Какво да направи една вещица, спазваща закона, ако до нея се е настанил инквизитор? Да направи всичко възможно, за да се махне този човек колкото се може по-бързо и да не пречи на бизнеса ѝ. И в това ще ѝ помогнат умът, магията и адската котка! Важното е да не се увлечеш в процеса на изгонването. Защото вещицата и инквизитора, колкото и секси да е той, определено не са двойка.
Глава 1
– Добър вечер, казвам се Рой Ертан и аз…
– Инквизитор – прекъснах го с тежка въздишка и се облегнах с рамо на вратата.
– Как се досетихте?
Лека усмивка докосна устните му и искрици заиграха в дълбините на яркосините му очи.
И защо живота е толкова несправедлив? Защо такъв страхотен мъж, който на 100% попада под титлата „Най-сексапилния мъж в нашия град“, е инквизитор?
Висок почти два метра, така че дори с токчета едва достигах брадичката му. Широкоплещ, с тясна талия и бедра. С мощна мускулатура, която се виждаше през тънкия памук на светлата риза, чиито ръкави беше навил. Волево лице, нос с лека гърбица, лека брада по брадичката, тъмна коса. И, разбира се, очите.
Сини-сини. Дори небето не е такова. Те, като черешката на тортата, довършваха образа от който всяка нормална жена на възраст от петнадесет до шестдесет години би се задушила от слюнка. Такива екземпляри не се срещат по пътищата. Всички го знаят. И ако видиш такъв по пътя, трябва да го хванеш и да го отведеш. Аз също бих го хванала, но аурата на закона и силата в погледа му ме спряха.
– Добрата вещица разпознава инквизитора дори без униформа. И така, кой е доносника?
– Какво?
Тъмната вежда се повдигна, явно издавайки объркване.
А аз? Аз нищо. Аз съм просто вещица, на чиято печка в момента стои котел с много сложна отвара, в която след три минути трябва да се добави съставка, иначе две седмици работа ще отидат на вятъра.
– Питам коя от любезните съседки ме е издала на инквизицията и е извикала представител на властта на прага на дома ми? Какво съм направила този път? Призовала съм дъждове, торнадо и урагани? Макар че, не. Дъжд нямаше от седмица. Суша? – Щракнах с пръсти и се усмихнах победоносно. – Точно, те решиха, че аз съм предизвикала сушата, за да убия всички тук и да завладея душите им.
След като завърших речта си, скръстих ръце пред гърдите си, от което деколтето на блузата ми се разтвори, разкривайки част от гърдите ми и дантеления край на сутиена в яркочервен цвят.
Погледът на сините очи се плъзна по деколтето и веднага се премести по-нагоре, където замря на устните, щедро начервени с червено червило.
Приятно е, когато достойнствата ти се оценяват толкова високо. Въпреки че, очаквах от него по-голяма устойчивост.
– А може би съм за проверка? – Усмихна се инквизитора.
Мълчаливо извадих от задния джоб на панталона си удостоверението, в което само преди три седмици бях поставила отметка от инквизицията, след като преминах годишната проверка за вещици.
Без излишни думи го отворих и го пъхнах под носа на мъжа, давайки му възможност да се убеди в моята законопослушност.
Но не му го дадох в ръцете. Тази книжка ме хранеше, напояваше и ми осигуряваше живот. Аз съм почтена вещица и знам правилата.
– Годишната атестация беше проведена само преди три седмици. Вашите органи не ме уведомиха в писмен вид с уведомление за предсрочната проверка. Значи са ме издали. Но не се притеснявайте, вече съм свикнала. И вашите предшественици също. Къде изчезна Артур?
– Артур?
– Да, Артур Кинсли, това е неговия район.
Старият Артур беше закръглен, оплешивяващ инквизитор, който преди десет години се оттегли от оперативната работа и мечтаеше да доживее до старост в тиха и спокойна обстановка в най-отдалечения ъгъл на света.
И почти успя да го направи. Докато преди три години не се появих аз.
– А, той не е отишъл никъде.
В отпуск ли е отишъл?
При всяка среща Артур се оплакваше, че заради вредността на работата, му се полага удължен отпуск, допълнителни почивни дни и мляко.
Ужасна несправедливост. Аз почти не бях луда, не проклинах никого, не налагах проклятия, занимавах се с интернет поръчки и бях изключително любезна с всички.
А случая с отчето не се брои. Не трябваше да ме полива със светена вода от ъгъла и да ми слага кръст на главата. С цялата си сила, между другото. Така, че в очите ми заискриха искри и на челото ми израсна огромна буца. В допълнение към всичко това бях мокра от главата до краката, спиралата ми се размаза, а любимата ми рокля се развали.
Но и това му се стори малко. Започна да скача наоколо и да крещи нещо.
Кой? Кой му е казал тази глупост? Аз не съм обладана! И не се занимавам с черна магия. А това, че съм вещица, е дар, който може да служи за добро, важното е да се определиш, къде ти е мястото в живота.
Това му казах, като се появих на вечерната служба. А бледността ми беше от удара, а не от разни белила. Косата ми се разроши сама, а за кръвта в ъглите на устните… Ядох ягоди и не се избърсах добре. Не исках да го плаша, просто се приближих безшумно. И той чу „Бу!” Така го поздравих.
Е, в общи линии, това не е важно.
– Не, Кинсли все още е вашия пазач.
– Това е добре. Извинете ме за минутка – казах аз, обръщайки се.
Вътрешният ми часовник буквално крещеше, че трябва да се върна към котела и да продължа да варя.
– Знаете ли, много е неудобно да ви държа на прага – казах с мила усмивка, отстъпвайки и отваряйки по-широко вратата. – Влизайте, настанете се. Можете дори да обиколите, да огледате. Само не пипайте нищо. Нямате заповед за претърсване, а аз много не обичам, когато пипат нещата ми. Чай? Кафе?
Ертан влезе след мен.
– Не, благодаря. Не пия от ръцете на вещици.
Похвална предпазливост.
– Страхуваш се, че ще те отровя? Това би било изключително недоброжелателно и прибързано от моя страна – отговорих, затваряйки вратата след него.
– Не се страхувам от отрови. Сестрите ти по-скоро обичат да използват любовни еликсири върху мен.
– Да се опитваш да напоиш инквизитора със забранена отвара е изключително недалновидно – забелязах аз, докато се движех към кухнята.
– И аз мисля така, мис Дин.
– Вайълет – поправих го, преди да изчезна зад арката. – Можеш просто да ме наричаш Ви.
Разбира се, той ме последва. Как иначе. Но нямаше какво да крия. Отварата е разрешена, макар и много сложна, но кой те наказва за сложността? Правилно, никой.
А на мен дори ми дадоха грамота. В училище. За една от най-интересните отвари, които комисията е виждала, докато провеждаше изпитите. Ласкателно, разбира се, но все пак… Хартийка. Тя не ми помогна да си намеря работа.
Докато аз, наведена над котела, вдишвах пари, мъжа влезе в кухнята и започна да се оглежда.
– У вас… Е уютно.
Да, няма сушени змии, крака на жаби не висят по стените, а прилепи и паяци не седят по ъглите. Аз повече обичах билки, корени и вкусни масла, чиито аромати се смесваха в странни коктейли. Имаше, вярно, котка, но сутринта се скарахме и тя си тръгна в неизвестна посока, демонстративно навирвайки носа си. Исках да вярвам, че не е заради жените… О, извинете, заради котките. Защото още една едночасова лекция от Сюзан за отглеждането на домашни любимци и лишаването на котките от достойнството им няма да издържа. Кълна се, че ако тази пухкава зараза отново докосне нейната Бетси, аз лично ще го кастрирам.
– Благодаря – отговорих разсеяно, като намерих на масичката стъклена мензурка, в която имаше пет вида растения. Преди два дни ги нарязах на ситно и изсуших на слънце. След това ги стрих до прахообразно състояние. Грешката на повечето вещици беше, че хвърляха всичко в котела наведнъж. Отварата не се разваляше от това, но ефекта намаляваше. По-правилно беше да се хвърля по една щипка на всеки девет секунди. Хвърлях, разбърквах, броях до девет и пак хвърлях. И така тринадесет пъти. Първата щипка. И аз отскочих назад, за да не попадна под лекия обстрел от искри, които се издигнаха над котела.
Инквизиторът не беше засегнат, той замръзна срещу мен, взирайки се внимателно в отварата.
– Еликсир на бремето – изрече учудено и се вгледа в лицето ми през леката мъгла от пара. – Шесто ниво на сила. И кой го поръча, мис Дин?
Силен е. Не всеки би могъл да го разпознае само по миризмата.
Кинсли дори не се опита. Влизаше, гледаше, въздишаше и си тръгваше, казваше ми да не правя глупости. А аз честно обещах да не го правя.
– Напълно вярно, господин Ертан – разбърках отварата, кимнах, хвърлих отново щипка и с усмивка отговорих: – Точка девет от член осемнадесети. Защита на личните данни на клиентите. Не съм длъжна да ги предоставям на инквизицията, ако това не застрашава живота на други хора, не противоречи на закона и не нарушава правата на никого.
– Виждам, че разбирате отлично от законите на инквизицията.
– Животът ме научи, а и съседите – добавих многозначително. – И за какво се оплакват този път?
– Нищо. Просто дойдох да поздравя.
От изненада почти изпуснах лъжицата. Хвърлих още една щипка, без да откъсвам напрегнатото си поглеждане към лицето на инквизитора.
– Да ме поздравите? Мен?
– Разбира се. Сега ще се виждаме често, мис Дин – многозначително се усмихна мъжа, насочвайки се към изхода.
– Какво?
– Скоро сама ще разбереш. Не е нужно да ме изпращаш, знам къде е изхода. Довиждане!
И си тръгна. Ето така.
– Или аз полудявам, или се случва нещо странно – промърморих си под носа, разбърквайки отварата.
Изглежда, че никой не организираше набези. Поне до мен не бяха стигнали такива слухове. Тогава какво беше това странно посещение и не по-малко странното обещание?
И изобщо, кой е този Рой Ертан?