Глава 14
РЕЙНА
В клубната къща цареше организиран хаос, когато Инк ме въведе вътре, а ръката ми беше увита в неговата. Беше напрегнат и можех да кажа, че Инк е в разрушително настроение. Деструктивното настроение на Инк беше нещо изключително опасно и променливо.
– Скраб, Волт! – Изръмжа Инк, докато влизаше вътре. – Вие двамата я следвайте като нейна шибана сянка, докато не ви заповядам друго, разбирате ли? – Изръмжа Инк, докато вървяха към нас. – Не искам нито един шибан косъм да не е на мястото си на главата ѝ. – Обърна се към мен, тонът му се смекчи съвсем малко, но все още виждах и чувах яростта, която преливаше в гласа му, докато ми говореше. – Не напускай този клуб. Не се качвай на горния етаж. Искам да си навън в тази зала на бара, разбираш ли? Ако нещо се случи, трябва да мога бързо да се свържа с теб.
Знаейки, че е по-добре да не споря с него, когато е в това състояние, аз просто кимнах.
– Ще бъда тук. – Уверих го и се наведех, за да го целуна по устните.
Той моментално ме обгърна с ръце, задълбочи целувката и ме повдигна леко, така че да се изправя на пръстите си. Когато се отдръпна, въздъхна, а очите му преминаха по лицето ми.
– Аз ще поправя всичко това, Рейна. Никой няма да се гаври със семейството ми и да му се размине. – Закле се той, като целуна челото ми и ме пусна, обръщайки се към другите мъже в стаята.
– Видя ли някого? – Поиска да знае Саботаж от Инк.
– Нито една шибана душа. – Отвърна Инк. – Ебаха ми проклетата врата. Ангели на ада.
– Майка им да еба! – Изръмжа Саботаж.
– Не може да е вярно. – Заговори Грим. – Сключихме шибано примирие с тях преди почти година. Не сме направили нищо, за да нарушим това примирие.
Не можех да определя защо Ангелите на ада звучаха толкова познато, но звучаха и това, че не можех да си спомня защо, дразнеше нервите ми.
– Изглеждаш така, сякаш знаеш нещо. – Заговори Грейв, като ме погледна.
– Те просто ми звучат познато. – Признах.
– Ако разбереш защо ти звучат познато, кажи на някой от нас. – Каза ми Грейв.
Кимнах му в отговор. Чувствайки се уморена, седнах на един от столовете на най-близката до мен маса и въздъхнах тихо. Изи постави пред мен чаша чай с пара и седна до мен.
– Уморителна, нали? – Попита ме тя, когато мъжете влязоха в параклиса.
Кимнах и посегнах да разтъркам слепоочията си.
– Можех да умра днес. – Признах, сърцето ми се блъскаше болезнено в гърдите при това осъзнаване.
Изи положи ръката си върху моята, докато аз оставих ръцете си да паднат обратно на масата.
– Инк никога не би позволил да ти се случи нещо, Рейна. Знам, че той не може да ти каже какво се случва в клуба, дори и да е свързано с теб, но просто знай, че този клуб – това е семейство. И тези мъже защитават семейството си. – Напомни ми нежно тя.
Позволих на очите си да срещнат нейните, виждайки пълната честност, която живееше в дълбините им.
– Знаеш от опит? – Попитах я тихо.
Тя кимна.
– Аз идвам от собствения си ад, Рейна. И Блинк ми обеща защита в стените си. И оттогава не ми се е случило нищо. Блинк също има жена с две деца. На тях също не им се е случило нищо.
Вратите на параклиса внезапно се отвориха отново.
– Заключете тази глупост! – Излая Саботаж. – Хатчет и Грейв – вие двамата поемате първата смяна за охрана. Блинк, доведи жена си и децата си тук. Никой няма да напуска тези шибани терени. Ясно ли се изразих?
Изи въздъхна.
– Саботаж, утре имам работа в закусвалнята…
– Ще говоря с Боби. – Каза ѝ той, като я прекъсна. – Няма да напуснеш тези земи. Ясно ли се изразих?
Тя въздъхна, но кимна. Джеса слезе по стълбите и разтърка очите си, докато се прозяваше. Тя се оживи, когато ме видя, и се приближи до нашата маса.
– Какво става? – Попита тя, като погледна всички развълнувани мъже в стаята.
– Заключете. – Каза ѝ Изи, а после продължи да я информира какво означава да си под запор. Очите ми срещнаха тези на Инк от другия край на стаята. Той отговори на всичко, което Скорпионът му каза, а очите му не мръднаха от моите. Усетих леко побутване в корема си и изтръпнах, откъсвайки очи от неговите, като поставих ръце на корема си, а устните ми се наклониха с малка усмивка, когато погледнах надолу към корема си, отчаяно желаейки да усетя още един ритник от бебето си.
– Какво става? – Попита Инк, докато клякаше пред мен, а ръцете му покриваха моите върху корема ми.
Преместих ръцете си така, че сега неговите лежаха на корема ми, и поставих ръцете си върху неговите.
– Бебето ритна. – Уведомих го с лека усмивка.
Инк вдигна очи към моите, а в дълбините им проблясваше шок.
– Какво? – Издиша той.
Бебето ритна леко точно срещу ръката му. Инк издиша рязко въздух, като погледна надолу към корема ми, а усмивка разтегли устните му, докато разтриваше корема ми с обожание.
Той притисна нежна целувка към корема ми, преди да се изправи в пълния си ръст. Сърцето ми се разтуптя в гърдите. Знаех, че това бебе не е негово, но това нямаше значение за Инк. Знаех, че той ще обича всичко, което е част от мен.
Той кимна веднъж на Джеса за поздрав, преди да стисне рамото на Изи.
– Не се притеснявай за готвенето. – Каза ѝ. – Това са много хора, за които трябва да се готви.
Тя се засмя леко и му поклати глава.
– Ще се справя, Инк. Това не е първото ми родео, помниш ли?
– Мога да ти помогна. – Казах ѝ.
Тя ми се усмихна.
– Наистина ли нямаш нищо против? – Попита ме.
Поклатих глава към нея.
– Това ще ми даде нещо, което да правя. Всички са прекалено нахъсани, за да си легнат скоро. – Казах. – Да отидем да приготвим храна. Може би храната ще успокои всички дотолкова, че да могат да си починат.
***
Джеса въздъхна, докато наблюдаваше брат ми от другия край на стаята.
– Брат ти е мечта. – Уведоми ме тя, като се върна към приготвянето на салатата.
Направих фалшив звук, сякаш се задавих.
– Това е гадно. Той е мой брат. – Отговорих със смях.
Тя сви рамене.
– Брат ти така или иначе не иска жена, която е повредена стока, Рейна. – Каза ми тя.
– Всеки мъж, който не те иска, е шибан тъпак. – Каза Изи от мястото, където бъркаше огромната тенджера със спагети на печката. – Ти си прекрасна. Разбира се, имаш багаж, но хайде, коя шибана жена няма такъв? – Попита тя. – Освен това е лицемерно от страна на всеки мъж, който носи този елек, да съди някоя жена за багажа, когато те носят повече гадости на раменете си от нас трите, които седим в тази стая, взети заедно.
За миг беше тихо, преди да заговоря.
– Иска ми се да си спомня защо „Ангелите на ада“ ми звучат толкова познато. – Измърморих. Беше ме подразнило, откакто споменаха името.
– Джордан беше приятел с президента. – Заговори Джеса, като ме погледна. – Президентът беше човекът с дългата сива коса и брада, когото Джордан пускаше понякога да слиза в килиите. – Каза тя, като гласът ѝ се пречупи при думата килии.
– Какво? – Хатчет се вмъкна, докато влизаше в кухнята. – Искаш да ми кажеш, че проклетите Ангели на Ада са били замесени с шибания Джордан? – Погледна ме той, а аз отвърнах на гнева в очите му. – Майната му. – Изръмжа той.
Обърна се на пета и се изнесе от кухнята. Предполагам, че е съобщил новината на мъжете, защото в следващата минута чух как Инк изкрещя поредица от ебати с пълно гърло и как в същия момент една маса се сгромоляса на пода.
– Задникът на Крос е мой! – Ревеше Инк.
– Затвори го, Инк! – Изкрещя Саботаж на пътния си капитан.
– Той е шибан и страшен, когато е ядосан. – Прошепна Джеса, докато държеше очите си вперени в кухненския плот пред себе си, без да смее да вдигне поглед от това, което правеше.
– Знам, че много неща не разбираш, Джеса – каза Изи успокояващо – но знай, че Инк никога няма да нарани никого от нас, разбираш ли?
– Рейна! – Гласът на Инк се разнесе из клуба.
Излязох от кухнята и видях как Инк се втурна към мен.
– Той докосвал ли те ? – Поиска да знае Инк, стиснал юмруци от двете си страни.
Преглътнах трудно, но кимнах с глава, знаейки, че Инк е единственият човек, когото никога не бих могла да излъжа. Той винаги виждаше през мен.
Протегнах ръка напред и го хванах за горната част на ръката, преди да успее да счупи още нещо. Бицепсът му се огъна под допира ми, но той леко се отпусна, ноздрите му се разтвориха, докато ме гледаше с тези красиви, буйни сини очи.
– Ще го убия, дяволе. – Изръмжа тихо той.
– Добре, Инк. – Казах тихо. – Но Саботаж е прав. Трябва да запазиш хладнокръвие.
Той ме привлече в прегръдките си, заравяйки лицето си в косата ми. Усетих как мускулите му се отпускат под допира ми, докато плъзгах ръце под елека му, усещайки как силните мускули на гърба му се огъват под докосването ми.
– Ти си моя. – Измърмори Инк.
– Аз съм твоя. – Потвърдих тихо, като стегнах собствените си ръце около него.
Назад към част 13 Напред към част 15
