С.Л. Дженингс – Тъмният принц ЧАСТ 31

Епилог

Дориан

Не мога да откъсна очи от спящата гола жена в леглото ми. Дори не искам да мигна, защото се страхувам, че тя ще изчезне. Трябваше да си повтарям отново и отново, че това не е илюзия. Това не е сън. Тя е истинска. Тя е тук. И е моя. Цялата моя.
Все още не мога да повярвам, че преди по-малко от 24 часа тя ми беше отнета. Загубих я. Изгубих единственото нещо, което все още ме крепи в този живот. Бях готов да сложа край на всичко. Това дори не беше въпрос. Но се държах, продължавах да опитвам. Заради нея. Нейният живот си струваше да бъде спасен.
Проследих с върховете на пръстите си татуировката с лотосов цвят на тила ѝ, като я прокарах нежно по гръбнака ѝ. Ръката ми се задържа на вдлъбнатината на долната част на гърба ѝ, където се слива с кръглото ѝ, изкусително дупе. Ебаси, тя има невероятно дупе. Такова, на което трябва да се покланят боговете. Хващам една сочна шепа и я стискам, а стегнатата ѝ плът … гореща под хватката ми. Нещата, които искам да правя с нея, са направо греховни. Знам, че тя ще ми позволи… в крайна сметка. И ще и хареса. Ще и хареса, когато разрушавам всяка малка съвършена част от нея.
Ръката ми се плъзга все по на юг, между леко разтворените ѝ крака. Вече усещам влажната топлина, която се излъчва от красивата ѝ същност. Точно така… красива. Меките ѝ розови гънки са истинско произведение на изкуството. А нещата, които правя с нея, начинът, по който тя извива гръб и тихо мяука, когато я обработвам с език… дяволски. Това е най-прекрасното нещо, което някога съм виждал. Тя е…, реакцията ѝ към мен е толкова жива и цветна, когато я довеждам до ръба. Очарован съм от всяко трепване и стон.
– Мммм – въздъхва сънливо тя, а очите ѝ все още са затворени. – Какво правиш?
– Шшшшшш, заспивай отново, бебе. Аз просто изследвам.
Плъзгам един пръст между вече гладките ѝ гънки, предизвиквайки леко хлипане.
– Не искам да спя повече. Спя вече двадесет и една години.
Очите ѝ се отварят и аз почти се задъхвам от блясъка им. По дяволите, тя все още е най-прекрасното същество на Земята. И сега, когато ме вижда точно както аз я виждам, не мога да не се въздържа да не бъда още по-завладян от нея. Имам го лошото. Наистина ебати.
В следващата секунда тя е разкрачена върху мен, притискайки ръцете ми над главата, както съм правил с нея в миналото. По дяволите, обожавам как тя умее да поема контрола. Обичам, когато има този огнен поглед в големите си, ослепителни очи. А енергията, която излъчват, когато ги остави да се впият в моите… Дори не мога да я опиша. Честно казано, никога през живота си не съм стигал дотам. Но дори повече от това, никога не съм усещал толкова много любов и страст да изпълват някога празното ми сърце. И двамата бяхме изненадани от интензивността, но аз не можех да не се почувствам смутен от почти сълзливата си реакция. Да… имах почти кучешко преживяване.
Изпълненият ми със страхопочитание поглед се спира на кръглите ѝ голи гърди само на сантиметри от лицето ми. Инстинктивно прокарвам с език втвърденото зърно. Ебаси, тя има добър вкус. Засмуквам нетърпеливо твърдото зърно в устата си, хапейки и облизвайки, докато тя рефлекторно не извива долната си половина към твърдия ми член.
– О, Боже, Дориан – изпъшква тя, като отпуска хватката си върху ръцете ми. Това е всичко, от което се нуждая, за да се освободя от хватката ѝ и да сграбча това нейно невероятно дупе, да притисна още повече влажността ѝ към твърдата ми като камък ерекция и да засмуча по-силно гърдите ѝ. Тя го харесва така. Знам какво я кара да полудява от похот по мен. Знам какво желае. Мен и само мен.
Обръщам я по гръб, а пенисът ми все още е притиснат към процепа на входа ѝ. Притискам го в свръхчувствителния сноп нерви на хълмчето ѝ, дразнейки я безмилостно. Не мога да не се усмихна от удивление. Любихме се в продължение на часове, след като тя се върна при мен. И двамата нямахме търпение да опитаме и да се почувстваме отново. Но тя все още ме иска. Тя все още копнее за мен. Тялото ѝ все още се нуждае от моето, както и аз от нейното. Как, по дяволите, съм имал такъв късмет?
– Внимавай, момиченце – промърморвам срещу все още втвърденото ѝ зърно, преди да вкарам другото в устата си. – Може и да си по-силна, но не забравяй на кого принадлежи това. – Въртя бедрата си, притискайки члена си към влажността ѝ с изкусително триене. Тя отново изстена името ми, карайки го да пулсира яростно срещу нея. По дяволите, сега трябва да съм вътре в нея. Няма да мога да издържа още дълго.
– Да, о, Боже, да – изревава тя, докато се плъзгам в нея. Не потискам собствения си стон от това усещане. Тя е толкова топла. Толкова е плътна. Толкова шибано перфектна във всяко отношение.
Започвам бавно, протяжно темпо, като внимавам да достигна всяка ерогенна зона в стените и. Тя се движи заедно с мен, посрещайки ме удар след удар, хващайки косата ми с шепи и дърпайки я. Обичам, когато прави това. Точно както тя обича, когато впивам лице във врата ѝ и със зъби опипвам ключицата ѝ. Или как побеснява, когато пръстите ми се впиват в кожата на дупето ѝ. И, разбира се, знам, че и харесва, когато обвивам гърлото и с ръка точно когато тя започва да се изкачва все по-високо в еуфорията. И когато се гмурне, стените ѝ пулсират около члена ми, изцеждайки от мен всяка капка сперма, харесва ѝ бавно да отпускам хватката си, оставяйки я да падне от високия си оргазъм.
След като и давам всичко, което желае, и още повече, се облягаме на дивана и прелистваме менюто на рум сервиза. Тя е облечена в една от моите ризи, само няколко копчета защитават зашеметяващата ѝ гола кожа. Прокарвам ръце нагоре-надолу по голите ѝ крака, като я гледам с любов, докато тя прелиства менюто.
– Какво? – Пита тя, като дори не си прави труда да ме погледне с тези поразителни синьо-златисти ириси.
Поклащам глава и се ухилвам.
– Нищо. Просто… те гледам. Докосвам те. Все още ми се струва нереално.
Погледът ѝ се насочва към моя и тя се усмихва.
– Но е истинско. Това, което имаме, е истинско, Дориан.
– Знам това. – Смея се и оставям главата си да падне на възглавницата. По дяволите. Това, че тя ми излъчи невероятната си сила снощи, ме накара да се разбъркам в главата. Чувствам се уязвим, младежки, но и свободен. Всички неща, на които толкова много се възхищавам в нея.
Разтърсвам главата си върху облегалката на дивана.
– Звуча като кучка, нали? Като глупава глупачка, увлечена от увлечението.
Моята красива Габриела захвърля менюто настрани и ме разпъва пред очите ми.
– Не, не звучиш. Звучиш като влюбен мъж. И за твой късмет, нямам нищо против да звучиш като кучка, когато става дума за теб. Можем да бъдем кучки заедно – усмихва се тя.
Нападам устата ѝ с моята, преди да успее да каже още една дума. По дяволите, обичам тази жена. Повече от два века и половина половинчато съществуване, но аз не започнах да живея до деня, в който я срещнах. Габриела ми вдъхна живот.
– Добре, добре – захили се тя и се отдръпна. – С това темпо никога няма да ядем, а аз умирам от глад. – Тя грабва телефона от близката крайна масичка и го притиска към гърдите ми. – Ето. Поръчай каквото и да е. И си вземи колкото искаш десерти. Ще ни трябват – казва тя с лукава усмивка.
– Да, госпожо – отговарям, гъделичкайки ребрата ѝ, а примамливият звук на смеха ѝ изпълва всяка свободна част от мен.
Правя, каквото тя иска, като поръчвам всичките ѝ любими ястия плюс всеки десерт от менюто. Никога не искам тя да остане без тях. Искам да ѝ дам всичко, което пожелае, преди още да е разбрала, че го желае. Искам да направя всичко, за да се уверя, че усмивката ѝ никога няма да помръкне.
Целуваме се и се прегръщаме на дивана, разгорещени до безумие, когато почукване на вратата ни прекъсва. И двамата сме на крака, преди да се разнесе звукът на първия грапав звук.
– Това беше бързо – отбелязва тя и се обръща към вратата. Хващам я за ръката още преди да е направила цяла крачка.
– Къде си мислиш, че отиваш?
Тя се почесва по сладкото си носле и завърта очи.
– Да отворя вратата на портиера. Глупости. Облечен си в боксерки, под които, честно казано, могат да лагеруват бойскаути с палатката, която разпъваш. Аз ще съм на две секунди. Отпусни се.
Поклащам глава.
– Очите ти, бейби. Трябва да ги смениш, ако искаш да се впишеш в обстановката.
Моята прекрасна малка богиня се усмихва и се измъква от хватката ми.
– Кой е казал, че искам да се впиша? Освен това, какъв е смисълът да бъдеш изрод, ако не можеш да се забавляваш? – И преди да успея да я спра, тя вече е на входната врата и върти дръжката, а голото ѝ тяло е закрита само от полуразкопчаната ми риза.
Виждам как тя замръзва и чувам леко издишване, което ме кара да бъда нащрек.
– Кой е, бейби? – Извиквам, като навличам панталоните си от снощи.
Без да се обръща, тя отговаря с малък, треперещ глас:
– Баща ми.
Крис нямаше нужда доказателствата, че чукам осиновената му дъщеря, да го ударят в лицето. Никой баща не иска да види това. Сега той никога няма да ми прости. Поемам си дълбоко дъх и се отправям към вратата, без да очаквам неловкия разговор, който ми предстои.
Габриела разтваря вратата точно когато се приближавам, предоставяйки ми пълна гледка към чифт студени, отровни очи и заплашително ръмжене. Замръзвам на място, неспособен да изразя подобие на отговор на това, което стои пред нас. Единственото нещо, което ме изтръгва от транса, са пълните със сълзи очи на Габриела, които ме гледат, изпълнени с объркване и страх. Отварям уста, за да успокоя тревогата ѝ, знаейки, че тя се нуждае от обяснение за това, което ни посреща само на два метра от нас. По дяволите, аз също имам нужда от такова. Но какво да кажа? Как изобщо да започна да обяснявам това?
Майната му.
Затова започвам с очевидното, знаейки, че трябва да кажа нещо. Въпросът е дали това ще е достатъчно, за да разсее ситуацията. Но аз се съмнявам. Той винаги е бил упорит кучи син. И все пак залепвам най-твърдата си усмивка и протягам ръка.
– Здравей, Александър.

Назад към част 30

LiglatA

Автор: LiglatA

Обичам хубавите книги <3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *