П. С. Каст, Кристин Каст-Училище за вампири-Разкрита-книга 11-част 30

Шейлин

Шейлин се опита да спре да се вайка. Обикновено тя не беше ревла. Беше свикнала да не се самосъжалява. Но това беше различно. Първо, случи се ужасното нещо с Далас и двете момчета. Тя знаеше за него. Шейлин беше видяла смъртта им в цветовете на Танатос. А тя си беше затворила устата и беше повярвала, че Танатос постъпва правилно.
Тогава Шейлин беше направила точно обратното – беше отворила устата си и беше разгласила личните дела на Зоуи, защото беше почувствала, че постъпва правилно. Е, Шейлин също така смяташе, че се вписва в Дома на нощта и че върши добра работа, използвайки дарбата си.
Но това не можеше да е вярно, защото се чувстваше абсолютно ужасно, след като Далас беше убит, а най-могъщата новачка в света току-що я беше повалил на земята.
Беше се объркала напълно. Два пъти.
Шейлин се сви в тъмния ъгъл на мазето, където си беше направила малка палатка. Седеше с вдигнати крака и възглавница в скута си. Притисна лице в меката калъфка на възглавницата, за да заглуши риданията си. Не трябваше да се притеснява. Повечето червени новаци спяха през деня като мъртви.
Точно това трябваше да правя и аз – укори се тя. Трябваше да спя, а не да говоря с Афродита за Зоуи. Сега те са ядосани една на друга, а и на мен! Никога няма да разбера това нещо с пророчицата.
Шейлин не се замисли за факта, че Афродита очевидно е била права за проблема с гнева и контрола на Зоуи. В този момент това, че Афродита е права, нямаше значение за нея. В този момент единственото, което имаше значение, беше, че имаше чувството, че светът ѝ – и приятелите ѝ – се разпада.
– Хей, Шейлин, какво става?
Потискайки хлипането, Шейлин вдигна очи и видя Никол, която стоеше над нея, търкаше очи и изглеждаше разтреперана, сякаш ходеше насън.
– Н-нищо. Аз съм добре – прошепна тя, избърса лицето си в калъфката на възглавницата и се насили да спре да плаче.
Никол седна до нея.
– Не, не си. Изплакваш си очите.
– Шшшшш – погледна я Шейлин и се огледа, за да се увери, че всички останали все още спят. – Аз съм добре.
Никол се доближи до нея, така че раменете им да се докоснат, и прошепна.
– Всичко е наред. Те няма да чуят. Кажи ми какво е станало.
Шейлин отново избърса очите си и заговори тихо.
– Мисля, че сбърках с използването на зрението си.
– Хей, ти си добра в използването на зрението си. Видяла си, че съм се променила. – Усмихна ѝ се Никол. – Трябва да имаш повече доверие в себе си.
– Трябва да се науча кога да си отварям глупавата уста и кога да си държа глупавата уста затворена – каза Шейлин. Тя бръкна в чантата си, намери навита кърпичка и издуха носа си.
– Ти не си глупава.
– Ако знаеше, че Танатос щеше да каже на Калона да отреже главата на Далас, щеше ли да кажеш нещо?
Никол се намръщи.
– Не можеш да ме питаш това. Не съм обективна по отношение на Далас.
– Все още ли си влюбена в него?
Никол бързо поклати глава.
– Не, в това е въпросът. Никога не съм го обичала истински и знаех колко опасен е той. Така че не мога да бъда обективна за смъртта му.
Слушайки я, Шейлин хълцаше с лек плач. Никол я прегърна с ръка.
– Ако си разстроена заради случилото се с Далас, недей да се разстройваш.
– Не става въпрос само за него, макар че и това беше лошо. Говорих с Афродита за цветовете на някой друг, а трябваше да стоя настрана от това.
– Но Афродита също е пророчица. Тя е малко злобна и луда, но все пак е пророчица. Мисля, че е нормално една пророчица да говори с друга за неща като твоето Истинско зрение.
– И аз така си мислех. Но сега не съм толкова сигурна. Бих искала да знам как точно трябва да постъпя.
– Мисля, че в много случаи няма точно определено правилно нещо, което да се направи в дадена ситуация.
Шейлин погледна към Никол.
– Ти си наистина умна.
– Не, просто съм направила много грешки. – Никол ѝ се усмихна. – Но в момента не правя такава. Накарах те да спреш да плачеш.
Усмивката на Шейлин беше несигурна.
– Предполагам, че си успяла. Благодаря ти. И, между другото, цветовете ти наистина са станали красиви.
– Виждаш ли, щом смяташ, че цветовете ми са хубави, това доказва каква велика пророчица си.
Шейлин се усмихваше на Никол, когато новачката се наведе и бавно, нежно я целуна по устните. Когато Шейлин замръзна с широко отворени от шок очи, Никол се отдръпна от нея и бързо свали ръката си от рамото ѝ. – Съжалявам – прошепна Никол. Дори в тъмнината на мазето Шейлин видя, че бузите на Никол са се зачервили. – Не знам защо направих това. Наистина съжалявам – повтори тя.
Шейлин продължаваше да я гледа, виждайки нежната красота на цветовете ѝ и усещайки меката, продължителна топлина на устните ѝ.
– Не съжалявай. Аз не съжалявам. – После обгърна с ръце стройната талия на Никол, облегна глава на рамото ѝ и каза: – Би ли останала с мен и да ме прегърнеш?
Ръката на Никол се плъзна обратно около рамото ѝ.
– Шейлин, скъпа, ще остана с теб завинаги, ако искаш.

Назад към част 29                                                             Напред към част 31

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!