ТИДЖАН – Картър Рид 2 ЧАСТ 26

ЕПИЛОГ

Пред надгробния камък на Ей-Джей, с букет цветя в ръце стоеше жена. Главата й беше наведена, но дори от прозореца на колата можех да видя, че тя има моята физика. Имаше стройна фигура и тъмна коса, развяваща се от вятъра. Това е всичко, което можах да видя на пръв поглед. С Андреа толкова си приличахме, че сигурно приличаме на нея. Това беше логичното заключение, но исках да знам със сигурност. Част от мен не искаше да прилича на нея. Ей-Джей ме бе отгледал и не можех да си спомня по-голямата част от детството си преди това. Знаех, че е заради нея и някак, съвсем незначително, я обвиних.
Ако беше майката, която трябваше да бъде, нищо от това нямаше се случи. Ей-Джей щеше да е жив. Андреа и аз щяхме да израснем заедно като истински сестри. Но може би нямаше да познавам Картър… – погледнах го през рамо, докато той ме чакаше. – Аз може би нямаше да го познавам… не, господи. Той беше моята душа, моята друга половинка. Аз трябва да вярвам, че пътищата ни щяха да се пресекат, дори ако всичко бе по-различно. – И като го гледах сега, знаех и усещах, че се бе случило, някак си. Без значение, какво ни бе поднесъл живота, в един момент щяхме да се намерим взаимно.
Но животът се бе обърнал, така както е било писано, водейки ме направо до мястото, където съм сега, гледайки една непозната, която никога не би трябвало да бъде.
Картър ме събуди тази сутрин и ми каза, че има нещо, което трябва да видя. Не му задавах въпроси. Станах от легло си, облякох се и го последвах в колата. Момчетата не дойдоха с нас, Майкъл, Питър и Дрейк решиха да прекарат времето си с техните семейства, така че те не бяха с нас от седмица. Картър наистина се сбогува с предишния си живот, така че вече не му бяха необходими толкова често, колкото преди. Няколко дни насаме, само Картър и аз, прекарахме си страхотно.
– Това майка ми ли е? – Попитах го, но вече знаех отговора. Просто почувствах необходимостта да чуя това потвърждение на глас.
– Да… – кимна Картър. – Моите хора ми казаха, че тя щяла да идва тук днес.
– Как е намерила гроба му?
– Аз ѝ казах.
– Какво?
– Тя беше една от причините да се върна в къщи от Ню-Йорк. Моят човек беше направил пълно разследване на сестра ти и също бе намерил майка ви. Исках да ти кажа по-рано, но аз… трябваше да знам каква е тя всъщност. Тя те е малтретирала, Ема. Затова не бих могъл да понеса, ако те нарани отново. Не съм говорил с нея, но я видях. Моят частен детектив е говорил с нея. Той ѝ разказал за Ей-Джей. Тя попитала сама за него, също питала за теб. Но му бях наредил му да не ѝ дава никаква информация относно теб, но му казах, че може да ѝ сподели за брат ви.
Той е знаел… – изпитах радост, че не ми бе казал по рано.
– Защо си ѝ разказал за това? – Той ме погледна право в очите и промълви.
– Защото Ей-Джей ми каза някога, че му се иска да я познава. – Дъха ми секна.
– Искал е?
– Отдавна беше, но да… искаше. Често, когато той беше пиян, ми разказваше спомените си за нея. Аз мислех, че е мъртва, така че никога не съм се замислял за нещата които говореше, но помня добре как един ден ми сподели, че ще му се иска много да се срещне с нея отново. Явно не е губил надежда, че хората се променят…
– Какво още каза? Срещал ли я е някога отново?
– Каза, че той щял да ѝ прости… – сините очи на Картър потъмняха и ъгълчетата на устните му потрепнаха. – Тогава мислех, че са пиянски глупости случващи се само, когато беше пиян… ако знаех, че майка ти е жива, щях да я потърся много отдавна.
– Не… – докоснах ръката му. – Да разбера за Андреа беше достатъчно… стига ми… но това… но тя… вече не искам да я познавам. – Това е страхотно, че е щял да ѝ прости, но аз няма да го направя.
– Ема? – Поклатих глава и я погледнах отново.
– Не… не мога. – Погледнах го отново. – Не искам да я познавам.
– Сигурна ли си? – Аз кимнах.
– Тя е имала своят шанс. Не помня какво ми е правила тя и не мисля, че искам да знам. Ако спомените ми са блокирали тази част, тогава това е причината, но не искам да разбирам какво е направила на Ей-Джей. Тя го е изгонила, и не ме интересува какво би направил Ей-Джей, той не си е тръгнал сам. Той се бори за мен, а тя не. С жена като нея не искам да се срещам. Тя не заслужава да познава дъщерите си. – Пулсът ми се ускори и аз затворих очи. – Тя е изгонила Ей-Джей. Тя е изоставила едно дете на произвола, позволила е на друго да отиде с баща си и се отнасяла с мен като с ненужна вещ, вместо като с човек. Аз не искам да се запознавам с нея. Тази врата няма да отворя. – Не мога, Картър. Не искам… – той скръсти ръце.
– Не е нужно, в такъв случай.
– Ти каза, че не си говорили с нея? Кога дойде преди за да я издириш?
– Не съм разговарял… но моят детектив, да. Той каза, че била приятна жена. Не пиела от няколко години вече и била живяла доста тежко. Той каза, че била учтива, но все още имала демони в себе си.
Облегнах се назад, отпускайки глава на седалката си и обърнах лице към него. Картър издиша тихо и докосна лицето ми с пръсти. Той прибра косата ми зад ухото, пръстите му се задържаха на лицето ми, милвайки бузата ми. Беше така нежен и ласкав, че затворих очи. Черпих сили от него и намирах убежище винаги с него.
Той ме остави да се оттегля в себе си. Срещата с майка ми беше ръждясала врата към стария ми живот. Но тя беше все още отворена, затова в мен се събудиха всички въпроси на Андреа. Но тук сега, когато бях на метри от нея всичко, за което можех да мисля, беше какво тя бе направила на брат ми, какво тя бе направила на мен.
– Тогава Ей-Джей е бил само дете… – казах тихо на Картър. Палецът му потърка бузата ми. Знаех, че ме чака да продължа. Той знаеше, че трябва да говоря. – Каквото и да е направил, той е бил дете… – казах аз. – Той е бил невинно дете, а тя го е изгонила. Тя може да се е променила, но аз нямам никакви задължения към нея. Не съм длъжна да ѝ прощавам. Нямам какво да ѝ прощавам. Не е нужно да я познавам и не е нужно да си спомням, какво тя не бе направила.
– Добре… отлично. – Картър се приближи и ме целуна по челото. – Не трябва да правиш това, което не искаш… – прошепна той, неговите устните все още бяха притиснати към челото ми. – Ако някога поискаш да се срещнеш с майка си, аз ще бъда тук. С теб съм… ако искаш да научиш повече за бащата на Андреа и нейната майка, аз съм с теб. Ти можеш да решите, всичко е в твои ръце. – Отдръпнах се, за да го погледна в очите. От тях струеше любов. Поех си дъх и усетих как гърлото ми се свива.
– Благодаря ти. – Минахме през ада и независимо от всичко, все още сме заедно… само това има значение. – Прошепнах му. – Обичам те.
– И аз те обичам.
Ръката му отново докосна лицето ми и той се наведе и ме целуна. Обичах усещането на устните му върху моите, тяхното меко докосване, докато той задържа върху моите, чакайки отговора ми. Също ми харесваше, че позволява да контролирам целувката. Беше малък жест, но имаше голямо значение за мен. Усетих гласа му да ме разпалва и аз сграбчи раменете му и задълбочих целувката ни.
Той беше мой. Той беше моят дом.
Картър се дръпна назад и ме погледна с лека усмивка на лицето. Не си разменихме нито дума, но бях готов вече да си тръгна и само му кимнах. Това беше всичко, от което се нуждаеше. Той седна отново и запали двигателя. Когато колата се обърна за да се тръгнем, обърнах се, за да я видя. Тя вдигна глава при звука на нашата кола и се вгледа в нашата посока. Приличаше на мен, имаше моята тъмна коса, също и формата на лицето и, дори стоеше като мен. Тя сякаш ме разпозна точно преди колата да направи пълен завой. Нейните очи се разшириха и тя се втурна напред, но ние си тръгнахме.
Това беше първият път, когато виждах майка си. Знаех че съм я виждала като дете, но това бяха само спомени. Повечето от тях все още бяха погребани, докато други бяха далечни и мъгливи.
Не знам дали да кажа на Андреа за това или не. Не… знам. Не бих ѝ казала, поне не веднага. – Сестра ми беше все още твърде непозната за мен човек Ще отнеме известно време, за да се опознаем. Нейните родители вече изразиха желание да ме опознаят повече, но все пак, една непринудена вечеря, веднъж месечно, ми беше напълно достатъчна, за сега. – Аз не съм готова да си намеря ново семейство в момента. Погледнах надолу към ръката си, беше преплетена с тази на Картър. Той бе напуснал семейството си, докато изглежда аз намерих част от старото си семейство. Но след миг разбрах каква всъщност бе истината. – Картър беше моето семейство… той беше единственият, който имаше значение вече за мен. Всичко друго не бе важно… и щеше да си дойде на мястото.

Назад към част 25

LiglatA

Автор: LiglatA

Обичам хубавите книги <3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *