П.С.Каст Кристин Каст-Училище за вампири-Изкупена-книга 12-част 11

Детектив Маркс

Още от онази тъмна, снежна нощ, когато Зоуи Редбърд го бе повикала в старото депо, където тя и един тийнейджър едва не бяха убити, детектив Маркс имаше въпроси за Неферет, която тогава бе върховна жрица на Дома на нощта в Тулса. Вампирката му се бе сторила странна. Зоуи очевидно се бе отнасяла с недоверие към нея, когато бе върнал момичето в Дома на нощта, а Неферет я бе посрещнала с нещо, което изглеждаше като истинска топлота. Зоуи бе останала предпазлива. Дори беше направила демонстрация, разкривайки новите татуировки, с които тяхната богиня я беше дарила тази нощ, което за опитното око на детектива говореше, че младата жена успешно е казала на високопоставения, най-могъщ вампир в училището да се отдръпне.
Маркс предполагаше, че е трябвало да застане на страната на вампира и да се усъмни в истинността на момичето. Но вместо това Маркс усети сърбеж под кожата си около Неферет, същият сърбеж, който му беше спасявал задника повече пъти, отколкото можеше да преброи на улицата. Беше харесал Зоуи. Покрай нея не бе усетил никакъв сърбеж. Неферет изобщо не му харесваше.
Беше попитал сестра си, която беше белязана преди почти две десетилетия, за Неферет. Ан беше необичайно кратка в отговора си към него:
„Неферет е могъща върховна жрица. Пази се от нея.“
Когато той я попита за подробности, Ан бе затворила напълно разговора. Тя дори избягваше обажданията му в продължение на почти седмица. Това беше повече от странно. Двамата с Ан бяха близнаци и бяха останали близки дори след като тя бе белязана, а после и променена. В момента тя преподаваше магии и ритуали в Дома на нощта в Сан Франциско. Маркс почиваше там поне веднъж годишно. Няколко пъти дори е оставал на територията на училището като неин гост. Обикновено Ан беше открита и честна с него за своя вампирски свят. Тя знаеше, че може да се довери на брат си. Но само едно споменаване на Неферет и Ан беше издигнала стена между тях.
Маркс мразеше това, мразеше да няма доверието на сестра си. Затова никога повече не беше питал за Неферет.
Дори когато върховната жрица бе напуснала Дома на нощта в Тулса и бе дала пресконференция, на която осъди масовите вампири като цяло и стария си Дом на нощта в частност.
Дори когато Неферет бе изчезнала, след като апартаментът ѝ бе поруган.
Дори когато новата върховна жрица на Дома на нощта в Тулса, Танатос, обвини Неферет в убийството на кмета Лафонт.
Дори когато по линията на „Криминална полиция“ постъпи анонимен сигнал, че в църквата на Бостън авеню е видяна да влиза гола вампирка, отговаряща на описанието на Неферет.
Последните двайсет и няколко минути бяха променили решението му да не разпитва сестра си.
– Тук! Офицер, спуснете се тук! – Маркс махна с ръка на линейката, която с писък се бе изкачила до импровизираната блокада, зад която той и останалите полицаи се бяха приземили. Той погледна към Джеймисън. Човекът очевидно беше издъхнал. Шестте куршума, които бяха рикоширали от невидимия щит, издигнат от Неферет, някак удобно го бяха уцелили навсякъде, освен в частите на тялото му, покрити от бронираната жилетка. Как, по дяволите, беше направила това? Маркс добави още един към дългия списък с въпроси, които непременно щеше да зададе на сестра си.
Повече маркирани коли, отколкото можеше да преброи, се изнизаха, паркирайки по средата на улиците около Майо. Полицаите, които не тичаха да подкрепят екипа на Маркс, бързаха да евакуират всички съседни сгради. Маркс беше съобщил по радиото за свален офицер и за голяма заложническа ситуация.
Със смесица от облекчение и съжаление той видя шеф Конър, който водеше групата от служители на SWAT.
Началник Конър не беше известен с дипломатическите си умения.
– Детектив, запознайте ме със ситуацията – каза началникът.
– Неферет си призна за убийството на Бостън авеню. Тя е там със заложниците. Тя ги държи под свой контрол. Не мога да кажа дали е заклинание, или просто ги е накарала да бъдат толкова адски уплашени, че са готови на всичко за нея. Но няма да повярваш какви ужасни неща е накарала тези хора да правят.
