П.С.Каст Кристин Каст-Училище за вампири-Изкупена-книга 12-част 8

Неферет

Неферет изпрати новите си поклонници, всеки от които беше посветен в нейното поклонение чрез притежанието на едно от децата ѝ, и им заповяда да разбудят гостите и жителите на хотела и да ги накарат да се съберат в голямата бална зала.
Неферет беше решила, че ще създаде своята стая за жертвоприношения в голямата бална зала. Тя беше заобиколена от мраморни колони с прекрасен висок таван, богато украсени полилеи в стил арт деко и широко двойно стълбище с извит парапет от ковано желязо, което имаше площадка между приземния етаж – където щяха да стоят поклонниците ѝ – и променадата на горното ниво, където щяха да бъдат допускани само най-близките ѝ поклонници или тези, които се грижеха за нуждите ѝ. Останалите щяха да бъдат затворени или в стаите си, или в подземието, което Кайли бе така любезна да и покаже. Ако пък бяха прекалено досадни, а тя не искаше да изразходва нито едно пипало, за да ги притежава, те щяха да станат храна за децата ѝ.
Неферет, разбира се, се хранеше само с онези поклонници, които я интересуваха.
Кайли бе натоварена със задачата да намери стол, който да ѝ стане трон, докато не поръча да направят подходящ.
– Ще трябва да намериш майстор занаятчия, който да създаде точно това, от което имам нужда. Дървото трябва да бъде оцветено в тъмночервения цвят на бичата кръв – говореше тя, докато внимателно разглеждаше обстановката. – И да няма нито едно от онези нещастно студени, твърди места, които предпочитат вампирките във Висшия съвет. Възглавници от златно кадифе – на тях ще седя аз.
Неферет позволи на две от най-привлекателните домакини да я облекат в луксозен тоалет от кралски пурпур и тъкмо беше решила, че няма да носи обувки – ще бъде боса, както подобава на новородена богиня, когато се върна в дневната, за да напълни чашата си с вино – раздразнена, че не я чака нетърпелив човек. Тя вече чакаше с нетърпение гостите и жителите да бъдат събрани от послушния ѝ персонал, за да може да влезе в балната зала.
– Дори за една богиня е толкова трудно да намери добра помощ. Но аз ще оставя тази грешка да отмине. Те са само двадесет. Сигурно са доста заети да вкарват хората в моята стая за жертвоприношения. Но ще я отмина само този път. – Тя отпиваше от наситената червена течност, наслаждавайки се на вкуса на кръвта, която красивият пиколо така любезно бе предложил да разрязва плътта си, за да ароматизира виното ѝ, когато телевизорът привлече периферното ѝ зрение. В долната част на екрана вървеше новинарска емисия: „УБИЙСТВА В ТУЛСА“, а водещата, Чера Кимико, говореше с мрачно изражение.
Зарадвана, Неферет натисна бутона за изключване на звука, очаквайки да преживее отново вкусните подробности от празника си. Но вместо църквата на Бостън авеню, екранът се изпълни със снимка на Удуърд парк, в ужасно състояние на изгоряла непривлекателност. После камерата се премести и веждите на Неферет се повдигнаха, когато се фокусираха върху скалната стена до пещерата, която доскоро беше нейно убежище.
– Това е мястото на ужасяващите убийства на двамата мъже, чиито тела бяха открити от пожарникарите вчера сутринта. Както съобщихме по-рано, силната гръмотевична буря, която създаде ветрове със скорост над седемдесет мили в час, носеше със себе си и смъртоносни мълнии. Мълниите в района на Тулса са причина за смъртта на петима души днес, а още десет души все още са хоспитализирани в тежко състояние. Но смъртта на тези двама мъже очевидно не е свързана с бурята. Адам Палука е на живо с детектив Кевин Маркс и ние се обръщаме към него за подробности. Адам?
Сцената се смени от опустошения от бурята парк с детектив, седящ зад бюро в светски изглеждащ офис. Неферет го разпозна като офицера, който в миналото с досада бе изглеждал симпатичен на Зоуи Редбърд. Тя се намръщи, докато гледаше краткото интервю.
– Детектив Маркс, бихте ли обяснили за двата допълнителни смъртни случая в парк „Удуърд“ и наистина ли изключихте причините, свързани с бурята?
– Телата на двама мъже, и двамата в средата на четиридесетте години, бяха открити рано вчера. Причината за смъртта и на двамата е една и съща – травма с тъп предмет и загуба на кръв.
Неферет се усмихна, като реши, че това е отлична предварителна репетиция за касапницата, която скоро щяха да открият.
– А вярно ли е, че сте задържали човек, който е признал за убийствата?
Неферет повдигна вежди.
– Признал е за убийствата ли? В ареста? Това е напълно невъзможно.
– Да, с тъга ви съобщавам, че една млада новачка, която познавам лично, се яви по собствено желание и призна, че е убила двамата мъже.
– Новачка! – Неферет избухна от шезлонга, крещейки към телевизионния екран.
– Можем ли да научим името на тази девойка?
– Зоуи Редбърд.
Неферет изпищя, вдигна една от електрическите лампи, които беше изключила, и я хвърли към екрана.
– Това простовато, слабо дете вярва, че е убило онези двама мъже? Намерих ги, едва зашеметени, на метри от моето светилище, а кръвта им ми послужи да се нахраня, за да мога да си проправя път към голямото пиршество в църквата на Бостън авеню. Зоуи Редбърд е убила двама възрастни мъже? Какви пълни глупости! Тя няма волята да убие когото и да било! И всъщност е признала за убийството им? Това момиче е по-голяма идиотка, отколкото дори аз можех да си представя. – Неферет отметна глава назад и подигравателен смях изпълни пентхауса.

Назад към част 7                                                               Напред към част 9

 

LudatA

Автор: LudatA

25.05.1971 Пловдив Испания- Алберик

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *