Т.О. Смит – ИНК – Част 18

Глава 18
РЕЙНА

Нещата между Инк и Саботаж бяха напрегнати – това беше очевидно за всички, които се оказваха около тях, когато бяха в една стая. Инк се затваряше за всички – дори за мен. Разбира се, той беше любящ и грижовен, но не беше Инк – не беше онзи Инк, който обикновено беше, когато беше с мен.
– Притеснявам се за него. – Тихо казах на брат ми, докато той седеше на дивана до мен.
Джони въздъхна.
– Всички сме притеснени, сестричке. Това не е Инк. Той не е тих и затворен. – Той въздъхна. – Искам да кажа, да, сигурно е капризна майка, но Инк не е от тези, които си хапят езика. Той дори не е казал някоя хаплива забележка на Скраб или Волт, откакто Саботаж разговаря с него преди няколко дни.
Наблюдавах Инк от другия край на стаята, докато влизаше отвън, а Грим го следваше плътно след него. Той ме погледна почти мигновено, сините му очи срещнаха кафявите ми.
– Защо не си почиваш на горния етаж? – Попита ме той, докато се приближаваше.
Въздъхнах.
– Инк, добре съм. – Уверих го. – Просто седя тук. – Опитах се да го успокоя.
В очите му за миг проблесна гняв. Видях, че го сърбят ръцете за бой, и се приготвих. Не знаех какво се случва с него напоследък. Знаех, че баща му е излязъл от затвора, но това беше всичко, което знаех. Той отказваше да говори с мен – вместо това просто се беше вглъбил в себе си.
А сега търсеше някого, с когото да се скара, и аз знаех, че този някой ще бъда аз.
Обичах Инк, но ако имаше нещо, което знаех за него, то беше, че е разрушителен, щом премине точката на пречупване.
– Защо не можеш просто да правиш това, което ти се казва, Рейна? – Попита той. Преглътнах трудно. – Ти дори нямаше да бъдеш в това затруднено положение, ако просто ме беше послушала преди шибаните пет години.
Отдръпнах се от думите му, а в очите ми се появиха сълзи. Въпреки че очаквах да се скараме, не бях очаквала толкова омразни думи от устата му. Това беше нисък удар, дори за него.
– Уау, братко, отдръпни се. – Каза Призрак, като се изправи и се движи пред мен защитно. – Знам, че си ядосан по някаква причина, но не е тя тази, върху която да си го изкарваш.
– О, така че сега искаш да играеш ролята на шибан свръхзащитен брат? – Инк се изрепчи на Призрака. – Можеш да се шибаш. На теб не ти пука за шибаната ти сестра, Призрак. Никога не си го правил, а когато тя се забърка с Джордан, беше твърде готов да ѝ обърнеш гръб. – Напомни му Инк.
– Тази работа не е за мен, Инк. Опитвам се да те спася от това да ѝ кажеш някоя глупост, за която, по дяволите, ще съжаляваш. – Призракът му се изрепчи, докато стискаше юмруци отстрани.
– Ако тя просто се научи да слуша, никой нямаше да ѝ се сърди! – Изръмжа му Инк, като избута брат ми назад. Той едва не падна върху мен със силата, с която го беше бутнал Инк.
Призракът бързо се овладя и замахна с юмрук към Инк. Инк се отклони, като в отговор изпрати юмрук в лицето на брат ми. Аз изкрещях и скочих от дивана.
– Инк, спри! – Изкрещях му. Хванах го за ръката и го дръпнах назад от Призрак. – Инк, стига толкова! – Изкрещях.
Той се отскубна от мен, а Саботаж го хвана за ръката, дърпайки го обратно от мен. Инк се втренчи в мен, яростта озаряваше синеокия му поглед.
– Научи си шибаното място, Рейна. – Изръмжа срещу мен той. – Не се замесвай в шибани битки и прави каквото ти се каже. – Втренчи се в мен той.
Сълзите потекоха по лицето ми и видях как в момента, в който той регистрира какво, по дяволите, всъщност се случва, лицето му омекна, докато пристъпваше към мен. Поклатих глава към него, докато кръстосвах ръце на гърдите си в защитен жест, предпазвайки се от него. Саботажът задържа Инк от мен, когато видя, че поклащам глава. Наклоних предизвикателно брадичката си към Инк.
– Ако очакваш да бъда такава жена, значи си в шибана грешка. – Казах му спокойно, като гласът ми трепереше от болката и сълзите ми. Инк отвори уста да говори, но аз продължих, без да му дам възможност. – Аз не съм една от твоите курви, Инк. Аз съм ти равностойна и докато не разбереш и не уважаваш това, значи сме приключили. Преди съм се прекланяла пред мъж и няма да го направя отново, по дяволите.
– Рейна, мила – започна той, но аз поклатих глава, като се обърнах да погледна Джони.
– Изведи ме оттук, моля те. – Задуших се.
Той кимна и ме изведе от клубната къща, като и двамата не обръщахме внимание на това, че Инк ми крещеше да изчакам, че съжалява, а последните думи, които чух, преди да се затвори вратата зад мен и Джони, бяха Инк, който крещеше на Саботаж да се махне от него, по дяволите.

***

Джони ми подаде бутилка вода и купа със спагети, които беше затоплил.
– Мама донесе това по-рано. – Информира ме той. – Знам, че вероятно не си толкова гладна, но трябва да хапнеш нещо.
– Мама? – Попитах го, а гласът ми звучеше слабо в собствените ми уши.
Той кимна.
– Тя се справя, като все още приготвя храна за мен. Мога да готвя и да се грижа за себе си, но ѝ помагам да се чувства все още като човек, който има нужда от нея, затова ѝ позволявам да има достъп до къщата ми, за да може да готви, да чисти – каквото смята, че трябва да прави. – Сви рамене той.
Преглътнах буцата в гърлото си.
– Колко е зле? – Попитах тихо.
Джони въздъхна.
– Има добри дни, а след това има наистина ужасни дни. Щеше да се справя по-добре, ако си взимаше лекарствата всеки ден, но е борба с нея, за да я накарам да го направи. Започва да има добри дни и си мисли, че няма нужда от тях. След това започва да се срива надолу.
Преди да успея да отговоря, на вратата се позвъни. Призракът въздъхна в същия момент, в който насочих паникьосания си поглед към него. Той поклати глава към мен.
– Няма да е Инк. Ако беше той, щеше да блъска по вратата и да крещи името ти. Саботаж ме информира, че са го заключили в клуба, докато не си готова да го видиш. – Увери ме той.
Призрак отиде до входната врата и миг по-късно чух спорове.
– Тя е моята шибана дъщеря, момче! – Чух баща ни да крещи на Призрака.
– Ти се отрече от нея в момента, в който тя напусна града. – Развика му се Призрак. – Тя преживява достатъчно гадости и без да се добавяш към тази шибана смес.
– Значи тя си мисли, че може просто да се появи отново в този град, сякаш нищо не се е случило? – Изригна татко. – Тя съсипа това семейство, Призраче. Отне ми две години, за да накарам слуховете за нея и онова отвратително момче да изчезнат. Трябва да я накараш да си тръгне. Няма да позволя тя да опетнява репутацията ми, когато се опитвам да се кандидатирам за кмет. Отърви се от нея.
– Долу! – Изкрещя Призрака в същия момент, в който се чуха изстрели от пистолет. Чух как стъклото се счупи, докато се хвърлях на пода, покривайки главата си. Спомняйки си на какво ме беше научил Инк, ниско пропълзях да се скрия зад дивана и се примъкнах, като извадих телефона си, за да се обадя на единствения човек, за когото знаех, че винаги ще отиде отвъд и ще ме защити, без значение какво се случва между нас.
– Рейна? – Попита Инк, когато отговори. – Мило момиче, къде си?! – Той изкрещя, когато регистрира изстрелите.
– Призрака. – Успях да измънкам.
– Остани на земята, Рейна. – Поиска той. – Ние сме на път, ясно? САБОТАЖ! – Изръмжа той. – Трябва да тръгваме! Призрак и Рейна са нападнати! На път сме, мило момиче. Стой долу и бъди силна, разбираш ли? Скоро ще бъдем там. – Увери ме Инк.
След миг той затвори. През звука на автоматичните оръжия смътно различавах ответните изстрели на Призрака. Изведнъж изстрелите спряха и аз затаих дъх, напрягайки уши за някакъв звук от движение.
– Майната му, Рейна? – Прошепна Призракът, докато се втурваше около задната част на дивана, където се криех.
Изстрелях се в ръцете му. Той ме държеше здраво, а сърцето му биеше лудо в гърдите.
– Те не са си тръгнали. – Тихо ми каза той, гласът му едва се чуваше. – Изпратих съобщение до Саботаж за помощ. Татко беше прострелян в тила. Не успя да залегне навреме.
Не изпитвах особено разкаяние за баща ни. По начало той никога не беше бил кой знае какъв родител.
– Инк е на път. – Прошепнах.
Чух как ботушите тропат по пода и как мъжете говорят помежду си. Точно когато ботушите се приближиха до дивана, чух грохота на двигателите. Надявах се и се молех това да са Дивите врани, които се врязаха в двора на Призрака. Чух звука от изстрели и мъжете в къщата, които крещяха неприлични неща.
– Това е шибан край! – Изкрещя отвън Саботаж, а аз почти паднах върху Призрака от облекчение. Той разтриваше гърба ми, докато останахме скрити зад дивана. – Или ще умреш в тази шибана къща, или ще умреш тук, в шибания двор. Вие, шибаняци, сте обкръжени!
– Стой долу. – Прошепна Призрака в ухото ми.
Той извади пистолета от кобура си и леко се измъкна иззад дивана. Произведе два бързи изстрела. Чух отвратителния тътен на две тела, които се удариха в пода. Той бързо се скри обратно зад дивана, когато изстрелите се чуха отново.
– Един от братята ще извика, когато е безопасно. – Каза ми Презрака над звука на автоматичните оръжия, които изстрелваха патрони.
Кимнах в знак на разбиране, страхувайки се не само за собствения си живот, но и за този на Инк. Знаех, че той е там, на открито, заедно с останалите хора от „Дивите врани“.
Моля, бъдете внимателни. Тихо се помолих.
Изстрелите от оръжието заглъхнаха и няколко мига по-късно чух звука от още ботуши, които стъпваха по дървения под на къщата на Призрака и хрущяха по натрошеното стъкло.
– Всичко е чисто! – Изкрещя Грим миг по-късно.
Призрак избута дивана напред и се изправи, като ми помогна да се изправя от пода. Бързо се отдръпна от пътя на Инк, когато той се втурна към нас.
– Майната му. – Прошепна Инк, докато ме обгръщаше плътно с ръце, притискайки ме към тялото си, докато аз хлипах, обгръщайки плътно ръцете си около кръста му и заравяйки лицето си в гърдите му.
– Ти си добре. – Прошепна Инк, докато накланяше лицето ми, за да притисне целувки към челото, бузите, устните ми, навсякъде, където можеше да достигне. – Майната му, сладко момиче, ти си добре. Толкова много съжалявам – съжалявам за всичко. – Извини се той. – Никога повече няма да те разочаровам така – кълна се.
– Изведи ме оттук. – Задуших се.
Без да каже нито дума повече, Инк ме вдигна на ръце и излезе от разрушената къща с мен на ръце.

Назад към част 17                                                                  Напред към книга 2

LiglatA

Автор: LiglatA

Обичам хубавите книги <3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!