Т.О. Смит – ДЕЙМЪН ЧАСТ 8

Глава 8
КАСИДИ

Деймън вдигна Емили от седалката, а аз се измъкнах от пътническата страна на пикапа му. На верандата стоеше мъж, който изглеждаше някъде около трийсетте, облечен в костюм, който сякаш беше ушит специално за него.
До него стоеше руса жена, която държеше малко момче на бедрото си, а друг мъж, облечен в елек, който го обявяваше за президент на „Синовете на ада“, се подпираше на парапета на верандата и изглеждаше доста отегчен.
Той кимна веднъж на Деймън.
– Радвам се да те видя отново, братко.
Деймън кимна в отговор, преди да погледне към Алехандро.
– Е, ние сме тук.
Алехандро се усмихна развеселено, преди да ме погледне. Тъмните му очи бяха изнервящи. Напрегнах се и инстинктивно пристъпих по-близо до Деймън, като изобщо не се доверявах на този човек. Деймън обви ръка около кръста ми и целуна върха на главата ми.
– Няма да позволя нищо да ти се случи – тихо се закле той. – И ако не му вярвах, нямаше да е тук, за да се срещне с теб.
Алехандро слезе по стълбите и хвана ръката ми в своята, като натисна целувка на гърба ѝ.
– Емили Холмс.
– Касиди – поправих го бързо.
Той бавно постави ръката ми обратно настрани.
– Касиди – поправи се той. – Извинявам се, ако съм развалил вечерта ви, но исках да се запозная с жената и детето, на които предлагам защита.
– Алехандро – обади се блондинката и насочи вниманието му към нея – плашиш я. – Тя предаде момченцето на президента и се приближи към мен. – Извинявам се за страховитото поведение на Алехандро. – Алехандро въздъхна и извъртя очи. Донякъде ме успокои фактът, че той се държеше много спокойно с тази жена. Деймън изхърка. – Аз съм Елейна. – Тя направи жест зад гърба си към президента на MC. – Това е съпругът ми Джоуи, президентът на „Синовете на ада“. – Тя погледна към Алехандро. – Алехандро е…
– Другият ѝ мъж – заговори Джоуи, без да изглежда дори малко притеснен. – А също и баща на този малък фъстък – каза той, като гъделичкаше момчето, карайки го да пищи от смях. – Влез вътре – каза ми Елейна, а бузите ѝ бяха зачервени. – Можем да си поговорим и да се опознаем, докато мъжете разговарят за бизнеса. Имам много играчки, с които Емили може да си играе. – Погледнах към Деймън. Той ми кимна веднъж.
– Можеш да ѝ се довериш – каза ми той. Той ми подаде Емили. Тя измърмори в знак на протест, но той натисна целувка на върха на главата ѝ и я накара да замълчи. – Иди с Елейна. Аз ще дойда скоро, добре?
Преглъщайки нервно, аз му кимнах. Той нежно ме побутна към стъпалата. Елейна ме поведе към масивната къща, като затвори вратата зад нас.
Тя ме въведе в огромна всекидневна и, честно казано, безпорядъкът в нея ме шокира. Външната част на къщата беше безупречна, затова предположих, че и вътрешната ще бъде такава, но вместо това навсякъде бяха разхвърляни детски играчки, както и множество възглавници и одеяла, които дори не съответстваха на декора.
– Извинявам се за бъркотията – каза ми Елейна. – Когато Алехандро и Джоуи си играят с Антонио, явно не знаят как да почистват след себе си. – Тя завъртя очи и постави Антонио на пода. Аз бавно направих същото с Емили. Тя веднага се зае с едно от шумните камиончета на Антонио.
Елейна направи жест към един от диваните и двете седнахме.Тя леко наклони тялото си към моето.
– И така, разкажи ми за теб и Деймън – избухна тя, като ме изненада с каква лекота влезе в подобие на познанство с мен. – Този човек е толкова твърд задник, така че ми е любопитно какво си направила, за да го смекчиш. – Бузите ми пламнаха.
– Аз… – Накрая просто безпомощно свих рамене. – Не знам. Запознахме се преди почти две години. По това време бях барманка, а той просто… видя нещо, което му хареса? – Казах, макар да излезе по-скоро като въпрос.
Елейна се засмя.
– Това е така. Деймън винаги е толкова мълчалив и замислен, че когато заговори, обикновено трябва да погледна два пъти, за да се уверя, че това наистина е той.
Засмях се, вече започнах да се отпускам в нейно присъствие. Тя беше толкова мила, любезна и лесна за разговор – нещо, което отдавна не ми се беше случвало. Искам да кажа, да, Пени също беше много мила, но също така и много делова, докато Елейна не беше толкова… твърда, предполагам?
– Емили прилича точно на него – отбеляза тя, докато поглеждаше към дъщеря ми. – Вие двамата сте направили много очарователно момиченце. – Тя се усмихна. – Малко съм ревнива. Заобиколена съм от момчета.
Засмях се.
– Може би скоро ще се сдобиеш с момиченце.
Тя сви рамене.
– Джоуи е доволен, че в момента играе ролята на доведен баща. Освен това бременността беше такава болка в задника и изтощителна. Добре съм за още няколко години.
Засмях се. Знаех какво има предвид.
Входната врата се отвори и тримата мъже влязоха вътре. Елейна ги погледна.
– Можем ли вече да ядем? – Попита тя. – Умирам от глад.
Джоуи се наведе през облегалката на дивана и притисна устните си към нейните.
– Сигурна ли си, че не си бременна? – Закани се той.
Тя извъртя очи.
– Освен ако презервативите и противозачатъчните не ни подведат, тогава не – отвърна тя. – Вземи сина си – нареди тя.
Той ѝ се усмихна.
– Да, госпожо.
Алехандро ѝ подаде ръка и без да каже нито дума, тя постави своята в неговата, позволявайки му да я издърпа от дивана. Аз също се изправих и се запътих да вдигна Емили от пода, но Деймън вече ме беше изпреварил и ми подаде ръка в мълчаливо предложение да го хвана за ръка, което аз с удоволствие приех.
Той притисна устните си към моите, от което стомахът ми затрепери.
– Да хапнем – промърмори той.

Назад към част 7                                                        Напред към част 9

LiglatA

Автор: LiglatA

Обичам хубавите книги <3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!