Глава 5
Вътрешното помещение, което беше малко по-малко от търговската зала, беше идеално подредено. Какво да се прави – имам мания за чистота. Обичам, когато всичко е на мястото си и не пречи. Отваряйки кутията с инструменти, исках да намеря там именно инструменти, а не букет билки или флакон с отвара.
От дясната страна на входа имаше работен кът, където стояха две маси, компютър и шкаф с документация. В центъра имаше огромна термоустойчива работна маса, на която удобно бяха разположени три горелки. На една от тях точно на бавен огън се вареше моята отвара. Недалеч в ред лежаха всякакви колби, бурканчета, ножове и купички. Всичко беше подредено като по линия.
От лявата страна имаше още една маса, малка и съвсем обикновена, за записки, формули и друга документация, а от двете ѝ страни имаше много шкафове с полуфабрикати, съставки, смеси и билки. Няма нужда да казвам, че и там всичко беше подредено идеално. Строго по азбучен ред.
Приближих се до масата с документите, извадих от шкафа няколко големи папки и ги сложих на масата.
– Тук са отчетите за продажбите за последните три месеца. В тази папка са отчетите за приходите и разходите за отвари. Тук са и лицензите за извършване на стопанска дейност, за производство и продажба на магически стоки. Актове за сертифициране. И така, по малко: Пожарни, епидемиологични и други проверки. Можете да ги проучите.
– Благодаря.
Мъжът не бързаше да се запознае с документите, а вместо това бавно мина покрай дългата маса, оглеждайки се внимателно.
– Невероятно… Какъв ред имате тук – каза той след известно време.
– Благодаря, – отговорих безразлично, навеждайки се над котела с отварата. – Старая се да поддържам.
– Обикновено вещиците не са толкова подредени.
– Вероятно.
Увеличих леко огъня и се приближих до шкафа, изваждайки голяма кутия, в която лежаха изсушени кичури трева със светлосини цветя. Счупих клонче, сложих го в хаван и бързо го стрих. В стаята веднага се разнесе леко горчив аромат.
– Защо вие и г-жа Холт живеете тук сами? – Изведнъж попита инквизитора, приближавайки се към масата с документите.
Той не седна на стола, а само се облегна с бедро на масата и замря, кръстосал ръце на гърдите.
– А какво е учудващото в това?
– През последните години вещиците все по-често се обединяват в кланове или живеят в семейства. Имате ли други роднини?
– Защо питате? – Попитах аз, като внимателно изсипах тревата в котела и се отдръпнах леко встрани.
Веднага се издигна облаче от светлорозова пара с искрички, което бързо се разтвори във въздуха.
– Просто поддържам разговора.
– А аз си мислех, че сте дошли тук, за да проверите законността на моята дейност, – напомних му.
– Вие не сте толкова глупава, че да я документирате официално.
– Мислите ли, че имам черна счетоводна книга и тетрадка с тайни отвари и заклинания? – Усмихнах се, като взех в ръцете си специална керамична лъжица, за да разбъркам отварата.
– Не знам. Но се надявам да разбера по време на разговора.
– И често ли вещиците ви разкриват своите тъмни тайни по време на разговора?
– Понякога – отговори Рид и неочаквано се усмихна.
А той има красива усмивка. Лицето му веднага се променя, като че ли става по-светло. Дори ледените кристалчета в очите му престават да блестят, напомняйки за настъпващото застудяване и студа.
– Интересно. Но трябва да ви разочаровам, знам изключително малко за предците си. По-точно, почти нищо не знам. Така че, ако ви е нужна такава информация, по-добре се обърнете с искрени разговори към баба. Но не мисля, че тя ще сподели с вас.
Отварата беше почти готова. Оставих лъжицата и се наведох, за да извадя от под масата кофата за охлаждане. Тя беше малка, но дълбока, със специално обработено дъно и удобни дръжки.
– Вещиците и магьосниците не водят ли родословие? Вие се гордеете с поколенията сила и власт, – отбеляза инквизитора.
– Нямам с какво да се гордея. Технически аз съм вещица от първо поколение – отговорих, като изключих горелката и се приготвих да прелея готовата отвара в котела.
– Как така?
– Ето така. Родителите ми бяха хора.
Настъпи мълчание, което ми стигна, за да прелея отварата от котела в леген и да го покрия с капак. След това закачих ръкавиците на куката и се обърнах към мъжа, който все още се подпираше с бедрото на масата и ме изучаваше много внимателно.
– А Дженевра Холт? – Най-накрая промълви Рид.
– Не си мислете, тя наистина е моя баба – бързо казах аз. – Родна. По кръв. Но по майчина линия рода ѝ е прекъснат. И възкръсна в мен. Във всеки случай, става дума за непрекъснатостта на дара, с който вещиците и магьосниците се гордеят толкова много.
– Разбирам.
Дойде моят ред да погледна внимателно проверяващия. Не знам дали бях толкова заета с отварата, или той наистина е майстор в извличането на информация, но…
– Вие се учудвате, сякаш не сте чели личните ни досиета – казах аз. – Там трябваше да е написано всичко.
– Те са необичайно тънки и малко информативни за вещици с вашата сила и ниво.
Аз добре знаех причините, поради които миналото на баба ми и моите данни бяха скрити. Но мислех, че инквизиторите имат достъп до тази информация. Или поне до част от нея. Оказа се, че не е така.
Хм, добре са ни скрили от целия свят.
– Значи майка ви е била човек. А баща ви? – Продължи да разпитва Рид.
– Също. Не разбирам защо ви интересуват толкова много моите роднини, но ще ви разкажа. Нямам какво да крия. Баба е родила майка ми някъде между третия и четвъртия си брак. Кой е бил дядо ми, не знам. Баба само въздиша и казва, че това е била най-прекрасната грешка в живота ѝ. Тя и майка ми имаха сложни отношения. Вещица и човек. Майка ми се ядосваше, комплексираше се от липсата на способности, скандализираше и специално се забъркваше в неприятности. В тийнейджърска възраст имаше доста впечатляващ списък с обвинения за кражби, дребни хулиганства, повреждане на имущество. А после избяга, оставяйки бележка, за да не я търсят. Току-що беше навършила петнадесет. Баба не знаеше нищо за нея повече от три години.
За миг замлъкнах:
– Мама ѝ се обадила от болницата. Когато започнаха контракциите. Разбрала, че всичко може да свърши зле. Процентът на оцеляване в нашия случай е изключително нисък. Обикновена човешка жена не може да роди вещица. Няма да има сили. Баба успяла да спаси само мен.
– А баща ти?
– Те с мама не бяха официално женени, така че той нямаше права върху мен. Да, той и не се опитал да ги защити. Баща ми се отказал от мен. Казал, че съм убиец. Никога не сме се срещали. Аз дори не знам името му. И не искам да знам. Това е цялата история на моето семейство.
Мислех, че с това въпросите ще приключат, но се заблудих.
– А вашите способности? – Изправи се и попита той.
– А какво не е наред с тях? – Учудих се аз.
– В досието ви няма информация за тях. Нито ниво на дарбата, нито някакви отличителни белези. Интересно защо?
– Има два варианта – отговорих с усмивка. – Или са толкова незначителни, че изобщо не заслужават внимание.
– Или? – Попита той, когато паузата се проточи.
– Или вие нямате достатъчно власт, за да знаете за тях. А сега нека се върнем към документите, господин Рид. Имам наистина много работа.