П.С.Каст Кристин Каст-Училище за вампири-Изкупена-книга 12-част 7

* * *

Неферет щеше да се наложи да намери друго място, където да приема поклоненията на своите поданици. Пентхаусът ѝ беше твърде интимен за толкова много хора. Въпреки това щеше да се наложи да се справи временно. Тя се позиционира, заставайки в рамките на счупените витражни врати, които сега наскоро бяха заменени от едно от двете руси момчета. Беше изключила всички крещящи електрически лампи и заповяда на домакините да донесат свещи в стаята ѝ. Колони, саксии и свещи покриваха гранитния бар, камината, мраморната масичка за кафе в стил арт деко и голямата дървена маса в трапезарията. Беше наредила и на фенерите от двете страни на вратите да изтръгнат крещящите крушки и да ги заменят с топлата, трептяща светлина на две бели свещички. Направи си бележка да изпрати някой от слугите си за още свещи – много, много свещи.
Погледът на Неферет обходи пентхауса ѝ и тя беше доволна. Всичко изглеждаше много по-добре и тя се наслаждаваше на втората си бутилка каберне, като си мислеше колко повече ще и хареса по-късно, насаме, когато един от поклонниците и предложи да смеси неговата или нейната кръв с него.
Неферет се беше облякла внимателно, доволна, че нито една от дрехите ѝ не е била нарушена, докато я е нямало. Избра си халат от златиста коприна, който прилепваше по тялото ѝ, сякаш я галеше. Както обикновено, Неферет остави гъстата си кестенява коса да пада свободно на блестящи вълни около кръста ѝ. Тя не се украсяваше със символ на никоя друга богиня. Никакви вдигнати нагоре, сребърно бродирани изображения никога повече нямаше да бъдат допуснати на дрехите ѝ – тя сама беше изтръгнала последните от тези нишки.
Неферет имаше нов символ. Обмисляше го внимателно и нямаше търпение някой от поклонниците ѝ да поръча изделието по поръчка от бижутерийния магазин на Муди и да я „изненада“ с шесткаратов рубин с формата на съвършена сълза. Тя щеше да благодари безкрайно и да го носи винаги на масивна златна верижка.
Наистина щеше да е хубаво да си Богинята на мрака – Богинята на Тулса – Богинята на хаоса.
Асансьорът изпищя.
– Деца, елате при мен! – Нишките на Мрака се втурнаха към нея, заобиколиха я, притиснаха голите ѝ крака с успокояващата си студенина. – О, и поклонници, можете да се върнете при мен – извика тя през рамо към мястото, където беше изпратила слугите си да чакат, докато тя пожелае да им заповяда отново. Те се промъкнаха покрай нея точно в момента, когато вратите на асансьора се отвориха и Кайли въведе останалата част от персонала в пентхауса.
– Добре дошли! – Неферет вдигна чашата си и вдигна ръце. – Благословени сте да бъдете в мое присъствие.
Повечето от групата изглеждаха объркани. Две жени, облечени като сервитьорки, си мърмореха въпроси една на друга. Острите очи на Неферет ги забелязаха. Един от мъжете, онзи, който носеше глупавата бяла готварска шапка, заговори.
– Можете ли да ни кажете какво се случва тук? Трябваше да затворим ресторанта и да накараме нашите клиенти да си тръгнат – въпреки че не бяха приключили с късната закуска. Мога да ви кажа, че в момента там има доста ядосани бивши клиенти.
– Как се казвате? – Попита го Неферет, като запази приятния си глас.
– Тони Уидърби, но повечето хора ме наричат шеф.
– Е, Тони, аз не съм като повечето хора. Виждаш ли, повечето хора ме наричат Богиньо.
Той се засмя покровителствено.
– Шегуваш се, нали? Искам да кажа, че виждам татуировките ти и знам, че си вампир и всичко останало, но вампирите не са богини.
Неферет със задоволство видя, че Кайли се е отдръпнала от готвача, сякаш не искаше да се зарази от непослушанието му. Кайли наистина се превръщаше в отличен поклонник.
Неферет не изгуби дори поглед към готвача. Вместо това се усмихна надолу към превиващите се нишки.
– Толкова сте нетърпеливи – подкани ги тя, наполовина ги насърчи. – Толкова сте умни. – Тя се наведе, за да погали едно особено развълнувано пипало, което се беше увило около крака ѝ и беше пропълзяло почти до бедрото ѝ. – Ще се справиш добре.
– Добре, ще трябва да ни разкажеш за шегата, иначе ще се обадя на собственика на ресторанта – каза готвачът. Когато тя продължи да го игнорира, той започна да блъфира: – Това наистина е смешно…
– Вземи го! – Заповяда Неферет. – И се покажи.
Пипалото стана видимо, докато летеше към готвача. Беше толкова голямо, че лесно се уви около дебелата му талия, като се движеше бързо нагоре.
– Какво става? Махнете го от мен! – Изкрещя готвачът и залитна назад, удряйки безсилно пипалото с двете си дебели ръце.
Неферет си помисли, че звучи като младо момиче, което се е уплашило от паяк.
Висок, красив чернокож мъж, облечен в униформа на посрещач, се запъти да помогне на готвача.
– Остани на мястото си или съдбата ти ще бъде същата като неговата! – Избухна Неферет.
Мъжът замръзна.
– Нееее! – Писъците на готвача отекнаха с истерия и Неферет с облекчение установи, че точно в този момент пипалото се плъзна по шията му и се вмъкна в устата му, като я накара да се отвори толкова невъзможно широко, че ъгълчетата на устните му се разцепиха и започнаха да кървят, преди дебелата му дължина да изчезне в човешкото тяло. Готвачът се свлече на пода.
– Наистина мисля, че е жалко, когато възрастен мъж звучи като уплашено малко момиченце, нали?
Хората, които не бяха обладани от нейните деца, я гледаха със смесени изражения на ужас и недоверие. Шепнещите сервитьорки бяха започнали да ридаят. Друга жена, една от домакините, които не се бяха отзовали на предишната покана на Неферет, се молеше на испански и стискаше разпятието, което висеше на врата ѝ от доста евтино изглеждаща сребърна огърлица. Цялата група, с изключение на заблудения Тони, се бе запътила като стадо към вратите на асансьора.
– Не – леко каза Неферет. – Не можете да си тръгнете, докато не ви освободя.
– Ще убиеш ли и нас? – Попита една от жените, която държеше ръцете на приятелката си и трепереше спазматично.
– Да ви убием? Разбира се, че не. Тони не е мъртъв. – Неферет се обърна към готвача, който все още се беше свлякъл на пода.- Тони, скъпи моя, стани и кажи на останалите, че си напълно здрав.
Тони се изправи дървено. Той се дръпна докато не се обърна с лице към Неферет. След това без никакво изражение на тумбестото си, опръскано с кръв лице каза:
– Напълно съм добре.
– Забравил си нещо – каза Неферет.
Тялото на Тони потрепна спазматично, сякаш беше наелектризирано отвътре, и той набързо повтори:
– Напълно съм добре, богиньо.
– Ето, виждаш ли? Точно както казах. Как се казваш, скъпа моя? – Попита тя треперещата жена.
– Елинор – каза тя.
– Какво прекрасно старо име. Вече не се чуват такива имена, а това е толкова жалко. Къде са отишли всички Елинор и Елизабет, Гертруд, Гладис и Филис? Не, няма нужда да ми отговаряте. Те са били завладени от Хейли и Кейли, Мадисън и Джордан. Мразя съвременните имена. Знаеш ли, Елинор, трябва да ти благодаря. Твоето изискано име ми помогна да взема решение за вас, моите нови поклонници. Ще преименувам всеки от вас, който има прекалено гръмко име. – Неферет погледна Кайли и се усмихна. – С изключение на теб, Кайли. Твърде много ми харесва златната ти табелка, за да променя името ти.
– Богиньо? – Прошепна името като въпрос Елинор.
– Да, скъпа моя.
– Сега за теб ли работим?
– О, много по-добре от това. Сега вие ми се покланяте. Двадесетте от вас са първите свидетели на моето управление като Богиня на мрака. Всеки от вас ще има много специална и важна роля, която ще изпълнява, докато ме почита и задоволява всяка моя нужда. Ще ми принасяте дарове и жертви, а в замяна аз ще ви отнема изтощителната свободна воля, която очевидно ви е потискала и депресирала през целия ви живот. Иначе защо бихте работили такава черна и безсмислена работа?
– Не разбирам какво се случва. – Разплака се Елинор.
– Много скоро объркването ти ще изчезне. Не се притеснявай, мила Елинор, боли само за миг. – Неферет вдигна ръката си. – Деца… – започна тя.
– Чакай! – Прислужникът, който искаше да помогне на Тони, пристъпи напред и невъзмутимо срещна погледа на Неферет. – Казахте, че ако се опитаме да помогнем на шефа, съдбата ни ще бъде същата като неговата. Аз не му помогнах. Никой от нас не му помогна. Така че, според собствените ти думи, няма да изпратиш тези змийски същества върху нас.
– И как се казваш?
– Джъдсън. – Той направи пауза и добави: – Богиньо.
– Джъдсън, това е име от стария Юг, знаеш ли това?
– Не, не, не знаех. – Още една пауза: – Богиньо.
– Е, така е. Аз няма да променя името ти. А за това, което казах преди? Излъгах. Вземи ги! – Заповяда Неферет.
За щастие децата и бяха предвидили желанията и и се придвижиха бързо, така че досадните писъци приключиха много, много скоро.

Назад към част 6                                                          Напред към част 8

 

 

 

LudatA

Автор: LudatA

25.05.1971 Пловдив Испания- Алберик

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!