Глава 2
– Дженевра Холт?
– Касандра. Касандра Холт.
Инквизитор.
Силен. Толкова силен, че очите ми се замъглиха, а собствената ми вещерска същност се качи в гърлото ми, пречейки ми да се концентрирам. И откъде се е озовал при нас такъв? С такова ниво на магия би трябвало да се разхожда из столицата, а не да гледа стари вещици в селото.
Как каза баба? Симпатичен, с добра работа и неженен?
Ба винаги е разбирала от мъже, въпреки седемте си брака. Или благодарение на тях. Всичките ѝ седем бивши съпрузи бяха силни, красиви и много опасни. Двама от тях, между другото, бяха обявени за издирване, като за главите им беше обявена много голяма сума пари.
Инквизиторът, който стоеше пред мен, отговаряше напълно на всички тези критерии. Силен, опасен и ужасно красив.
Висок, с цяла глава по-висок от мен, въпреки че е трудно да ме нарекат ниска, с широки рамене. С руса коса и разкъсан бретон, през който ме гледаха студени сиви очи.
Светлината на верандата беше слаба, но аз виждах отлично неговото малко грубо, волево лице, тъмните вежди и носа с едва забележима гърбица.
– Дъщеря? – Попита той мрачно, оглеждайки ме внимателно.
И аз едва не се пазтреперех, точно като моите амулети за защита.
– Внучка.
Инквизиторът странно изхъмка.
– А вие? Не искате ли да се представите, господин инквизитор? – Изведнъж се чу заглушен гласа на баба ми от къщата.
С мъка се сдържах да не си ударя ръката по лицето.
– Извинявам се – той се усмихна леко. – Гейл Рид.
– С какво мога да ви помогна, господин Рид? – Учтиво попитах аз.
– Имам заявление за вашата баба – изненада ме инквизитора.
Очаквах всичко друго, но не и жалба. Отново?! Как е успяла? Аз съм постоянно до нея!
– Какво заявление? – Попитах го предпазливо.
– Някаква Дороти Стайлс обвинява Дженевра Холт в незаконно използване на магия и налагане на проклятие.
Имах нужда от десет секунди, за да осъзная чутото.
– Стайлс? – Попитах, стискайки дръжката на вратата, за която несъзнателно продължавах да се държа. – Дороти Стайлс?
– Да.
– Не може ли да изчакаш… Една минута?
И без да изчакам отговор, затръшнах вратата пред носа на самия инквизитор. След което се обърнах и погледнах баба си, която седеше в креслото си с напълно невинен вид и изпускаше във въздуха лилав дим.
– Ба, – изръмжах аз, с мъка сдържайки се.
– Предавам се, – усмихна се старицата.
– Какво правиш?
– Пуша.
Дори ми трепна окото. А силата, която се опитваше да излезе навън, трябваше да я задържа с усилие.
– Защо въвлече в това мисис Стайлс?!
– И двете се тревожим за теб.
– Проклятие?! – Почти изкрещях аз. – Това не е смешно! Не можеш да помолиш приятелката си да напише донос за теб! Това ще свърши зле.
– Защо зле? Добре.
– Какво е добре? Ако наистина си я проклела, ще те вкарат в затвора. Отново. Ако не си, мис Стейлс ще си отнесе за лъжесвидетелстване.
– Касечка, от кога си толкова досадна? – Намуси се баба. – Най-важното е, че той е тук. Затова не се губи. Хвани инквизитора за значката и действай.
– Ба!
Не знаех дали да плача, или да се смея.
– Въпреки това, – прародителката бързо ме огледа и изведнъж заяви: – А може би ще се преоблечеш бързо? В онази червена рокля? Или в черната, късата. Не се притеснявай, аз ще го задържа!
– Седи на място! – Изкрещях аз, хвърляйки се назад към вратата, където на прага стоеше много силен и заплашителен инквизитор.
– Извинете, господин Рид, – нервно се усмихнах на инквизитора, който ме погледна странно през разкъсания си бретон. – И така, докъде стигнахме?
– До проклятието. Получих заявление и съм длъжен да реагирам. Къде е баба ви?
– Разбирате ли, имало е недоразумение… – Отговорих нервно, като отместих изпаднал кичур зад ухото си.
– Разбирам и искам да го изясня. Затова ви моля да се преместите, мис Холт, и да ме пуснете да мина.
Проклятие!
– И по-добре да изключите защитата или поне да я деактивирате. Ако не искате да я изгоря, – продължи той, наблюдавайки ме внимателно.
– Разбира се, – кимнах и махнах с ръка, изключвайки защитата. – Моля, влезте.
Аз се отместих, пропускайки инквизитора да влезе в къщата.
– Добър ден, господин Рид! – Радостно възкликна баба. – Толкова се радвам най-накрая да се запознаем. Чай? Кафе? Кифлички с канела? Касечка сама ги изпече. Тя е толкова умна.
От срам ми се искаше да се проваля през земята.
Как е възможно?! Тя още да ми беше сложила табелка на гърдите: Искам да се омъжа! Спешно!
– Ба… – Все пак се опитах да успокоя прародителката си.
– А още имаме и магазин за отвари в същата сграда. Касечка сама се грижи за всичко там. Сама измисля отварите и съставките. Тя е толкова умна.
– Ба.
Интересно, ако сега ѝ наложа заклинание за мълчание, това ще се счита ли за нарушение? Честно казано, в момента бях в състояние, в което бях готова да платя глоба и дори да седна за пет дни в затвора, само за да успокоя баба.
– Вие не сте от онези идиоти, които смятат всяка вещица за престъпница и започват да я преследват?
– Не съм, – неочаквано измърмори Рид, разглеждайки с интерес възрастната вещица.
– Чай? Кафе? Кифлички? – Отново предложи баба. – Седнете.
– Благодаря. Ще остана прав. Имам заявление за вас, г-жо Холт.
– Холт беше петия ми съпруг… Или шестия. Със сигурност не седмия. Разведена съм от десет години, – кокетно се усмихна баба. – А вие, господин Рид, женен ли сте?
Ставаше все по-трудно да се сдържам да не си ударя лицето. Отзад, зад гърба на инквизитора, показах юмрука си на баба, давайки ясно да се разбере какво ще стане, ако не се успокои!
– Не, – отговори мъжа.
– Каква случайност. Касечка също не е омъжена. Удивително, нали?
– Ба! – Вече не се сдържах и изръмжах. – Достатъчно!
– Какво? Аз не съм имала нищо предвид. Искам да почерпя госта с твоите фирмени, невероятно вкусни кифлички. Казах ти, че Касечка е отлична домакиня, нали?
– Споменахте.
Съдейки по треперещите рамене, инквизитора отдавна беше разбрал всичко и сега с мъка се сдържаше да не се разсмее. А аз нямах настроение за шеги.
– И така, какво ще правим с изявлението на скъпата Дороти? – Невинно попита баба.
– Някой е подхвърлил проклятие под вратата на мисис Стайлс.
– Съжалявам, но аз не бих могла да направя това. Дори и да исках, – баба потупа коленете си, върху които лежеше пухкаво каре. – Уви. Вече пет години не мога да направя и крачка сама. Придвижвам се с помощта на инвалидна количка. Въпреки че, погледнете ме. Можете да проверите внучката ми. Тя може да ходи.
Ето така, с един замах, собствената ми баба ме предаде в ръцете на инквизицията!
– Нямате нищо против, ако направя отпечатък на силата ви? – Сдържано попита мъжа.
– Не възразяваме, нали, Касечка?
Мълчаливо протегнах ръка. Опитвах се да не се мръщя, когато чуждата магия докосна кожата ми. Не че беше болезнено, по-скоро неприятно. Сякаш ме бяха почесали с шкурка по ръката. И цялата ми вещическа същност вътре леко се разбунтува от такава явна проверка.
Трябваше леко да стисна зъби. За да не изпусна нещо.
– Ами проверете и мен, – усмихна се баба, протягайки ръка към инквизитора. – Отдавна мъже в униформа не са ме докосвали.
– Ба!
– А преди… – Въздъхна тя, усмихвайки се мечтателно, докато Рид правеше отпечатък на магията ѝ. – Ако бях с двайсет години по-млада, нямаше да пропусна такъв красавец.
С двадесет? Ха! Четиридесет. Ба отново се опитваше да намали възрастта си.
– Благодаря ви за съдействието на правосъдието – каза инквизитора, като махна ръката си. – Когато разбера нещо, ще ви уведомя.
– Касечка, изпрати госта.
– Ще поговорим по-късно – обещах аз, като се насочих към мъжа, който вече беше излязъл от къщата.
Честно говоря, мислех, че той вече си е тръгнал и ми остава само да стоя на верандата и да гледам как се отдалечава. Но не, Рид стоеше и ме чакаше.
– Искам да се извиня за случилото се, – казах виновно.
– Не е нужно, – отговори мъжа. – Беше ми приятно да се запознаем, Касандра Холт, – отвърна той и аз забелязах, че ъглите на устните му леко се повдигнаха в мимолетна усмивка.
– И на мен.
Инквизиторът вдигна яката на палтото си и, преди да слезе по стъпалата, сдържано се сбогува.
– Лека нощ, мис Холт.
– Довиждане, господин Рид.
Той бързо изчезна в тъмнината. А аз, още известно време стоях на верандата, вдишвайки хладния есенен въздух. След което побързах да се прибера вкъщи.