Глава 4
Завъртях се, преглъщайки писък. Кой, по дяволите, беше в стаята ми? Надникнах в тъмнината. Там, почти сливайки се със сенките в ъгъла, стоеше Клайд.
– Боже мой – казах аз, докато демона пристъпваше напред.
Той се усмихна.
– Извинявай, че те стреснах.
– Това… всичко е наред. – Принудих се да се усмихна, опитвайки се да играя мила сукуба и да не се държа така, сякаш съм се изплашила, че демон – вероятно демон убиец – се е материализирал в стаята ми.
Тогава ми хрумна.
– Как можеш да си тук? – Възкликнах. – Не си ли в ареста? – Направих крачка назад. – О, Господи. Не си избягал, нали?
Все още усмихнат, той поклати глава.
– Не ме държат зад решетките, Джорджина. Те… – Той направи замислена пауза. – Добре ли е името Джорджина? Или предпочиташ Джина? Или може би Джорджи?
– Джорджина – казах аз. Достатъчно лошо беше, че на света вече имаше един демон, който ме наричаше Джорджи. Сто пъти бях казвала на Джером да не ме нарича така, но той така и не ме послуша.
Клайд кимна, приятен и сърдечен. Нямаше и следа от ядосания и разочарован демон, когото бях видяла по-рано. Сякаш вече бяхме на партито и разговаряхме.
– Добре, Джорджина. Както казах, не ме затварят. Все пак съм обвързан с този район. Имам около три мили радиус около този хотел, в който съм ограничен. Опитвам се да напусна и, повярвай ми, те знаят.
– Отрязват ли те и от силите ти? – Попитах, като никак не се чувствах комфортно в тази ситуация.
– Някои, не всички. Ако се притесняваш, че ще те взривя или нещо подобно, не го прави. Освен че не мога, наистина ще навредя на делото си, ако унищожа някой от съдебните заседатели.
Справедлива забележка.
– Добре – казах аз, като се почувствах само малко по-добре. Все още бях скръстила ръце в слаб опит за защита. – Тогава какво правиш тук?
– Просто си помислих, че ще е хубаво да те опозная – каза той с вдигане на рамене. – Като се има предвид, че никога не сме се срещали. Малък разговор, за да мине времето. Бях много впечатлен от представянето ти в съдебната зала днес. Оценявам, че не ме попита за размера на бельото ми или за любимия ми цвят.
Пренебрежението замени последния ми страх.
– Тази вечер ще разговаряш с всички съдебни заседатели ли?
Кълна се, че усмивката му стана почти два пъти по-широка и се отрази в тъмните му очи.
– Твърде умна си, за да си тук, Джорджина. Може би си единствената, която всъщност се интересува от това как ще се развие случая. Е, освен мен и другите двама.
Поклатих глава.
– Ако си тук, за да ме подкупиш, това няма да се получи.
– Не?
– Не.
– Всеки може да бъде подкупен – контрира той. – Това е начина, по който си продала душата си на първо място. Въпросът е само да разбереш какво искаш сега. Останалите съдебни заседатели? Те имат много неща, които искат, неща, които мога да изпълня, след като съм свободен и се върна на власт.
– И какво? Всички те са на твоя страна?
– Зависи от това какво ще им предложат Старла и Кърт. Повярвай ми, всеки демон от журито, който гласува, ще го направи въз основа на подкуп. Въпросът е какъв подкуп ще вземе всеки от тях?
– Това е… ужасно.
– Ние работим за Ада, Джорджина. Ако искаш справедливост, отиди на другата страна.
– Луис е справедлив. – Изговорих, без да се замислям.
Клайд наклони глава, изучавайки ме от друг ъгъл.
– Ако мислиш да избягаш при него и да ни издадеш, забрави. Той знае какво се случва, знае, че не може да го спре.
Прехапах долната си устна. Мислех да отида при Луис.
Клайд се приближи.
– И така, какво искаш? Какво ще ти трябва, за да ме оправдаеш?
– Казах ти, че не искам нищо – нищо достатъчно силно, за да те освободя, ако ти си този, който го е направил.
Лицето му се втвърди, сериозен поглед премина през чертите му.
– В това е въпроса. Аз не съм го направил, но това не означава нищо там. Искат да обесят някого – буквално и преносно – и ще вземат този, който им е удобен.
Отново звучеше искрено, но аз не се заблудих. Демоните бяха превъзходни лъжци.
– Моля те, върви си – казах аз, надявайки се, че не е излъгал, че не може да ме нарани. Това също беше убедително. – Няма да взема подкупа ти.
– Ти си сукуба – помисли той. – Не ти трябват пари – това вероятно ще ти предложи Старла, между другото. Но предполагам, че имаш достатъчно свои – или можеш да ги получиш от някой умиращ старец. Кърт… той е умен. Той може да предложи нещо добро. Не съм сигурен в коя посока ще тръгне. Но аз… да видим. Удоволствие. Това е, което искаш.
Задуших се от смях.
– Удоволствие? Бебче, знаеш ли колко често си лягам?
Той махна пренебрежително с ръка.
– Вероятно повече от мен. Но това не означава, че ти харесва.
Беше истина. Не винаги ми харесваше. Понякога акта го правеше за мен, понякога не. Но имаше една част, която винаги ми харесваше.
– Животът ми е от него – казах честно. – И когато това се случи – този порив – това прехвърляне. Това е удоволствие. Това е невероятно. По-добро от секса.
– Но няма ли да е хубаво да изпиташ секс, който е по-добър от прехвърлянето?
Загледах се недоверчиво.
– Опитваш се да ме подкупиш със секс? Опитваш се да подкупиш една сукуба със секс? – Може би той беше убиеца. Явно беше достатъчно ненормален. – Това е най – …
Клайд протегна ръка и докосна челото ми с върховете на пръстите си. Задъхах се от тласъка на силата, който ме прониза.
Изведнъж вече не стоях в хотелската стая. Намирах се в друга стая, стая от древността, на легло, покрито с пухкави възглавници и копринени чаршафи. Коприната се плъзгаше по гърба ми, а тялото на Клайд – по голата кожа отпред.
Крайниците ни бяха преплетени, устата му беше върху моята в целувка, която беше изцяло огнена. Той беше огън. Кожата му беше буквално гореща – толкова, толкова гореща. Това беше нещо демонично. Сериозно си мислех, че ще изгори моята, но кожата ми остана цяла и непокътната. Той се движеше срещу мен, спускаше устата си надолу и проследяваше още от тези изгарящи целувки по шията ми. Устните му откриха гърдите ми, като се редуваха с всяко зърно. Засмука ги силно, като зъбите му хапеха по начин, който танцуваше на много тънка граница между удоволствието и болката. Засега едва се държеше на страната на удоволствието.
Но устата му и огъня на кожата му не бяха това, което ме подлудяваше. Не бяха това, което ме накара да стена и да извивам тялото си към него, изтласквайки колкото се може повече от себе си напред.
Това бяха ръцете му.
Защото навсякъде, където се докосваха, вливаха живот в мен – онази красива, блажена сребърна жизнена енергия, която крадях всеки път, когато спях с човек. Това беше блестящата енергия, която изпълваше душата, силата, която обикновено се вливаше в мен в края на секса и поддържаше безсмъртието ми.
Но сега тази енергия идваше от дланите на ръцете му, докато ги прокарваше по тялото ми. Той също се движеше бавно, като удължаваше тази екстатична агония. Сякаш вкарваше масло в кожата ми. Този живот ме покри, насити ме и попи в мен. Беше повече, отколкото някога съм получавала от човек – дори от най-чистата, най-благородната душа. Десет пъти повече. Може би сто пъти повече. Кой би могъл да каже? Тялото ми се превърна в една огромна ерогенна зона. Наистина, няма как да опиша тази енергия на някой, който не я е изпитал пряко. Тя е, ами, живот. Вселената. Докосването на Бога.
Една от тези славни ръце затанцува надолу между бедрата ми. Пръстите му се плъзгаха по плътта ми, прокарвайки се през влажността ми. Кожата му все още гореше срещу моята и в съчетание с този продължаващ поток от живот почти не можех да се справя. Извивах се под докосването му, хлипайки, докато ръцете му дразнеха и се подиграваха, обещавайки много, но все още не давайки резултат.
Знаех, че това не се случва наистина, но също така знаех, че той не би ми го показал, ако не беше възможно. Това беше неговия подкуп.
– Как… – Изпуснах дъх. – Как… можеш да го направиш? Как може един демон да има толкова много живот… ? Енергията и душите… с това се занимават само хората и ангелите.
Той махна ръката си, така че тя и другата му да легнат на бедрата ми. Премести се на колене и се втренчи в мен. Границата между удоволствието и болката отново се разми и това не беше само заради размера и твърдостта му – и двете бяха значителни. Нито пък заради яростта, с която се отдръпна – която също беше значителна. Отново беше онзи огън, топлината, която преминаваше през кожата на демона. Беше като пламък, който се разпространяваше нагоре и в мен.
Болеше, но аз се радвах на това. И докато този огън продължаваше да ме изпепелява, ръцете му галеха гърдите и горната част на тялото ми с тази блестяща енергия. Това беше чист делириум, хладен и свеж по начин, който компенсираше топлината на тялото му. Ние бяхме огън и лед.
– Как може един демон да има толкова много живот? – Попита той, повтаряйки моя въпрос. Продължи да се движи със сила в мен, като всеки мощен удар ме тласкаше все по-близо и по-близо до това да се задуша от целия този прекрасен живот. Бързото темпо изглежда не му се отразяваше никак. Тъмното му лице ме гледаше замислено и ако примижах правилно, едва различавах рогата на главата му и пламъците в очите му. Те преливаха и изчезваха като мираж. – Не знаеш? Не си го разбрала?
Някаква част от мозъка ми казваше, че ако мисля достатъчно усилено, ще мога да го разбера. Но точно в този момент не исках да мисля много.
– Не… не…
Думите излязоха като стон и аз се почувствах само малко смутена от загубата си на контрол. Не трябваше ли аз да бъда професионалиста в областта на секса тук? Майната му, реших аз. В момента в мен имаше толкова много жизнена енергия, че се съмнявах, че още нещо може да има значение. Бях потънала в нея, бях се опиянила от нея. И по движенията му разбрах, че скоро ще свърши. Демонът, който експлодира в теб, също е като огън и макар да боли ужасно, в същото време е и безумно приятно – дотолкова, че почти винаги предизвиква оргазъм в замяна.
Щях да свърша и щеше да е хубаво. Тялото ми на практика беше готово само по себе си, но исках да го изчакам да свърши.
– Забравяш нещо – каза той тихо. Ударите му бяха дълги и контролирани. Много целенасочени. Беше близо, а аз вече нямах представа за какво ми говори. Огън и лед. Това беше всичко, което знаех.
– Забравям… какво… ?
Той се наведе над мен, поставяйки лицето си точно до моето, и аз извиках, тъй като промяната в позицията му позволи да ме вземе под различен, по-дълбок ъгъл. Огън и лед.
– Причината, поради която демоните могат да имат толкова много живот…
Почти бях стигнала дотам. Толкова близо, толкова близо. Гласът му беше нисък. Беше кадифе по кожата ми.
– … защото…
Бях на ръба, готова да падна. Огън и лед.
– … ние също бяхме ангели.
Огън и…
Той се отдръпна и седна на петите си. Изведнъж цялото това удоволствие, цялото това блаженство… изчезна. Бам! Бях празна и ме болеше. Беше като да се хвърлиш в студена вода. Вече само лед, и то не от добрите. Нямаше повече огън. Дръпнах се нагоре.
– Какво, по дяволите, правиш…
Примигнах и се огледах. Нямаше легло с копринена покривка. Нямаше дори Клайд. Стоях сама в хотелската стая, все още пред огледалото. Роклята отново беше бяла.
– Запомни това – прошепна един глас във въздуха. – Можем да го довършим…