ТИДЖАН – Картър Рид 2 ЧАСТ 10

ГЛАВА 9

* ЕМА *

Един чаша.
Втора чаша.
Трета чаша.
Четвърта чаша, вече пиеше Аманда. Тереза беше завлякла Ноа на дансинга, а ние им се наслаждавахме от частното сепаре. Аманда извади телефона си и изпрати съобщение на някого, но след това го остави настрана. Когато тя направи знак да ѝ донесат петата чаша, разбрах че сега е времето. Чаках откакто бяхме влезли в клуба, да говоря с нея очи в очи. Тереза продължаваше да се натиска на Ноа и не бях сигурна дали това е причината Аманда да се напие или друга. Облегнах се и поклатих главата отрицателно, когато тя ми предложи питие и на мен.
– Както желаеш.
Аманда повдигна глава назад и отпи на един дъх веднага щом сервитьора си тръгна. След това хвърли чашата си на масата и се обърна, веждите й се сбърчиха, докато отново наблюдаваше Тереза и Ноа.
Прикрих я преди малко, преструвайки се, че ми липсва Картър, но сега когато гледах тези двамата, нещо взе да ме пробожда в гърдите. – Явно беше, липсваше ѝ гаджето ѝ. Тогава пак си спомних… – по дяволите… – и този път вече се престраших.
– Още ли се виждате? – Започнах аз. Тя ме погледна леко стъписана.
– Какво?
– Знаеш за какво говоря… – повдигнах брадичка и изправих рамене. Трябваше да го обсъдим това, без значение дали тя го искаше или не. – Виждате ли се още с него?
– Трябваше да скъсам с него ли? – Игнорирах този отговор.
– Не си казала на Тереза? – Вече знаех, че тя не говорила с Тереза. Очите ѝ се присвиха.
– Какво имаш предвид?
– Виж… не си нахална кучка. – Тя леко наклони глава. – Но в момента се държиш точно така… – категорично добавих аз. Устата ѝ се отвори леко.
– Съжалявам?
– Какъв ти е проблемът? И не ме лъжи. Може и да живееш заедно с Тереза, но аз те познавам по-добре и знам, че не ти харесва. Какво се случва?
– Какво мислиш, че… – прекъснах я, като се наведох рязко напред, наполовина прекосявайки масата и доближавайки се почти до лицето й.
– Твоя приятел. Твоето семейство. Ето това…
– А ти? Какво да кажем за теб? – Възрази тя. Облегнах се отново, намръщена.
– Какво за мен?
– В тази бъркотия сме заради гаджето ти. Той е в мафията…
– Не… той не е в мафията. – Той беше с тях… – Тя завъртя очи.
– Стига, Ема. Той все още е с тях. Само ти се опитваш да се заблуждаваш, опитвайки се да вярваш, че е излязъл от това.
– Дойдох при него… направих го, заради Мелъри. И заради това, което бях направила. Аз… не, той не ме привлече в този живот. Запомни това.
– Но ти все още си забъркана в това, заради него. А къде е той сега!? Вие двамата едва
прекарвахте нощ, без да се видите, а Тереза ми каза, че не сте се виждали, от около преди пет дни. Къде е той, Ема?
Не можах да отговоря. Единствено, което можех да направя, беше да поклатя глава разочаровано.
– Преди това не беше проблем.
– Не… – въздъхна тя. – Това е целият проблем. Ти не го оставяш. Без значение какво направи или в какво се забърка, всички знаем това Ема. Ти си обвързана към този живот, а това означава, че ние също сме свързани по един или друг начин.
– Ноа също е приятел с Картър.
– Но той ще се отдалечи. Заради Тереза, той ще се дистанцира. Това е една от причините, защо тя не иска да се премести при него, заради връзката му с Картър.
Притихнах. Реакцията на Аманда беше толкова бърза. Тя беше толкова уверена в твърдението си и имаше истина в него. Видях го изписано на нейното лице. Тя не отмести поглед нито за момент. – Те го бяха обсъждали вече. – Отдръпнах се леко и премигнах няколко пъти. – Имаше смисъл във всичко това. Тереза ми призна за Ноа. Аманда призна за новото си гадже. Не трябва да се изненадвам, какво са споделяли помежду си за мен.
– Тереза не ми е казвала за това… – прошепнах. Аманда сви рамене.
– Има и други причини, сигурна съм, но знам, че това е една от тях.
– Ноа ли го каза това? – Тя кимна положително.
– Веднъж той ѝ го казал, а тя ми каза на мен. Той е готов да се отдалечи от Картър. Не го ли забелязваш?
Не… Картър беше толкова зает с Коул и семейство Маурицио. – Тяхното приятелство не ни засягаше. Те все още тренират заедно.
– Не и този месец. Ноа спря да идва сутрините. Той каза, че Картър го нямало и откакто всички дойдохме в Ню Йорк, си помислих, че той ще е тук… Къде е той, Ема? – Аз се усмихнах горчиво.
– Какъв е проблема? С какво се занимава Картър ли?
– Вероятно и в това… – отвърна тя, но после раздразнено изсумтя и се обърна. И тогава тя се разплака. Атаките ѝ избледняха и вместо това тя просто изглеждаше тъжна.
– Това ли искаш? Искаш ли да го оставя? – Попитах я аз. Тя не ме погледна, гледаше надолу към коленете си и клатеше глава.
– Не… знам, че това не е честно. Знам, че всичко, което казваш е вярно. Картър не беше част от живота ти, докато не се нуждаеше от него и няма да е честно, сега, когато го обичаш да го напуснеш. Съжалявам Просто понякога го обвинявам.
– Защо?
– Защото… – пророни още една сълза. – Защото ако не беше Картър, можех да бъда с Браян.
Сега ми просветна. – Значи става въпрос за нея и нейния приятел. Нищо от това не беше заради Тереза или Ноа, а заради Картър и мен. И заради нея и Браян. – Пуснах ръце от масата в скута си. Това ме порази с глух трясък и се почувствах сякаш ме е ударил автобус.
– Мислиш ли да го напуснеш? – Обмислях да се отдалеча от нея, но никога не съм се замисляла, че тя ще го напусне.
– Длъжна съм… не е ли така? – Тя вдигна очи към мен. Имаше такава болка и тъга в тях. Не съм я виждал така, откакто чух за смъртта на Мелъри.
– Аманда… – въздъхнах. Тя поклати глава.
– Спри се. Вече го обмислих, превъртайки отново и отново всичко в главата си, това е единственото нещо, което успях да измисля… това е единственият изход. Знаех за връзката ти с Картър преди да се влюбя в Браян. Знаех, че е грешно… опитах да се спра, но въпреки това го оставих да се случи. Това е по моя вина. Трябваше да му забраня да идва в кафето, но… Ема… – гласът ѝ заглъхна и едва я чувах. – Бях толкова самотна и той беше толкова… – Тя си пое въздух и избърса лицето си с две ръце. – Това е единственият изход. Трябва да го напусна. трябва да го направя преди да… – тя не можа да завърши изречението, но не беше и нужно. Тогава тя ме попита. – Не каза ли нищо на Картър, нали? – Поклатих глава отрицателно.
– Не… нямах смелост.
– Добре… – каза тя с облекчение. – Добре. Аз също не съм казвала нищо на Брайън и ще се разделя с него. Ще направя това, когато се прибера.
– Сега… – казах аз, но сякаш това не беше моят глас. Това беше другата Ема, тази, която не разпознах. Беше студена и непреклонна докато аз бях утешаваща и успокояваща, или такава поне трябваше да бъда. Очите на Аманда се разшириха, но аз трябваше да го кажа пак. – Трябва да го направиш сега. Да свършваме с това. Ти си тук с нас сега. Може би ще можеш да си вземеш ваканция и следващата седмица. Ще останем всички тук и ще можем да ти помогнем. – Тя замръзна при думите ми.
– Тереза не знае за това.
– Но аз знам, и съм тук. – Господи, бях безсърдечен приятел. Сгреших… аз бях нахалната кучка, не тя. Но това вече не беше предишният живот, който живеехме. Това беше сега реалността. Не можех да бъда вече нейната приятелка, тази която бях преди случката с Мелъри и преди Франко Дънван. – Ако наистина ще го направиш, направи го сега. – Наведох се над масата и бутнах телефона й към нея. Тя го взе. Не спирайки да ме гледа. – Така ще е по-добре, Аманда… – Но все пак сърцето ми беше разбито. Тръпки полазиха по гърба ми при звука на моя собствен глас. Сега бях толкова жестока.
– Добре… – тя стисна телефона до гърдите си и скочи на крака. Когато мина покрай мен, спря и каза.
– След това, ще имам нужда от теб.
Ще отида в ада, заради това. Хванах ръката ѝ, и я стиснах, преди да я пусна отново. Да отблъсна някого, когото смятам за мое семейство. Беше краят на връзка ѝ… това беше погрешно. Тя го обичаше, знам… а и тя никога не разказа на Тереза. – Аманда мълчаливо скърбеше. – Аз съм лош човек… – след това телефонът ми иззвъня, дойде съобщение от Картър.
[– Обичам те. довечера се връщам. Съжалявам, че аз тръгнах без да те видя и да ти го кажа, но ще ти обясня всичко. Отне малко повече отколкото трябваше, но беше необходимо. Ти как си?]
Отговорих.
[[– Всичко е наред. Ще бъда още по-добре, когато те видя. Обичам те]]
Когато оставих телефона си, една сълза падна в дланта ми. Аз дори не осъзнах, че плача. Две песни по-късно Тереза се върна в сепарето. Усмихната и изпотена, тя прокара ръка през косата си, плъзна се до мен и попита.
– Къде е Аманда?
– Говори по телефона.
– О… – тя се намръщи леко и сви рамене. – Надявах се, че ще го остави за известно време.
– Обикновено не е такава.
– Знам… – Тереза се намръщи, докато поемаше чашата си и отпи през сламката. – Нещо ѝ се случва и аз знам, че не е заради мен. Тя иска да се преместя при Ноа. Може би това е целият смисъл? Мислиш ли, че ревнува? – Аз се напрегнах.
– Завист?
– От мен и Ноа, а тя е сама. Искам да кажа, не знам защо. Тя е красива. Знам, че е имала предложения, но никога не ходи на срещи. В това ли е причината? Тя се тревожи кога аз ще се преместя… – очите ѝ се разшириха, а ръката ѝ се втурна нагоре, покривайки устата си. – О, не… не мога да повярвам, че казах това.
– Кога? – Подразних се. – Кога? Това ще стане ли най накрая?
– Боже мой. Просто го приех, нали? Аз го казах…
– Да. – Тя се облегна на стола си, грабна питието си, отпи и поклати глава.
– Не мога да си взема думите назад. Искам да кажа, че ще направя това. Не мога да повярвам, че ще го направя. О боже мой…
– Между другото. Къде е Ноа? – попитах аз, изпращайки й многозначителен поглед. –Не трябва ли да се срещнете с него някъде в частните стай? – Тя се изкиска.
– Не. Но, по дяволите, това би било страхотно, а? Той говори по телефона и мисля, че търси извинение да не дойде тук. Между другото, Аманда е доста тиха, знаеш ли нещо по въпроса?
– Знам…
– Обичайно тя е дружелюбна, винаги малко на заден план. Аз не мисля, че те не знаят как да се отнасят с нея, когато е такава… – тя се почеса по челото. – Като се замисли човек, и аз не разбирам, ти как се справяш?
– Справям?
– С Аманда. Ти я отпрати, за да придобие нова отношение към живота, преди да се върне отново?
Сърцето ми се разби още повече за моята приятелка. – Тя разбива връзката си в момента и то заради мен? – „Ако не беше Картър, нямаше да има дилема.“ – Спомних си думите на Аманда. Слушайки колко е изтощена, не знаех какво да кажа. – Тя каза, че Ноа ще се отдалечи, а може би това ще съм аз. Може би аз трябва да направя това, което смятах за необходимо преди, да се отдалеча от Аманда. – Хвърлих нов поглед към Тереза. – Дали ще тя по-добре без мен!? Да… – прозвуча отговора безмилостно в главата ми. Всички те ще бъдат по-добре. Това е правилното решение, тя все още можеше да бъде с Браян – Виждайки Аманда толкова разбита, разбрах какво е най-доброто решение. – Но в този момент тя вече му звъни… тя ще…
– Пусни ме да изляза…
– Какво?
– Пусни ме, Тереза! – Не исках да ѝ крещя, но само така успях да я размърдам. Тя се засуети, а аз бях точно зад нея.
– Къде отиваш?
– Спри телефонното обаждане… – извиках през рамото ѝ, и изхвърчах от сепарето.
– Какво? Обаждане… – Чух Тереза зад себе си, но продължих да вървя напре.
В рамките на секунди, бях заобиколена от охранителите. Новият, който се появи този следобед, беше най-големият и той се придвижи пред мен, разчиствайки пътя ни. Не му знаех името. Трябваше да знаят къде отивам, затова се обърнах към Томас и прошепнах.
– Трябва да намеря Аманда.
Той кимна и притисна ръка към ухото си, докато говореше на другия. Новият гард кимна и се отправи към отделен коридор. Когато минахме през изхода, реших, че той знае къде да отиде, затова го последвах, докато стигнахме задната площадка. Музиката затихна и в коридора имаше по-малко хора. Колкото повече вървяхме толкова по-светъл ставаше коридорът, докато накрая музиката затихна въобще. Покрай нас минаха двама души, явно бяха от персонала, момичето носеше риза, вързана на възел под гърдите, а мъжът до нея носеше същата риза с навити над лактите ръкави. Когато ни подминаха погледнах назад и видях надписа „ОХРАНА“ на гърбовете им.
– От тук…
Новият охранител мина през вратата, в това време Томас пристъпи напред и ме задържа. Другите охранители също излязоха, врата хлопна зад тях, изчакахме малко докато на вратата се почука и последваха още три прекъсващи се почуквания.
– Тя е отвън, г-це Ема. – Томас се премести и застана отстрани до вратата.
– Ти няма ли да излизаш? – Той поклати глава и отново сложи ръка на ухото си.
– Тя излиза. Майкъл, върни се вътре. – Чу се тих глас от слушалката.
– Идвам…
Тогава вратата се отвори и Майкъл ме изчака да изляза. Това беше обичайният протокол. Не знам защо се изненадах. Когато излязох навън в една тъмна уличка, намерих Аманда, чиято челюст се отвори. Тя се облегна на стената, все още с телефона в ръка. Погледнах отново към момчетата. Те се разположиха на около десет крачки от двете ни, в края на алеята, и Майкъл зае позиция на вратата. Всички можеха да чуят какво говорим, което можеше да бъде предадено на Картър. – Нещо, което досега трябваше да го направя сама… – напомни ми вътрешният глас.
– Нещо се е случило ли? – попита ме Аманда, отдръпвайки се от стената.
– Излязох да говоря с теб. – А не с тях… – огледах нищо не подозиращите охранители. – Разговорът, който мисля да започна, явно не може да стане. План „Б“.
– Не казвай това, което се канеше да кажеш на човека от другата страна на телефона.
– Какво? Тя погледна недоумяващо телефона си и сбърчи чело.
– Телефонното обаждане, за което излезе, не го прави Аманда. – Тя ми показа телефона си и аз прочетох името на екрана „Шели“.
– Тя?
– Не… това ли е този, с когото си говорила през цялото това време? – Аманда се смути, гледаше в земята и прехапа устните си.
– Изплаших се…
– Ооо…
– Ще го направя. Обещавам…
– Не, не го прави. аз… – какво да кажа тук!? Не го прави.
– Но… — Тя погледна многозначително охранителите.
– Знам. Мога да се справя с това. По един или друг начин ще уредя всичко. – Отдалечавам се от теб… – но не можех да го кажа. – Няма да го правя предмет на обсъждане. Просто ще се случи и докато го осъзнаят, аз ще сложа край. Всичко ще свърши. Ще ми е нужна помощта на Картър, но това ще бъде друг ден. Обещавам. Ще постъпя правилно… – казах ѝ.
– Но, Как? – Не отговорих само поклатих глава.
– А коя е Шели?
– Моя колежка. Попитах дали ще може, следващата седмица тя да поеме част от работата ми.
– Ооо… – почувствах се малко глупаво. – Добре. – Аманда погледна към вратата и попита.
– Ти дойде тук, за да ми кажеш това? – Кимнах, усещайки как гърлото ми се свива и казах дрезгаво.
– Да
– И говореше съвсем сериозно?
– Да… – в гърдите ми се появи празнина и аз усетих как става все по голяма и ме изпълва цялата.
– Благодаря ти, Ема.
Не можех да говоря. Знаех какво означава, това което казах. – Дори и да променя решението си, тя не беше готова да се раздели с Браян. Любовта й беше силна. Бях благословена, Аманда изпитваше миг на слабост и видях облекчението в очите й. Беше толкова силно, тя го обичаше с всяка своя клетка. Аманда никога преди не беше обичала по този начин никой мъж. Преди тя изобщо не е споменавала думата любов. Моята сродната душа не можеше да бъде причината, поради която трябваше тя да се раздели и да напусне своята. И се надявах , че той наистина ще й стане сродна душа. Готвех се да захвърля семейството си заради него. По-добре да е, по дяволите…
– Тереза и Ноа още ли са вътре? – Попита тя. Аз кимнах.
– Трябва да се върнем. – Аманда ме хвана за ръката.
– Говоря сериозно, Ема. Благодаря ти… – тя ме привлече в прегръдките си и прошепна. – Наистина го обичам, много. – Аз също я прегърнах.
– Знам, че го обичаш. Виждам го.
И тогава земята под нас се разтрепери и ние бяхме ударени силно, събаряйки ни на земята. Погледнах нагоре, ушите ми бучаха и видях един от охранителите да стои над мен. Нищо не чувах и нищо не осещах. Първоначално всичко беше онемяло, аз се опитах да намеря Аманда, но ме обхвана силна болка. Кашляйки седнах и все повече и повече болка ме пронизваше. Имах чувството, че хиляди ножове се опитват да си пробият път в мен. Усещах ръката си мокра, вдигнах я и видях кръв. Тогава звъненето в ушите ми почти се удвои. Но успях да чуя как някой изкрещя една дума.
– Бомба.

Назад към част 9                                                                  Напред към част 11

LiglatA

Автор: LiglatA

Обичам хубавите книги <3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!