– След като видях какво направи на Бостън Авеню, не мисля, че има нещо, което може да ме изненада – каза мрачно шефът.
– Виждате ли това тяло? Това момиче си разкъса гърлото заради Неферет, докато казваше: – Благодаря ти, богиньо. Маркс кимна към кървавата каша, която някога е била млада жена.
– Имаш ли представа колко души са там с нея?
Маркс поклати глава.
– Трябва да са около стотина, но най-доброто предположение е всичко, с което разполагаме. Тя е затворила ресторанта и е заключила сградата плътно. Доколкото можем да преценим, тя не пуска никого навън.
– Е, ще трябва да ни пусне вътре.
– Шефе, мисля, че е по-добре да получим някаква информация за заложническата ситуация. Не искаме да се повтори това, което се случи в църквата. Тя е убила онези хора, но телата не приличаха на нищо, което някога съм виждал да прави вампир преди. Бяха нарязани на парчета, сдъвкани и изцедени. Силата на Неферет не прилича на нищо, с което някога сме се сблъсквали.
– Да, видях ги. – Началникът поклати глава. – Как, по дяволите, един вампир може да направи това? Чувал съм за върховни жрици, които могат да се бъркат в съзнанието на хората – да правят някакъв контрол и дори да изтриват паметта. И знам, че те са физически силни, макар и не толкова, колкото техните Воини. Но клането в църквата…- Той поклати глава. – За това никога не съм чувал. А ти? Сестра ти не е ли вампир?
– Тя е и аз ще и се обадя, но има нещо, което трябва да знаеш. Неферет не казва, че тя е вампир. Нарича се богиня, по-точно богиня на мрака и кралица Тси Сгили, каквото и да е това. Тя казва, че е превърнала Майо в свой храм и иска Тулса да и се поклони.
Началникът издаде насмешливо мърморене.
– Малък шибан шанс. Веднага щом уточним заложническата ситуация, ще влезем вътре. Да видим какво може да направи 50-ти калибър на нашия снайперист срещу нейните заблуди за божественост.
Маркс кимна в знак на съгласие, но познатият предупредителен сърбеж се върна под кожата му и му даде лошо предчувствие за това как ще се развие това нещо.
– Проклетите вампири напоследък са загубили езическите си умове. Първо убиха кмета, после онези двама мъже в парка, клането в църквата, а сега и това. Мисля, че трябва да направим нещо повече от това да заключим Дома на нощта. Мисля, че трябва да ги съберем и да ги изритаме по дяволите от Тулса!
– Шефе, за онези двама мъже в парка. – Маркс се намръщи. Знаеше, че антивампирските настроения са силни, но не обичаше да чува такива расистки глупости от шефа на полицията.
– Да, какво става с тях? Не бяхте ли вие този, който доведе онази новачка, който призна за убийството им? По дяволите, тя можеше да убие и Лафонт!
– Всъщност, сър, Неферет току-що си призна за убийството на кмета и онези двама мъже. Тя се похвали с това, както и с клането в църквата.
Началникът примигна от изненада.
– Е, тогава какво, по дяволите, е правила тази девойка, която се е признала за убиец? Тя в съюз с Неферет ли е?
– Искрено се съмнявам в това. Зоуи Редбърд и Неферет имат лоша кръв помежду си. По-вероятно е Зоуи да е имала сблъсък с мъжете, да се е предпазила и когато е чула, че са мъртви, да е помислила, че трябва да ги е убила. Тя е добро дете, шефе. Мисля, че се е предала, защото е била погълната от угризения на съвестта. Дори не искаше някой възрастен вампир да се доближава до нея.
Шефът го погледна с празен поглед. Маркс потисна въздишка и обясни.
– Ако едно бяло дете не е в близост до възрастни вампири, има стопроцентов шанс тялото му да отхвърли Промяната и то да умре. Зоуи се е самообвинявала за смърта на мъжете – и е решила, че присъдата ѝ е смърт.
– Забравих колко много знаеш за вампирите. – Поклати глава с отвращение шефът. – Предполагам, че няма значение дали са хора, или новаци – тийнейджърите нямат никакъв проклет разум.
Маркс беше отворил уста да протестира – с уважение, – че всъщност познава тийнейджъри, които имат някакъв проклет разум, и това включваше и Зоуи Редбърд, когато викът на униформено ченге го прекъсна.
