П.С.Каст Кристин Каст-Училище за вампири-Изкупена-книга 12-част 6

* * *

Всичко минало по-гладко, отколкото дори Неферет си била представяла. Хората не само бяха нелепо лесни за контролиране, но и бяха напълно беззащитни като малката Кайли срещу заразата на едно единствено пипало на Мрака. Беше абсолютно права. Те се нуждаеха от нея, за да нареди живота им, както бебето се нуждае от майка си.
Единственият проблем в нейния план беше, че Неферет нямаше достъп до безкраен брой пипала. Само най-верните, истинските ѝ деца, бяха останали на нейна страна, след като тя се бе разпаднала.
За кратко се замисли дали да не изпрати призив за още нишки на Мрака, но също толкова бързо отхвърли идеята. Тя не би възнаградила предателството – а нишките, които я бяха изоставили в труден момент, я бяха предали на най-дълбоко ниво.
Неферет отпиваше от любимото си каберне от кристална чаша, докато обикаляше из пентхауса си и броеше хората, които усърдно почистваха и оправяха бъркотията, оставена от Зоуи и нейните приятели. Шест. Четири жени от домакините и двама мъже от обслужването на стаите. Устните на Неферет се изкривиха. Всъщност те бяха малко повече от момчета – и двамата руси и нетърпеливи да отговорят на молбата и за обслужване в стаята. Слизайки от асансьора ѝ, израженията им бяха издали мислите им толкова ясно, че тя не си беше направила труда да изследва умовете им. Те я искаха. Много силно. Очевидно се бяха надявали, че тя иска малко кръв и секс с виното си. Глупаци! Сега те се движеха механично, изпълнявайки издадените от нея команди без оплаквания, без притеснения и без дразнещи флиртаджийски погледи. Те бяха, както тя предпочиташе човешките си мъже, мълчаливи, примамливи и млади.
– Господа, животът е прекрасен. Не сте ли съгласни?
Двете руси глави се надигнаха и се обърнаха в нейна посока.
– Да, богиньо – изрекоха те заедно, сякаш по навик.
Неферет се усмихна.
– Както често казвам, свободната воля е ужасно бреме. Добре направих, че ви освободих от него. – После заповяда: – Върнете се на работа.
– Благодаря ти, богиньо. Да, богиньо – повториха те и се подчиниха.
И така, тя беше използвала вече шест нишки. Не, седем, ако броим малката Кайли на рецепцията. Неферет погледна съзерцателно към гнездото от пипала, където те се рояха около разбитите врати, водещи към балкона на покрива, поглъщайки последната засъхнала кръв на Калона. Колко бяха те? Опита се да преброи, но това беше невъзможно. Движеха се твърде бързо и твърде често и имаха склонност да се сливат и да се разделят по желание. Все пак изглеждаше, че са останали много от тях. И всички те бяха станали по-големи, по-плътни, значително по-силни, след като бяха пирували.
Трябва да се погрижа да останат добре нахранени. Те не могат да се разпилеят – така ще се разпилее и абсолютният ми контрол над хората.
Решително Неферет вдигна телефона и набра нула за рецепцията.
– Рецепция. С какво мога да ви помогна, Неферет? – Още при първото позвъняване се обади веселият глас на Кайли.
– Кайли, когато ти се обаждам, правилният начин да отговориш на телефона е да кажеш: С какво мога да ти услужа, богиньо моя?
Гласът на Кайли се изравни и без никаква емоция тя каза: – Как мога да ти служа, богиньо моя?
– Браво, Кайли. Ти се учиш толкова бързо. Трябва да знам колко служители работят днес тук, в моя храм.
– Шест икономки, двама посрещачи, четирима души за обслужване на стаи и аз. Рейчъл би трябвало да работи на рецепцията заедно с мен, но тя се обади, че е болна.
– Бедната, нещастна Рейчъл. Но пък остават тринайсет щастливци като мой персонал. Разбира се, в това число не влиза ресторантът. Той отворен ли е днес?
– Да, всяка неделя сме отворени за късна закуска до два часа.
– А колко е персоналът днес?
Кайли направи пауза и след това преброи:
– Главният готвач, неговият помощник-готвач, още един готвач, който работи на линията, барманът, който е и управител, и три сервитьорки.
– Общо двадесет души. Ето какво ще направиш, Кайли. Затвори ресторанта незабавно, но не позволявай на никой от работниците да напусне. Кажи им, че е настъпила промяна в управлението на хотела и новият собственик е свикал среща на целия персонал.
– Ще направя каквото ми кажете, богиньо, но ресторантът е собственост на Снайдърс.
– Кои са Снайдърс?
– Семейството, което купи и реновира „Майо“ през 2001 г. Те са собственици на сградата.
– Поправка, Кайли, скъпа моя, те са собственици на сградата, която е била известна като хотел „Майо“. Аз контролирам храма, в който се е превърнала. Няма значение. Всичко ще се изясни съвсем скоро. Единственото, което трябва да направиш за мен сега, е да събереш всички служители на ресторанта и хотела и да им наредиш да се явят в пентхауса ми след тридесет минути. След това ще премахна заглавието „среща на персонала“ и ще я нарека така, както наистина ще стане: възможност да се поклоните на вашата Богиня. Не звучи ли това много по-приятно от среща на персонала?
– Да, Богиньо – повтори Кайли.
– Отлично, Кайли. Ще се видя с теб и останалите ми нови поклонници след тридесет минути.
– Богиньо, не мога да оставя рецепцията без надзор. Какво ще стане, ако някой се опита да се регистрира или да излезе?
– Отговорът е прост, Кайли. Огради с верига всички врати, през които някой може да влезе или излезе от моя храм, заключи ги и след това се присъедини към мен с ключовете.
– Да, богиньо.

Назад към част 5                                                              Напред към част 7

LudatA

Автор: LudatA

25.05.1971 Пловдив Испания- Алберик

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *