С.Л. Дженингс – Николай ЧАСТ 11

Епилог

Вятърът нахлува от изток, целува Егейско море и се процежда през свободната материя на развятата ѝ рокля. Красивата жена стои на балкона си с изглед към морето и наблюдава как вълните се разбиват в назъбените скали. Слънчевата светлина се отразява в кристално сините води и ги кара да блестят. Тя обича тази гледка. Винаги и е била любима. С този плаж са свързани толкова много приятни спомени. Спомени, които предизвикват чувства на радост, щастие и любов. Неща, които не е изпитвала от много месеци.
– Ваше височество, има новини от Ню Орлиънс. Задачата е изпълнена – казва глас зад гърба ѝ.
– Добре – отговаря тя, без да се обръща. – Щетите?
– Умерени. Представят я като тропическа буря.
– А Николай?
– Той е добре. Разтревожен, но здрав. На път е към дома си.
– Момичето?
– Мъртво. Всичките са мъртви. Няма свидетели, както поискахте.
– Добре. – Тя сбърчи с пръсти една тъмна, спираловидна къдрица, преди да я прибере грижливо зад ухото си. – Моят мил, мил син. Един ден ще види, че това е било за негово добро. Че това е било, за да го защити. Той е твърде млад, твърде слаб, за да разбере това сега. Ето защо той никога не може да разбере за това. Разбираш ли?
– Да, госпожо. Освен това… има и още нещо.
– Продължавай – въздъхна отегчено зашеметяващата жена.
– Синът ви… е намерен.
Делия Скотос се завърта, объркана гримаса накърнява съвършените ѝ черти.
– За какво говориш, момиче? Току-що казахте, че се е прибрал у дома, нали?
Аврора потръпва от горчивия тон на кралицата. Тя знае, че Делия я презира, но я търпи от чиста необходимост. Ако не беше съименничката ѝ, Делия щеше да е заклала Аврора още преди векове.
– Не Николай, Ваше височество – изпищя тя. – Дориан. Намерили са го. Тъмният принц се е завърнал.

Назад към част 10

LiglatA

Автор: LiglatA

Обичам хубавите книги <3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *