога повече!- Гневът на Калона накара въздуха около тях да се раздвижи със студената сила на лунната светлина. Мъглата се вдигна от благословеното от слънцето тяло на брат му, докато се стичаше по топлината на златните му криле.
Еребус разклати крилата си и мъглата бе изгорена.
– Както винаги, ти мислиш само за себе си – изсмя се той на Калона.
Калона поклати глава с отвращение.
– Какво ли би казала Никс, ако чуе, че разменяш условия за живота на една старица?
Еребус изхърка.
– Ти ми говориш за живота на една старица? Колко жени, стари и млади, си погубил през вековете на своето изгнание?
– Никс не знае, че си тук.- Калона обърна гръб на брат си. – Аз съм изгонен. Аз съм нарушител на клетвата. И все пак съм достатъчно мъдър, за да знам, че ако тя разбере, твоята богиня ще презре това, което правиш.
– Моята богиня те презира!
Калона не го гледаше как си тръгва. Отсъствието на топлината и злобата му бяха достатъчно доказателство, че Еребус се е върнал в Царството на другия свят.
Мълчаливо Калона продължи да гледа през пространството към балкона. Не след дълго Танатос се присъедини към него в бдението си.
– Кръгът е отворен. Заклинанието е направено. Сега ни остава само да чакаме – каза Танатос.
– И да наблюдаваме – съгласи се Калона, като добави тихо за себе си и се загледа.

Назад към част 36                                                          Напред към част 38

 

LudatA

Автор: LudatA

25.05.1971 Пловдив Испания- Алберик

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *