П. С. Каст, Кристин Каст-Училище за вампири-Разкрита-книга 11-част 17

Старк

– Пиян? – Каза Аурокс. Изглеждаше объркан и, добре, пиян. – Пиян – повтори момчето. После кимна с преувеличена сериозност. – Да. Пиян.
Зоуи отвори уста, без съмнение, за да попита Аурокс какво, по дяволите, се случва, но той я пренебрегна, навлезе в личното пространство на Старк и с дъх на бира заговори много по-силно от шепота, който се опитваше да постигне:
– Старк, ти идваш с мен. Трябва да се престориш на вампир-специалист-донор вампир и да ги накараш да забравят вампирските мацки.
Зоуи издаде звук, който звучеше така, сякаш можеше да се задуши. Старк не можеше да я погледне. Беше твърде зает да се опитва да не избухне в смях. Аурокс беше напълно натряскан! И току-що беше казал вампирска мацка – на глас. Човече, Зоуи щеше да се побърка от израза! Цялото това нещо беше страхотно.
– Аурокс, колко такива си изпил? – Посочи почти пълната червена чаша Старк.
Аурокс примигна към чашата. Старк го наблюдаваше как брои на пръсти.
– Едно, две, три, четири. Тази е четири и не я разлях, въпреки че скачах насам-натам по стената. Старк, бирата е хубава!
– Главата ми ще се пръсне – каза Зоуи.
– Не! Не! Не! – Аурокс я увери, като разпръсна бира около тях. – Нищо лошо няма да се случи. Старк ще накара човешките момчета да забравят.
Изведнъж на Старк не му се стори, че Аурокс е толкова смешен.
– Чакай – какви човешки момчета?
– Онези с бурето, които търсят вампирски мацки – каза Аурокс напълно естествено.
– Какво, по дяволите, се случва! – Изкрещя Зоуи.
– Господи, Зо, вземи си хапче за успокоение – каза Аурокс. – Аз и Старк можем да се справим с това.
Само за този миг Аурокс прозвуча толкова подобно на Хийт, че Старк видя как лицето на Зоуи пребледня. Ръката ѝ се насочи към камъка на ясновидците на врата ѝ и тя го докосна нервно.
– Зоуи. – Заговори тихо Старк, опитвайки се да излъчи спокойствие към нея. – Всичко ще бъде наред. Каквото и да се случва, Аурокс е прав. Той и аз можем да се справим.
Зоуи срещна погледа му и кимна, без да казва нищо. Старк се обърна обратно към Аурокс. По дяволите, това беше толкова шибано странно! Момчето не приличаше на Хийт. Обикновено не звучеше и не се държеше като Хийт. И все пак тук беше духът на Хийт, целият окъпан в бира, и сияеше през Аурокс толкова ярко, че почти ги заслепяваше.
– Дай ми това. – Старк взе бирата от Аурокс и я хвърли на песъчливия под на игрището. Аурокс я гледаше как се разлива, сякаш Старк беше разпилял вода в пустинята. – А сега ми кажи какво точно се случва.
– Пих бира с тях. Беше хубава и те бяха мили, но не бива да са тук. Не исках да ги плаша и да ги карам да разказват на други хора за – той направи пауза и отново направи преувеличения си шепот, – нали знаеш, моя бик. Затова им казах да почакат и дойдох да те взема, за да ги накараш да си тръгнат и да забравят.
– Тук някъде има човешки момчета? – Попита Зоуи.
Лицето на Аурокс се набразди, докато и се мръщеше.
– Не тук. Там навън. – Той посочи в общата посока на вратата на полевата къща зад тях.
– Отвън на полевата къща! – Почти изкрещя тя.
– Зо, понякога си мисля, че не слушаш толкова добре – каза Аурокс. Все още намръщен към нея, той продължи да говори бавно, сякаш се опитваше да я накара да разбере чужд език. – Две момчета. Отвъд стената. С бурето. И чаши. Те. Искат. Момичета. Вампирки. Мацки.
– Добре, мисля, че го разбирам. – Старк хвана Аурокс за ръката и започна да го влачи към вратата и далеч от Зи, преди да посегне към гърлото му, макар че това щеше да е адски смешно. – Намерил си две момчта, с бира, които се опитваха да преминат през стената, нали?
– Виждаш ли, слушаш по-добре. – Аурокс го потупа по гърба, като почти събори Старк. – Но те просто търсят през дупката вампирска мацка, а не се опитват да преминат през стената.
– Ако кажеш мацка още един път, ще те набия до козирката – каза Зоуи, идвайки след тях.
– Не можеш да дойдеш! – Препъна се и спря Аурокс. – Ти имаш крака и цици!
– О, моя богиня. Ще го убия!
Старк пристъпи между двамата. Той се изправи пред Зоуи. Тя беше станала от бледа до яркочервена за нула секунди.
– Зи, мисля, че това е нещо, с което трябва да се справи Воинът.
Зад гърба му Аурокс изригна, като изпрати вълна от бирен въздух, която се понесе над тях.
Зоуи присви очи и посочи Аурокс:
– Ти никога не си можел да пиеш! – После се завъртя и се запъти обратно към входа на мазето, като затръшна вратата след себе си.
– Изглежда ядосана. Трябва ли да ѝ донесем бира? – Каза Аурокс.
Старк прикри смеха си с кашлица.
– Ур, не. Зи не обича бира.
– Не обича бира? Би трябвало. Ще накара главата ѝ да се чувства мехурчеста и щастлива.
Старк не си направи труда да прикрие смеха си за втори път.
– Иска ми се при нея да беше така, но не е така.
– Защото има крака и цици?
Старк знаеше, че това е неправилно, но не можеше да се спре.
– Не съм сигурен. Може би трябва да я попиташ следващия път, когато я видиш.
Аурокс кимна, изглеждайки толкова сериозен, колкото може да изглежда един пиян.
– Ще го направя.
– Това би трябвало да е забавно. Но дотогава ми покажи къде са тези хора и докато отиваме там, започни отначало и ми разкажи какво точно се случи преди и след като се запозна с червената чаша „Соло“.

Назад към част 16                                                           Напред към част 18

LudatA

Автор: LudatA

25.05.1971 Пловдив Испания- Алберик

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *