7.
ВАШЕТО БРАТСТВО МЕ РАДВА ПОВЕЧЕ, ОТКОЛКОТО КОЙТО И ДА Е ТЕСТ БИ МОГЪЛ…
– Арх! Това е гнило! – Носът на Калона се набръчка от отвращение. – Няма да те заведа по-близо до тази кал и мръсотия.
– Никс, ето те! Прекрасно е да те видя. – Майката Земя я прегърна.
– И на мен ми е приятно да те видя. – Отвърна на прегръдката ѝ Никс, а после се усмихна на танцуващите дриади, които бяха започнали да следват Великата майка навсякъде. – Ако някога се запитам къде са отишли, знам, че е достатъчно да те намеря и Феите ще бъдат там.
Погледът на Майката Земя се насочи към Калона.
– И ако някога се зачудя къде си се изгубила ти, знам, че всичко, което трябва да направя, е да намеря Калона и там ще бъде и Никс.
Калона леко, но почтително наведе глава към нея.
– Поздравявам те, Майко на Земята.
– Аз също те поздравявам – каза тя. – Когато си готов, можеш да започнеш изпитанието си. Надявам се, че то ще се окаже по-добро от предишното.
– Готов съм, но…
– Но аз съм този, която те повика тук! Няма нужда да се местиш от това място. Оттук ще имаш перфектна гледка. – Еребус се спусна от небето над тях, блестящ златисто като обедното слънце. – Майко Земя, твоята красота засенчва величието на боровете – каза той с размах и поклон.
– Толкова очарователен и красив. – Майката Земя му се усмихна ласкаво.
После се обърна към Никс и иззад гърба си извади един стрък от ароматна билка, увенчана с блестящо лилаво цвете. Придвижи се до нея, усмихна се и каза:
– Здравей, моя богиньо. Това растение ми напомни за аромата на твоята кожа. Надявам се, че моето творение ще ти хареса толкова, колкото и на мен. – Еребус прибра клончето в косата ѝ зад ухото.
Никс се усмихна.
– Лавандула! Прав си, Еребус. Толкова обичам нежния ѝ аромат. Често разтривам китките си с нея. Благодаря ти.
– Трябваше да донесеш достатъчно за всички ни, за да можем да издържим на миризмата на това място – каза Калона грубо.
– Братко, всъщност ми липсваше твоето намръщено лице, но вероятно само защото толкова прилича на моето! – Той потупа Калона по рамото.
Никс си помисли, че лицето на Калона прилича на гръмотевичен облак, готов да избухне върху брат му.
– Няма нищо лошо в миризмата на това място – строго каза Майката Земя. – То идва от смесването на топлина и минерали, които се намират точно под земята. През зимата много животни идват тук и се утешават с топлината, която то осигурява. Те не се оплакват от миризмата, а и ти, Калона, не би се оплакал, ако иначе замръзнеше до смърт.
– Аз съм безсмъртен. Ние никога не умираме – каза и Калона спокойно.
– Наистина? – Отговори Майката Земя. – Никога е много дълго време.
– Тогава нека не губим нито миг от него – каза Никс. – Еребус, какво е това, което си създал за мен с Вода и магия?
– Надявам се, че е нещо, което много ще те радва. – С два удара на големите си златни криле Еребус се издигна във въздуха и увисна над тях, близо до ръба на басейна, в който се намираха калта и смрадливите изпарения.
Кал и топлина от земята долу,
се смесват с магията, за да започна моето шоу!
Еребус откъсна малко златно перо от разтворените си криле, поднесе го към устните си и духна върху него. Дъхът му, примесен с магия, бавно и сигурно понесе перото надолу към калта и бъркотията долу. В мига, в който то докосна земята, се чу свистене, което напомни на Никс как пролетните дъждове звучат на фона на горските корони, и мъглата се вдигна от калта, носейки със себе си златното перо. Когато слънчевата светлина докосна перото, златото в него се разшири, заблестя и се промени така, че калта вече била покрита с мъгла, която съдържала в себе си всички цветове на дъгата.
– Това не е по-различно от онова, което правеше преди – промълви Калона.
– Пшшш – прошепна му Никс. – Изпитанието му не е приключило.
Еребус откъсна още едно перо от крилото си. Това беше дълъг, златен пирон. Държейки го като копие, той заговори:
Със заимствано творение и собствена магия,
древна, божествена, призовавам Водата,
за да се присъедини към това мое изпитание.
Излез, гейзер, богат и сияен
в освободената сила наново.
С мощта си покажи на Никс,
че винаги ще бъда верен и честен!
Еребус хвърли дългото златно перо. Сякаш изстреляно от лък, то се понесе в красива дъга нагоре и после надолу, надолу, за да се приземи, забивайки перото си в калта. За миг нищо не се случи. После, тъкмо когато започваше да изпитва съжаление към бедния Еребус и неговото неуспешно творение, земята под перото започна да ръмжи и със звука на вълни, разбиващи се в скалист бряг, перото бе издигнато от воден стълб, който се разпръсна високо, право и силно във въздуха.
Никс ръкопляскаше от удоволствие, докато гейзерът продължаваше да бълва вода и пара през мъгливата дъга в ясното синьо небе, толкова високо, че Никс не би имала проблем да го види от другия свят.
– Чудесно е, Еребус!
– Наистина мощно и красиво творение – съгласи се Майката Земя.
Еребус се приземи пред Никс и се усмихна като момче.
– И това дори не е най-хубавата част от него. Той никога няма да спре да изригва – вечно ще блика гейзер в памет на теб. Затова го нарекох Стария Фейтфул. Без значение колко дълго ще продължи вечността, подобно на този гейзер, аз винаги ще бъда твой верен съиграч и приятел, моя богиньо.
– Благодаря ти, Еребус – каза Никс и го прегърна. – Твоето творение ме зарадва. Лесно премина този тест.
Все още усмихнат, Еребус кимна на Калона.
– Твой ред е, братко.
– Тогава ме последвай и се приготви да бъдеш впечатлен! – Преди Еребус да успее да протестира, Калона грабна Никс в ръцете си и скочи в небето, изстрелвайки се на запад. Тя надникна през широкото му рамо и видя Еребус, който я следваше заедно с Майката Земя, която се беше вкопчила в него, но също така се смееше бурно.
– Феите ще трябва да побързат, за да ни настигнат – каза тя.
– Да, и аз се надявам, че и Еребус, натоварен с Майката Земя, ще го направи.
– Бъди любезен – каза тя, но смекчи неодобрението си, като облегна фамилиарно глава на силното му рамо.
– Тя не ме харесва.
– Бъди по-любезен. Винаги изглеждаш толкова отбранително около нея.
– Погледът ѝ ме кара да се чувствам неудобно – каза той.
– И все пак съветът ми остава същият. Бъди добър – към Майката Земя, към Еребус, към смъртните, които обитават това царство, и най-важното – бъдете добър към себе си.
– Не спомена, че трябва да бъда добър към теб – каза той.
Никс го погали по бузата.
– Не смятах, че трябва да го правя. – Тя отново положи глава на рамото му и се отпусна в прегръдката му, като тихо се надяваше, че изходът от това изпитание ще бъде много по-различен от предишното.
* * *
Калона се спусна към зелена гора, изпълнена с яркото зелено на древните дървета. Камъните образуваха прекрасни малки проломи, а целият пейзаж беше покрит с папрати и мъх. Той слезе на земята, кацна върху група от най-големите мъхести камъни и внимателно я освободи. Преди Еребус и Майката Земя да се присъединят към тях, той я целуна бързо, но старателно и каза:
– Погледни нагоре. – След това скочи от камъка, а огромните му криле го понесоха нагоре, така че скоро той изчезна в зеления балдахин.
Еребус и Майката Земя пристигнаха скоро след това, а не след дълго няколко от дриадите се материализираха, бъбрейки недоволно, че са останали назад.
– Къде е той? – Попита Майката Земя.
Никс посочи нагоре.
– Каза да гледаме на там.
– Това не е нищо друго освен склона на един хълм, отрупан със стръмни скали, мъх и папрати. Там дори няма никакви пътеки за елени, които да водят нагоре. Твърде скалисто е, твърде хлъзгаво – каза Майката Земя, поглеждайки нагоре.
– Чудя се какво възнамерява брат ми – каза Еребус.
Никс му се усмихна, забелязвайки, че той изглежда само любопитен и съвсем не завижда. Тя свърза ръката си с неговата.
– Ти изобщо не си злонамерен.
Усмивката на Еребус беше слънчева.
– Защо да си губя времето да бъда злонамерен, когато да се радваш и да се веселиш е много по-забавно?
– Прекрасен въпрос, млади Еребус – каза Майката Земя и погледна Никс. – Мъдрата богиня би се зачудила защо някой би избрал да бъде злонамерен, а не радостен.
Смутена, Никс не срещна погледа на Майката Земя. Вместо това тя погледна нагоре, търсейки да зърне крилата на лунната светлина. Тя бе възнаградена от силуета му, тъмен на фона на зеленината. Той стоеше на най-горния перваз на стръмната, остра скала. Под него, но все още над мястото, където стояха Никс и останалите, имаше ръб от покрита с мъх скала, който образуваше подобен на басейн перваз, преди камъните да се отворят и да се спуснат към гората долу.
Калона вдигна едната си ръка над главата, ръката му беше протегната и отворена, а гласът му отекна мощно в скалите.
С красотата си тя ме плени,
с копие в сърцето и душата винаги ще бъда.
Царството на смъртните трябва да се радва,
че тя е истинска.
Никс никога няма да се откаже от обета си.
Затова ела при мен, древна божествена магия.
Приеми формата на оръжие, предназначено да бъде мое!
Въздухът над Калона сякаш потрепери и внезапно се материализира дълго копие от оникс. Калона го сграбчи и заповяда:
Вода, вслушай се в дара на сътворението,
който е в моя призив.
Огледай най-предпочитаната и украса за глава
в кристален, блестящ пад!
Калона заби копието в камъните в краката си и водата, откликвайки на призива му, бликна от пролома в скалата и се изсипа на каскада върху перваза във все по-мощен разлив, който се разширяваше, искрящ кристално и бяло, падайки в басейна отдолу в съвършена имитация на блестящата украса от звезди, която украсяваше косата на Никс.
Никс се задъхваше от удоволствие, пляскаше и се смееше. Калона се спусна напред през перваза, за да се спусне към нея и да я хване, когато тя се хвърли в ръцете му.
– Майко Земя! Калона пресъздаде своя дар, който толкова много обичам – каза Никс и се усмихна на приятелката си, когато краката ѝ отново стъпиха на земята.
Усмивката на Майката Земя беше предпазлива, но искрена.
– Наистина е така. Браво, Калона. Това украсява чудесно моята гора и винаги ще ми напомня за обичта, която изпитвам към нашата вярна богиня.
Дриадите запяха в знак на съгласие, танцувайки около мъхестите камъни.
Еребус се приближи до Калона и протегна ръка.
– Това е нещо красиво, достойно за нашата богиня.
Калона се поколеба само за миг. После хвана ръката на Еребус. Усмихвайки се накриво, той каза:
– Благодаря ти, братко. И това красиво нещо не мирише.
Еребус отметна глава назад и се засмя.
– Днес ти спечели, братко! И свободно признавам, че това ме радва. Трябва по-често да проявяваш чувството си за хумор. Този Калона ми харесва повече от мрачния, намръщен човек.
Никс отиде при тях и над стиснатите им ръце постави своята.
– Братството ви ме радва повече, отколкото който и да е тест би могъл. Сякаш Водата ме е изпълнила с радост!
Присъединявайки се към тях, Майката Земя каза:
– И точно това възнамерявах да направя, когато ви подлагах на тези изпитания. Исках само да съм сигурна, че за нашата Богиня са създадени достойни спътници. И днес съм много доволна. Кажете ми, Калона и Еребус, какъв елемент ще изберете за последното си изпитание?
Никс кимна на Еребус.
– Тъй като Калона избра Водата, следващият избор е твой.
– Ако брат ми е съгласен, аз одтеглям избора си и моля ти да решиш вместо мен.
– Съгласен съм с брат си – каза Калона.
Усмивката на Никс беше лъчезарна.
– Тогава избирам Духа като елемент за последното ви изпитание.
– Много добре. Докато всеки от вас не призове в живот своето творение, аз ви предоставям властта над Духа. Така съм казала, така да бъде – каза Майката Земя.
– А сега трябва да ви напусна – каза Еребус.
– Ще ме оставиш? – Усмихна му се въпросително Никс.
– О, само засега. Вярвам, че Великата майка и аз трябва да се върнем в Стария Файтфул – каза Еребус, погледна от Калона към Никс, а после отправи остър поглед към Майката Земя. – Изглежда, че ни липсват няколко феи. Мисля, че те все още трябва да са в гейзера. Знаеш колко разсеяни могат да бъдат от искрящите цветове.
– Трябва да отидем да ги съберем, бедните – с готовност се съгласи с него Майката Земя. Когато Еребус я вдигна внимателно на ръце, тя извика: – Хайде, дриади, да се върнем и да намерим сестрите ви.
Преди да скочи в небето, Никс докосна ръката на Еребус.
– Благодаря ти. Ти си скъпоценен за мен.
– Както и ти за мен, моя богиньо – каза той. – Довиждане, братко. Ако имаш нужда от помощ за следващия си изпит, можеш да ме намериш, като следваш изгряващото слънце. – С бъбривите дриади на ръце Еребус се отправи към небето, оставяйки Калона и Никс съвсем сами.
– Той е по-умен, отколкото си мислех, макар че ръстът му все още ме изненадва – каза Калона.
– Височината му? Вие двамата сте почти еднакви.
– Той е по-нисък и по-млад от мен – каза Калона. – Макар че, понеже споменахте приликата във външния ни вид, ще призная, че е изключително красив.
– Ти си непоправим! – Бутна го закачливо в гърдите Никс.
Смеейки се, Калона я сграбчи и падна назад. Когато Никс изпищя, той разпери криле и те се понесоха бавно надолу, за да се приземят на един перваз точно над басейна, който сега беше пълен с кристална вода. Все още държейки я в прегръдките си, Калона промълви в ухото ѝ:
– Казах ти, че никога няма да те оставя да паднеш.
– А казвала ли съм ти колко студени са планинските води? – Отвърна Никс, като несигурно погледна под тях към пенливия басейн.
– Аз не мога да заповядвам на Огъня, но ти, богиньо моя, можеш – каза той.
Никс се усмихна.
– Да, мога! – Измъкнала се от прегръдката му, тя се обърна към водопада и вдигна ръце, призовавайки: – Призовавам те, Огън. Твоята топлина в тези води наистина желая.
Скалите, обграждащи водопада и басейна, мигновено започнаха да светят като въглени, а от басейна се вдигна топла мъгла.
– Може ли? – Попита Калона.
– Вече знаеш отговора ми. Аз много обичам водата – каза тя. – Също така много обичам и теб. – Умишлено богинята посегна зад гърба си и дръпна една сребърна панделка, разхлабвайки роклята си. С едно разтърсване на раменете тя падна от тялото ѝ и образува небесна локва в краката ѝ. Носейки само звездната си нантия, тя каза: – Ще се присъединиш ли към мен?
– Винаги – каза той и я взе в прегръдките си.
Вниманието им беше погълнато от удоволствието, което намираха един в друг, и никой от тях не забеляза Скиаеда. С присвити от завист очи Л’ота наблюдаваше любовната игра на безсмъртните, преди безшумно да се измъкне и да изчезне в най-тъмните сенки.
Назад към част 6 Напред към част 8