– О, Боже мой! Погледнете нагоре!
Главата на Маркс трепна и погледът му се стрелна към небето навреме, за да види същества, гротескни черни същества, които изглеждаха като змии, само че нямаха очи – само зеещи усти, обрамчени със зъби, които блестяха мокри и червени – които бяха хвърлени от някаква невидима сила през каменния парапет на пентхауса на Майо. Съществата носеха със себе си взрив от кръв и вътрешности, части от тела и кървища. И докато падаха, те се разширяваха, превръщайки се от змии без очи в тъмна, пулсираща завеса, обагрена в алено. Завесата се придържаше към каменната фасада на Майо и я обвиваше в мрак и кръв, докато се разгръщаше надолу.
– Огън! Убийте ги! – Изкрещя началникът на полицията.
Маркс се опита да го спре. Опита се да му напомни, че вътре има невинни граждани, които лесно могат да бъдат ранени или дори убити. Опита се да му каже, че нападението само ще послужи за разгневяване на вампирката, който държи тези граждани за заложници и която вече е толкова луда, че вярва, че е станала безсмъртна. Но навсякъде около него избухна паническа стрелба и думите му се изгубиха в лудостта.
Отначало Маркс не искаше да вдигне поглед. Не искаше да види опустошения от стрелбата Майо и да започне да се справя с последиците от необмислената заповед на шефа. Но Маркс не беше от хората, които избягват трудните неща в живота; той беше направил кариера, за да се справя с тях. Решително погледна нагоре.
Превърналата се в змии завеса се беше разширила така, че изглеждаше сякаш на сградата ѝ е пораснала пурпурно-черна кожа – кожа, толкова здрава, че не я пробиваха дори пистолетите „Глок“, които носеха униформените.
Всички наблюдаваха как мракът продължава да се разпространява надолу по сградата до нивото на улицата и се струпва там с шумолящ звук, който напомни на Маркс за времето, когато беше посетил Ню Йорк и беше отседнал в „Плаза“ – и беше направил грешката да излезе да пуши в три часа сутринта. Плъхове. Беше отишъл до редицата грижливо подстригани живи плетове пред големия вход на „Плаза“ и чу шумолене.
Той погледна надолу и шокиран видя десетки тлъсти плъхове, които се промъкваха сред живия плет. Така звучеше саванът от мрак, който Неферет беше създала, докато се настаняваше там, където сградата се срещаше със земята, и се миеше, неспокойно, върху камъка от 20-те години на миналия век.
– Огън по вратите. Пробийте това проклето нещо и се пригответе да нахлуете вътре! – Изкрещя началникът.
– Не! – Извика Маркс, докато униформените около тях скачаха, за да се подчинят на началника си.
Решен да оцелее, за да се бие още един ден, Маркс се примъкна зад една патрулна кола.
Всичко свърши за секунди. Полицаите се затичаха към двойната врата, стреляйки по стъклото, което сега беше покрито с хлъзгаво черно, изцапано с кръв. Сърцето му се разби, когато започнаха писъците. Маркс вече се обаждаше по радиостанцията си:
– Няколко полицаи са свалени! Имаме нужда от още линейки в „Майо“! И подкрепление! Още подкрепление! Изпратете всички униформени в Тулса тук сега!
Когато шефът се запъна назад и падна тежко на паважа, а куршумът от приятелски огън предизвика червен цвят в средата на челото му, очите му се отдръпнаха назад, бяха млечни, безизразни и несъмнено мъртви, Маркс направи единственото нещо, което знаеше да направи – пое командването.
– Прекратете огъня и отстъпете! Отстъпление! – Изкрещя той и мъжете отговориха с явно облекчение.
Младо униформено ченге приседна до него, дишаше тежко, ръцете му трепереха. Маркс си помисли, че момчето не може да е много по-възрастно от двайсет и една години.
– Майко Божия, това черно вещество дори не се е надраскало! Куршумите рикошираха обратно към нас, сякаш наистина се целеше. Какво, по дяволите, е това? – Каза той, а гласът му трепереше толкова силно, колкото и ръцете му.
– Магия – каза Маркс. – Тъмна, зла магия.
– Как, по дяволите, да се борим с нея?
Маркс срещна очите на младия мъж.
– Не се борим. Имаме нужда от помощ. За щастие знам къде да я получа.

Назад към част 10                                                       Напред към част 12

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!